№ 220
гр. Момчилград, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100284 по описа за 2022 година
Производството е по чл.45 вр.чл.21 ал.2 вр.чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба на “************** ЕИК- ********, със
седалище/адрес на управление в гр.Кърджали, ел.”*******“28, вх.А, ет.7,
ап.24, предявена чрез адв.М. С.С. от АК- Кърджали, против Д. А. П., с ЕГН-
********** от с.Кирково, ул.“Д*****“ № 7, общ.Кирково, обл.Кърджали, се
твърди, че По НОХД № 9 /2021г. на РС- Момчилград ответникът Д.П. е бил
осъден като служител в пощенска станция Кирково за това, че през периода
03.04.2017г.- 21.04.2017г. в с.Кирково, в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице „касиер гише в
съобщенията и пощенски раздавач” в пощенска станция- Кирково,
обл.Кърджали, към„Български пощи” ЕАД в кръга на службата си, е съставил
неистински частни документи-„известие за доставяне с баркод ИД PS 6600
004 WOT М” и „известие за доставяне с баркод ИД PS 6600 004 ZCM U”, като
се подписал в графа „подпис на получателя” на 03.04.2017г., и на 21.04.2017г.
в с.Кирково, ги представил /отчел/ в Пощенска станция- Кирково, с което ги
употребил, за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно,
че документи „Заповед за прекратяване” и „обяснение с изх. №
1
10/28.03.2017г.” са връчени на адресата- престъпление по чл.310 ал.1 вр.
чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал. 1 от НК.
В исковата молба се посочва също така, че с първото невръчено писмо с
изх № 10/ 28.03.2017г. от „Интерим БГ” ЕООД, адресирано до Е.К.У.,
дружеството я уведомило, че във връзка с неявяването й на работа в течение
на 7 последователни дни за периода от 20.03.2017г. до 28.03.2017г., е
извършила нарушение на трудовата дисциплина. В същото невръчено писмо
била отправена покана до същата да се яви на 03.04.2017г. в 09.00 часа, за да
бъде изслушана и да предостави писмени обяснения пред работодателя.
Ищцовото дружество твърди, че писмото не е било връчено на Е.К.У.
поради противоправното поведение на ответника. Поради невръчването на
писмото с искане на обяснения, съдът приел в Решение № 7 от 02.06.2021г.
по в.гр.д № 64/2020г.по описа на ОС - Кърджали , че „известие за доставяне
ИД PS 6600 004W0T М“ не е получено от Е.К.У., и съответно- работодателят
не е изслушал работника и не е поискал писмените му обяснения. Посочва се,
че поради това и съобразно императивната разпоредба на чл.193 ал.2 от КТ,
която сочи, че „когато работодателят предварително не е изслушал работника
или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество”, и е приел,
че следва дисциплинарното наказание да бъде отменено, респ. Заповед № 9/
19.04.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде отменена
като незаконосъобразна, а решението на първоинстанционния съд, да бъде
отменено като неправилно. Посочва се, че уволнението е било признато за
незаконно и отменено.“
В исковата молба е посочено, че горецитираното решение дружеството
е било осъдено да заплати на Е.К.У. сумата от 1 315.00 лева,
представляваща разноски за двете съдебни инстанции, както и държавна
такса в размер на 150 лева, за двете съдебни инстанции. Посоченото
решение е било обжалвано от „Интерим БГ“ пред ВКС, като по образуваното
гр.д.№ 3289/2021г. по описа на ВКС, е било постановено Определение №
116/ 24.02.2022г., с което съдът е приел, че не са налице предпоставките за
допускане на касационно обжалване. Заявява се също така, че в своите
мотиви ВКС, IV гр.отд., е приел, че ако работникът е добросъвестен и не е
бил надлежно уведомен за искането за обяснения по чл.193 ал.1 КТ и поради
това не е дал такива, дисциплинарното уволнение е винаги незаконно. В
мотивите било посочено, че ако причината за недостигане на искането на
работодателя за даване на обяснения от работника е у трето лице, то /третото
лице/ носело отговорност за вредите, причинени на работодателя поради това,
2
че заради неговото поведение уволнението е прието за незаконно /арг. чл.21
ал.2 ЗЗД/“.
