Р Е Ш Е Н И Е
№___________
гр. Варна, 16.02.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретаря Е.И. като разгледа докладваното от съдията Юлия Бажлекова
в.гр.дело №2080 по опИ.за 2016г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е
по въззивна жалба на адв. Св.З., в качеството му на пълномощник
на Е.И. срещу решение №
190/25.08.2016г., постановено по гражданско дело № 997 по опИ.за
2013г. на Районен съд – Провадия, в частта, с която е допуснато да се извърши
делба на имот, находящ се в с.Медовец, община
Дългопол, област Варна с идентификатор 47620.501.13, с площ от 1650 кв.м. по
плана на селото, одобрен със заповед № РД-17-12/04.08.2005г., ведно с
построените в него жилищна сграда с площ от 36 кв.м. с идентификатор
47620.501.13.3 и обслужваща я постройка лятна кухня с площ от 29 кв.м. с
идентификатор 47620.501.13.4 между съделители и
квоти: Х.Ш.Х. – 6/10 ид.ч.; Д.И.Ю. – 1/10 ид.ч.; Ю.И.Ю. – 1/10 ид.ч.; Ш.И.Т.
– 1/10 ид.ч. и Е.И.Ю. – 1/10 ид.ч.,
отменен е НА №51, т.І, рег.№1165, д. №49 от 2010г. на нотариус И.Кънев, с район
на действие – ПРС, с който Е.Ю. е признат за собственик на 1000 кв.м. ид.ч. в северната част от дворно място с площ от 1657
кв.м., находящо се в с.Медовец и представляващо УПИ
47620.501.13 по КП на с. Медовец, а по РП, частично идентичен с УПИ ІІ-13 и УПИ
ІІІ-13, ведно с новопостроената в имота жилищна сграда със застроена площ от
131 кв.м. и лятна кухня със застроена площ 29 кв.м.
В жалбата
се излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено в
нарушение на процесуалните правила и неправилна преценка на доказателствата.
Съдът е отменил нотариалният акт, установяващ собствеността на жалбоподателя
без да е отправено такова искане от страните по делото и по отношение на имот,
за който не е предявен иск за делба.
Счита също, че дворното място представлява обща част по смисъла на
чл.38, ал.1 ЗС, и съгласно чл.38, ал.3 ЗС не подлежи на делба. Освен това от
събраните по делото доказателства не се опровергава доказателствената
сила на представения по делото КНА за придобиване на имота по давност от
жалбоподателя. Необосновани и в
противоречие с доказателствата по делото са и изводите на съда, че “старата къща”
е тази, която е била изградена в имота от наследодателя на страните и първата
ищца, като площта й към датата на приключване на съдебното дирене е 36 кв.м.
Претендира
се отмяна на решението в обжалваната част, като се постанови друго, с което
искът за делба се отхвърли, евентуално да се изключат от делбата 1000 кв.м. ид. Ч. От имота в северната част на мястото и да се
допуснат до делба 825 кв.м. ид.ч. от дворното място,
жилищната сграда с площ от 71,74 кв.м., лятна кухня със ЗП 35 кв.м. и навес без
оградни стени със ЗП 64 кв.м., като се обезсили НА №
80, т.ІІІ, дело 491/2010г.
Въззиваемите страни Х.Х. и Ю.Ю., с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК, оспорват
жалбата като неоснователна. Претендират съда да отхвърли жалбата и потвърди решението
на РС.
Въззиваемият Ш.Т., чрез процесуален представител в
съдебно заседание изразява становище за основателност на въззивната
жалба.
Въззивната жалба
е подаден в срока по чл.259 от ГПК и е допустима.
Относно предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Производството е за делба във фазата по допускането.
Образувано е по искова молба от Х.Ш.Х., Ю.И.Ю. и С.И.Ю.
срещу Д.И.Ю., Е.И.Ю., Ш.И.Т. и Ф.Р.Ю.
за делба на недвижими имоти, находящи се в с.
Медовец, община Дългопол, Област Варна, а именно: поземлен имот с идентификатор
47620.501.13, с площ от 1650 кв.м,, ведно с
построените в дворното място: жилищна сграда с идентификатор 47620.501.13.1 с
площ от 95 кв.м.; масивна жилищна сграда с идентификатор 47620.501.13.2 с площ
от 28 кв.м.; паянтова жилищна сграда с идентификатор 47620.501.13.3 с площ от
75 кв.м., паянтова жилищна сграда с идентификатор 47620.501.13.4 с площ от 29
кв.м.; масивна сграда с площ от 74 кв.м. с идентификатор 47620.501.13.5;
масивна сграда с площ от 7 кв.м. с идентификатор 47620.501.13.6, на основание
чл.34 от ЗС, вр.чл.69 ЗН.
