№ 293
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора Станимир Димитров Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20211100603446 по описа за 2021 година
Производство по реда на глава XXI от НПК.
С определение от 07.07.2021 г., постановено по НОХД № 835/2021 г., СРС, НО, 111-
ти с-в е групирал по отношение на подсъдимия Е.Й., наложените му наказания по влезли в
сила присъди, постановени по НОХД 19183/19г. по описа на СРС, НОХД № 14082/19 г. по
описа на СРС, НОХД №10297/19 г. по описа на СРС, НОХД №2695/20 г. по описа на СРС,
НОХД №1653/20 г. по описа на СРС и по НОХД №835/21 г. по описа на СРС, като е
определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4
месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“Б“ от ЗИНЗС съдът е постановил така
групираното наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим. На
основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Й. е изтърпял
наказание „Лишаване от свобода“ по някое от групираните наказания.
Срещу това определение е постъпил въззивен протест, в който се твърди, че
наказанията са били неправилно групирано. Настоява се за отмяна на първоинстанционния
акт и групиране на наказанията по предложения от прокурора начин. Изтъкват се
съображения за приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК и увеличаване на общото
най-тежко наказание с 1 година и 4 месеца.
В закрито разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК, проведено на
07.09.2021 г. въззивният съд прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е
необходимо събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа
протеста по изложените в него подробни съображения, като моли съдът да го уважи в
1
цялост.
Защитата на осъденото лице - адв. П. , редовно уведомена, не се явява, като
осъденият Й. не възразява делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Моли съдът да
провери извършената от СРС кумулация и да се произнесе в негов интерес.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите, изложени в протеста и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на протестираното определение, намира за установено
следното:
Осъденият ЕМ. Й. Й., с ЕГН:**********, е роден на 07.02.1998 г. в гр. София,
българин, български гражданин, осъждан.
Предмет на анализ в обжалваната кумулация са следните осъждания:
1. С влязло в сила на 13.12.19 г. определение по НОХД № 19183/2019 г. по описа на
СРС, с което е одобрено споразумение, с което Й. е признат за виновен в извършено в
периода 06.11.19 г. – 10.11.2019 г. продължавано престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. чл.
206, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А‘ вр. чл. 26, ал. 1 от НК, му е наложено наказание "лишаване
от свобода“ за срок от 1 година и 10 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
2. С влязла в сила на 03.01.2020 г. присъда по НОХД № 14082/2019 г. по описа на
СРС, с която Й. е признат за виновен в извършено в периода 26.06.2018 г. – 09.07.2018 г.
продължавано престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, му е наложено наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 8 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
3. С влязло в сила на 20.01.2020г. определение по НОХД № 10297/2019 г. по описа
на СРС, с което е одобрено споразумение, с което Й. е признат за виновен в извършено на
22.01.2018 г. престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, му е наложено наказание "Лишаване от
свобода" за срок от 8 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
4. С влязло в сила на 22.06.2020 г. определение по НОХД № 2685/2020 г. по описа
на СРС, с което е одобрено споразумение, с което Й. е признат за виновен в извършено на
08.11.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А“ и б.
„Б“ от НК, му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 година, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
5. С влязла в сила на 11.07.2020 г. присъда по НОХД № 5037/2019 г. по описа на
СГС, с която Й. е признат за виновен в извършено на 07.11.2019 г. престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А“ и б. „Б“ от НК и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 3 години и 4 месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
6. С влязло в сила на 30.09.2020 г. определение по НОХД № 2695/2020 г. по описа
на СГС, с което е одобрено споразумение, с което Й. е признат за виновен в извършено на
28.10.2019 г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. Б“
от НК, му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 години и 6 месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
7. С влязло в сила на 10.03.2021 г. определение по НОХД № 1653/2020 г. по описа
на СРС, с което е одобрено споразумение, с което Й. е признат за виновен в извършено на
07.11.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А“ и б.
„Б“ от НК, му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 10 месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
8. С влязло в сила на 07.07.2021 г. определение по НОХД № 835/2021 г. по описа на
СРС, с което е одобрено споразумение, с което Й. е признат за виновен в извършено на
2
24.10.2019 г. престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А“ и б. „Б“ от
НК, му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 10 месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
Последният влязъл в сила съдебен акт е постановен от СРС, поради което на
основание чл. 39 от НПК именно този съд е бил компетентен да извърши атакуваното
групиране.
