Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 23.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на петнадесети март две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 5705 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „С.“ ООД
искове за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че „Е.В.Д.“
ЕООД (в открито производство по несъстоятелност с решение от 16.10.2015г. по
т.д. №3482/2014г. на СГС, ТО, VІ-21 с-в) дължи на ищеца сумата
1 354 700,40 лв. – неустойка за неизпълнение на споразумение от
31.12.2011г., сумата 4 147,64 лв. – лихВ.за забава, изтекли върху
вземането за неустойка по споразумението от 31.12.2011г. в периода от
05.10.2015г. до 15.10.2015г., сумата 1 747 292,32 лв. – неустойка за
неизпълнение на споразумение от 06.02.2014г., сумата 5 349,63 лв. - лихВ.за
забава, изтекли върху вземането за неустойка по споразумението от 06.02.2014г.
в периода от 05.10.2015г. до 15.10.2015г., а също и сумата 326,61 лв. – лихВ.за
забава, изтекли в периода от 05.10.2015г. до 15.10.2015г. върху прието вземане
за сумата 106 677,61 лв., дължимо за обезщетение за забава по
споразумението от 31.12.2011г.
Ответникът „П.Б. (Б.)“ ЕАД оспорва исковете.
Ответникът „Е.В.Д.“ ЕООД не взема становище.
Синдикът на „Е.В.Д.“ ЕООД също не взема
изрично становище по исковете. Заявява, че становището му по съществуването на
вземанията е заявено с включването им в съставения от него списък на приетите
вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Безспорно е по делото, но се и установява от
представените доказателства и обявените актове по партидата на „Е.В.Д.“ ЕООД в
търговския регистър, че вземанията на „С.“ ООД, за които са предявени
установителните искове, са предявени в производството по несъстоятелност на „Е.В.Д.“
ЕООД и са включени в съставения от синдика списък на приетите вземания на
кредитори на дружеството, но са изключени от списъка с определение от
22.06.2016г. на съда по несъстоятелността, с което е уважено възражение на
кредитора „П.Б. (Б.)“ ЕАД срещу вземанията.
Изложеното предпоставя правен интерес за
ищеца и допустимост на предявените искове за установяване на вземанията по реда
на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.
С исковата молба е представено арбитражно
решение от 18.09.2015г. на арбитражен съд към БАМ, с което „Е.Ви Д.“ ЕООД е
осъдено да заплати на „С.“ ООД вземания, дължими по процесните споразумения,
включително процесните вземания.
Цитираното арбитражно решение, макар да
формира сила на пресъдено нещо в отношенията между „С.“ ООД и „Е.В.Д.“ ЕООД,
няма действие по отношение на кредитора „П.Б. (Б.)“ ЕАД, който не е страна по
арбитражното дело, поради което и в противовес на съображенията, изложени в
исковата молба, не е допустим източник на фактически и правни изводи в настоящото
исково производство относно основанието и размера на вземанията, за които са
предявени установителните искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Процесните споразумения от 31.12.2011г. и
06.02.2014г., сключени между „С.“ ООД и „Е.Ви Д.“ ЕООД, също са представени и
приети като писмени доказателства по делото, а от съдържанието им се установява
признание на „Е.В.Д.“ ООД за задължения към „С.“ ООД за сумата 338 675,11
лв. и сумата 436 823,08 лв. и уговорени по съгласие на страните неустойки
за неизпълнение на тези задължения в четирикратен размер на сумите на
задълженията.
Неустойките са уговорени като еднократно
дължими при неизпълнение на главните задължения, но падеж на главното
задължение е посочен само в споразумението от 06.02.2014г. (а именно 5 дни след
датата на сключване на споразумението).
Споразумението от 31.12.2011г. не посочва
падеж на главното задължение, за което е съставено, а препраща към предходни
договори и споразумения между страните, които обаче не са представени по делото.
Изложеното в приложение на последиците на
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК предпоставя, че основанието за
възникване на вземане на „С.“ ООД за неустойка по споразумението от
31.12.2011г. остава недоказано в настоящото исково производство, тъй като не е
доказана датата на падежа/падежите на главните задължения, за чието
неизпълнение е уговорена неустойка.
По-съществено в случая е, че съдържанието и
на двете споразумения предпоставя основателност на възраженията на кредитора „П.Б.
(Б.)“ ЕАД за нищожност на уговорените клаузи за неустойки поради противоречие с
добрите нрави.
