№ 26297
гр. София, 26.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно
гражданско дело № 20241110131211 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба от заявителя „Б.Д.“ АД, с искане за допълване на издадените
по настоящото дело заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, като е формулирано искане законната лихва да се присъди от 08.05.2024г., а не от
23.05.2024г., от която дата е присъдена със съдебните актове, чието допълване се иска.
Сочи се, че заявлението е депозирано по електронен път, респективно лихвата от
датата на подаване на заявлението следвало да бъде присъдена не от 23.05.2024г. –
датата, на която заявлението е получило входящ номер, а от 08.05.2024г., датата, на
която заявлението е подадено по електронен път.
Съдът като съобрази доводите на заявителя, материалите по делото и закона
намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл.125 ГПК искът е предявен с
постъпването на исковата молба в съда. По аргумент от цитираната разпоредба
заявлението се счита предявено с постъпването му в съда.
Систематичното място на разпоредбата на чл. 125 от ГПК е в Глава 13, Раздел 1 -
Предявяване на иск, която обхваща уредбата на видовете искове и процесуалните
действия на страните и съда относно съдържанието на исковата молба и приложенията
към нея, проверка на нейната редовност, връчването на преписи на ответната страна и
последиците за страните. В тази връзка законодателят фиксира и началната дата, от
която следва да се пристъпи към тези процесуални действия, а именно постъпването на
исковата молба в съда. Тази разпоредба е и във връзка със следващата
процесуалноправна разпоредба - чл. 126, ал. 1 от ГПК, с оглед отговор на въпроса, кое
дело между едни и същи страни и основание се явява по-късно заведено, за да бъде
прекратено, а именно това, исковата молба по което е постъпила по-късно в съда.
1
Нормата на чл. 125 ГПК – определя момента, от който съдът може да започне
посочените в чл. 126 и сл. проверки и предвидените последващи процесуални
действия, а именно датата на която исковата молба/заявлението са получили входящ
номер. По изложената аргументация следва извода, че лихва от подаване депозиране на
исковата молба/заявлението по чл. 417 ГПК се присъжда от датата на образуване на
делото/ в този смисъл Решение № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II
т. о., ТК/, а не датата на която заявлението е постъпило в съда, макар и подадено по
електронен път.
В процесния случай заявлението е получило входящ номер на 23.05.2024г., като
лихвата е присъдена именно от тази дата.
За пълнота следва да се отбележи и че разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК се
отнася за предявяването на иска като процесуално действие или изпратената по пощата
искова молба прекъсва давността от датата на изпращането, според отбелязването в
пощенското клеймо. Разпоредбата на чл. 125 от ГПК има за предмет процесуални
правоотношения, които се различават по съдържание от тези уредени в разпоредбата
на чл. 62, ал. 2 от ГПК и по никакъв начин не се конкурира или обвързва последната. /в
този смисъл Р.№ 185 от 17.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 76/2010 г. ІІ ТО, ТК/.
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на депозираната
от „Б.Д.“ молба с правно основание чл. 250 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Б.Д.“ АД, ЕИК ********, Молба
вх.№206831/24.06.2024г., с правно основание чл. 250 ГПК, за допълване на издадените
по настоящото ч.гр.д. № 31211/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
17689/12.06.2024г. и Изпълнителен лист № 13783/12.06.2024г., като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2