Всички гореизброени престъпления са извършени от осъденото лице преди да има
влязъл в сила съдебен акт, за което и да е било от тях, с оглед на което правилно районният
съд е преценил, че са извършени в условията на реална съвкупност и са налице
предпоставките на чл. 23 и чл. 25 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание за
извършените престъпления. Най-тежкото измежду всички наложените на осъдения Й.
наказания е това по НОХД № 5037/2019 г.по описа на СГС, с което Й. е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца.
С оглед констатираните дати на извършване на престъпленията и тези на влизане в
сила на съдебните актове по тях, както и отчитайки най-тежкото наложено наказание,
правилно съставът на контролирания съд е групирал така посочените престъпления в една
кумулационна група, за която е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 3
години и 4 месеца „лишаване от свобода“.
Действително две от включените в тази кумулационна група престъпления, а именно
– тези по НОХД №14082/19 г. и НОХД № 10297/19 г. биха могли да бъдат обособени в
друга кумулационна група (именно, тази посочена в протеста – заедно с НОХД 16045/18 г.
на СРС, по НОХД 5392/18 г. на СРС, по НОХД 459/19 г. на СРС, по НОХД 2165/19 г. на
СРС, по НОХД 1251/19 г. на СРС, по НОХД 473/19 г. на СРС), тъй като и спрямо
попадащите в нейния обхват престъпления са извършени в условията на съвкупност. В
предлаганата от прокурора съвкупност, към която да бъдат включени престъпленията,
извършени по НОХД 14082/19 г. и НОХД 10297/19 г., определеното общо най-тежко
наказание отново би останало непроменено в размер на 1 година „лишаване от свобода“.
Оставането на престъпленията по НОХД №14082/19 г. и НОХД № 10297/19 г. в
кумулационната група, сформира на районния съд, не представлява по-неблагоприятен
вариант за осъдения, тъй като крайното общо най-тежко наказание би останало непроменено
в размер на 3 години и 4 месеца.
Не без значение е основният аргумент в протеста за прегрупиране на наказанията, че
при предложения от прокурора вариант на групиране „е най-нисък размерът на
евентуалното увеличение на общото наказание.“. Приложението на разпоредбата на чл. 24
от НК поначало е предвидено като изключение и само за случаите, когато с оглед
определените наказания за отделните извършени от един подсъдим престъпления не могат
да се постигнат целите по чл. 36 от НК и съответствие на наказанието с извършеното. Дали
съдът ще приложи чл. 24 от НК или не е въпрос на конкретна преценка с оглед
обстоятелствата по делото, като наличието на съвкупност невинаги обуславя увеличаване на
определеното в съвкупността общо най-тежко наказание. Обективно, за да пристъпи към
увеличаване на определеното по реда на чл. 23 - 25 от НК общо наказание, съдът е длъжен
да констатира наличието на най-малко две осъждания, по които са наложените наказания от
един и същи вид, независимо от размерите им и начина на изтърпяването им от една страна,
и от друга – невъзможност определеното общо наказание за съвкупността да постигне
целите, заложени в чл. 36 от НК. Едва тогава съдът може се пристъпи към преценка за
приложение на чл. 24 от НК, като преценката не е произволна и може да се упражни само
при посочените предпоставки. Прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК и увеличаване
на общото наказание, определено по отделните осъждания на дееца, е предвидено в закона
като право на решаващия съд. С оглед така изложените принципни разбирания за института
3
на чл. 24 от НК, съотнесени към престъпната деятелност на осъденото лице, съдът намира
искането на прокурора за прегрупиране на съвкупностите поради „най-нисък размер на
евентуалното увеличение на общото наказание“ за необосновано и несъобразено с буквата и
духа на закона. Това е така, защото, когато осъденото лице е извършило две или повече
престъпления, съдът първо следва да прецени дали са налице предпоставки за определяне на
общо наказание за съвкупността като цяло и едва след това да преценява дали са налице
установените от закона предпоставки за приложение на чл. 24 от НК. Даването на
предварителна комплексна оценка на обществената опасност на дееца и на извършените от
него престъпления преди да бъдат сформирани съвкупности, е неправилн.