Неустойките са уговорени за неизпълнение на
парични задължения, но вредите от неизпълнение на паричните задължения са
поначало съизмерими с периода на забавата, а както се посочи по-горе процесните
неустойки са уговорени като еднократно дължими и размерът им не е обусловен от
периода на неизпълнение на паричните задължения. Това съдържание на клаузите
квалифицира уговорените с тях неустойки като компенсаторни, а не като мораторни,
но предназначението на компенсаторната неустойка е да обезщети вредите от
неизпълнение на главното задължение, тоест да замести изпълнението на това
задължение, а с цитираните клаузи от споразумението изрично е уговорено, че
неустойката се дължи заедно с главното задължение.
Доколко компенсаторна неустойка
въобще може да бъде валидно уговорена по отношение на парични задължения в
случая е безпредметно да се обсъжда, тъй като самият размер на уговорените
неустойки (четирикратен на размера на главните задължения) е очевидно
несъответен на размера на вредите, които могат да настъпят за кредитора от
неизпълнение на главните задължения, още повече при съобразяване на срока за
изпълнение, предвиден в споразумението от 06.02.2014г. за изпълнение на
главното задължение (както се посочи в споразумението от 31.12.2011г. срок за
изпълнение не е предвиден).
Следва неизбежния извод, че
неустойките са уговорени с единствената цел кумулиране на размери на нови
парични задължения на длъжника извън присъщите на института на неустойка
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция по отношение на главните
задължения.
Неоснователни са съображенията на
ищеца, че за валидността на клаузата за неустойка е достатъчно същата да
изпълнява и само санкционна функция, тъй като според легалното определение на
чл. 92, ал. 1 ЗЗД основанието на клаузата за неустойка е обвързано именно с
обезпечаване на главното задължение, по повод на което е уговорена неустойката,
както и с обезщетяване на вредите от неизпълнението му, а възможността за
уговаряне на санкционни последици с клаузата за неустойка (тоест последици,
които надхвърлят вредите от неизпълнението) е обоснована от доктрината и
практиката не като самоцел, а именно с оглед осъществяване на последиците на обезпечителната
и обезщетителната функция на неустойката по отношение на главното задължение.
По изложените съображения съдът
прие, че клаузите за неустойки, уговорени в процесните споразумения от
31.12.2011г. и 06.02.2014г., са нищожни поради противоречие с добрите нрави и съгласно
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД не произвеждат действие в отношенията между страните
по споразуменията.
Предявените установителни искове за
вземания на ищеца за неустойки по споразуменията са неоснователни и подлежат на
отхвърляне, което е достатъчно да предпостави същия изход и по исковете за
установяване на акцесорни вземания на ищеца за лихви за забава, дължими върху
претендираните вземания за неустойки.
Последният установителен иск е
предявен от „С.“ ООД за признаване на вземане за лихви за забава, изтекли в
периода от 05.10.2015г. до 15.10.2015г. върху прието вземане за сумата
106 677,61 лв., дължимо за обезщетение за забава по споразумението от
31.12.2011г.
Както се посочи по-горе събраните
доказателства по настоящото дело въобще не установяват падеж на задълженията,
за които е сключено споразумението от 31.12.2011г., което означава, че не
установяват и забава на длъжника за изпълнение на задължения по това
споразумение, включително за периода от 05.10.2015г. до 15.10.2015г., за който
е предявен установителният иск.
Искът се явява недоказан по
основание и също подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът дължи държавна такса за производството в размер,
определен върху една четвърт от вземанията, за които са предявени
установителните искове по чл. 694, ал. 2 ТЗ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „С.“
ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***. ********искове за
признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че „Е.Ви Д.“ ЕООД
с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***. ********(в открито
производство по несъстоятелност с решение от 16.10.2015г. по т.д. №3482/2014г.
на СГС, ТО, VІ-21 с-в) дължи на ищеца сумата 1 354 700,40 лв. –
неустойка за неизпълнение на споразумение от 31.12.2011г., сумата 4 147,64
лв. – лихви за забава, изтекли върху вземането за неустойка по споразумението
от 31.12.2011г. в периода от 05.10.2015г. до 15.10.2015г., сумата
1 747 292,32 лв. – неустойка за неизпълнение на споразумение от
06.02.2014г., сумата 5 349,63 лв. - лихви за забава, изтекли върху
вземането за неустойка по споразумението от 06.02.2014г. в периода от
05.10.2015г. до 15.10.2015г., и сумата 326,61 лв. – лихви за забава, изтекли в
периода от 05.10.2015г. до 15.10.2015г. върху вземане за сумата 106 677,61
лв., дължимо за обезщетение за забава по споразумението от 31.12.2011г.
ОСЪЖДА „С.“ ООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***. ********да заплати на основание чл. 694,
ал. 7 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата 31 118,17 лв. – държавна
такса за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: