Р Е Ш
Е Н И Е
№ 285/17.06.2019 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 231 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №95 от 07.03.2019 г. по АНД № 93 по описа за 2019г. на
Районен съд – Монтана, с което е изменено наказателно постановление № 008 от
26.10.2018 г. издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Монтана,
оправомощен със Заповед №8121з-372/05.04.2018год. на министъра на МВР, с което
на И.В.Т. с ЕГН * *** в качеството му на управител на "Агенция за корпоративна
сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ” ЕООД/, с ЕИК * , със седалище
и адрес на управление в град С*** , район С*** , пл. „С*** ”№* , вх.* , ет.* ,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 82 от
Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, са наложени
административни наказания, както следва: „глоба” в размер на 200.00лева /двеста/
за нарушение на чл.52, ал.1,т.5 от Закона за
частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и „глоба” в размер на 200.00лева
/двеста/ за нарушение на чл.37, ал.1 от Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за
условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна
дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация
на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД.
Касационният жалбоподател ”А*** ” ЕООД при липса на възражения по нередовното си призоваване,
чрез надлежно упълномощения да го представлява пред настоящата инстанция
адвокат П.Д. от САК, поддържа касационната жалба, навежда доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради допуснати
нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила свързани с твърдения, че дейността на допускане и
настаняване на зрителите на футболната среща между отборите на ПОФК „Б*** ” В***
и ПФК ”Л*** ” гр.Р*** проведена на 07.10.2018год. в 15,00часа в гр.Монтана, на
стадион „О*** ” не представлява по смисъла на ЗЧОД дейност по охрана на спортно
мероприятие, поради което и лицето Ц*** С*** А*** не е имал качеството на
„охранител”, за да му бъдат предоставяне служебна идентификационна карта,
отличителен знак и униформено облекло, както и необходимото оборудване и
помощни средства, като моли за отмяна решението на въззивния съд и издаденото
НП.
Ответника по касационната жалба Директора на ОД МВР - Монтана, редовно
призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК,
предвид приложеното проследяване на пратка по делото, от страна във въззивното
производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което
същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими към
предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 07.10.2018 г. в 15.00 ч. в гр.
Монтана на стадион "О*** " при охрана на спортно мероприятие –
футболна среща между отборите на ПОФК "Б*** " гр. В*** и ПФК "Л***
" гр. Р*** , охранявано от търговско дружество "Агенция за К*** С*** И***
и О***" ЕООД, съгласно План от 07.10.2018г. за охрана, пропускателен
режим и организация на дейността по допускане и настаняване на зрители,
извършващо частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1,
т. 7 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), въз основа на
лиценз № 1354/22.12.2008г. издаден от МВР, дружеството не е предоставило срещу
подпис служебна идентификационна карта,
отличителен знак и униформено облекло на определеният за охранител Ц*** С*** А***
с ЕГН * с което е нарушил чл.52, ал.1,т.5 от ЗЧОД и не е организирал и контролирал осигуряване на
необходимото оборудване и помощни средства на определения за охранител Ц*** С*** А*** с ЕГН * – белезници, каучукови,
пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори, с което е нарушил чл.37, ал.1 от Наредба
№8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на
примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по
чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД
Прието е, че в случая е доказано по безспорен и категоричен
начин извършените нарушения, като правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността
на И.В.Т. с ЕГН * *** в качеството му на управител на "Агенция за
корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ” ЕООД/, с ЕИК * ,
като на осн. чл.82 от ЗЧОД са изменени наложените административни наказания
„глоби” от по 200.00лева за всяко от нарушенията.
Настоящият касационен състав в мнозинството си намира, че
неправилно в издаденото наказателно постановление е посочен вида на наказанието
като "глоба", а не като "имуществена санкция", което
представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление, в който смисъл е и практиката на Административен съд Монтана в
Решение по КАНД №123/2013год.
Видно от приложените по делото писмени доказателствени
средства, неоспорени от страните се установява, че „А*** ” ЕООД е търговско
дружество осъществяващо охранителна дейност, съгласно издаден му лиценз
№1354/22.12.2008год. от МВР, като видно от него същото осъществява и дейността
по охрана на мероприятия, каквото е процесното. По силата на договор за охрана
/които не е приложен по делото/, но не се отрича наличието на такъв, търговско
дружество „А*** ” ЕООД е следвало да извърши охрана на мероприятието – футболна
среща между отборите на ПОФК "Б*** " гр. В*** и ПФК "Л*** "
гр. Р*** на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион "О*** ", като в
тази връзка е и изготвеното от 03.10.2018год. уведомително писмо до ОД МВР –
Монтана, с което ги уведомяват, че търговското дружество ще извършва
пропускателен режим и дейности по допускане и настаняване на зрителите.
Предвид тези факти юридическото лице в случая „А*** ” ЕООД е
осъществявало и охранителната дейност, за която би носила съответната
отговорност по ЗЧОД и издадената по приложението му Наредба
№8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на
примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по
чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД.
В същото време с административно наказателната разпоредба на
чл.82 от ЗЧОС, законодателя изрично е разграничил отговорността на физическите
лица, които биха понесли наказанието, което е „глоба” и юридическите лица и
еднолични търговци на които следва да им бъде наложена „имуществена санкция”.