Тук е редно да се отбележи, че дори да уважи искането на прокурора за промяна на
съвкупностите и включените в тях наказания, крайният размер на наложените общи най-
тежки наказания по всяка от тях не би се променил, нито режимът на изтърпяване на
определените наказания. Действително съгласно ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС съдът
следва да извърши преценка на най-благоприятното за осъдения съчетание от наложените
му наказания, съобразявайки всички осъждания на лицето и едва тогава да вземе решение
по какъв начин да обособи извършените престъпления, съответно – наказания – дали ще ги
постави в кумулационна група с едно общо най-тежко наказание, или ще постанови отделно
изтърпяване на някое от наложените наказания.
С оглед така изложените съображения въззивният съд се солидализира с крайния
извод на контролирания съд, че са налице предпоставките за определяне на осъдения Й. на
едно общо най-тежко наказание за извършените от него престъпления, попадащи в
сформираната кумулационна група в размер на 3 години и 4 месеца.
Правилно СРС, на основание чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК, е постановил приспадане от
така определеното най-тежко наказание на времето през което осъденото лице е търпяло
наказание "Лишаване от свобода“ по някое от включените в съвкупността дела.
Законосъобразно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б‘ от ЗИНЗС е определен първоначален
строг режим на изтърпяване на определеното най-тежко наказание по съвкупността.
Що се касае до възможността по чл. 24 от НК за увеличаване на общо определеното
на осъдения Й. наказание, прилагането на което се иска от страна на прокурора, въззивният
съд намира претенцията в тази насока за основателна. Общо определеното на основание чл.
23, ал. 1 от НК наказание в размер на 3 години и 4 месеца е несправедливо от гледна точка
на конкретната съвкупност и не би съдействало за постигане на целите на наказанието. То
не съответства на обема, естеството и тежестта на включените в съвкупността деяния, както
и на интензивността на реализираната от Й. престъпна дейност.
Престъпната дейност на Й. се изразява в посегателства срещу собствеността на
различни граждани. Престъпленията, предмет на осемте осъждания, са извършени в период
от около две години и се характеризират с висока степен на обществена опасност. Голяма
част от включените в съвкупността деяния са осъществени при условията на опасен рецидив
– обстоятелство, разкриващо висока степен на обществена опасност, както по отношение на
деянията, така и досежно неговата личност. Осъденият Й. е реализирал деяния по чл. 206,
по чл. 209, чл. 196, чл. 199 от НК, част от тях извършени в условията на продължавано
престъпление. Не без значение е и обстоятелството, че деянията са извършени след
осъждания за същия вид престъпления. Очевидна е липсата на поправителен ефект и
превъзпитание върху осъдения Й., което налага изолиране му от обществото за един по-
продължителен период от време с цел преодоляване на противоправното му поведение. На
следващо място определените на Й. наказания за различните престъпления, включени в
съвкупността, са били индивидуализирани по реда на чл. 55 или чл. 58а от НК, което
предполага допълнително смекчаване на наказателната отговорност, като въпреки нея
нагласата на осъдения Й. към извършване на престъпления е останала непроменена. Според
въззивния съд не само самите престъпления, включени в групата, но и личността на
4
осъдения се отличава с висока степен на обществена опасност, която трудно се поддава на
поправяне и превъзпитание. Именно необходимостта от определяне на справедливо общо
наказание с оглед на изложените съображения, налага завишаване на определеното общо
най-тежко наказание с 1 година. Следователно общият размер на наказанието, което
осъденият Й. следва да изтърпи за всички посочени 8 осъждания, възлиза на 4 години и 4
месеца „лишаване от свобода“. Въззивният съд намира, че така определеното наказание би
съдействало за възстановяване на нарушената с престъпленията социална справедливост и
за оказване на нужното коригиращо въздействие върху съзнанието на Й..
С оглед гореизложените съображения следва да бъде изменено и определението на
СРС, а в останалата му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, както и чл. 334‚ т. 6, вр.
чл. 338, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение от 07.07.2021 г. на СРС, НО, 111-ти състав по НОХД
№835/2021 г., като на основание чл. 24 от НК УВЕЛИЧАВА общото най- тежко наказание
наложено на осъдения ЕМ. Й. Й. (с установена по делото самоличност) с 1 (ЕДНА) година и
ОПРЕДЕЛЯ общо най-тежко наказание на същия в размер на 4 (четири) години и 4 (четири)
месеца „Лишаване от свобода“ .
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б“ от ЗИНЗС така увеличеното наказание следва
да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5