№ 619
гр. В., 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И. В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. ЛукА.
като разгледа докладваното от И. В. Никифорски Гражданско дело №
20221420101886 по описа за 2022 година
Образувано е първоначално по постъпила искова молба от Г. И. Н. от гр.В., ЕГН:
********** против Л. И. Н.,ЕГН: ********** за делба на съсобствени недвижими имоти с
правно основание чл.34 ЗС.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, който предявява
насрещен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК по
отношение на един от имотите, предмет на иска за делба.
С постановеното по реда на чл.140 ГПК определение № 924/08.06.2023 г. съдът е
конституирал като страна в процеса на мястото на починалия съделител Л. И. Н., ЕГН:
**********, неговият наследник и частен правоприемник по отношение на процесните
имоти, а именно: И. Л. Н.,ЕГН: **********.С определение № 518/25.03.2024 г. съдът, след
като е констатирал, че има и други наследници,е конституирал на основание чл.227 ГПК В.
Л. Н. ЕГН: ********** и А. Л. Н., ЕГН: **********, като страни в производството в
качеството им на правоприемници на съделителя Л. И. Н., починал след образуване на гр.д.
№ 1886/2022 г.
С постановеното по реда на чл.140 ГПК определение № 924/08.06.2023 г. съдът е
прекратил, като процесуално недопустимо производството в частта му, с която е поискано
на основание чл. 76 ЗН прогласяване за относително недействителен нот.а. №198,том,
рег.922, дело № 297/2014г., в частта за самостоятелен обект - СЕЛСКОСТОПАНСКА
СГРАДА, с идентификатор N 912259.1015.356.3, до 1/2- една втора идеални части.
Определението за прекратяване не е атакувано от страните и е влязло в законна сила.
По първоначалната искова молба
Предявен е иск за делба на съсобствени имоти с правно основание чл. 69 ЗН и чл. 34 ЗС.
Ищцата твърди, че с н.а. № 94,том XXV, рег. № 8334, дело №5717/2006г. на С.П.-
Нотариус с район на действие Районен съд- В.,вписан под № 006 в регистъра на
Нотариалната камера, нейните родители И.В. и Д.В. й продават следните недвижими имоти,
както следва:1.самостоятелен обект в сграда, жилище 2-ри, тавански етаж, с
идентификационен № 12259.1015.365.1 със застроена площ от 114 кв.м.,заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата. 2. 1/2 - една втора идеални части
1
от самостоятелен обект, сграда с идентификационен № 12259.1015.356.2 със застроена площ
от 29 кв.м. - цялата с предназначение - ХАНГАР,ДЕПО,ГАРАЖ. 3. 1/2 - една втора идеални
части от самостоятелен обект, сграда с идентификатор № 12259.1015.356.3 със застроена
площ от 36 кв.м. с предназначение СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА. 4. 1/2 - една втора
идеални части от позелмен имот с идентификатор № 12259.1015.356 , находящ се в гр. В.,
ул.П. **, целият от 682 кв.м.
Посочва се, че И.В. и Д.В. с нот.акт №198,том11, рег.922, дело №297/2014г. са
прехвърЛ. на ответника имоти, както следва: 1. Първи етаж от самостоятелен обект
жилище, с идентификатор №12259.1015.356.1. 2. целият самостоятелен обект, сграда с
идентификатор № 12259.105615.356.3 със застроена площ от 36 кв.м.,
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА което противоречи на закона, тъй като са прехвърЛ. повече
от разполагаемите им се 1/2-една втора идеални части.
След смъртта на родителите им отношенията между ищцата и ответника се влошили,
което породило вражда, а заедно с това невъзможността да поделят по доброволен начин
възникналата им съсобственост на самостоятелните имоти.
Въз основа на изложеното се иска от съда да: 1.прогласи за относително недействителен
нот.акт №198,том, рег.922, дело № 297/2014г. в частта за самостоятелен обект -
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор N 912259.1015.356.3, до 1/2- една втора
идеални части. 2.допусне делба на описаните по горе самостоятелни обекти както следва :
от самостоятелен обект, сграда с идентификационен № 12259.1015.356.2 със застроена площ
от 29 кв.м.- цялата с предназначение - ХАНГАР,ДЕПО,ГАРАЖ, при права 3/4 - три
четвърти идеални части за Г. Н. и 1/4 - една четвърт идеална част за Л. Н.:от
самостоятелен обект, сграда с идентификатор № 12259.1015.356.3 със застроена площ от 36
кв.м. с предназначение СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, при права 1/2 -една втора идеални
части за Г. Н. и 1/2 -една втора идеална част за Л. Н., както и по 1/2 - една втора идеални
части от позелмен имот с идентификатор № 12259.1015.356 , находящ се в гр. В., ул.П. **,
цялата от 682 кв.м.
В срочно подаден отговор ответника счита, че е налице недопустимост на делбата на
поземленият имот с кадастрален № 10259.1015.356 с площ от 682 кв.м.и при следните
основания : Съгласно Постановление № 2 от 4.V.1982 г., Пленум на ВС, недопустима е
делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са
изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Парцелът е общ, а
сградите принадлежат на отделни собственици, които са съсобственици и на парцела.
Недопустима е делба на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от
етажи заедно с придадените към тях помещения на тавана или зимника принадлежат на
различни собственици (когато е образувана етажна собственост).
За недопустима намира и заявената претенция по чл.76 от ЗН, тъй като не са налице
основанията за предявяването й, тъй като не са налице актове на разпореждане с
наследствено имущество между страните.
По отношение на правото на собственост на постройките в поземления имот посочва,
че ищцата се легитимира като собственик на тавански етаж от еднофамилна жилищна
сграда, с площ от 114 кв.м. съгласно нотариален акт № 14, т. VI, н.дело № 790/2006 година. В
нот. акт № 198, т. VII, н.дело **17/1993 година на нотариус при ВРС И.Н.В. и Д.Д.В. са
продали на Г. И. П. недвижим имот- надстройка- тавански етаж от масивна жилищна сграда,
находяща се на в гр.В., ул.“П.“ **, заедно с гараж, като двете подобрения се намират в дв.пл.