Твърденията на ищците,
от които произтичат претендираните права по иска, предмет на настоящото производство, са както следва: процесният
имот е придобит от страните по делото
по наследяване от И.Ю. Х.. Имотите
са придобити в режим на СИО
от наследодателя и първата ищца
въз основа на давностно
владение, упражнявано в периода 1952г. – 1980г., а
след 1980г. до смъртта на наследодателя Х. през 2005г. чрез давностно
владение върху половината
от дволното място с площ от 825 кв.м. Владение върху останалата част от дворното място от 1980г., упражнявали ищците Ю.Ю. и С.Ю.. Твърди се, че
в имота съществуват три жилищни сгради, като едната е съсобствена
между страните. Ответникът Е.Ю.
е съборил част от старата сграда и върху тази част и съседното място построил къщата си. В момента, тази сграда, която е съсобствена, представлява сграда на два етажа, всеки един от по една стая и лятна кухня с обща застроена площ от 32 кв.м. и сайвант със застроена площ от 36 кв.м. В дворното място са изградени и 1. жилищна сграда, представляваща едноетажна сграда над маза, с ЗП от 71,74 кв.м.,
с лятна кухня със ЗП 35 кв.м. и навес – 64 кв.м., собственост на ищците Ю.Ю. и С.Ю.;
2. двуетажна, сграда с тавански полуетаж и застроена площ от 131 кв.м., собственост на ответника Е.Ю.. Към сградата е изградена и лятна кухня със зактроена площ
от 29 кв.м. Претендира се допускане на делба на наследствената сграда и дворното място.
По наведените от ищците твърдения ответникът Е.Ю., излага, че парцела е предназначен за малкоетажно
застрояване, в него са изградени три сгради, които са самостоятелен обект на собственост и не са съсобствени, поради коетое недопустимо да се
допуска делба на парцела. Дворното място представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС, поради което не подлежи на делба. Излага също, че той заедно със съпругата
си Ф.Ю. са собственици на
1000 кв.м. ид.ч.
в северната част на дворното
място, ведно с новопостроената в мястото жилищна сграда със ЗП от 131 кв.м. и лятна кухня с площ от 29 кв.м. и са придобили
собствеността върху тях въз основа на необезпокоявано владение повече
от 10 години. Моли да се обезсили
нотариалния акт, с който ищецът Ю.Ю. е признат за собственик въз основа на давностно владение. Претендира се
отхвърляне на предявения
иск по отношение на 1000 кв.м. ид.ч. от дворното място поради липса
на съсобственост между страните
по делото.
Ответникът Ш.Т. е изразил становище за основателност
на иска. Излага, че по стария РП имотът съставлявал два парцела, като единия родителите
на страните подарили през
1980г. На ищеца Ю.Ю., който
построл жилище в нег. Е.Ю.
построил къща в парцела без
необходимите строителни книжа, като съборил
и част от жилищната сграда, който била собственост на първата ищца и общия наследодател
на страните, без съгласието
на останалите наследници. Оспорв, че ответникът Е.Ю. е владял частите от съсобствения имот, за които се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното на л.6 от гр.д.№997/2013г.
на ПРС заверено копие на нот.акт №33, т.ІІ
н.д.№223/2010г. се установява, че със същия Ю.И.Ю. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ
се в с.Медовец Община Дългопол, област Варненска, представляващ 825 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1650 кв.м.,
съставляващо УПИ с идентификатор 47620.501.13 по плана на селото, ведно с
построената в това дворно място жилищна сграда със ЗП от 71,74 кв.м. и лятна
кухня със ЗП 35 кв.м. и навес без оградни стени със
ЗП от 64 кв.м.
От
представеното заверено копие на НА № 51, т.І, н.д. № 49/2010г., се установява,
че със същия Е.И.Ю. е признат за собственик по давностно
владение на недвижим имот, находящ се в с.Медовец
Община Дългопол, област Варненска, представляващ 1000 кв.м. ид.ч.
в северната част на дворно място с площ от 1657 кв.м., съставляващо УПИ №
47620.501.13 по кадастралния план на селото, заедно с построените в това дворно
място жилищна сграда със застроена площ от 131 кв.м., и лятна кухня със ЗП от
29 кв.м.