В тази връзка характера на двата вида отговорност е различен
и обусловен от различни материално правни предпоставки, което е съобразено от
законодателя с оглед предоставената възможност на юридическите лица да се
налагат съответно имуществена санкция. Тази разпоредба в специалния закон за
частната охранителна дейност е съобразена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, където за юридическите лица е
предвидена особен вид отговорност, която е обективна
и безвиновна и за която законодателят не предвижда и не изисква
наличието на вина, тъй като вината е характерна за физическите лица. По своята природа и правна характеристика „имуществена
санкция” представлява особен вид административна
санкция налагана на юридически лица и еднолични търговци, каквато в случая е
следвало да бъде наложена на „А*** ” ЕООД.
Именно констатациите на наказващия орган за
наличието на формирана вина в конкретно физическо лице подлежат на доказване в
хода на съдебния контрол относно законосъобразността на осъществената
правораздавателна дейност, израз на която е постановеният санкционен акт. Видно
е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената
санкция като правни термини и правни институти доколкото същите са
самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби.
Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13
от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна
отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това
правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва
механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица
и на ЕТ. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и
по отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на
имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на
административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична, както се
посочи по-горе се носи само от физически лица.
В случая АНО не е
отчел качеството на дееца, независимо, че е могъл и е бил длъжен да съобрази
това обстоятелство, с оглед предвижданията на санкционната норма на чл.82 от ЗЧОС. Действително
няма разлика в размера на предвидената имуществена санкция и глоба за търговското
дружество по този текст, но АНО е следвало да положи необходимата грижа и да
установи какъв е субектът на административнонаказателната отговорност,
съобразно което да прецизира диспозитива на наказателното постановление. Това е
така, защото при налагането на административно наказание, т. е. при
осъществяването на репресивната функция на държавата спрямо задължените лица,
административнонаказващият орган следва да е изяснил фактите и да е извършил
цялостна проверка за законосъобразност и обоснованост на АУАН, след което да
завърши производството с издаване на НП. В този смисъл, настоящият състав
смята, че е налице невъзможност за изменение на наказателното постановление в
частта относно вида на наложената санкция, тъй като това означава
административното наказание да се налага за пръв път едва със съдебното
решение, а не в рамките на административнонаказателно производство, завършващо
с наказателното постановление. Ако се приеме за налична възможността съдебната
инстанция да налага различна санкция, от наложената с НП, жалбоподателят на
практика ще се лиши от съдебна инстанция и то по същество за преценка на
законосъобразността на така наложеното ново административно наказание за пръв
път от съда.
Следователно
незаконосъобразно е ангажирането на административно-наказателната отговорност
на юридическо лице, в това му качество, чрез налагане на глоба. Налагайки на
касатора именно тази административна санкция АНО е допуснал при издаване на
наказателното постановление съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като видът на
наложеното наказание представлява значима съставна част от административното
наказване и предвид санкционния характер на производство, неточното му
посочване е съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, във вр. с чл.27,
ал.1 от ЗАНН, което съставлява
самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда
правилността му.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящото мнозинство на касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №95 от
07.03.2019 г. по АНД № 93 по описа за 2019г. на Районен съд – Монтана и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 008 от
26.10.2018 г. издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Монтана,
оправомощен със Заповед №8121з-372/05.04.2018год. на министъра на МВР, с което
на И.В.Т. с ЕГН * *** в качеството му на управител на "Агенция за
корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ” ЕООД/, с ЕИК * ,
със седалище и адрес на управление в град С*** , район С*** , пл. „С*** ”№* , вх.*
, ет.* , на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 82 от
Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, са наложени
административни наказания, както следва: „глоба” в размер на 300.00лева /триста/
за нарушение на чл.52, ал.1,т.5 от Закона за
частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и „глоба” в размер на 300.00лева
/триста/ за нарушение на чл.37, ал.1 от Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за
условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна
дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация
на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ на съдия Бисерка Бойчева по
КАНД№231/2019г по описа на АС-Монтана
Не споделям мнението на мнозинството от
съдебния състав ,че неправилно в Наказателното постановление е ангажирана
административно-наказателна отговорност на физическото лице И.В.Т.,като
управляващ и представляващ „А*** “ЕООД ,гр.С*** ,вместо на юридическото лице „А***
“ЕООД гр.С*** ,представлявано от управителя И.В.Т..В чл.51,ал.1 от ЗЧОД ясно са
разграничени субектите на административно-наказателна отговорност по ЗЧОД-„Физическото
лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на
търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да
го управлява и представлява“.Ясно е ,че в конкретния случай субект на
административно-наказателната отговорност е физическото лице И.В.Т. –като
представляващ и управляващ „А*** “ЕООД гр.С*** ,който не е изпълнил
задълженията си по чл.52,ал.1,т.5 от ЗЧОД , именно: при организиране на охранителната дейност лицето по чл. 51, ал. 1: да предостави срещу подпис служебна
идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло на охранителния
състав,както и да изпълни задължението си по чл.37,ал.1 от Наредба
№8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на
примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5,
ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД-да организира и
контролира осигуряването на необходимото оборудване и помощни средства на
охранителния състав/белезници, каучукови, пластмасови,щурмови и електрошокови
палки и прибори/.Касае се за фактически действия ,които могат да бъдат
извършени само от физическо лице,при което правилно и законосъобразно като
субект на административно-наказателната отговорност в НП е вписан именно И.В.Т.-като
управляващ и представляващ „А*** “ЕООД гр.С*** . В този смисъл е и установената
до този момент постоянна практика на АС-Монтана по тази материя дела/ЗЧОД/,а
именно:КАНД№642/2014г.;КАНД№635/2014г.;КАНД№644/2014г.;КАНД№619/2014г.;657/2014г.
,всички по описа на АС-Монтана.
Съдия:
/Бисерка Бойчева/