№ 2739 в кв.66 по плана на гр.В. , заедно с 1 /2 идеална част от дворното място с дв.пл. №
2739, за който е отреден парцел XV, цялото от 420 кв.м., срещу задължението на купувачката
да се грижи за продавачите до смъртта им и да ги погребе според обичаите ,като същата
няма право да отчуждава имотите без писмено разрешение на продавачите в полза на трети
лица. В тази връзка се посочва, че няма писмени доказателства този акт да е отменен, като
същият е бил част от доказателствата, удостоверяващи правото на собственост на
2
прехвърлителите по нот.акт № 187 т. I н.дело № 99/2014 година, по силата на който
ответникът е станал собственик на първи жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда,
постройка на допълващо застрояване и 1/2 идеална част от поземленият имот. Поради това,
оспорва нот.акт № 14, т. VI, н.дело № 790/2006 година на нотариус с per. № 006 С.П., тъй
като същият не е породил вещноправното си действие и приобретателката не е придобила
собственост на описаните в него недвижими имоти, тъй като с нот. акт от 1993 година
същата е придобила право на собственост на надстройка - тавански етаж, 1 /2 идеална част
от парцел с площ от 420 кв.м. и гараж, които постройки са били подобрения в недвижим
имот, находящ се в гр.В., ж.к“П.“ **.
Посочва на следващо място, че към момента на придобИ.е на собствеността на
процесния имот през 1993 година, ищцата е била в граждански брак, което обстоятелство
също е от значение по делото относно правилното конституиране на страните в делото за
делба.Жилищната сграда е построена през 1980 година от родителите на страните по делото,
като сградата е строена като еднофамилна жилищна сграда с гредоред. Построен и гараж
през 1982 година с площ от 36 кв.м., който гараж е масивен, с бетонна конструкция и канал.
Първоначалният ответник е участвал в построяването на сградата и гаража с личен
труд.След 1982 година, последният и баща му са пристроили допълнително три свързани
помещения, които да послужат за жилище, които помещения се намират в същият имот.При
заснемането по кадастралната карта и регистри на град В. и одобряването им през 2005
година, гаражът е отразен като Постройка на допълващо застрояване с площ от 36 кв.м, а
свързаните помещения са посочени като Хангар, Депо, Гараж с площ от 29 кв.м.,което
положение следва да бъде установено на място, като описанието на постройките на
кадастрална карта и регистри е неправилно и не отговаря на фактическото положение.
Описанието на постройките в кадастралната карта и регистри по предназначение не
създават право на собственост и не установява безспорно предназначението им.Поради това,
постройката на допълващо застрояване от 36 кв.м. е по предназначение - Гараж, а
посоченият в кадастралната карта гараж, по предназначение представлява Постройка на
допълващо застрояване от 29 кв.м.
Правото на собственост на ищцата не е придобито и чрез разпоредителната сделка, тъй
като няма данни и приложени писмени доказателства по нот.акт от 2006 година
надстройката - таванският етаж да е с узаконен статут на жилище по смисъла на ЗУТ и
същият да е загубил предназначението си на обща част. В нотариален акт от 1992 година, с
който праводателите на страните са придобили собствеността по силната на обстоятелствена
проверка не е обозначено етажност на жилищната сграда, съответно наличието на тавански
етаж. В съдебната практика таванският етаж има характера на подпокривно пространство.
По смисъла на ЗУТ , „Тавански етаж" е етажът, разположен в подпокривното пространство
и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости. Подпокривното пространство,
когато е обща част на сградата не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и на
съдебна делба, нито да се придобива по давност, докато не бъде променено
предназначението му, съответно отделните етажни собственици не могат да извършват
разпоредителни действия със своята идеална част от него.
Възразява и срещу правото на собственост, придобито с посоченият нот.акт, тъй като
приобретателката по него не е изпълнявала насрещните задължения, поети по него към
прехвърлителите и съответно същите са сключили последващ договор за прехвърляне на
правото на собственост срещу задължение за гледане и грижи, поети от ответника от 2014
година до смъртта на прехвърлителите, като същият ги е изпълнил в пълен обем.
По насрещната искова молба
Ищецът твърди, че Л. И. Н. е собственик на Самостоятелен обект в сграда- Първи
жилищен етаж с площ от 109.72 кв.м.,разположен в сграда № 1 - еднофамилна жилищна
3
сграда в поземлен имот с кад. №12259.1015.365., ведно с прилежащите общите части и
правото на строеж, както на самостоятелен обект, построен в поземленият имот - сграда с
площ от 36 кв.м. с предназначение - Постройка на допълващо застрояване и 1 /2 идеална
част от поземлен имот с кад. № 12259.1015.356, съгласно нот. акт № 187, т.1, н.дело №
99/2014 година, находящ се в гр.В., ул.“П.“ **, като прехвърлителите И.Н.В. и Д.Д.В. са
прехвърЛ. правото на собственост на процесните имоти срещу задължението за издръжка и
гледане на Л. И. Н..
По силата на нот. акт № 198 т. VII н.дело **17/1993 година на нотариус при ВРС
И.Н.В. и Д.Д.В. са продали на Г. И. П. недвижим имот- надстройка - Тавански етаж от
масивна жилищна сграда, находяща се в гр.В., ул.“П.“ **, заедно с гараж, като двете
подобрения се намират в дв.пл. № 2739 в кв.66 по плана на гр.В. , заедно с 1 /2 иделана част
от дворното място с дв.пл. № 2739, за който е отреден парцел XV, цялото от 420 кв.м., срещу
задължението на купувачката да се грижи за продавачите до смъртта им и да ги погребе
според обичаите ,като същата няма право да отчуждава имотите без писмено разрешение на
продавачите в полза на трети лица. Няма писмени доказателства този акт да е отменен, като
същият е бил част от доказателствата, удостоверяващи правото на собственост на
прехвърлителите по нот.акт № 187 т. I н.дело №99/2014 година, с който Л. И. Н. е получил
правото на собственост.
