№ 332
гр. Ловеч, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРД. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРД. ИГНАТОВА Гражданско
дело № 20254310100357 по описа за 2025 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Постъпила е искова молба /уточнена с молба вх.№ 2725/28.02.2025 г./ от Г. Л. Г., чрез
пълномощник адв. И. И., срещу „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, по реда на чл.
344 ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КТ.
Ищцата твърди, че на 12.05.2008 г. сключила допълнително споразумение към трудов
договор № РД-15-4-530/03.07.2006 г. на „Петрол“ АД, с ответника по делото и между тях
възникнало трудово правоотношение за неопределено време, като тя поела задължението да
изпълнява трудовата функция от длъжност „Продавач-консултант „кафе и закуски“ на
длъжност „Продавач-касиер“ в бензиностанция Б-149 – гр. Ловеч, съгласно връчената
длъжностна характеристика.
Посочва, че в началото на месец декември 2024 г. получила покана от ответника за
даване на писмени обяснения относно използвани карти за отстъпки „Лукойл клуб“ от нея и
непредоставяне на касови бележки за извършени покупки на клиенти с посочени конкретни
дати, часове и номера на картите за отстъпка, като в определения й четиридневен срок
предоставила подробни писмени обяснения в деловодството на дружеството - ответник. На
** г. след 17.00 часа, ищцата твърди, че получила обаждане на мобилния си телефон от
управителя на бензиностанцията Б-149 - Л. М., която поискала да се видят пред жилището,
където живее ищцата, като не след дълго пристигнала пред жилищния блок и заявила на
ищцата, че трябва да подпише някаква заповед. Тогава било тъмно и ищцата помолила да се
запознае със съдържанието на заповедта, но М. отказала, след което си тръгнала,
придружена от друга колежка.
1
Ищцата твърди, че на 12.01.2025 г. по график трябвало да е дневна смяна за времето от
07.00 до 19.00 часа, но при пристигане в бензиностанцията не била допусната до работното
си място, тъй като й било заявено от управителя, че е наказана с дисциплинарно наказание
„уволнение“ и не е в графика за работа. Тъй като не била запозната със съдържанието на
заповедта, на 13.01.2025 г. подала сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, по
който получила отговор, че може да оспорва законността уволнението си по съдебен ред.
Ищцата твърди още, че от възникването на трудовото й правоотношение до датата на
прекратяването му не е извършвала нарушения на трудовата дисциплина. След уволнението
останала без работа до ** г., когато сключила трудов договор с друг работодател „ТАНЯ-01“
ЕООД – гр. Ловеч, на длъжността „продавач-консултант“.
Ищцата счита, че уволнението й е незаконно, тъй като не е извършила умишлено
нарушенията, визирани в заповедта за уволнение. Твърди, че е използвала карти за отстъпки
„Лукойл клуб“ по разпореждане на управителя на бензиностанцията, а относно неиздаването
на касови бележки, такива нарушения не е извършвала, тъй като при неиздаването на касова
бележка не може да приключи продажбата.
Въз основа на изложеното, ищцата моли да бъде признато уволнението й по Заповед
№ 643/07.01.2025 г. за незаконно и отменено, да бъде възстановена на предишната работа –
„продавач-касиер“, да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради уволнението за периода от ** г. до ** г. в размер на
910.89 лева и обезщетение в размер на сумата 1046.82 лева, представляваща разликата в 6-
месечните заплати, получавани при ответника и при работодателя „ТАНЯ-01“ ЕООД, при
който е започнала работа, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба, както и да бъде извършена поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата й книжка.
Моли за присъждане и на разноските по делото, включително възнаграждението за адвокат.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника
„ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез пълномощник юрисконсулт А. С., в който са изложени
съображения за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че с действията си,
описани в оспорваната заповед за уволнение, ищцата е извършила тежко нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя. С
докладна от 11.11.2024 г. от управителката на обект на „Лукойл“ – бензиностанция Б-149 –
гр. Ловеч, работодателят е бил уведомен, че ищцата, в качеството й на касиер е използвала
неправомерно карти за отстъпка „Лукойл-Клуб“, като е маркирала карта за отстъпка, която
не й е предоставена от клиента, който обслужва в съответния момент, и не е предоставяла
касова бележка на клиента за извършената от него покупка на горива, стоки и/или услуги,
като тези нарушения са били установени след разглеждане на видеозаписи на обекта и
съпоставяне на съмнителните действия на ищцата с направените по същото време
транзакции. Допълнително на 01.11.2024 г., ищцата е използвала натрупаните бонус точки в
посочени две карти, като е маркирала три броя кафета. След тази докладна записка, се
твърди, че е извършена повторна проверка на камера №8, която наблюдава зоната на касата,
2
за периода 01.10.2024 г. до 11.11.2024 г. и освен посочените в докладната карти, било
установено неправомерно използване и на други карти за отстъпка „Лукойл-Клуб“ от
ищцата и непредоставяне на касова бележка, като резултатите от проверката били описани в
справка на специалист от отдел контролно-ревизионен в дружеството.
Изтъква се, че в рамките на откритата процедура за налагане на дисциплинарно
наказание са поискани писмени обяснения от ищцата и с писмо вх.№ 1312/18.12.2024 г. тя е
депозирала такива, заявявайки, че картите, които е използвала са забравени от клиенти,
както и че управителката на обекта е дала изрични указания всички касиери на обекта да
използват забравените карти, за да маркират покупките на клиенти, които нямат карти за
отстъпка или са забравили своите, с цел привличане на клиенти и увеличаване на
продажбите, а когато в кутиите с филтър кафе липсва пакет или има повреден такъв, с някоя
от картите се маркират липсващите кафета или повредените такива.
В отговора се оспорват твърденията на ищцата по писмените й обяснения, както и
твърденията й по връчване на заповедта. Посочва се, че на връчването пред жилищния блок
на ищцата са присъствали трима души – Л. М. – управител на обекта, Г. Д. – старши
продавач в същата бензиностанция и И. Ш. – регионален представител, като последният е
чакал в кола, паркирана до входа на блока при отворена врата на колата, тъй като ищцата го
е избягвала и не е искал допълнително да препятства връчването на заповедта.
Изтъква се, че при определяне на тежестта на нарушението и на подходящо наказание,
работодателят е взел предвид всички критерии в тяхната съвкупност. Нарушенията на
трудовата дисциплина били квалифицирани като тежки, тъй като Г. Г. е оперирала с голям
брой карти за продължителен период от време и при даване на обясненията не изразявала
съжаление за извършеното от нея, а прехвърляла отговорността за действията си на трето
лице – управителя. Посочва се още, че ищцата е извършила установената злоупотреба с
доверието на работодателя, изразяваща се в неправомерно използване на клубни карти за
предоставяне на отстъпки, като с това е ощетила работодателя със сума приблизително
равна на 27.49 лева.
С Разпореждане от 02.05.2025 г., влязло в сила, съдът е оставил без разглеждане
предявения от Г. Л. Г. иск по чл. 344 ал. 1, т. 4 от КТ, за допускане на поправка в основанието
за уволнение, вписано в трудовата й книжка, като недопустим, и е прекратил
производството по делото в частта относно този иск.
В съдебно заседание, ищцата лично и с процесуалния си представител - адвокат Ил. И.,
поддържа останалите искове и направи изменение в размера на предявения иск с правно
основание чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 от КТ, чрез неговото увеличаване, като
искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за времето
от ** г. до ** г. се счита предявен в размер на сумата 1094.46 лева, а за заплащане на
обезщетение за разликата в заплатите, получавани в „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и новият
работодател „ТАНЯ – 01“ ЕООД, се счита предявен за сумата в размер на 1906.13 лева. По
същество, моли да бъдат уважени исковете и в полза на ищцата се присъдят направените
3
разноски за адвокатско възнаграждение. В писмена защита на процесуалния представител се
поддържа, че уволнението е незаконно, предвид нередовно връчената заповед за налагането
му и недоказване на извършените нарушения.
Ответникът „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се представлява от юрисконсулт С., която
поддържа становището по отговора и моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и
недоказани. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита на
процесуалния представител са изложени съображения, че вменените на ищцата нарушения и
механизмът на извършването им са доказани от свидетелските показания.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на
страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори, че по силата на Допълнително споразумение от 12.05.2008 г. към трудов
договор № РД-15-4-530/03.07.2006 г. на „Петрол“ АД, ищцата Г. Л. Г. е работила при
ответника „Лукойл-България“ ЕООД с място на работа – бензиностанция „Б 149 – Ловеч“,
на длъжност „продавач-касиер“, съгласно връчена й длъжностна характеристика.
