№ 292
гр. Кюстендил, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Й.ка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20231500500158 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №853/29.11.2022г.постановено по гр.д.№611/2022г. на Кюстендилския
районен съд е признато за установено по отношение на ответника Д. К. С., ЕГН **********
от с.Ш., че ищците А. И. М.,ЕГН ********** от гр.С. и Й. Р. С.,ЕГН********* от гр.П. са
собственици на : дворно място, с площ 1800 кв.м., извън регулацията, находящо се в с.Ш.,
обл.Кюстендил, в м.“Над селото“, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда,
паянтов яхър и два навеса, представляващ имот с идентификатор 83354.19.197 по КККР на
с.Ш., одобрени със заповед РД-18-10-125/02.12.2010г. на Началника на СГКК – Кюстендил,
с адрес на имота – с.Ш., м.“Над селото“, ;целият с площ от 1547 кв.м., трайно
предназначение на територията, урбанизирана, начин на трайно ползване.- за друг вид
застрояване, стар идентификатор – няма, с номер по предходен план 136, при съседи:
83354.19.200, 83354.17.24, ведно със сграда с идентификатор 83354.19.197.1, застроена площ
54 кв.м., на два етажа, жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор
83354.19.1978.2 , застроена площ 35 кв.м.,един ет., предназначение , постройка за
допълващо застрояване , съгласно комбинирана скица №15- 45110/18.01.2022г. на СГКК –
Кюстендил. С посоченото решение ответникът Д. С. е осъден да предаде владението и
отстъпи собствеността върху посочения имот на А. И. М. и Й. Р. С.,да им заплати на
основание чл.59 ЗЗД сумата 4036.50 лв,. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за
това, че са били лишени неоснователно от ползването на имота за последните 60 месеца,
преди завеждане на исковата молба, а именно за периода 03.04.2017г. до 03.04.2022г. ( по
1
чл.135 лв. месечно), ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
предявяване на иска ( 08.04.2022г) до окончателното изплащане.
С определение №178 /06.02.2023г. на Кюстендилския районен съд, посоченото
решение е изменено в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.1 ГТПК Д. С. е
осъден да заплати на А. И. М. и Й. Р. С., разноски за производството, възлизащи на 2010.00
лв.
Преписи от решението са връчени на страните. В рамките на законоустановения срок
по делото е постъпила молба от Д. С., представляваща по съдържание жалба, обективираща
изразено несъгласие с обжалваното решение.Възраженията си срещу съдебния акт
въззивникът основава на следните обстоятелства – ползвал и стопанисвал имот, за който
има предварителен договор, в продължение на 10 години, като при договарянето във връзка
с имота, бил с убеждение, че имота е в регулация, след което се оказало, че е измамен, а
имотъэт намиращ се извън регулация.Претендира собственост 70%, и заявява, че върху
същия е оказан натиск за освобождаването му с цел вписване ипотека.Допълнително
посочва, че няма друго жилище, освен това в Ш., което се оспорва от А. М., на неговата
възраст -79 години, премълчала обстоятелството, че имота е извън регулация..Сочи плащане
в полза на Й., за сума 6000.00 лв, за друга сума 1300.00 лв, легитимиращо го като втори
наследник.В допълнителна молба С., прави възражения по редовността на исковата молба,
въз основа на която е образувано производство, като оспорва подписите в исковата молба на
ищците А. М. и Й. С. – основание според същия за даване на указания за отстраняване на
нередовностите, както и за връщане на исковата молба при неотстраняването им.Оспорва
подписи в пълномощно на адв.С. И. от АК – Кюстендил, които също не били свежи.Прави
възражение за бланкетност на пълномощните, в които не били посочени номер и година на
делото.В съответствие с изложеното прави искане за отмяна на обжалваното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на КнРС, алтернативно за отмяна на
решението ,като неправилно, необосновано и противоречащо на материалния закон и
отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.Прави искане за заплащане на разноски
за производството.Прави искане за назначаване на съдебно – графологическа експертиза, с
цел изследване подписите в исковата молба.