Ищцовото дружеството развива подробни доводи защо ответникът носи
отговорност, и се посочва, че в чл.21 ал.2 от ЗЗД е бил установен специален
деликтен състав за отговорност за вредите, причинени от трети лица,
недобросъвестно попречили за изпълнението на договор. Според ищеца, като
проява на извъндоговорна отговорност, той включвал всички нейни елементи-
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, но с особености,
отграничаващи състава на чл.21 ал.2 от ЗЗД от общия деликт по чл.45 от ЗЗД.
За проявлението на квалифицирания състав е било необходимо
съществуването на договор, спрямо който извършителят на
правонарушението се явява трето лице, спрямо което договорът няма
действие. С поведението си третото лице- делинквент следвало
противоправно да възпрепятства или затруднява изпълнението на задължение
по договора. Вредите може ли да бъдат неимуществени или имуществени
/под формата на загуба или пропусната полза/. Те следвало да са последица от
поведението на третото лице. Изискването за наличието на
недобросъвестност на третото лице сочело на умисъл като форма на вината,
поради което вината не се презюмира.
Предвид и това ищцовото дружество твърди, че в конкретният случай
са били налице всички елементи от състава на отговорността по чл.21 ал.2 от
ЗЗД, а именно: Деянието на ответника - в качеството си на длъжностно лице
“касиер гише в съобщенията и пощенски раздавач“ в Пощенска станция-
Кирково, обл.Кърджали към „Български пощи“ЕАД в кръга на службата си, е
съставил неистински частни документи:- „Известие за доставяне с баркод /ИД
PS6600004ZCMU и „Известие за доставяне“ с баркод ИД PS660004W0T, като
се подписал в графа “подпис на получателя“ на 03.04.2017г., и на 21.04.2017г.
в с.Кирково, ги представил /отчел/ в Пощенска станция-Кирково, с което ги
употребил, за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно,
че документи „заповед за прекратяване“ и „обяснение изх.№ 10/28.03.2017 г.“
са връчени на адресата. Със споразумението по нохд №9 /2021г. по описа
на PC - Момчилград е било прието, че “ Деянието е извършено виновно,
при форма на вината - пряк умисъл.“
Заявява се, че в резултат на противоправното деяние на ответника у
дружеството- „Интерим БГ“ЕООД се създала невярната представа, че е
изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 от КТ, както и че заповедта за
дисциплинарно уволнение е достигнала до Е.К.У.. Именно поради тази
причина дружеството е подало Заявление по чл.410 от ГПК до PC-
Момчилград, с което се претендирало заплащането на сумата от 1 784,91
лева, обезщетение, дължимо при дисциплинараното уволнение от работника.
3
По това заявление била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която Е.К.У. подала възражение. Именно по повод на това
възражение е било образувано гр.д. № 216/20г. /с предмет предявен
специален установителен иск по чл.422 вр.чл.415 от ГПК/.
Посочва се също, че по искова молба на Е.К.У., с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 от КТ, за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, е било образувано гр.д № 262/2021г. на PC- Момчилград.
Производството по гр.д. № 216/20г. е било спряно на основание чл.229
ал.1 т.4 от ГПК- до приключването на производството по гр.д № 262/2021 г.
по описа на PC - Момчилград.
Ищцовото дружеството посочва, че след като Заповедта за
дисциплинарно уволнение е била отменена като незаконосъобразна / поради
неспазена процедурата по чл.193 от КТ и чл.195 ал.2 от КТ, без причината да
е у работодателя/, е било възобновено производството по гр.д №
216/2020г., по което „Интерим БГ“ЕООД е оттеглил иска си за
обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ. С определението по това дело дружеството
е осъдено да заплати разноски в размер на 1 600 лева.