Безспорно е, че изпълнявайки трудовите си функции, ищцата е следвало да работи с
карти за отстъпка „Лукойл-Клуб“ по предварително одобрена от дружеството Процедура за
контрол при работа с карти „Лукойл-Клуб“.
С покана изх.№ 018-ЧР/11.12.2024 г., работодателят е поискал писмени обяснения от
ищцата в 4-дневен срок от получаване на поканата, във връзка с докладна записка от
11.11.2024 г. на Л. М. - управител на бензиностанция Б-149 – гр. Ловеч, в която се съдържали
данни, че ищцата е използвала неправомерно карти за отстъпка „Лукойл-клуб“, а именно, че
е маркирала карта за отстъпка, която не й е предоставена от клиента, който обслужвала в
съответния момент, и не е предоставила касова бележка на клиента за извършената от него
покупка на горива, стоки и/или услуги, като са описани използваните карти, както следва: на
01.11.2024 г. карти с номера: 7083374101013811750 в 07.09 ч., 7083374102013242467 в 07.58
ч., 7083374101011384370 в 08.13 ч., 7083374101013810059 в 08.29 ч. -7083374102015940092
в 18.11 ч., 7083374101013807881 в 18.16 ч., като последната карта е използвана и на
02.11.2024 г. Допълнително е посочено, че на 01.11.2024 г. ищцата е използвала натрупаните
бонус точки в карти 7083374101013768638 в 08.57 ч. и 7083374101011998716 в 18.05 ч., като
маркирала три броя кафета. Посочено е още, че след докладната записка от управителката,
работодателят е извършил повторна проверка на камера 8 на бензиностанция Б 149
/камерата, която наблюдава зоната на касата/ за периода от 01.10.2024 г. до 11.11.2024 г. и
освен посочените в докладната карти, е установил неправомерно използване на карти за
отстъпка „Лукойл-клуб“ от ищцата и непредоставяне на касова бележка за извършена
покупка на клиенти, като са описани следните карти: 7083374103010064409 в 08.15 ч. на
11.11.2024 г.; 7083374101011384313 в 14.14 ч. на 23.10.2024 г.; 7083374102013473302 в 01.43
ч. на 10.11.2024 г.; 7083374101015812970 в 18.24 ч. на 31.10.2024 г.; 7083374101016514070 в
14.33 ч. на 11.11.2024 г.; 7083374101015656872 в 19.11 ч. на 07.11.2024 г.
4
В поканата за даване на обяснения е описан следния механизъм на действие на
ищцата при всички случаи /освен при ползването на натрупани бонус точки за купуване на
кафе/: ако клиентът не предоставя карта за отстъпка, ищцата изважда карта от левия си
джоб, прехвърля картата в дясната си ръка, маркира я на четеца, с което за покупката на
клиента се предоставя отстъпка в размер, зависещ от използваната карта, а на картата се
трупат бонус точки. Ищцата изчаквала клиентът да си тръгне от салона на
бензиностанцията, приключвала сметката и изхвърляла касовата бележка /на която сумата за
плащане от клиента е редуцирана от предоставената отстъпка/. При извършена справка в
системата за регистрация на карти за предоставяне на отстъпка „Лукойл-клуб“, карта
7083374102013242467 се установило, че е регистрирана на името на ищцата, а останалите
карти за отстъпка, които е използвала, били регистрирани на различни физически лица или
не са регистрирани в мобилното приложение. При направена справка в мобилното
приложение „Лукойл-клуб“ за период от 2 месеца /от средата на септември месец до средата
на ноември/ за изразходваните бонус точки по горепосочените карти, са оказало, че по
всички карти бонус-точките са използвани за покупка на стоки и услуги при един касиер –
ищцата, като изключение правела една карта 7083374101013811750, регистрирана на друго
лице, която освен при ищцата, била използвана и два пъти на бензиностанции в Плевен и
Севлиево.
Ищцата е депозирала молба в определения й срок до „Лукойл-България“ ЕООД вх.№
1312/18.12.2024 г., с която е дала обяснения и е заявила, че е запозната с трудовите си
задължения като продавач на бензиностанция Б 149 – гр. Ловеч, както и с процедурата за
контрол при работа с карти „Лукойл-клуб“ и с работата на фискалното устройство.