По силата на нот. актове от 1993 година и от 2006 година, И.Н.В. и Д.Д.В. не са били
собственици на постройката на допълващо застрояване към 2014 година, като
приобретателят не е знаел за това, тъй като същите са се легитимирали като собственици на
основание нот. акт № 42 т. I н.дело № 141/1992 на ВРС и нот. акт № 198 т. VII н.дело
**17/1993 на ВРС пред нотариуса, за да сключат процесната сделка. Л. Н. е узнал за факта,
че ищцата е станала собственик на 1 /2 идеална част от постройката към деня на получаване
на исковата молба по цитираното дело. Въпреки това, същият е получил владението на
цялата постройка през 2014 година и от тогава до настоящият момент същият я владее
спокойно, явно, необезпокоявано и я свои, като неговото владение не е отнето. При тези
основания, същия е добросъвестен владелец и е придобил правото на собственост върху
цялата постройка на основание чл.70, ал.1 във връзка с чл.79, ал.2 от ЗС при кратката 5
годишна давност, като същата е изтекла през 2019 година, а настоящето прозиводство е
образувано през 2022 година. Фактическото състояние на постройката на допълващо
застрояване е следното: Същата представлява гараж и лятна кухня с размери 2.50 на 9 на 5 и
на 9 м.,разположена на уличната регулация, като посочената площ по кадастрална карта
съвпада и същата построена на една линия с къщата и първият жилищен етаж е свързан с
врата с гаража.В него е разположена лятна кухня, оборудвана с печка, микровълнова печка и
маса, гардероби и шкафове, като се ползва единствено и само от мен.Поради това,
постройката на допълващо застрояване по предназначението си е гараж и лятна кухня и
обслужва единствено и само първият етаж. Поставена е на гаража и външна ролетна щора,
която ответникът е поставил, измазал е гаража , отвън е направил нова ограда и настилка,
както е сменил и инсталациите, като гаражът е електрифициран и разходите по него плаща
4
той. Гаражът отвън е укрепен с нова основа и нова ограда откъм улицата, тъй като това бе
неоходим разход и същият е извършен само от ищеца. Ответницата не ползва и не владее
гаража, като и същата няма достъп до него.
Твърди се, че обозначеният като Гараж в нотариалният акт на Г. И. от 1993 година и
от 2006 година съгласно описанието му по кадастралната карта и регистри представлява три
свързани помещения, които са ползват от нея и са с посочената площ от 29 кв.м.
При тези доводи оспорва, че Г. И. Н. е съсобственик на ½ идеална част от сграда с кад.
№ 12259.1015.356.3 със застроена площ от 36 кв.м., представляваща по нотариален акт и
кадастрална карта и регистри на гр.В.- Постройка на допълващо застрояване, разположена в
поземлен имот с кад. № 12259.1015.363, като собствеността върху същата е придобита от Л.
И. Н. в резултат на добросъвестно владение на основание чл.70, ал.2 от ЗС във връзка с
чл.79, ал.2 от ЗС от 14.02.2014 година до деня на завеждане на иска за делба е изтекла
давност от 5 години, на която се позовава, поради което се иска от съда да се произнесе с
решение, като признае за установено по отношение на Г. И. Н., че Л. И. Н. е собственик на
сграда, представляваща - Постройка на допълващо застрояване с площ от 36 кв., по
фактическо положение - Гараж с кад. № 12259.1015.363.3, разположена в поземлен имот с
кад. № 12259.1015.363., находяща се на административен адрес гр.В. ,ул.“П.“ ** с
произтичащите от това правни последици.
В срочно подаден отговор, ответникът намира предявения иск за допустим, но
неоснователен.Счита, че ответникът неоснователно е присвоил самостоятелните обекти,
като ги е заключил и без правно основание и без разрешение на ищцата е предприел
подобрения, като за това многократно е имало кавги. Развива подробни съображения в тази
насока.
Съдът, след преЦ. на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа страна:
Установи се от приложения по делото нотариален акт № 42 т. I, н.дело № 181/1992
година на нотариус при Районен съд – гр.В., че на 14.02.1992 г. И.В. и Д.В. са признати за
собственици на процесния имот, както и на построените в него сгради.
Установи се от приложения по делото нотариален акт № 198 т. VIII, н.дело **17/1993
година на нотариус при Районен съд – гр.В., че на 21.12.1993 г. И.Н.В. и Д.Д.В. са продали
на Г. И. П. недвижим имот- надстройка - Тавански етаж от масивна жилищна сграда,
находяща се в гр.В., ул.“П.“ **, заедно с гараж, като двете подобрения се намират в дв.пл. №
2739 в кв.66 по плана на гр.В. , заедно с 1 /2 иделана част от дворното място с дв.пл. № 2739,
за който е отреден парцел XV, цялото от 420 кв.м., срещу задължението на купувачката да се
грижи за продавачите до смъртта им и да ги погребе според обичаите ,като същата няма
право да отчуждава имотите без писмено разрешение на продавачите в полза на трети лица.
/л.34/.Видно е от представеното по делото Решение № 46/09.03.1998 година, постановено по
гр.д. № 1451/1997 г., по описа на Районен съд – гр.В., че сключения договор е развален,
поради неизпълнение на задълженията по него от страна на Г. И. и И.П..
5
От представения по делото нотариален акт № 14 т. VI, рег. № 9378, н.дело № 790/2006
година на нотариус С.П. се установява, че на 21.11.2006 година И.Н.В. и Д.Д.В. са продали
на Г. Н. следните имоти: жилище 2 -ри, тавански етаж, с идентификационен №
12259.1015.365.1 със застроена площ от 114 кв.м., заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата, 1/2 - една втора идеални части от самостоятелен обект, сграда с
идентификационен № 12259.1015.356.2, със застроена площ от 29 кв.м. - цялата с
предназначение - ХАНГАР,ДЕПО,ГАРАЖ, 1/2 - една втора идеални части от самостоятелен
обект, сграда с идентификатор № 12259.1015.356.3 със застроена площ от 36 кв.м. с
предназначение селскостопанска сграда, както и 1/2 - една втора идеални части от поземлен
имот с идентификатор № 12259.1015.356 , находящ се в гр. В., ул.П. **, цялата от 682 кв.
От представения по делото нотариален акт № 187 т. I, рег. № 920, н.дело № 99/2014
година на нотариус В.В. се установява, че на 14.02.2014 година И.Н.В. и Д.Д.В. са продали
на Л. И. Н. срещу задължението за издръжка и гледане самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 12259.1015.356.1.2., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 12259.1015.356, целият самостоятелен
обект, сграда с идентификатор № 12259.105615.356.3 със застроена площ от 36 кв.м.,
предназначение – постройка на допълващо застрояване, както и 1/2 - една втора идеални
части от поземлен имот с идентификатор № 12259.1015.356 , находящ се в гр. В., ул.П. **,
цялата от 682 кв.м.