Ищцовото дружество посочва, че направените съдебни разноски по
двете дела за адвокатски хонорари и държавни такси са били следните;
-1 315 лева, разноски за двете съдебни инстанции по гр.д №
262/2020г. на PC- Момчилград; 500 лева- адвокатски хонорар, и 1
000 лева- разноски по касационното производство;
- 1 600 лева, разноски по гр.д № 216/2020г. на PC- Момчилград,
представляващи за „Интерим БГ“ ЕООД имуществени вреди, които са били
пряка последица от противоправното поведение на ответника. Заявява се, че
ако ответникът коректно бе изпълнил служебните си задължения
дружеството нямало да има тези задължения за плащане на разноски, които
дружеството коректно е изпълнило.
Предвид това иска осъждането на ответника да заплати сумата от 4
687,20 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане, представляваща направени от „Интерим
БГ“ плащания за разноски по две съдебни дела, чийто изход бил
предопределен от престъплението по чл.310 ал.1 вр. чл.309 ал.1 от ПК,
извършено от ответника. Претендират разноски.
Представят и писмени доказателства- Копия от Определение № 1
16/24.02.2 022г. на ВКС, 4-то гр.отд.,Решение № 7/02.06.2021 г. по в.гр.д №
64/2021г. ОС - Кърджали;Списък разноски по гр.д№ 216/2022г. по описа на
PC - Момчилград;Платежни документи, удостоверяващи извършени
4
плащания на такси и разноски по двете съдебни дела, както и са направени
доказателствени искания- да бъдат приложени гр.д № 262/2020г.; гр.д №
216/2020г., и нохд № 9/2021г., и трите на PC- Момчилград.
В съдебно заседание, ищцовото дружество се представлява от адв.М.
СТАНЧЕВА– СТАНЕВА от АК- Кърджали, който поддържа така предявения
иск, по изложените съображения. Претендира и направите по делото
разноски. Представя писмено становище, в което подробно развива своите
доводи за основателност на иска.
Ответникът, представляван от адв.ПАВЕЛ Г. от АК- Кърджали е
представил писмен отговор по смисъла на чл.131 от ГПК, в който намира иска
за недопустим, и неоснователен, като развива подробни доводи в тази насока,
като се посочва, че поведението на ответника не е довело като резултат
отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, а това е било, че същата не
била компетентно изготвена. Невръчването на двете съобщения, за които е
бил осъден ответника, не оказвали съществено влияние върху допуснатите
съществени нарушения по процедурата за налагане на дисциплинарното
наказание. Не били налице предпоставките по чл.21 ал.2 от ЗЗД. Иска да
отхвърли исковата молба като неоснователна, и претендира разноски.
В съдебно заседание, представляван от адв.ПАВЕЛ Г., развива
конкретни и подробни съображения за недопустимостта и неоснователността
на исковата претенция, които са изложени в представената по реда на чл.149
ал.3 от ГПК писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се с приложеното като доказателство по настоящото
производство НОХД № 9 /2021г. на РС- Момчилград, приключило с
влязло в сила Определение от 25.01.2021г., с което е одобрено
споразумение, по силата на което ответникът Д.П. е бил признат за виновен
и съответно му било наложено наказание, за престъпление по чл.310 ал.1
вр.чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК- за това, че служител в пощенска станция
Кирково за това, че през периода 03.04.2017г.- 21.04.2017г. в с.Кирково, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно
лице „касиер гише в съобщенията и пощенски раздавач” в пощенска станция-
Кирково, обл.Кърджали, към„Български пощи” ЕАД в кръга на службата си, е
съставил неистински частни документи-„известие за доставяне с баркод ИД
PS 6600 004 WOT М” и „известие за доставяне с баркод ИД PS 6600 004 ZCM
5
U”, като се подписал в графа „подпис на получателя” на 03.04.2017г., и на
21.04.2017г. в с.Кирково, ги представил /отчел/ в Пощенска станция-
Кирково, с което ги употребил, за да докаже, че съществува някое правно
отношение, а именно, че документи „Заповед за прекратяване” и „обяснение с
изх. № 10/28.03.2017г.” са връчени на адресата. Със споразумението по нохд
№9 /2021г. по описа на PC - Момчилград е деянието е извършено
виновно, при форма на вината - пряк умисъл.“
С приложеното като доказателство по настоящото производство
ч.гр.д. № 145/2020г. на РС- Момчилград, се установява, че същото е
образувано по подадено от дружеството- ищец против лицето Е.К.У.