Посочените в поканата клубни карти били на клиенти, които са забравени в
бензиностанцията и които по указания на управителя се държат на определено място на
касата и се ползват от всички работещи на бензиностанцията. По указания на управителя,
ако клиент, който има карта, но си я е забравил, с оглед да привличат и нови клиенти,
следвало при покупка на гориво да са на разположение на служителите и да се използват,
ако клиентът пожелае да получи отстъпка. Ищцата е възразила срещу твърдението, че не е
предоставила на клиентите касови бележки или фактури по горепосочените случаи. Заявила
е, че по нареждане на управителя, когато в кутиите с филтър кафе липсва пакет или има
повреден/скъсан, с някоя от картите се изписват липсващите кафета или повредените такива.
Според ищцата, управителката е въвела тези правила и тя е предоставяла личната си карта за
отстъпки на нейни близки и познати или карти, забравени от клиенти.
Във връзка с тези твърдения на ищцата са били изискани обяснения и от управителя Л.
М., която в своите обяснения от 23.12.2024 г. е отрекла твърдяното от Г. Г..
Последвала е Заповед № 643/07.01.2025 г. на представляващ „Лукойл-България“
ЕООД, с която е наложено дисциплинарно наказание на ищцата – уволнение, на основание
чл. 188 т. 3 във вр. с чл. 190 ал. 1, т. 4, предл. 1 във вр. с чл. 187 ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ, а
именно злоупотреба с доверието на работодателя посредством неправомерно използване на
забравени от клиенти клубни карти за отстъпка.
5
В мотивната част на заповедта, като фактически основания за издаването й са описани
същите данни като в поканата за изискване на писмените обяснения, използваните от
ищцата неправомерно карти за отстъпка „Лукойл-клуб“ по номера и дати, че използваните
карти са регистрирани на различни физически лица или не са регистрирани в мобилното
приложение, че при направена справка в мобилното приложение „Лукойл-клуб“ за период от
2 месеца /от средата на септември месец до средата на ноември/ за изразходваните бонус
точки по горепосочените карти, са оказало, че по всички карти бонус-точките са използвани
за покупка на стоки и услуги при един касиер – Г. Г., с изключение на една карта, като е
преповторен и механизмът на действие на ищцата. Посочено е, че така служителката
ощетява работодателя двойно – от една страна предоставя отстъпка от стойността на
горивата, която клиентът не получава и която същата си присвоява /тъй като в дневните
отчети на Г. Г. няма излишъци, каквито би имало, ако левовата равностойност на
начислената на клиента отстъпка оставала в касата/ и по картата се натрупват бонус точки,
които служителката използва за покупка на стоки и услуги.
Работодателят е приел, че с описаните действия Г. Г. е нарушила т. 3.2.1.1 и т. 3.2.1.5
от Процедурата за контрол при работа с карти „Лукойл-клуб“, издаване на фискални
фактури, отмаркиране и немаркиране на стоки и действия при забравени карти „Лукойл-
клуб“ на бензиностанциите на „Лукойл-България“ ЕООД, а именно използвала е карти за
отстъпка, които не са й предоставени от клиента и не е връчвала касови бележки на клиенти
за извършените от тях покупки.
Работодателят се е позовал и на т. 4 от подписаната от ищцата длъжностна
характеристика на продавач-касиер, че служителят има задължението да предоставя на
клиентите фактура /при поискване/ или касова бележка за закупени стоки, горива и др.,
съгласно изискванията на нормативната уредба.
В заповедта е посочено още, че при определяне на тежестта на нарушението и на
подходящо наказание, работодателят е взел предвид всички критерии в тяхната съвкупност
– дадените обяснения, показаното отношение към изпълнение на трудовите задължения и
спазването на правилата за работа, установени в дружеството.
Нарушенията на трудовата дисциплина са квалифицирани като тежки, тъй като Г. Г.
оперира с голям брой карти за продължителен период от време и при даване на обясненията
не е изразила съжаление за извършеното от нея, а прехвърляла отговорността за действията
си на трето лице – управителя. Възприето е, че служителят е извършил установената
злоупотреба с доверието на работодателя, изразяваща се в неправомерно използване на
клубни карти за предоставяне на отстъпки, като с това е ощетил работодателя със сума,
приблизително равна на 27.49 лева.
Видно от заповедта за дисциплинарно уволнение, ищцата е отказала да я получи, като
този отказ е оформен на ** г., 17.45 часа, в присъствието на свидетелите Л. М., Г. Д. и И. Ш..
Същите лица са допуснати и разпитани като свидетели по делото за обстоятелства
относно връчването на заповедта за уволнение, както и във връзка с организацията и
6
практиката по използване на карти за отстъпка в процесната бензиностанция.