Представен като доказателство по делото е и Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 147, том III, нот.дело№341/2023 г. , по силата на който Л. И. Н. продава
на И. Л. Н., следния недвижим имот: идеална част от поземлен имот ПИ с идентификатор
12259.1015.356 с площ от 682кв.м. , стар идентификатор №2739. УПИ XV в кв. 66, при
съседи на имота: 12259.1015.355, 12259.1015.368, 12259.1015.551 и 12259.857.5, заедно с
построените в същия имот - сграда с идентификатор 12259.1015.356.3 със застроена площ от
36 кв.м.. на 1 етаж с предназначение - постройка на допълващото застрояване и
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1015.356.1.2 по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД — 18-43/16.09.2005 г. на
изпълнителния директор на АГКК — С., с адрес: ул. „П.“ **. ет.2, - етаж 1-ви, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
12259.1015.356. с предназначение на самостоятелния обект - жилище — 1-ви етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда с площ на обекта 109,72кв.м. , заедно с прилежащите
части , съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.
Установи се от приложеното по делото удостоверение за наследници /л.78./, че И. Л.
Н., А. Л. Н. и В. Л. Н. са единствени наследници на Л. И. Н., а именно двама сина и дъщеря.
Прието като доказателство по делото е и удостоверение - справка с изх. № 9/29.04.2024
г./л.163/, от което се установява, че на 22.04.2024 г е обявено саморъчно завещание, с което
завещателят Л. И. Н. завещава на своя син И. Л. Н. цялото си движимо и недвижимо
имущество, като справката е от кантората на нотариус П.Ц., вписан под №583 в регистъра
на Н.К. в Р.Б..
6
Установи се от приложеното по делото удостоверение изх. № 2312/07.05.2024 г. на
Районен съд В. /л.162./, че А. Л. Н. е направил отказ от наследство, оставено от покойния Л.
И. Н., като същият е вписан в особената книга за това при Районен съд – гр. В..
По делото е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че по плана от 1986г., процесния имот ПИ
12259.1015.356 с площ от 682кв.м. по одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за
гр. В. от 2005 г. е идентифициран като парцел /УПИ/ XV-2739 в кв.66, с площ по регулация
от 410 кв.м., отреден за поземлен имот ПИ кад. № 2739 с площ от 453 кв.м. по кадастрални
граници и парцел /УПИ/ XXVIII в кв.66 с площ от 410 кв.м. по регулация и придадени части
от изток към прилежащата улица и от запад към края на регулационния район, с обща площ
26кв.м.
По данни от плана /1986 г./ в имота са съществували сгради на основното и
допълващо застрояване, а именно: Едноетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП 52
кв.м., Паянтова стопанска постройка, разположена на северната стена на жилищната сграда
със ЗП - 18 кв.м.,Лятна кухня, разположена на южната стена на стопанската постройка и
част на жилищната сграда със ЗП — 17 кв.м. На южната граница на имот парцела XV-2739
са разположени : Масивна стопанска сграда със ЗП — 13кв.м. и гараж със ЗП — 15кв.м. От
нанесените корекции в графичната част на плана е видно, че едноетажната жилищна сграда е
била надстроена и пристроена на юг и запад на мястото на паянтовата постройка и лятната
кухня, отразена като 2МЖ със ЗП 114кв.м.
По действащия регулационен план от 2011г., процесния имот ПИ с площ от 682 кв.м.
урегулиран в УПИ XXVI- 356 в кв. 243 с площ по регулация от 666 кв.м. По данни от плана
/2011 г/ в имота са нанесени сгради на основното и допълваща застрояване, а именно:
Сграда 01 / идентификатор 12259.1015.356.1/ - жилищна сграда на 2 етажа със ЗП - 114кв.м.,
Сграда 02 /идентификатор 12259.1015.356.2/ - гараж със ЗП - 29кв.м. и Сграда 03
/идентификатор 12259.1015.356.3/ - постройка на допълващото застрояване със ЗП – З6 кв.м.
Вещото лице е пояснило също, че Към посочената година 1992 г., процесният имот -
ПИ с идентификатор 12259.1015.356 по КККР на гр. В. е идентифициран, след съвместяване
на графичните данните от действащия към 1992г. кадастрален и регулационен, одобрен със
Заповед № 1260/14.10.1986 г. по местонахождение, площ. граници и съседи, както и данните
за собственост върху имота, подробно описани в приложените към делото документи,
идентичен с имоти както следва: 1.Имот кад. № 2739 с площ по кадастрални граници
453кв.м., за който по регулация е отреден парцел /УПИ/ XV, пл.№ 2739 в кв. 66 , с площ по
регу лация 410кв.м.2.Имот - парцел XXVIII в кв. 66, с площ по регулация
203кв.м.3.Придадени части от изток и запад към парцел XXVIII в кв. 66 с площ от 26кв.м.
Получената разликата в площта на процесния имот по кадастрални граници и регулация е в
резултат на несъвпадение на проектната улична регулация от изток на имота към
прилежащата улица с кадастралната граница на имота.
По действащия план за регулация на гр. В., одобрен с Решение № 959/19.04.2011 г. на
Общински съвет В. за ПИ с идентификатор 12259.1015.356 с площ по КККР 682 кв.м., по
регулация е отреден урегулиран поземлен имот УПИ XXVI - 356 , кв. 243 с площ от 666 кв.м.
Получената разликата в площта на процесния имот по кадастрални граници и регулация е в
резултат на несъвпадение на проектната улична регулация от изток на имота към
прилежащата улица с кадастралната граница на имота. По действащия регулационен план на
гр. В. , одобрен с Решение № 959/19.04.2011 г., няма данни за приложена улична регулация ,
като имотът се владее и ползва по кадастралните си граници, установени с одобрените
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. В. от 2005г.
7
Сградите на допълващото застрояване, които съществуват в имота към момента на
експертизата са установени при огледа и същите съответстват на отразените и нанесени в
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. В. сгради с идентификатори 12259.1015.2
и 12259.1015.3.
Изяснено е също, че съобразно законоустановената нормативно определената
дефиниция, параметри и изисквания за самостоятелно жилище, разписани в чл. 40 на Закона
за устройство на територията (ЗУТ), че всяко жилище трябва да има самостоятелен вход,
най-малко едно жилищно помещение, кухня или бокс и баня - тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него и с оглед особеностите и
предназначението на процесния имот, следва извода, че от процесния недвижим имоти по
настоящето гр.дело, не могат да се обособят реални самостоятелни дялове отговарящи на
притежаваните от страните части от имота.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и неоспорено от
страните по делото.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателствени
средства.
Разпитан свидетеля Ц. А. Г., без дела, родство и зависимости със страните по делото
посочва, че познава семейството на Г.. Родителите на Л. и Г. ги познава от 40 години,
семейни приятели са. Помагали са си един на друг и са се събирали много пъти заедно.