От представеното по делото удостоверение за наследници, издадено от
Община Дългопол, се установява, че страните по делото са наследници на И.Ю. Х.,
починал на 06.04.2005г.
Съгласно представената по делото скица на УПИ № 47620.501.13, издадена от
Община Дългопол, в имота е извършено застрояване на четири жилищни сгради, две
от които –масивни, а като собственици на дворното място са запИ.ни
Е.Ю. – 1000 кв.м. ид.ч. и Ю.Ю.
– 825 кв.м.ид.ч.
От представеното по делото заверено копие от удостоверение за граждански
брак се установява, че на 28.11.1976г. Ю.И.Ю. и С. И. М. са
сключили граждански брак.
Представено е строително разрешение №103/09.06.1980г., издадено от
Общински Народен съвет Дългопол, от което е видно, че на И.Ю. Х. е разрешено да
построи жилище на един етаж с избени помещения върху 71,74 кв.м. на собственото
си място, находящо се в с.Медовец, кв.№3, парцел
ІІІ-13.
Съгласно
представеното по делото заверено копие от разписен лист имот с №13, в кв.3 по
плана на селото е запИ.н на И.Ю. Х..
Не се спори между страните, че ответникът Е.Ю.
е женен, като ответницата Ф.Ю. е негова съпруга.
Видно от извадка от регистъра за имотите,
приложен на л.68 от делото на РС, като собственик на имот №47620.501.0013, с.
Медовец е бил впИ.н И.Ю. Х.; извършена е поправка и
като собственици са впИ.ни
Е.И.Ю. за 1000кв.м. въз основа на НА № 76/2010г. и Ю.И.Ю. за 825 кв.м. ид.ч. въз основа на НА № 80/2010г.
По делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на имот в с.Медовец
с кадастрален №501.13, представляващ жилище с площ от 71,74 кв.м. и земя с площ от 825 кв.м. със собственици Ю.И.Ю.
и С.И.Ю..
От приетото по делото заключение по СТЕ, се установява, че процесният имот с
идентификатор 47620.501.13 с площ от 1650 кв.м. по плана на с.Медовец, одобрен
със заповед № РД-17-12/04.08.2005г. е застроен. Изградени са лятна кухня с
идентификатор 47620.501.13.2 с площ от 28 кв.м., жилищна сграда с идентификатор
47620.501.13.1 с площ от 95 кв.м., за която е издадено строително разрешение
№103/1980г., навес с площ от 75 кв. м. и
стопанска постройка с площ от 7 кв.м. , с отделни идентификатори. Сградите се
ползват от Ю.Ю.. В имота съществуват и масивна
жилищна сграда с площ от 131 кв.м., която е построена след събаряне на част от
стара сграда с идентификатор 47620.501.13.3, която е била паянтова; сградата с
идентификатор 47620.501.13.3 и с площ от 36 кв.м.; навес с три стени с площ от
20 кв.м., лятна кухня с площ от 29 кв.м., външен тоалет с площ от 1,5 кв.м.,
които се ползват от Е.Ю.. Има издадено
само едно строително разрешение - №103/1980г.
От показанията на разпитаните пред ПРС
свидетели Р. М. А., М. И. А., А. Д.
Р. /дъщеря на ответника Д.Ю./ и Ш. С. М.,
които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, се установява, че имотът
е бил собственост на първата ищца и наследодателите на страните – И.Ю. Х.. Те
двамата живеели в имота, до смъртта на И.Х.. Първоначално в дворното място
имало една къща, в която живее ищцата Х.. Дворното място било около декар, а
къщата била на с маза на два етажа, с навес от долното страна. Двамата братя Ю.
и Е. построили в имота две нови къщи. Дворното място не било разделено с
ограда, но имало прокопано нещо като изкоп, като от едната страна местото било
по-ниско. Свидетелката Р. заявява, че тази граница била видима и навремето И.Х.