/работник в дружеството/ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК за сумата от 1 784,91 лева, обезщетение,
дължимо при дисциплинарно уволнение от работника, както и за лихва в
размер на 528,53 лева за периода от 01.05.2018г. до 31.03.2020г.. По това
заявление била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
60/ 15.04.2020г., срещу която Е.К.У. подала възражение. Именно по повод на
това възражение е било образувано гр.д. № 216/20г. на РС-
Момчилград, с предмет специален установителен иск по чл.422 вр.чл.415
от ГПК- за установяване на вземането по Заповед за изпълнение на парично
задължение № 60/ 15.04.2020г., против Е.К.У. /.
В настоящото производство се установи, че по искова молба на Е.К.У.,
с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, против ищцовото дружество, е било образувано
гр.д № 262/2020г. на PC- Момчилград, приложено като доказателство.
Предвид и но това производството по гр.д. № 216/20г. е било спряно на
основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК- до приключването на производството по
гр.д № 262/2021 г. по описа на PC - Момчилград.
По гр.д № 262/2021г. на PC- Момчилград е постановено Решение
№ 61/ 12.03.2021г., с което е била ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на Е.К.У., с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, като последната е била ОСЪДЕНА да
заплати на ищцовото дружество сумата от 500 лева- сторени по делото
разноски за адв.хонорар. Срещу това решение Е.К.У. е подала жалба и в
Окръжен съд- Кърджали е било образувано в.гр.д № 64/2020г.по описа на
ОС – Кърджали, по което е постановено Решение № 7 от 02.06.2021г., с
което е отменено Решение № 61/ 12.03.2021г. по цитираното дело на МРС,
като Заповедта за дисциплинарно уволнение е била отменена като
незаконосъобразна /поради неспазена процедурата по чл.193 от КТ и чл.195
ал.2 от КТ- че „известие за доставяне ИД PS 6600 004W0T М“ не е получено
от Е.К.У., и съответно- работодателят не е изслушал работника и не е поискал
6
писмените му обяснения. С горецитираното решение на Окръжен съд-
Кърджали, дружеството е било осъдено да заплати на Е.К.У. сумата от 1 315
лева, представляваща разноски за двете съдебни инстанции, както и
държавна такса в размер на 150 лева, за двете съдебни инстанции.
Посоченото решение е било обжалвано от „Интерим БГ“ пред ВКС, като по
образуваното гр.д.№ 3289/2021г. по описа на ВКС, е било постановено
Определение № 116/ 24.02.2022г., с което съдът е приел, че не са налице
предпоставките за допускане на касационно обжалване. В мотивите на ВКС,
IV гр.отд., е прието, че ако работникът е добросъвестен и не е бил надлежно
уведомен за искането за обяснения по чл.193 ал.1 КТ и поради това не е дал
такива, дисциплинарното уволнение е винаги незаконно. В мотивите било
посочено, че ако причината за недостигане на искането на работодателя за
даване на обяснения от работника е у трето лице, то /третото лице/ носело
отговорност за вредите, причинени на работодателя поради това, че заради
неговото поведение уволнението е прието за незаконно /арг. чл.21 ал.2 ЗЗД/“.
В мотивите ВКС по същество се съгласил с изложеното в мотивите на
решението на Окръжен съд- Кърджали /посочени по-горе/. Със цитираното
Определение № 116/ 24.02.2022г. на ВКС, дружеството- ищец е осъдено да
заплати на Е.К.У. сумата от 1 000 лева- разноски в касационната
инстанция.