Ходила е в имота им. До смъртта на родителите им, този имот се ползвал от самите
родители, работилницата се ползвала от родителите на Г. и Л.. Бащата на Г. бил дърводелец
и той работел в тази работилница. Последната е свързана с първия етаж, има един коридор,
родителите живеели на първия етаж, а от другата страна била тази работилницата и гаража.
Не знае точната квадратура. Родителите им починали по време на ковид, преди Л.. Когато са
се събирали никога не са виждали Л. там. Той първоначално живеел на ул. „Р.“, след това в
гр. М.. Г. ползвала работилницата, там слагала зимнина. До смъртта си Л. не го е виждала
там в имота. За последно посетила имота, преди да починат родителите на Г. и Л.. Събирали
са се на първия етаж. Там където се събирали имало кухня, спалня, баня и тоалетна и още
една стая. Стаите се поддържали. Докато родителите били живи, не е правен ремонт. Скоро
не е ходила в имота, но когато е ходила отпред било излято с цимент. Не знае кой е положил
циментът. Има ограда на къщата, но не знае кога е поставяна и от кого. Не знае коя година е
построен гаражът.
Разпитан свидетеля Л. П. К., без дела, родство и зависимости със страните по делото
заявява, че живее близо до имота на Г. и родителите й, през една къща. Били много добри
приятели с родителите на Л. и Г.. Л. не го е виждала там в имота, не го е виждала от 20
години. Докато били живи родителите им, често е ходила там, през ден са се събирали. Л. не
знае къде живее, докато бил малък живеел при майка си и баща си. Л. не го е виждала не по-
малко от 20 години. Даже не знае, че е починал. Родителите на Л. и Г. починали през 2021 г.,
от ковид. Първият етаж бил свързан с работилница с вход, има врата. Те са опрени едно до
друго. Работилницата я ползвал И., Г. също, там си слагала дървата, компоти. Бащата на Г.
бил дърводелец и това била неговата работилница. До 2021 г., докато починали, ползвали
работилницата с първия етаж.
8
Разпитан свидетеля Т.Н.Ц., без дела, родство и зависимости със страните по делото
заявява, че с Г. се познават много добре. Познавал Л. и Г.. Съседи са на ул. „П.“. Откакто е
роден, познава имота, защото са комшии. В началото на 80-те години се направил вторият
етаж. Гаражът е построен малко преди това, основната част е към първия етаж. На Л.
родителите построили гаража. Последният първоначално се използвал от родителите на Л. и
на Г., след това от Л., но не само като гараж, а и като лятна кухня. Официалният вход, който
се ползва за двата етажа, там има вход и за гаража. Има и друг вход, който е откъм
градината, зад горния двор на градината. В гаража имало печки и шкафове. Освен Л., друг
не е ползвал гаража за лятна кухня, той го ползвал 10-15 години. Г. не е ползвала гаража. Л.
изцяло циментирал двора откъм ул. „П.“, направил и нов парапет, с нова входна врата. Л.
живеел на първия етаж. Всички стаи на първия етаж, са след основен ремонт - баня, кухня,
слагали са плочки, боядисване, шпакловка. Той завършил ремонта преди 3-4 години. Имало
стара дървена врата, която той я заменил с електрическа щора. Тази врата е на гаража. Л.
имал ключ от тази врата. Родителите на Л. живеели на първия етаж до смъртта си. Знае къде
е работилницата. Родителите на Г. и на Л. починали преди малко повече от две години. Л.
живеел при родителите си постоянно.В самия гараж била оформена лятна кухня, в един
ъгъл, имало печки и шкафове. В гаража има канал за коли. Родителите му не ползвали
гаража, не знае дали са си слагали багаж там. Не знае защо Г. няма ключ от този гараж. Л.
бил в гр. М. на командировка, там работел. Командировка бил 5-6 години. Много отдавна Л.
живеел на ул. „Р.“, преди около 20 години. Л. не е бил в чужбина. Преди да починат
родителите на Г. и на Л., свидетелят посещавал много често имота, 2-3 пъти седмично през
последните 10 години. Л. живеел заедно с родителите си. Работилницата, която вече не е
работилница, е свързана с първия етаж и я ползвал Л. и родителите му до смъртта им.
Разпитан свидетеля Л. Г. М., без дела, родство и зависимости със страните по делото
заявява, че познава Г. Н., И. Л. и А.. И. го познава, защото е син на Л.. С Л. Н. са израснали,
като деца. От 2018 г. били в съпружески фактически отношения с Л. Н.. С него заживяли
заедно през 2022 г. Той направил ремонт на къщата, в неговия си дом - на ул.“П.“, на първия
етаж. Познава родителите на Л.. Нейната бащина къща била на съседната улица. Родителите
на Л. Н. до смъртта си живеели в техния си дом, домът на Л.. Той се грижел за тях, с тях
живеел. Последните години само веднъж е ходила в тях - на рождения ден на майка му,
иначе познава хората от дълги години. Не е присъствала на спорове за имоти между Г. и Л..
Той направил основен ремонт, след като починали родителите му на две стаи и кухня.
Кухнята е изнесена в помещение – излиза се от самия етаж и се влиза в една друга врата, в
друго помещение. Това помещение се ползвало само за кухня, имало течаща вода,перално
помещение, всичко си имало вътре. Тази кухня само тя и Л. я ползвали. Имало и помещение,
което го ползвали като мазе, за съхранение на зимнина. Други постройки не са ползвали.
Дворът, който е към първия етаж, също използвали, там той си садил неща. Дворът е
разделен на две. Л. ползвал частта, от която е вратата за двора, откъм шосето. В имота
живеели до неговата смърт. От него знае, че това е негова собственост – първия етаж, който
ползвали. Сестра му нямала достъп до тези помещения. Тя притежавала втория етаж и там
живеела. Тя постоянно пребивавала на втория етаж, виждала я е да се качва нагоре по
9
стълбите. За да се качи на втория етаж, не се преминава през първия етаж. Не знае сестрата
на Л. да е заявявала претенции за имоти. Л. не е ползвал селскостопанска сграда, не знае да
има такава сграда в имота. Не са водили разговори той да иска да ползва такава сграда.
Нямало работилница в тази част, която ползвали като кухня. Не знае да има гараж, знае, че
Л. сложил ролетна щора на това помещение. Там кола не е виждала в това помещение, там е
готвила. Преди 2022 г. Л. живеел с родителите си заедно. Преди 2022 г. не е живяла там.
