№ 149
гр. ...., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110125919 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът "...." ЕООД дължи на ищеца
„.....” АД сумата 990,91 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода за
периода от 16.01.2018 г. до 24.08.2019 г. за имот, находящ се на адрес: гр....., ..., ул. "...."
№22, клиентски № ......., ведно със законна лихва от 10.02.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 72,36 лева за периода от 16.02.2018 г. до
24.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 10.02.2021 г. по ч.гр.д.№8137 /2021 г. на Софийски районен съд, 36
състав.
Ищецът „.....” АД твърди, че между страните е налице трайно установени
фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги по силата на чл. 8 от
Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, предоставянето на ВиК
услуги ставало при публично известни общи условия на „.....” АД. Поддържа, че
ответникът е потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на
ответника ВиК услуги в посочения обект, които не са заплатени. Посочва, че за този
имот е открит клиентски номер като за процесния период на база отчетени показания
редовно е издаване ежемесечна фактура за потребените и начислени ВиК услуги в
имота. Претендира и обезщетение за забава върху главницата за периода. Претендира
присъждане на разноски в заповедното и в исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "...." ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, с който изцяло оспорва исковете, като неоснователни и недоказани.
Твърди, че за периодът, посочен в исковата молба не е бил титуляр на партида за
процесния имот. Твърди още, че не е получавал фактури, справки, съобщения и
документи, поради което не счита, че е изпаднал в забава. Счита твърденията за
ежемесечно публикуване на дължимите суми за ТЕ на интернет страницата на ищеца
за неоснователни и недоказани. Прави възражение за изтекла давност. Оспорва още
воденето на счетоводните книги на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи, че ответника е потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период
ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми, респ. че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Съдът намира, че по делото не се доказва наличието на облигационно
правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на ВиК услуги. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства ответникът да е собственик или ползвател на
процесния недвижим имот, както и да е подавал заявление за откриване на партида на
негово име, въпреки изриччните указанията дададени му с доклада по делото, а
наличието на облигационна връзка се оспрова с депозирания от него отговор.
Недоказването на наличие на облигационно правоотношение като елемент от
фактическия състав на иска води до извод и за неоснователност на същия. Поради
изложеното не следва да бъдат обсъждани останалите събрани по делото
доказателства.
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва. По изложените съображения предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответника. Същия не е
претендирал такива и присъждане не се следва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.....” АД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление; гр. ...., ж.к. ....., .... ...., сграда ... срещу „....“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище
и адрес на управление: гр. ...., „...“, ул. „....“ № 22 искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
дължимост на сумата в размер на 990,91 лева, представляваща неизплатена сума за
потребена вода за периода от 16.01.2018 г. до 24.08.2019 г. за имот, находящ се на
адрес: гр....., ..., ул. "...." №22, клиентски № ......., ведно със законна лихва от 10.02.2021
г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 72,36 лева за периода от
16.02.2018 г. до 24.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.02.2021 г. по ч.гр.д.№8137 /2021 г. на
Софийски районен съд, 36 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2