Преписи от жалбата са връчени на насрещните страни.В законоустановения срок е
подаден писмен отговор от адв.С. И., като пълномощник на А. М. и Й. С.. В отговора се
противопоставени следните доводи и възражения – направените възражения, необосновани
и недоказани, в голяма част ирелевантни към спора.В отговор на оплакването, че бил
измамен, незапознат с териториалното разположение и регулационния статус на имота, се
сочи, че при подписването на договора на ответника бил представен нотариален акт,
удостоверяващ правото на собственост на продавачите, актуална скица на имота – видно от
описанието на имота в договора, подписан от купувача без възражения.Сочи се
обстоятелството, че по делото било установено, че в периода между сключване на
предварителния договор от 20.02.2013г. и подписване на анекса от 29.06.2013г., възивникът
се нанесъл в имота.Евентуална заблуда у жалбоподателя, относно местонахождение на
2
имота при договаряне според ответниците по жалбата е отпаднала от момента на
настаняването му в имота, което се признава от същия.Във връзка с евентуално усещане за
„измама“ е могъл да търси защита на правата си по надлежен ред.Искането за признаването
му за собственик на имота ,в дял от 70%, като „втори наследник“ оспорва, като
преклудирано, предявено несвовременно.Останалите възражения са оценени като
ирелевантни за правилното решаване на спора.Оспорва се представителната власт на адв.В.
П., едновременно с това се прави възражения за преклудираност на допълнително въведени
с жалбата основания за отмяна на решението от гледна точка на предвиденото в чл.260 т.3
ГПК във вр. с чл.269 ГПК.Заявено е, че исковата молба по която е образувано
производството отговаря на изискванията по чл.127, ал.1 т.6 ГПК, като се излагат и
допълнителни доводи за това, че такъв порок на исковата молба и последващото му
отстраняване не е основание за предоставяне на възможност за подаване на нов писмен
отговор на исковата молба.Последващите подаването на исковата молба действия – преди,
едновременно и след подаване на исковата молба (упълномощаване на адвокат, заплащане
на държавна такса, присъствие в съдебно заседание) с които конлудентно и по несъмнен
начин исковата молба е потвърдена.Тези възражения според ищците в първоинстанционното
производство ответникът е могъл да изчерпи с отговора на исковата молба.Искането за
назначаване на съдебно графологическа експертиза е оценено, като преклудирано.По повод
оплакванията, относно представеното по делото пълномощно се сочи, че пълномощинте
съдържат реквизити по чл.33 ГПК – три имена, точен адрес и телефон на пълномощника, в
тях изчерпателно са описани пълните данни на упълномощителите, качеството на всеки от
тях в процеса, вида на делото, година на завеждане, съда пред който е предявен иска,
пълните имена на ответника и изчерпателно изброяване правата на адвоката.Непосочване на
номера на делото в адвокатското пълномощно според ищците не е равнозначно на липса на
упълномощаване, доколкото представения документ обективира волеизявленията на
страните – всеки от тях упълномощава адв.И. да завежда и води делото пред Кюстендилския
районен съд, като правата се свеждат до извършване на всякакви съдопроизводствени
действия, включително и упражняване на права за които се изисква изрично упълномощване
на основание чл.34, ал.3 ГПК.В допълнение към изложеното е отбелязано, че адв.С. И. е
посочена и като съдебен адресат на ищците.Към момента на упълномощаването дело не е
било образувано, поради което номерът на делото не е посочен.Даването на общо
пълномощно на основание чл.34, ал.1 ГПК , при липса на пречки пълномощното да е
„бланково“, сочи на волеизявление за упълномощаване на адвокат , за завеждане и водене на
дела, без да е необходимо изброяване на тези процесуални действия, включително и номер
на дело.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение, като валиден и допустим съдебен акт, при спазване на императивни
материалноправни разпоредби при съществени нарушения на процесуалните правила, по
същество правилно и обосновано. Доводите в жалбата са оценени, като неаргументирани и
недоказани, неотносими към правния спор.В съответствие с изложеното е искане за
потвърждаване на обжалваното решение.Прави се искане за заплащане на деловодни
разноски.
3
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.Приема
се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации
само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на
посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на
ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр.
д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о).
По възраженията за нередовност на исковата молба, досежно авторство на ищците –
на л.17 от първоинстанционното дело е приложено пълномощно от А. М. в полза на С. Н. И.
от АК – Кюстендил, за представляването и от адвокат И. в образуваното дело ( не е посочен
номера) по иск срещу Д. С..С вх..№2777/23.06.2023г.по делото е постъпило заявление от Й.
Р. С., ЕГН **********, с което са потвърдени всички процесуални действия извършени в
производството както пред Районен съд – Кюстендил, по гр.д.№611/2022г., така и в
производството по гр.д.№158/2023гПотвърждава подписи в искова молба и пълномощно във
връзка с предявените искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД по делото срещу Д.
С..Посочените процесуални действия сочат на разглеждане на правния спор в условията на
категорично изразена воля за това от заинтересованите лица.