Посочва, че би трябвало Л. да е ползвал всичко с родителите си до 2022 г. Когато живеела с
Л. са ги посещавали и съседи след ремонта, идвали са, за да видят как е направил ремонта и
какво точно е направил. Спомням си, че 2022 г., през март месец се нанесли в жилището, на
първия етаж. Когато отишла в жилището, ремонтът бил извършен, били почистили и се
нанесли. Ремонтът започнал в края на 2021 г., който бил извършен от Л. и двама негови
приятели. Свидетелят участвал само в почистването..
Съдът кредитира показанията на свидетелите.
Други относими по делото доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
С оглед обстоятелството, че произнасянето по първоначалния иск за делба на Сграда с
идентификатор 12259.1015.356.3/ - постройка на допълващото застрояване със ЗП – З6 кв.м.
е обусловено от изхода по насрещния иск, съдът намира, че следва да се произнесе първо
именно по него.
По иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК
По предявения насрещен иск с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че е собственик на процесния имот на твърдяното правно основание –
изтекла в негова полза придобивна давност.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Според ал. 2 на същата разпоредба
ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. С чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,лично или чрез другиго, като своя.
За да е основание за придобИ.е на един имот по давност, владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение последния признак
на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено
с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие.
Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се
смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преЦ. във всеки
отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но
във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на
невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия
несобственик по отношение на владения имот.
10
Добросъвестното владение, като вид владение, притежава наред с белезите на рода си
– фактическа власт, господство на едно лице върху определена вещ и намерение за своене на
същата, и специфични такива – наличието на юридическо основание и субективна
добросъвестност на владелеца, които го отличават от обикновеното, т. н. недобросъвестно
владение. Разграничаването на видовете владение е свързано с различни правни последици.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС съдържа определението за добросъвесно владение –
когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без
да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена, тоест, наред със субективната добросъвестност следва да е налице и
юридическото основание, като обективен елемент, представляващ акт с вещноправни
последици. Субективната добросъвестност представлява незнание на владелеца на пороците
на юридическото основание, като законът в чл. 70, ал. 2 ЗС въвежда презумпцията за
предположение на добросъвестността до доказване на противното, като доказването е в
тежест на страната, която иска да отхвърли последиците на добросъвестното владение.
След като законът предвижда предположението за наличие на добросъвестност, то при
успешно доказване на противното следва липсата на добросъвестност – или липса на
юридическо основание, включително и унищожаването му, респективно отмяната му с
обратна сила, или липса на субективна добросъвестност по отношение на пороците на
юридическото основание.
В конкретния случай, ищецът по насрещния иск се позовава на придобИ.е по давност
на процесния имот – сграда с идентификатор 12259.1015.356.3 със застроена площ от 36
кв.м., на I етаж с предназначение — постройка на допълващото застрояване, въз основа на
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 187, том I, нот.дело № 99/2014 г.
, по силата на който И.Н.В. и Д.Д.В. са му продали същия. Навеждат се твърдения в
насрещната искова молба, че Л. Н. не е знаел, че праводателите му не са собственици на
целия имот, тъй като при извършване на продажбата в нотариалния акт са се легитимирали
като собственици на основание нот. акт № 42 т. I н.дело № 141/1992 на ВРС и нот. акт № 198
т. VII н.дело **17/1993 на ВРС пред нотариуса, за да сключат процесната сделка.Твърди се,
че Н. не е знаел, че праводателите му не са били собственици, тъй като процесния
нотариален акт е бил развален, поради неизпълнение от страна на ищеца Г. Н..
Действително, праводателите И.Н.В. и Д.Д.В. не са могли да прехвърлят повече права,
отколкото притежават и вещно – транслативен ефект на сделката не е настъпил. Независимо
от това, следва да се има предвид, че това не прави сделката нищожна, нито пък е опорочена
формата за извършването й. Поради изложеното, съдът намира, че този факти е ирелевантен
при изследване на обстоятелството, придобил ли е по давност Л. Н. процесния имот.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не
посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но както в правната теория,
така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно (фактическата
власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да изразяват воля
трайно да се държи вещта), непрекъсвано (чл. 81 ЗС), спокойно (да не е установено с
11
насилие), явно (не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец),
несъмнително. Владението е съмнително, ако не може със сигурност да се каже дали
действително владелецът упражнява фактическа власт или дали наистина има намерение да
държи вещта като своя. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните
два признака – упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Съгласно
чл. 69 ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.
д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо
владението на останалите (било защото въобще не знае, че и друг има право на собственост
върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги
допуска да го ползват съобразно идеалните си части), намерението му за своене се
предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия
имот в сроковете по чл. 79 ЗС.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена. Правната теория приема, че един
правен акт може да бъде юридическо основание за добросъвестно владение само ако по своя
вид спада към транслативните актове и ако е валиден като конкретна правна сделка.
Константна е практиката на ВКС по приложението на чл. 70 ЗС, според
която владението е добросъвестно, когато владелецът е придобил имота на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена; че е
достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание;
че добросъвестността се предполага до доказване на противното; че тя не отпада при
последващо узнаване от приобретателя, че праводателят не е бил собственик; че знанието на
владелеца, че е договарял с несобственик, не се предполага, а подлежи на доказване по
несъмнен начин (така решение № 60117 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 3680/2020 г., І ГО на ВКС
и цитираната в него многобройна друга практика). Добросъвестността се свежда само до
незнание на определени обстоятелства. Без значение е извинителността или
неизвинителността на незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това
незнание, поради което възможността за узнаване на определено обстоятелство,
включително и относно извършено предходно разпореждане с правата от страна на
продавача, не води до опровергаване презумпцията по чл. 70 ЗС, а за целта знанието на
купувача следва да се докаже по несъмнен начин (така решение № 86/30.10.2020 г. по гр.д. №
3076/2019 г. на ВКС, ІІ ГО, в този смисъл решение № 179/18.10.2013 г. по гр.д. № 1981/2013
г. на ВКС, ІІ ГО).
В случая ищецът е придобил процесния имот по силата на транслативна сделка –
договор за покупко-продажба, който е валидна сделка, независимо че праводателите му не са
могли да прехвърлят собствеността върху 1/2 идеална част от имота, тъй като не са били
собственици на същата идеална част. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че в случая приложима е кратката 5 – годишна давност.