разделил така мястото, като желанието му било по-малкото по площ място да бъде
на Ю., а по-голямото на Е.. Всеки от тях двамата построил къща в мястото, което
обработвал и ползвал. До 2005г. наследодателят И.Х. ползвал и обработвал цялото
място, като и тогава границата в имота е съществувала. Ищцата Х. също живеела и
ползвала имота. Живеела отделно в старата къща, състояща се от стая и навес и в
пристройката на къщата на Е.. Е. започнал строежа на къщата си през 2001г.,
като според свидетеля Мехмед ответникът Е. имал мястото с площ около 1 декар от
баща си. Ищецът Ю. също построил къща в
дворното място, като в долната част на къщата му имало и сайвант. Свидетелят
посочва, че Ю. ползва горната част от имота, като имал повече застроена площ и
по-малко земя. Е. ползвал средната част на имота, а долната част се ползва от
ищцата Х..
По така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира в правното си
основание в разпоредбата на чл. 34 ЗС. Според същата всеки съсобственик може да
иска делба на общата вещ, независимо от волята на останалите съсобственици.
Следователно първата предпоставка за допускането на делба по съдебен ред е
установяването на съсобственосттта между страните по делото.
В случая се твърди, че съсобствеността между страните е
възникнала чрез наследяване на починалия през 2005г. И.Х.. Като са изложени
твърдения, че ищците Ю.Ю. и С.Ю. са придобили идеални части в режим на СИО въз
основа на давностно владение, осъществявано за периода от 1980г. До подаване на
исковата молба. Ответниците Е.Ю. и Ф.Ю.
твърдят, че са придобили 1000кв. м. ид.ч. от процесното дворно място в режим на
СИО въз основа на давностно владение, осъществявано повече от десет години.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин обстоятелството, че общия на страните по делото наследодател Ю.
Х., по време на брака си с първата ищца – Х.Ш.Х., е придобил по давност правото
на собственост върху процесния недвижим имот и е
построил в него жилищна сграда с площ от 75 кв.м. с идентификатор
47620.501.13.3.
С факта на смъртта на И. Ю. Х. /през
2005г./ съпружеската имуществена общност с Х.Х. е
прекратена като съобразно чл.27 от СК преживялата съпруга е станала собственик
на ½ид. от процесния
имот, а останалата ½ ид.ч. е наследствена -
при равни квоти между наследниците: Х.Ш.Х./съпруга/, Д.И.Ю., Ю.И. Ю., Ш.И.Т. и Е.И.Ю.- синове / , по 1/6 ид.ч. за
всеки от тях.
Предвид изложеното съдът намира, че към
настоящия момент процесният имот, представляващ
дворно място с площ от 1650 кв.м. и изградена в него жилищна сграда с площ от
36 кв.м. с идентификатор 47620.501.13.3 е съсобствен
между лицата и при квоти, както следва: 6/10 ид.ч. за
Х.Х. и по 1/10 ид.ч. за Д.И.Ю.,
Ю.И. Ю., Ш.И.Т. и Е.И.Ю., на основание наследяване от
И.Ю. Х..
По отношение на жилищната сградата, или т. нар.“стара къща“ безспорно от
доказателствата се установява, че същата е била изградена от ищцата Х. и общия
наследодател на страните. Сградата е частично разрушена, като, видно от
заключението на СТЕ в момента същата е с пощ- 36
кв.м.
Настоящия въззивен
състав намира, че от доказателствата по делото не се установява придобиването
на собственически права от ищците Ю.Ю. и С.Ю. върху
825 кв.м. ид.ч. от имота на основание изтекла в тяхна
полза придобивна давност. Не са ангажирани
доказателства, че ищците са установили фактическа власт върху посочените в НА
№33/2010г. идеални части от имота от 1980г., както е заявено в исковата молба.
В показанията си ангажираните от ищците свидетели не споменават, те да са
упражнявали фактическа власт върху дворното място. От друга страна от
показанията на останалите свидетели се установява, че наследодателят И.Х. сам е
обработвал цялото дворно място до смъртта си през 2005г., като след това имота
се е ползвал от неговата съпруга и чест от останалите наследници. Процесната част от имота, не е била обособена и оградена с ограда и липсват
доказателства ищецът Ю.Ю. ясно да е манифестиралпо отношение на останалите наследници,
намерението си да свои тази част и да е отблъсквал владението им. Следва да се
посочи, че не са ангажирани и доказателства, че процесните
реално обособени части отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че Ю.Ю. и С.Ю. са
изградили в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 71,74 кв.м. и
обслужващи помещения- лятна кухня с площ от 35 кв.м. и навес без оградни стени с площ от 64 кв.м. и са установили фактическа
власт върху тях още приживе на наследодателя през 1980г. Намерението за своене на посочените обекти е ясно и категорично
манифестирано, като владението е осъществявано без противопоставяне от страна
на наследодателя на страните и първата ищца, при знанието и съгласието на
съсобствениците. По изложените съображения, следва да се приеме, че по
отношение на тези имоти Ю.Ю. и С.Ю. са установили
фактическа власт върху жилищната сграда и обслужващите я помещения и са ги владели
като свои в продължение на 10 години, поради което и на основание чл.79 ЗС, са
придобили собствеността върху тях въз основа на давностно
владение.