Няма спор между страните , за това, че процесният недвижим имот, представляващ
дворно място, състоящо се от 1800.00 кв.м. извън регулация, находящ се в с.Ш.,
общ.Кюстендил, в м.“Над селото“, ведно с построената в този парцел масивна жилищна
сграда, паянтов яхър и два навеса, при граници и съседи: асфалтов път, имот на С.Н., имот
на н-ци С. и Е.В. принадлежи на ищците Й. Р. С. и А. И. М..За това обстоятелство
свидетелства нотариален акт за собственост на недвижим имот №158, том VІ, н.д.
№1796/96г.
На 20.02.2013г. е подписан Предварителен договор, между А. И. М. и Д. К. С., с който е
обещана продажбата на дворно място, състоящо се от 1547 кв.м., съгласно скица №6376 от
10.02.2010г. и нот. акт №138, том VІ, дело 1796/96г., масивна жилищна сграда, паянтов яхър
и два навеса.В чл.1 от Договора е посочена продажна цена – 12 000.00 лв. В чл.2 е
договорено, че нотариалното прехвърляне на имота следва да се извърши в срок до
31.05.2013г.
В Анекс от 29.06.2013г. страните са посочили, че във връзка с предварителен договор от
20.02.2013г. за цена 12 000.00 лв е дадено капаро 1300.00 лв, на 20.02.2013г.На 10.05.2013г.
е доплатена сума 6000.00 лв.Предвидено е, че останалата сума 4700.00 лв следва да бъде
платено пред Нотариус до 31.12.2013г..
Видно от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, съставено на
4
10.04.2014г. е подадена жалба от А. И. М., очевидно с оглед възникнали пререкания по
повод изпълнението на посочения предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот.Коментирани са Договора, плащанията направени във връзка с този договор,
снети обяснения от страните по договора, като в резултат е постановен отказ за образуване
на досъдебно производство.
С нотариална покана отправена чрез Нотариус Б.А., с район на действие Районен съд
Кюстендил, рег.№326 на НК, А. М. отправя искане за сумата 4700.00 лв, неизплатени
задължения по предварителен договор от 20.02.2013г. и анекс към същия от 29.06.2013г., за
закупуване на дворно място от 1547 кв.м., съгласно скица №6376/10.12.2010Г., и
нотариален акт №138, том VІ, н.дело №1796/1996г., ведно с построените в този парцел
масивна жилищна сграда, паянтов яхър и два навеса, находящ се в с.Ш., общ.Кюстендил,
както и за заплащане на законната лихва върху посочената сума, считано от 01.01.2014г. до
окончателното изплащане на сумата.Поканата е връчена на С. на 17.09.2014г. лично срещу
подпис.
С нотариална покана рег.№0700/16.02.2018г. по описа на Е.П. – нотариус с рег.№0700
на НК с адресат Д. К. С. и адресант А. И. М., се прави изявление за разваляне на
предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот от 20.02.2013г.Като
основание за развалянето се сочи неизпълнение на поетото задължение за плащане на
уговорената цена 12 000.00 лева, за останала неизплатена сума 4700.00 лева и се прави
искане за плащане на сумата.Фактическото ползване на имота от ответника е определено,
като неправомерно ползване без съгласие на собствениците от м.април 2013г.Предвид
ползването на имота без основание на основание чл.59 ЗЗД е предявена претенция за
заплащане на наем, определен за три години назад ( 36 месеца по 200.00 лв. месечно) или
общо в размер на 7200.00 лв, за периода от м.февруари 2015г. , ведно със законната лихва от
тази дата за всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане.С. е поканен да
освободи имота и да предаде ключовете , като се яви при Нотариус на 12.03.2018г. в 11:00ч.
както и да заплати дължимия наем за 36 месеца.
Представен е съставен на 12.03.2018г. протокол , в който Нотариус Е.П. , нотариус с
рег.№188 по регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Кюстендил, в
присъствието на адв.С.С., като пълномощник на А. М. и Й. Илиев удостоверява, че адресата
на нотариалната покана Д. С. от с.Ш. не се е явил в кантората на Нотариуса.
Мястото е отразено на комбинирана скица №15-45110-18.01.2022г. за пълна и частична
идентичност на границите на поземлен имот с идентификатор 83354.19.197 , посочен е адрес
на имота – с.Ш., м.“Над Селото“, площ 1547 кв.м., трайно предназначение на територията :
урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, собственици Й. Р. С. и
А. И. М. и съседи: 83354.19.200, 83354.17.24.
На л.38 от делото се намира комбинирана скица №6376/10.12.2010г. , в която същият
имот с площ 1547.00 кв.м., предназначен за друг вид застрояване, с номер по предходен
план 136 се сочи като находящ се в урбанизирана територия, предназначен за друг вид
застрояване, с номер по предходен план 136.