От показанията на свидетеля Т.Н.Ц., който е съсед на ул.“П.“22 и който е роден и
израснал, а също и към настоящия момент продължава да живее до процесният имот
установява, че през 80-те години на миналия век е построен втори жилищен етаж към
съществуваща едноетажна жилищна сграда, като гаражът е построен малко преди тези
години, като основната му част е към първият етаж. Малко е ползван като гараж от
родителите, а след това Л. Н. е започнал да го ползва, но не като гараж, а като лятна кухня.
Поради това в него има печка и шкафове. Освен Л. Н., друг никой не е ползвал процесният
гараж като лятна кухня ,като това ползване е продължило 10-15 години. Ключ от това
12
помещение е имал само Л., като за него се влиза от първият етаж, има друг вход за това
помещение , което е с ролетна щора, която е поставена след основен ремонт от Л. Н..
Основен ремонт е извършен само от Л. Н. преди 3-4 години. Работилницата, която не е
работилница е свързана с първият етаж и ползвана от Л. и родителите му до смъртта им.
Свидетелят М., която е живяла на съпружески начала с Л. Н. също сочи, че не е виждала
гараж на първият етаж, а там е била лятна кухня с течаща вода. Кухнята е изнесено
помещение - влиза се от самият етаж. Свидетелката знае от Л. Н., че това изцяло е негова
собственост, като не е виждала Г. Н. да ползва гаража като гараж и да има претенции към
него. В това помещение има поставена ролетна щора.Основен ремонт на първият етаж е
направил Л. Н. с двама негови приятели, в края на 2021 година, а св.М. и Л. Н. са се нанесли
да живеят през март 2022 година. Съседи на имота са идвали да видят как е направен
ремонът на къщата. Също така ремонт е направен и на двора към улица „П.“ от Л. Н., като е
направен нов парапет и нова външна врата, както и е излят цимент пред улицата.
Действително, родителите на Л. Н. и Г. Н. са живеели до смъртта си на първият етаж,
били са посещавани от съседи, но по делото не са ангажирани доказателства, че родителите
са се противопоставяли на действията на Л. Н. по отношение на гаража, или да са пречели за
използването на същият за лятна кухня.
Разпитани са и свидетели, доведени от ответника по насрещната искова молба, а
именно Ц. А. Г. и Л. П. К.. Най – основното твърдение на същите, че не са виждали Л. от
много години в къщата. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели в тази им
част.Същите не се подкрепят от останалите по делото доказателства, както и от изяснената
фактическа обстановка.Нещо повече, само по себе си обстоятелството, дори и да е вярно, че
свидетелите не са виждали Л. в къщата, не е достатъчно да се установи, че последният не е
владял процесния имот. Следва да се има предвид, че според чл. 116 ЗЗД, приложим
съответно към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давността се прекъсва
с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат
течението на започналата придобивна давност. Така например различните покани - устни,
писмени, нотариални; фактическите смущения на владението, извършвани от собственика,
които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до
прекъсване на придобивната давност /чл. 81 ЗС/.С оглед изложеното не може да се счита за
смутено владението на един недвижим имот, което не е придобито и поддържано с насилие,
нито придобивната давност - прекъсната, с обстоятелството, че Г. Н. е държала зимнина в
процесния имот. И в този случай владението остава необезпокоявано /несмущавано,
непрекъснато/, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на имота на
поведението на владелеца по отношение на имота.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е придобил по давност
имота, тъй като родителите му са живеели в същия.Това възражение би било релевантно, ако
липсва сделка, въз основа на която родителите на ищеца са прехвърЛ. на последния имота,
въз основа на която да е придобил владението върху последния.
Необходимо е да се посочи, че съгласно чл.82 от Закона за собствеността владелецът
13
може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. Тоест,
присъединяването на владението е допустимо само при наличие на правоприемство между
двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство
/когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния
владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. Това
правило е приложимо обаче, само ако приживе първоначалният владелец не се е позовал на
изтекла в негова полза придобивна давност. В конкретния случай се установи, че приживе, с
подаване на насрещната искова молба на 29.09.2022 г., наследодателят на ответниците по
делото Л. И. Н. се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност, поради което
изразяване на становище от ищеца по насрещния иск и наследник на Л. Н. – И. Н., че
присъединява владението на наследодателя си не е необходимо. Това би било наложителна,
ако приживе Л. Н. не се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност по
отношение на процесния имот.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че Л. И. Н. е придоби въз основа на давностно
владение процесния недвижим имот, за периода от 2014 до 2019 година.Както бе изяснено
по делото, ищецът по насрещния иск е поминал на 11.04.2023 г., като на основание чл. 227
ГПК, като страни по делото са конституирани неговите наследници И. Л. Н., В. Л. Н. ЕГН:
********** и А. Л. Н., върху които е преминало наследството на ищеца, като права,
задължения и фактически отношения.Установи се, от приетото като доказателство по делото
удостоверение - справка с изх. № 9/29.04.2024 г./л.163/, че на 22.04.2024 г. е обявено
саморъчно завещание, с което завещателят Л. И. Н. завещава на своя син И. Л. Н. цялото си
движимо и недвижимо имущество, като справката е от кантората на нотариус П.Ц. вписан
под №583 в регистъра на Н.К. в Р.Б.. В. Л. Н. в съдебно заседание не оспори това завещание,
а А. Л. Н. е направил отказ от наследство, оставено от покойния Л. И. Н., като същият е
вписан в особената книга за това при Районен съд – гр. В..
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде установено по отношение на
ответника Г. Н., че И. Н. е собственик на процесния имот въз основа на давностно владение
и наследствено правоприемство.
По предявения иск с правно основание чл.34 ЗС:
По предявения първоначален иск за делба, ищцата следва да докаже, че е налице
съсобственост между нея и ответника по отношение на процесните имоти на посочените в
исковата молба основания /наследствено правоприемство и разпоредителни сделки/, както и
че същите са поделяеми.
С оглед уважаване на насрещния иск, предявеният иск за делба по отношение на
самостоятелен обект, сграда с идентификатор № 12259.1015.356.3, със застроена площ от 36
кв.м. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Следва да бъде отхвърлен и иска за делба по отношение на имот с идентификатор №
12259.1015.356 , находящ се в гр. В., ул.П. **, цялата от 682 кв.м. Съгласно постановките на
Постановление №. 2 от 4.5.1982 г. на Пленума на ВС, което е актуално и към настоящият
14
момент, недопустима е делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече
самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни
собственици. Парцелът е общ, а сградите принадлежат на отделни собственици, които са
съсобственици и на парцела. Недопустима е делба на съсобствен парцел, в които има сграда,
в която етажи или части от етажи заедно с придадените към тях помещения на тавана или
зимника принадлежат на различни собственици (когато е образувана етажна собственост). С
оглед предназначението на вещта е недопустима делбата на урегулиран поземлен имот,
застроен със сгради, които са индивидуална собственост на съсобствениците на
терена.Предназначението на терена е да обслужва построените в него сгради.