Предвид изложеното, съдът намира, че доказателствената
сила на представения НА № 33/2010г. за собственост на имот, придобит по давностно владение е опровергана в частта относно 825 кв.м.
ид.ч. от процесното дворно
място, като в тази част НА №33/2010г. следва да се отмени на основание чл.537 ГПК.
Настоящият състав на съда намира, че от доказателствата по делото не се
установяват възраженията на ответниците Е.Ю. и Ф.Ю.,
че са придобили собствеността върху 1000 кв.м. ид.
Части от дворното място на основание давностно
владение.
За да бъде
основателно същото, предвид и оспорването на правата по представения
констативен нотариален акт от страна на останалите съсобственици е необходимо
по делото да бъде установено по безспорен начин наличието на следните
предпоставки: че ответниците
са упражнявали фактическа власт върху посочените части от дворното място за
период от десет години, преди предявяване на исковата молба и са ги владели
като свои.
За да бъде осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС и имота да
бъде придобит по давностно владение е необходимо да
бъде установено по безспорен начин, че ответниците
са го е владяли
като свой, както и, че осъществяваното от тях владение е било явно, т.е.
намерението им да своят вещта за себе си е било противопоставено на другите
съсобственици на имота /останалите наследници на И.Х./ и е достигнало до тях,
защото единствено упражняването на фактическа власт върху вещта не е
достатъчно. Установяване на намерението за своене е
необходимо и предвид обстоятелството, че факта на грижа, подобряване, не може
да обоснове извод за това, че ответникът е владял имота като свой, тъй като
посочените действия са действия на обикновено управление, а намерението за своене трябва да е изразено по ясен и несъмнен начин като
се отрича чуждата власт върху вещта и се декларира, че същата се владее като
собствена.
Ответниците не са навели твърдения и не са ангажирали доказателства
за началния момент, от който са
започнали да упражняват фактическа власт върху имота и основанието, на
което са установили такава власт. От съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин, че Е. и Ф. Ю. са извършили действия, с които са отрекли
владението на останалите наследници на И.Ю., както и, че са им противопоставили
осъществяваното от тях владение за себе си. Показанията на разпитаните по
делото свидетели не установяват отношенията на съсобствениците и възприемането
на всеки един от тях във връзка с правата им върху имота, който са наследили
след смъртта на И. Х.. Свидетелите са
посочили, че трима от наследниците /първите двама ищци/ живеят в имота, а Е. и Ф.
Ю. са ползвали процесната част
от дворното място заедно с ищцата Х.Х. /майка на Е./. Ответникът Е.Ю. не е ангажирал доказателства,
от които да се установява, че е променил намерението си от държател на
идеалните части на другите съсобственици да се превърне във владелец на същите,
както и да е предприел действия, достигнали до другите съсобственици, с които
да отблъсне тяхното владение. Предвид изложеното, съдът намира, че въззивникът не се легитимира като собственик на процесните 1000 кв.м. от имота по давностно
владение.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че Е. и Ф. Юмерови са изградили в дворното място
жилищна сграда със застроена площ от 131 кв.м. и обслужващи помещения- лятна
кухня с площ от 29 кв.м. и навес с три стени с площ от 20 кв.м. и са установили
фактическа власт върху тях още приживе на наследодателя през 2001г. Намерението за своене
на посочените обекти е ясно и категорично манифестирано, като владението е
осъществявано без противопоставяне от страна на наследодателя на страните и
първата ищца, при знанието и съгласието на съсобствениците. По изложените
съображения, следва да се приеме, че по отношение на тези имоти Е. и Ф. Юмерови
са установили фактическа власт върху жилищната сграда и обслужващите я
помещения и са ги владели като свои в продължение на 10 години, поради което и
на основание чл.79 ЗС, са придобили собствеността върху тях въз основа на давностно владение. Същите следва да бъдат изключени от
делбата, още повече, че отношение на тези имоти и не е предявен иск за делба.