5
Със заключение с вх.№10126/15.11.2022г. на вещото лице инж.Д.Г.Д. се установява, че
пазарния наем за ползвания недвижим имот , за периода от м.04.2017г. до м.03.2022г.,
възлиза на 8073.00 лв, а размерът на средномесечния пазарен наем за последните 60 месеца
– 135 лева месечно.
В с.з. на 23.11.2022г., за което ответникът е бил редовно призован но не се е явил е
разпитан свид.Т., който разказва пред съда, че от 2013г. познава С..Виждал е С., който живее
на края на село Ш., последната къща до шосето в посока с.Раждавица.Свидетелят живее в
Ш. ,като до 2019г. е изпълнявал длъжността кмет на селото.
В същото съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск, който е намален
за сумата 8037.00 лв по 4036.50 лв, за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху
всяка от сумите от дата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането.
С оглед на изложените обстоятелства изводите в обжалвания съдебен акт за
основателност на предявените искове следва да бъдат споделени.Съображения:
На основание чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи, без да има основание за това.Уважаването на иска, на основание чл.154,
ал.1 ГПК предполага доказаност на следните факти и обстоятелства: ищецът е собственик
на вещта, като следствие от реално осъществил се юридически факт с правопораждащо за
правото на собственост действие.На основание чл.77 ЗС -правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.Следва
да бъде доказано, че ответникът осъществява фактическа власт върху вещта.На основание
чл.154, ал.1 ГПК при доказаност на тези обстоятелства от ищеца ответникът следва да
докаже основание за ползването на чужда вещ, доколкото на основание чл.17, ал.3 от
Конституцията на Република България частната собственост е неприкосновена.
В разглеждания казус няма спор между страните, досежно правото на собственост върху
мястото и намиращата се в същото сгради, не се спори и за това, че ответникът владее
описания в исковата молба недвижим имот.
Противопоставимо на собственика основание за ползване на принадлежащата му
недвижимост би бил договор, по силата на който собственикът делегира такива права на
ползвателя или друг юридически факт, с който правна норма свързва същите правни
последици.
Представения предварителен договор не създава такива права за ответника.От
съдържанието на чл.3 от Договора става ясно, че ответникът е допуснат в имота, в
качеството на държател - чл.68, ал.2 ЗС, държането е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която лицето не държи като своя. На основание чл.19, ал.3 ЗЗД - всяка от
страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния
договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в
законна сила нА основание чл.362, ал.1 ГПК - при иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни
6
свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява
решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни
задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен
срок от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него
за сметка на ответника задължения към държавата.Ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни
задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението -
ал.2.В отсъствие на предявен иск за обявяване на Договора за окончателен, при настъпил
срок в рамките на който е следвало да бъде сключен доброволно, този Договор не създава
противопоставимо на собственика право, който очевидно не желае последиците му( не е
предявил иск за обявяването му за окончателен, едновременно е поискал да му се върне
имота)..
На основание Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС т.5
при исковете с пр. основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група
факти.До настъпване на срока за сключване на окончателен Договор ответникът е имал
основание да ползва чуждата вещ, в която е допуснат от собственика, но след този момент
от момента когато е бил поканен от собственика на напусне вещта, това основание е
отпаднало.С покана връчена на ответника на 19.02.2018г. продавачът е отправил
недвусмислено изявления за разваляне на договора и връщане на имота,В жалбата липсват
каквито и да било доводи във връзка с преценката за доказаност на твърдението за ползване
на вещта, въз основа на показанията на свид.Т., който е установявал ползването както
досежно заключението на вещото лице с което се установява размера на дължимото
обезщетение за ползване за периода от м.04.2017г. до м.03.2022г.- по 135 лева месечно.Като
има предвид ограниченията в правомощията на въззивния съд, на основание чл.269 ГПК в
посочената решението също следва да бъде преценено, като правилно.Представени са
доказателства сочещи на ползване на чуждия имот, без правно основание, от което
произтича обогатяване за ползвателя - спестил средства, каквито обичайно са дължими за
ползване на чужда вещ и обедняване на собственика от непостъпили в патримониума му
средства за наем.
При този изход на спора, на основание чл.78 ГПК разноски на въззивника не се
следват.Дължими са такива на ответната страна, за сума 1450.00 лв- платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.272 ГПК, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение №853/29.11.2022г. допълнено с
определение №178/06.02.2023г. постановено от Районен съд – Кюстендил, по
гр.д.№611/2022г.
Осъжда Д. К. С., ЕГН ********** от с.Ш. да заплати на А. И. М.,ЕГН
********** от гр.П. разноски, за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство за сума 1450.00 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с касацинонна жалба пред
Върховния касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на същите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8