С влизането в сила на Определението на ВКС е влязло в сила и
Решението на Окръжен съд- Кърджали, и съответно е било възобновено
производството по гр.д № 216/2020г., по което ищцовото дружество е
оттеглило иска си по чл.415 вр.чл.422 от КТ- за претендирано обезщетение по
чл.221 ал.2 от КТ / по което е била издадена горната Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д № 145/2020г. на Рс- Момчилград . С
определението по това дело /гр.д. № 216/20г./ дружеството- ищец е осъдено да
заплати на Е.К.У. разноски в размер на 1 600 лева.
По-горе посочените граждански дела, са приложени договори за
правна помощ, банкови документи за внесени държавни такси и други, с
които се установява, че ищцовото дружество е сторило разноски в
претендираният размер, както следва;
1/ по гр.д № 262/2020г. на PC- Момчилград- 1 315 лева,
разноски за двете съдебни инстанции общо, както и 1 500 лева- разноски
по касационното производство на същото дело;
2/ по гр.д № 216/2020г. на PC- Момчилград- 1 600 лева,
7
разноски общо.
Съдът приема, че тези разноски представляват за „Интерим БГ“ ЕООД
имуществени вреди, които са пряка последица от противоправното поведение
на ответника.
От гореизложеното е видно, че предявеният от ищцовото дружество
против ответника иск с правно основание чл.21 ал.2 вр.45 ал.1 вр.чл.86 от
ЗЗД- за заплащане на обезщетение за причинените вследствие на деянието на
последният, имуществени вреди в размер на 4 687,20 лева е процесуално
допустим, и по същество разгледан е частично основателен- до размера на
4 415 лева.
Съдът счита, че предявеният иск за заплащане на имуществени вреди в
посочените размери, представляващи направени в хода цитираните по-горе
граждански дела- гр.д № 216/ 20г. на РС- Момчилград /във всички
инстанции/, и гр.д. № 262/20г. на РС- Момчилград / в т.ч. по ч.гр.д. № 145/ 20
г. на РС- Момчилград/- във всички инстанции, разноски за адвокатски
възнаграждения- както за процесуалните представители на дружеството, така
и тези на ответните страни, в т.ч. и държавни такси и разноски и двете страни
по тези производство, е частично основателен. По делото се установи, че
именно противоправното и престъпно деяние на ответника е мотивирало
ищеца да ангажира за свой процесуален представител професионален
адвокат, който да му окаже правно съдействие в производствата цитираните
по-горе дела, във различните инстанции, и в същото време, лицето, с което
дружеството е било в трудовоправни отношения /Емилия Узунова/ също е
ангажирала защитник, за което е сторила разноски.
По делото се установи, че между „Интерим БГ” ЕООД и Е.К.У. , е
имало трудовоправни отношения, при чието изпълнение ищцовото дружество
е образувало дисциплинарно производство срещу посоченото лице, и в хода
на същото е изискало писмено обяснения от работника /Ем.Узунова/. За
последнато дружеството е отправила покана с писмо с изх № 10/ 28.03.2017г.
адресирано до Е.К.У., с която са изискани писмени обяснения от последната.
И тъй като на писмото е било отразено, че е връчено на лице, близък роднина
на работника, дружеството е предприело и следващите действия по чл.193 от
КТ, а именно е била издадена заповед за дисциплинарно уволнение, която
също е била изпратена по пощата с писмо, като на писмото е било отразено,
8
че е връчено на лице, близък роднина на работника.
Считайки, че писмата са стигнали до адресата ищцовото дружество е
предприело и действия по издаване на заповед за изпълнение на парични
задължения, произтичащи от правни възможности, дадени в КТ за
имуществена отговорност на работника при неизпълнение на трудов договор.
Установи се, че ответникът по настоящото производство, качеството си на
длъжностно лице “касиер гише в съобщенията и пощенски раздавач“ в
Пощенска станция-Кирково, обл.Кърджали към „Български пощи“ЕАД в
кръга на службата си, е съставил неистински частни документи:- „Известие за
доставяне с баркод /ИД PS6600004ZCMU и „Известие за доставяне“ с баркод
ИД PS660004W0T, като се подписал в графа “подпис на получателя“ на
03.04.2017г., и на 21.04.2017г. в с.Кирково, ги представил /отчел/ в Пощенска
станция-Кирково, с което ги употребил, за да докаже, че съществува някое
правно отношение, а именно, че документи „заповед за прекратяване“ и „
искане за обяснение изх.№ 10/28.03.2017 г.“ са връчени на адресата, което
съставлява деяние по чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, и за което
със споразумение по нохд №9 /2021г. по описа на PC – Момчилград е
бил признат за виновен и му било наложено съответно наказание. Сиреч,
невръчването по надлежният на описаните по-горе документи, изходящи от
ищцовото дружество и адресирани до работника, е довело до вреденосният
резултат- посочените по-горе разноски по воденето на делата. причината за
недостигане на искането на работодателя за даване на обяснения от работника
е у трето лице, то /третото лице/ носело отговорност за вредите, причинени на
работодателя поради това, че заради неговото поведение уволнението е
прието за незаконно /арг. чл.21 ал.2 ЗЗД/“.
Съдът приема доводите на ищцовото дружеството и счита, че
ответникът следва носи имуществена отговорност, т.к. в нормата на чл.21 ал.2
от ЗЗД е бил специален състав за носене на отговорност за вреди, причинени
от трети лица, недобросъвестно попречили за изпълнението на договор.
Съдът намира, че са налице на извъндоговорната отговорност, и съдържа
елементи на състава, а именно; деяние, противоправност, вреда, причинна
връзка и вина, като налице особености, отграничаващи състава на деликта по
чл.21 ал.2 от ЗЗД от общия деликт по чл.45 от ЗЗД. За проявлението на
квалифицирания състав по чл.21 ал.2 от ЗЗД е необходимо съществуването на
договор, спрямо който извършителят на правонарушението се явява трето
лице, и спрямо което договорът няма действие. С поведението си третото
лице- делинквент следва противоправно да възпрепятства или затруднява
изпълнението на задължение по договора. Вредите може ли да бъдат
неимуществени или имуществени /под формата на загуба или пропусната
полза/. Те следва да са последица от поведението на третото лице.
9
Изискването за наличието на недобросъвестност на третото лице сочи на
умисъл като форма на вината. Съдът приема, че в конкретният случай налице
всички елементи от състава на отговорността по чл.21 ал.2 от ЗЗД, а именно:
Деянието на ответника - в качеството си на длъжностно лице “касиер гише в
съобщенията и пощенски раздавач“ в Пощенска станция-Кирково,
обл.Кърджали към „Български пощи“ЕАД в кръга на службата си, е съставил
неистински частни документи:- „Известие за доставяне с баркод /ИД
PS6600004ZCMU и „Известие за доставяне“ с баркод ИД PS660004W0T, като
се подписал в графа “подпис на получателя“ на 03.04.2017г., и на 21.04.2017г.
в с.Кирково, ги представил /отчел/ в Пощенска станция-Кирково, с което ги
употребил, за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно,
че документи „заповед за прекратяване“ и „обяснение изх.№ 10/28.03.2017 г.“
са връчени на адресата, което е деяние по чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК.. Със споразумение по нохд №9 /2021г. по описа на PC -
Момчилград ответник е признат за виновен и осъден, т.е. прието е, че
деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
Установи се, че в резултат на противоправното деяние на ответника в
ищцовото дружество- „Интерим БГ“ЕООД се създала невярната представа, че
е изпълнило задължението си по чл.193 ал.1 от КТ, както и че заповедта за
дисциплинарно уволнение е достигнала до Е.К.У.. Именно поради тази
причина дружеството е подало Заявление по чл.410 от ГПК до PC-
Момчилград, с което се претендирало заплащането на сумата от 1 784,91
лева, обезщетение, дължимо при дисциплинараното уволнение от работника.