Предвид установеното, с оглед оспорването на правата на собственост на ответниците Е. и Ф. Ю. върху 1000 кв.м. ид.ч. от дворното място въз основа на давностно
владение, от страна на ищците и ответника Ш.Т. и направеното в тази връзка
искане, НА № 51, т.І, рег.№ 1165, дело №49/2010г. следва да се отмени, в частта
за 1000 кв.м.ид. части от дворното място.
Решението на ПРС, в частта, с която е отменен НА за собственост върху
недвижими имоти, придобити по давностно владение №51,
т.І, рег.№1165, д.№49 от 2010г. на нотариус И. К., с
район на действие Районен съд Провадия по отношение на жилищна сграда с площ от
131 кв.м. и лятна кухня с площ от 29 кв.м. следва да се отмени.
Настоящият
състав на съда намира за неоснователни възраженията на въззивника,
че е дворното място представлява обща част и не следва да се допуска делба на
същото, тъй като в случая не всички, а само двама от съсобствениците притежават
самостоятелни обекти в дворното място. /В този смисъл Решение №87/07.07.2011г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.
№825/2010г., ВКС, ІІ ГО/.
Водим от горното съдът намира, че към
настоящия момент Х.Ш.Х., Д.И.Ю., Ю.Иса Ю., Ш.И.Т.
и Е.И.Ю. са съсобственици на процесния имот,
представляващ ПИ с идентификатор 47620.501.13 с площ от 1650 кв.м. по плана на
с. Медовец, община Дългопол, ведно с построената в мястото жилищна сграда с
идентификатор 47620.501.13.3 с площ от 36 кв.м. и същият следва да бъде
допуснат до делба при посочените по-горе квоти, а именно: 6/10 ид.ч. за Х.Х.; по 1/10ид.ч. за Д.И.Ю.,
Ю.Иса Ю., Ш.Иса Т. и Е.И.Ю..
Предвид
несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, решението на ПРС, в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.34
ЗС от Х.Ш.Х. и Ю.И.
Ю. срещу Д.Ю., Е.Ю. , Ш.Т. и Ф.Ю.
за делба на лятна кухня с площ от 29 кв.м. с идентификатор 47620.501.13.4,
изградена в ПИ с идентификатор 47620.501.13, с площ от 1650 кв.м. по плана на
с.Медовец, община Дългопол следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което искът за делба да се отхвърли.
Решението
следва да се отмени и в частта, с която е отменен НА за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно
владение №51, т.І, рег.№1165, д.№49 от 2010г. на нотариус И. К., с
район на действие Районен съд Провадия,
с който Е.И.Ю. е признат за собственик по давностно
владение на жилищна сграда със застроена площ от 131 кв.м. и лятна кухня със
застроена площ от 29 кв.м., находящи се в имот, представляващ ПИ с идентификатор
47620.501.13 с площ от 1650 кв.м. по плана на с. Медовец, община Дългопол.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №190/25.08.2016г. на РС гр. Провадия, постановено по гр.д.№ 997/2013г.,
в частта, с която е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот,
находящ се в с.Медовец, община Дългопол, Област
Варна, представляващ сграда /лятна кухня/ с площ от 29 кв.м. и идентификатор
47620.501.13.3, изградена в имот с площ от 1650 кв.м. с идентификатор
47620.501.13 по плана на с.Медовец, одобрен със заповед № РД-17-12/04.08.2005г.
и вместо него постановява
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба на недвижим имот, находящ се в с.Медовец, община Дългопол, Област Варна,
представляващ сграда /лятна кухня/ лятна кухня с площ от 29 кв.м. и
идентификатор 47620.501.13.3, изградена в имот с площ от 1650 кв.м. с
идентификатор 47620.501.13 по плана на с.Медовец, одобрен със заповед №
РД-17-12/04.08.2005г.
ОТМЕНЯ
решение №190/25.08.2016г. на РС гр. Провадия, постановено по гр.д.№ 997/2013г. в
частта, с която е отменен НА за собственост
върху недвижими имоти, придобити по давностно
владение №51, т.І, рег.№1165, д.№49 от 2010г. на нотариус И. К., с
район на действие Районен съд Провадия,
с който Е.И.Ю. е признат за собственик по давностно
владение на жилищна сграда със застроена площ от 131 кв.м. и лятна кухня със
застроена площ от 29 кв.м., находящи се в имот, представляващ ПИ с идентификатор
47620.501.13 с площ от 1650 кв.м. по плана на с. Медовец, община Дългопол.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: