РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
И. Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300502267 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №262404/25.10.2021г. по гр.д.№9831/2020г. по описа на РС-
Пловдив,ХVII гр.с-в в частта,с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание
чл.45 от ЗЗД от С. Х. З. против С. Н. М. и Н. С. М. за заплащане на сумата над уважения
размер от 800лв. до пълния претендиран такъв от 4000лв.,представляващи обезщетение за
неимуществени вреди,причинени болки и страдания от непозволено увреждане.Недоволен
от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и
моли същото да се отмени и исковата претенция да се уважи изцяло.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното
производство,с който счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се потвърди
решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното
производство,като същия го счита за неправилно и незаконосъобразно в частта,с която е
осъден да заплати сумата от 800лв. на ищеца за причинени неимуществени вреди,болки и
страдания от непозволено увреждане.Моли същото да се отмени и вместо него да се
постанови друго,с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.
По отношение въззивната жалба на ответника няма постъпил отговор в срок.В
съдебно заседание се оспорва същата като неоснователна.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
1
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбоподателят-ищец сочи,че на 15.01.2020г. от ответниците му бил нанесен
побой,като са му били причинени физически увреждания,а именно:контузия в областта на
лицето,отток и кръвонасядане по гърба на носа,непълно счупване на носни
кости,кръвонасядане по клепачите на лявото око,охлузвания по шията,кръвонасядане в
лявата поясно-кръстна област,охлузване на четвърти пръст на лявата ръка и охлузване на
лявата коленна става.За целта същия е представил СМУ от съдебна медицина-гр.****,където
е бил освидетелстван на следващия ден.От така представеното удостоверение и от
назначената в първоинстанционното производство СМЕ се установява,че посочените
увреждания са настъпили по начин и време с удар или натискане с твърд или тъп
предмет,така както са описани от ищеца.Освен това в първоинстанционното производство са
разпитани като свидетели св.Б.,която е лекар и след обаждане на тел.112 е пристигнала със
спешна медицинска помощ за оказване на помощ на пострадалия,като св.Б. е била дежурен
лекар.Същата е отразила във фиша,изготвен от нея,че пострадалия е отказал да му бъде
извършен преглед.От показанията на св.И.,който е бил в другия блок и е съсед на
пострадалия,се установява,че същия е видял как нанасят побой на ищеца,но докато отидат с
неговия приятел К. до другия вход всичко било приключило и от носа на пострадалия
течала кръв,джуката му била ударена и бил много изнервен.
Налице е деликт,съдържащ в себе си фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД.Законодателят е предвидил,че всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е
причинил другиму,като за да е налице деликт следва да се установи дали са налице
съставните му части,а именно противоправно поведение,наличие на щета и причинна връзка
между увреждането и противоправното поведение на делинквента.Предпоставките следва да
бъдат кумулативни и при липса на някоя от тях не е налице противоправно увреждане.
Както се посочи по-горе на ищеца е бил нанесен побой от двамата
ответници,което се потвърждава от показанията на св.И..Същите са извършвали ремонт в
апартамента на ответника Н. М. и скандалът между тях и ищеца е възникнал по повод
котка,която ищеца отглеждал и хранел.Наличието на противоправно поведение е
физическото посегателство върху ищеца от страна на ответниците.Освен това налице е и
увреждане,като това са причинените болки и страдания от нанесените му удари,които са
описани в СМУ и СМЕ.Не се установява да е налице съпричиняване,или ищеца да е дал
някакъв повод за нанесения му побой.
И на последно място следва да се посочи,че полученото увреждане е вследствие
на причинната връзка между противоправното поведение и увреждането,тъй като
нанесените травматични увреждания на ищеца са вследствие на противоправното поведение
на ответниците.
Отделен е въпросът какъв е пределът на справедливост съобразно ППВС
№4/63г.,като РС-Пловдив е определил като размер на вредите сумата от 800лв.,която е
2
счел,че е достатъчна за репариране на причинените вреди.
При наличната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че размерът
на вредите с оглед справедливостта следва да бъде в размер на 1500лв. или решението на
първоинстанционния съд следва да се измени и да се увеличи присъдения размер,тъй като
определената сума е твърде занижена с оглед причинените контузии и че същия се е
почувствал некомфортно вследствие на причинените му болки и страдания,които са
отшумели за 15-17дни.В хода на процеса не се установи да е имало промяна в начина на
живот и стереотипа на ищеца.Ето защо настоящата инстанция намира размера от 1500лв. за
достатъчен за обезвреда на непозволеното увреждане,нанесено на ищеца.
В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от жалбоподателя-ищец и
съобразно уважената част от жалбата,следва да му бъдат присъдени такива в размер на
200лв. по съразмерност.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение №262404/25.10.2021г. по гр.д.№9831/2020г. по описа на РС-
Пловдив,ХVII гр.с-в,като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от С. Н. М. с ЕГН-********** и Н. С. М. с ЕГН-***** и двамата от
гр.***** на С. Х. З. с ЕГН-********** от гр.****,със съдебен адрес:ул.“***** от 800лв. на
1500лв.,ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 87,92лв. за периода
15.01.2020г.-12.08.2020г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №262404/25.10.2021г. по гр.д.№9831/2020г. по
описа на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в в останалата част.
ОСЪЖДА С. Н. М. с ЕГН-********** и Н. С. М. с ЕГН-***** и двамата от
гр.***** да заплатят на С. Х. З. с ЕГН-********** от гр.****,със съдебен адрес:ул.“*****
направените от него разноски пред настоящата инстанция по съразмерност в размер на
200лв./двеста лв./за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3