Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.07.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание
на дванадесети април през две хилядна и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Стефка
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 12942 по
описа за 2015 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.
Ищците П.Г.Д. и М.Г.Х. твърдят в исковата
си молба, че са собственици по наследство от баща им Г.П.Д. на недвижим имот- Апартамент № 96 на 6-ти етаж от
вход Д, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 88,02 кв.м., при съседи : стълбище, апартамент № 95, улица и
двор, заедно с избено помещение № 18, заедно с 0.915 % идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от мястото.
Горния апартамент
бил закупен от техния баща на 12.06.1986 год. от продавача А.М.М.,за което е съставен нотариален акт № 165, том VIII, дело
№ 1325/86 год. по описа на нотариус при СРС и оттогава чрез него,а след смъртта
му лично са установили владение върху този имот,а по силата на учредено с този
нотариален акт право на пожизнено ползване до 2006 год. в апартамента е живяла
,но вече като ползувател,бившия собственик А.М.М..
Твърдят, че ответника
владее процесния имот без правно основание и молят съда да постанови съдебно решение, по силата на което да го осъди да им
предаде владението върху описания недвижими имот.
Претендират се
разноските в производството.
Ответникът Х.П.К. чрез адв. Т.оспорва исковите претенции, като неоснователни и
прави възражение за нищожност на нотариалния акт ,с който се легитимират
ищците,тъй като не е подписан от продавача по него А.М.М.,от
което лице той самия черпи правата си. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира
разноските по делото.
Доказателствата по делото са гласни
и писмени.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения с исковата молба нотариален акт № 165, том VIII, дело № 1325/86 год. по описа на
Нотариус при СРС се установява, че А.М.М. е продала на Г.П.Д. собствен недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, представляващ Апартамент № 96 на 6-ти етаж от
вход Д, състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88.02 кв.м., при съседи : стълбище,
апартамент № 95, улица и двор, заедно с избено помещение № 18, заедно с 0.915 % идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от
мястото за сумата от
16 500 лв., като продавачката си е запазила пожизнено право на ползване
върху имота.
От назначената и приета по делото СГрЕ се
установява,че подписът от името на продавача по този нотариален акт А.М.М. не е положен от това лице.
От удостоверение за наследници № 2847/26.10.2011 год.
на СО-Район Триадица е видно, че Г.П.Д. е починал на 21.06.1992 год. и е оставил наследници П.Г.Д. и М.Г.Х..
От удостоверение за наследници № 81/07.03.2007 год. е
видно, че А.М.М. е починала на 16.12.2006 год. и е оставила за наследник Х.П.К..
От нотариален акт за собственост на недвижим имот
по наследство акт № 183, том ВI, дело № 169/11 год. по описа на
Нотариус С.П.се установява, че на 23.12.2011 год. Х.П.К. е признат за собственик
на основание наследство на недвижимия имот,
находящ се в гр.София, ж.к. „******* и представляващ Апартамент № 96 на 6-ти етаж от вход
Д, състоящ се от две стаи,
дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
от 88.02 кв.м., при съседи : стълбище,
апартамент № 95, улица и двор, заедно с избено помещение № 18, заедно с 0.915 % идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от
мястото.
От разпита на свидетеля
Н.Н.се установява, че познава П.Д., който владее процесния имот, придобит от баща му.
Заявява също така, че там
живеела някаква жена. След като
тя починала имота бил отдаден
под наем. Знае също така,
че правото на собственост на П. било оспорено,
като вследствие на това същия
бил принудително изваден от жилището.
Дава показания, че имота се
владял от П., а от зимата на
2006 год., ищците упражнявали фактическата власт.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да е
собственик на имота, а ответникът да го владее без правно основание, т.е. искът
по чл. 108 от ЗС е ревандикационен иск, предявен от невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик. В тази връзка основателността на предявения иск
по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки:
ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и
осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно основание.
Относно първото условие-ищците да са собственици
на процесния имот: В настоящият случай ищците се легитимират като собственици на
процесния имот, въз основа на покупко - продажба на недвижим
имот, сключен на 12.06.1986 год. и оформен с нотариален акт № 165, том VIII, дело № 1325/86 год. по описа на
Нотариус при СРС.С оглед факта,че подписа за продавач не принадлежи на А.М.М. следва да
се приеме за основателно възражението на ответника,че горната сделка е
нищожна,тъй като няма съгласие за нея от страна на продавача.
Доколкото е установено по
делото ,че до смъртта й през 2006 год. в имота е живяла А.М.М.
и няма доказателства същата да е била обикновен ползвател или държател на
имота,то владението на ищците теоретично е могло да започне след смъртта й и до
2013 год. не е изтекъл 10 годишния срок /няма данни и претенции за прилагане на
кратката придобивна давност/ за придобиване на апартамента по давност.
Ето защо следва да се приеме, че с оглед
недействителността на продажбата по нотариален акт №
165, том VIII, дело №
1325/86 год. по описа на Нотариус
при СРС и липсата на доказателства за изтекла в полза на ищците обща придобивна давност,
не е налице първата от трите кумулативно необходими предпоставки за уважаването
на иск по чл. 108 от ЗС,а именно ищците да установят,че са собственици на ревандикирания имот.
При този извод е без значение,че действително ответника владее имота,тъй като
очевидно го владее на годно правно основание-констативен нотариален акт за
собственост №
183, том ВI, дело № 169/11 год. по описа
на Нотариус С.П.съставен на 23.12.2011 год.,с което ответникът е бил признат за собственик
на процесния апартамент.
При така изложените по–горе съображения съдът счита, че в хода на
настоящото производство не се доказа наличието и на трите предпоставки за
основателността на предявените ревандикационни искове, поради което те се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени и спрямо тримата
ответници.
При този изход на спора всеки от ищците ищците
следва да заплати на ответника разноски в размер на 1250 лв.-за адвокатско
възнаграждение и 100 за СГрЕ.
Водим от гореизложеното съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от П.Г.Д. с ЕГН **********
и М.Г.Х. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: ***, чрез адв. Г.Г. против Х.П.К. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. А.Т.искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване на собствеността
и предаване на владението върху АПАРТАМЕНТ № 96 находящ се в гр.София, ж.к. „*******,
на
6-ти етаж от вход Д, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 88,02 кв.м., при съседи : стълбище, апартамент
№ 95, улица и двор, заедно с избено помещение № 18, заедно с 0.915 % идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Г.Д.
с ЕГН ********** и М.Г.Х. с ЕГН ********** на основание чл. чл. 78, ал. 3
от ГПК да заплатят поотделно на Х.П.К.
с ЕГН ********** разноски по делото в размер на по 1250 лв.-за адвокатско възнаграждение и 100
за СГрЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: