№ 150530
гр. София, 18.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Частно
гражданско дело № 20241110158667 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по .. ГПК на „..“
ЕАД срещу „.“ ЕООД и Г. А. П.. Направено е искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК – споразумение
от 24.02.2022г, с нотариална заверка на подписите, за сума в размер на 119 442.54 лева –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.10.2024г до
окончателното плащане и законна лихва в размер на 25 974.69 лева за период от 10.02.2023г.
до 03.10.2024г
Като прецени данните по делото, съдът намира, че заявлението в частта за
претендираната главница отговаря на изискванията на ГПК, внесена е дължимата съобразно
материалния интерес държавна такса и документът, въз основа на който се иска издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е редовен от външна страна. Налице
е неяснота в заявлението, доколкото веднъж се сочи, че споразумението е подписано на
24.02.2022г, а след това се сочи, че същото е от 24.04.2023г. Въпреки това съдът съобрази
разясненията, дадени в т.2б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г по тълк.д. №4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, съгласно които в хипотезата на чл.417 ГПК, при която съдът се произнася
въз основа на представен от заявителя документ, е допустимо основанието и предмета на
вземането да се определят въз основа на този документ, тъй като по смисъла на закона
същият е задължително приложение към заявлението, въз основа на което се издава заповед
за незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на заповедта е наличието на
годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа. Ето защо при
съобразяване на представения по делото документ – споразумение, с нотариална заверка на
подписите, съдът може да определи датата на споразумението независимо от неяснотата. По
изложените съображения съдът намира, че в тази му част заявлението следва да бъде
уважено.
1
В частта за претендираната лихва за забава за периода от 10.02.2023г. до 03.10.2024г
за сумата от 25 974.69 лева заявлението следва да се отхвърли, тъй като посочената сума не
е конкретизирана в представеното споразумение. В случая следва да се съобразят дадените
разяснения в т.4а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г по тълк.д. №4/2013 г., ОСГТК
на ВКС, съгласно които по смисъла на чл.417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно
изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно
изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в
документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ
или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Такива вземания се
основават на посочените в чл.417, т.2 и 3 ГПК документи, тъй като не се установяват въз
основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. За законната лихва върху
вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението заповед за
незабавно изпълнение не може да бъде издадена. Именно такъв е характера на
претенцията за законната лихва в размер на 25 974.69 лева за периода от 10.02.2023г. до
03.10.2024г. В заявлението не се сочи тази сума да има характер на неустойка за забава,
която да се дължи на основание някоя от клаузите на споразумението, нито в някоя от
клаузите на споразумението е определена методиката, по която да се изчислява размера на
акцесорното задължение свързано със забавеното изпълнение. Предвид това и с оглед
изрично посоченото и от самия заявител, следва да се приеме, че претенцията касае именно
вземане за законна лихва за период от падежа на задължението до подаване на заявлението,
по отношение на която задължителната за настоящия състав практика на ВКС разяснява, че
не следва да се издава заповед за изпълнение. Ето защо заявлението за сумата от 25 974.69
лева следва да бъде отхвърлено.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
2388.85 лева, до пълния размер на държавната такса от 2908.34 лева.
За останалите суми, претендирани със заявлението по .. ГПК, следва да бъде издадена
заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 311742/03.10.2024г. на „..“ ЕАД, ЕИК., с адрес гр..
срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., с адрес в гр... и Г. А. П., ЕГН **********, с адрес гр... в частта, в
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по .. ГПК и
изпълнителен лист за солидарно задължение за сумата от 25 974.69 лева – законна лихва за
период от 10.02.2023г. до 03.10.2024г, както и за сумата над 2388.85 лева до пълния размер
на държавната такса от 2908.34 лева за платена държавна такса.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
2
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3