Следва да бъде уважен иска за делба на самостоятелен обект,сграда с
идентификационен № 12259.1015.356.2 от 29 кв.м. с предназначение хангар,депо,гараж.
От представения по делото нот. акт №14, том.6 рег.№9378,дело№790/2006 г. се
установи, че родителите на Г. Н. И. и Д.В. са продали на Г. Н. 1/2 ид.ч. от самостоятелен
обект,сграда с идф.№ 12259.1015.356.2 от 29 кв.м. с предназначение хангар,депо,гараж. След
смъртта им другата 1/2 ид.ч. е преминала върху наследниците им Л. и Г. Н.. След смъртта на
Л. Н. през 2023 г. негови наследници са трите му деца - В. Л. Н., И. Л. Н. и А. Л. Н.. След
конституирането по делото на наследниците на Л. Н., като съделители за процесната
сграда,по делото е представено удостоверение изх.№ 2312/07.05.2024 г, с което във Районен
съд – гр.В. е регистриран в особената книга на съда отказ на А. Л.Н. от наследството
останало от Л. И. Н., при което се уголемява дела на останалите наследници. Пред ВРС по
делото е представено и удостоверение- справка с изх. №9/29.04.2024 г,че на 22.04.2024 г. е
обявено саморъчно завещание, с което завещателят Л. И. Н. завещава на своя син И. Л. Н.
цялото си движимо и недвижимо имущество като справката е от кантората на нотариус П.Ц.
вписан под №583 в регистъра на Н.К. в Р.Б.. Саморъчното завещание не е оспорено от
заинтересованата страна - В. Н., поради което И. Н. остава единствен наследник на Л. Н..
Въз основа на тези обстоятелства съдът намира, че следва да се допусне делба на
сграда с иментификатор № 12259.1015.356.2 от 29 кв.м., с предназначение хангар, депо
,
гараж, между Г. И. Н. и И. Н. при права – 3/4 за Г. И. /Формирани ½ при продажба по
нотариален акт №14, том.6 рег.№9378,дело№790/2006 г. и 1/4 по наследство от родителите
й/, както и 1/4 за И. Н. формирани от завещанието на Л. Н., като наследник на родителите
си/.
При отхвърляне на иска за делба с решението по чл. 344 от ГПК съгласно чл. 9 от
Тарифата към ГПК се събира държавна такса в размер до 100 лева, но не по – малко от 25
лева. Съдът намира, че следва да определи държавна такса в размер на 80 лева, съобразно
отхвърлената част на исковата молба за делба.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за И. Л. Н. единствено във връзка
с предявения установителен иск. Последният е претендирал разноски в размер 1700.00 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат. Съдът приема, че доколкото в
15
адвокатското пълномощно не е конкретизирано каква сума е заплатена по иска за делба и за
защита по положителиня установителен иск на Л. Н., то за всеки от исковете е договорено
възнаграждение в размер на 850.00 лева. Така, във връзка с уваженият установителен иск, Г.
Н. следва да бъде осъдена да заплати на И. Н. разноски в размер на 850.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 ГПК, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК по отношение на Г. И.
Н., ЕГН: **********, че И. Л. Н., ЕГН: ********** е собственик на следния недвижим
имот, а именно: самостоятелен обект – сграда с идентификатор 12259.1015.356.3 със
застроена площ от 36 кв.м., на I етаж с предназначение — постройка на допълващото
застрояване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1015.356, с
площ от 682 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-570/27.02.2018 г. на изпълнителиня Директор на АГКК, със стар идентификатор
№2739. УПИ XV в кв. 66, при съседи на имота: 12259.1015.355, 12259.1015.368,
12259.1015.551 и 12259.857.5, находяща се на административен адрес гр.В. ,ул.“П.“ **.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба от Г. И. Н., ЕГН: **********, срещу Л. И. Н.,
ЕГН: **********, заместен по реда на чл.227 ГПК от неговите наследници И. Л. Н.,ЕГН:
**********, В. Л. Н. ЕГН: ********** и А. Л. Н., ЕГН: ********** по отношение на
следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 12259.1015.356.3 със застроена площ
от 36 кв.м., на I етаж с предназначение — постройка на допълващото застрояване, която
сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 12259.1015.356 с площ от
682 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
570/27.02.2018 г.на изп. Директор на АГКК, стар идентификатор №2739. УПИ XV в кв. 66,
при съседи на имота: 12259.1015.355, 12259.1015.368, 12259.1015.551 и 12259.857.5:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 12259.1015.356 с площ от 682 кв.м. по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-570/27.02.2018 г.на изп.
Директор на АГКК, стар идентификатор №2739. УПИ XV в кв. 66, при съседи на имота:
12259.1015.355, 12259.1015.368, 12259.1015.551 и 12259.857.5, находящи се на
административен адрес: гр.В., ул.“П.“ ** като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Г. И. Н., ЕГН: ********** и И. Л.
Н., ЕГН: ********** на правото на собственост върху следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 12259.1015.356.2, със застроена
площ от 29 кв.м. - цялата с предназначение - хангар, депо, гараж, която сграда е разположена
поземлен имот с идентификатор 12259.1015.356 с площ от 682 кв.м. по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-570/27.02.2018 г.на изп. Директор на
АГКК, стар идентификатор №2739. УПИ XV в кв. 66, при съседи на имота: 12259.1015.355,
12259.1015.368, 12259.1015.551 и 12259.857.5, находяща се на административен адрес гр.В.
,ул.“П.“ ** , при ДЯЛОВЕ:
- 3 / 4 ид. части за Г. И. Н., ЕГН: **********.
- 1 /4 ид. части за И. Л. Н., ЕГН: **********.
16
ОСЪЖДА Г. И. Н., ЕГН: ********** да заплати държавна такса в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр.В. сума в размер на 80,00 лв. (осемдесет)
лева, на основание чл. 3, вр. чл. 9 от ТДТГПК.
ОСЪЖДА Г. И. Н., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на И. Л. Н., ЕГН: **********
сумата от 850,00 лева / осемстотин и петдесет лева /, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски.
ПРЕИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
17