По това заявление била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която Е.К.У. подала възражение. Именно по повод на това
възражение е било образувано гр.д. № 216/20г. /с предмет предявен
специален установителен иск по чл.422 вр.чл.415 от ГПК/. Установи също
така, че искова молба на Е.К.У., с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, е било
образувано гр.д № 262/2020г. на PC- Момчилград. Производството по
гр.д. № 216/20г. е било спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК- до
приключването на производството по гр.д № 262/2021 г. по описа на PC -
Момчилград.
Установи се също така, че след като Заповедта за дисциплинарно
уволнение е била отменена като незаконосъобразна / поради неспазена
процедурата по чл.193 от КТ и чл.195 ал.2 от КТ, без причината да е у
работодателя/, е било възобновено производството по гр.д № 216/2020г.,
по което „Интерим БГ“ЕООД е оттеглил иска си за обезщетение по чл.221
ал.2 от КТ. С определението по това дело дружеството е осъдено да заплати
разноски в размер на 1 600 лева. Както и по-горе се посочи,
10
направените съдебни разноски по двете дела за адвокатски хонорари и
държавни такси са следните; 1/ по гр.д № 262/2020г. на PC-
Момчилград- 1 315 лева, разноски за двете съдебни инстанции общо,
както и 1 500 лева- разноски по касационното производство на същото
дело; 2/ по гр.д № 216/2020г. на PC- Момчилград- 1 600 лева,
разноски общо, или общите разноски възлизат на сумата от 4 415 лева.
Съдът приема, че тези разноски представляват за „Интерим БГ“ ЕООД
имуществени вреди, които са пряка последица от противоправното поведение
на ответника, и които следва да бъдат овъзмездени в доказаните граници и
размери- като се установи по безспорен начин размера на тези вреди- и това
сумата от 4 415 лева- част от претендираната сума, за която следва да се
осъди да заплати ответникът на ищеца.
Предвид горното съдът намира, че исковата молба на „ИНТЕРИМ БГ“
ЕООД е частично основателна, поради и което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 4 415 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, произхождащи от сторени по-горните
дела разноски, като искът в останалата му част и да целия предявен размер от
4 687,20 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените от последният разноски по делото, съразмерно на
уважената част от предявения иск съгласно правилата на чл.78 ал.1 от ГПК, а
именно в общ размер на 650 лева /адвокатски хонорар и държавна такса.
Предвид горното, а именно, че искът е частично уважен, следва при
условията чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника да се присъди сумата от 50
лева, разноски за възнаграждение за 1 адвокат- пълномощник на ответника,
платима от ищеца.
Съобразно това следва да се извърши прихващане на тези плащания до
размера на по-малкото от тях, като следва ответникът да се осъди да заплати
сумата от 600 лева, разноски по делото на ищеца, след извършеното
прихващане.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА Д. А. П., с ЕГН- ********** от с.Кирково,
ул.“Д*****“ № 7, общ.Кирково, обл.Кърджали, ДА ЗАПЛАТИ на
“************** ЕИК- ********, със седалище/адрес на управление в
гр.Кърджали, ел.”*******“28, вх.А, ет.7, ап.24, сумата в размер на 4
415 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи плащания за
съдебно-деловодни разноски по гр.д № 262/2020г. на PC- Момчилград
и по гр.д. № 216/20г. на РС- Момчилград във всички инстанции,
като искът в останалата му част и да целия предявен размер от 4 687,20 лева
следва да се отхвърли като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. А. П., с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ
на“************** ЕИК- ********, сумата от 600 лева, представляващи
направени от последния деловодни разноски, след извършено прихващане на
насрещни плащания.
Решението може да се обжалва пред Кърджалийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на обявлението.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
12