От показанията на свидетелите се установи, че действия по връчване на заповедта са
предприети от управителя – свидетелката М., която заедно със свидетелката Г. Д. /тогава
работеща като „старши касиер“ в същата бензиностанция/, вечерта на посочената в
заповедта дата на връчване при отказ /ден петък/, са отишли пред жилищния блок по
местоживеене на ищцата, за която среща последната била уведомена от М.. В момента на
срещата, след разговор М. започнала да чете на ищцата заповедта за уволнение, при което
последната заявила, че няма да я подпише и си тръгнала. На срещата трябвало да присъства
и свидетелят И. Ш., заемащ длъжност „регионален мениджър“ в ответното дружество, който
заяви, че е отишъл по същото време със служебния си автомобил, но стоял в него при
отворена врата, паркирайки го зад автомобила на М., като чувал разговора им с Г. Г. и решил
да не се показва, защото смятал, че Г. ще избяга, тъй като не искала да се среща с него. Св.
Ш. заяви, че се е подписал като свидетел на отказа за връчване на заповедта не същата
вечер, а в понеделник.
В своите показания свидетелите, като служители в ответното дружество и в частност в
процесната бензиностанция /св. Д. от м. април не е служител там/, по свой начин описаха
същия механизъм на действие на ищцата при използване на карти за отстъпка „Лукойл-
клуб“, който е описан и в заповедта за уволнение, както и че действията на ищцата са
установени след преглед на видеозаписите от камерите /св. Д. е преглеждала видеозаписите
по нареждане на управителя М./, при което съдът намира, че не е необходимо да преповтаря
показанията им.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че брутното
трудово възнаграждение на ищцата за м. декември 2024 г., т.е. месецът, който се ползва за
база по смисъла на чл. 228 ал. 1 от КТ за определяне на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от
КТ, е 1416.26 лева, а размерът на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от ** г. до
** г. е 1094.46 лева.
Вещото лице е определило и дължимото обезщетение на ищцата от разликата в
заплатите, получавани в „Лукойл-България“ ЕООД и „Таня-01“ ЕООД – гр. Ловеч за
времето от ** г. до ** г., което е в размер на 1906.13 лева.
Видно от заключението на експертизата, отчетените /внесените/ суми от продажби
съгласно дневните отчети от бензиностанция Б 149 – Ловеч на посочените дати на
използваните карти в заповедта за уволнение, са инкасирани и внесени в банковата сметка
на „Лукойл-България“ ЕООД, като не са осчетоводени инкасирани суми в повече от
посочените суми в дневните отчети, т.е. не са регистрирани излишъци според дневните
отчети на касиер Г. Г. за дните, посочени в уволнителната заповед – 23.10.2024 г., 31.10.2024
г., 01.11.2024 г., 02.11.2024 г., 07.11.2024 г., 10.11.2024 г., 11.11.2024 г.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за
признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на
7
ищцата на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 и 2 от КТ за
времето на оставане без работа, поради уволнението, включително обезщетение за разликата
в заплатите при започване на работа при друг работодател, но не повече от шест месеца.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ:
Правото на уволнение е субективно потестативно право на работодателя.
Законодателят е въвел оборимата презумпция, че всяко уволнение е законно /по аргумент от
чл. 344 ал. 1 от КТ/, като същевременно е предоставил субективно процесуално право на
уволнения работник или служител да оспори законността на уволнението си, а в тежест на
работодателя е да докаже, че е налице презумираната законност на това уволнение.
В случая работодателят „Лукойл-България“ ЕООД е упражнил субективното си право
на уволнение по смисъла на чл. 330 ал. 2, т. 6 от КТ, налагайки на ищцата най-тежкото
дисциплинарно наказание – уволнение /чл. 188 т. 3 от КТ/.
Оспорвайки законността на уволнението, ищцата се позовава на неспазена процедура
по връчване на заповедта за уволнение /чл. 195 ал. 2 от КТ/ и невъзможност да се запознае
със съдържанието й, а по същество отрича извършването на вменените й със заповедта
нарушения на трудовата дисциплина.
Следва да се отбележи, че връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание може да се осъществи лично срещу подпис с отбелязване на датата на връчване
или чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка, когато се приема, че
връчването е осъществено на датата на получаване на писмото /арг. от чл. 195 ал. 2 и ал. 3 от
КТ/. Не е изключено заповедта за уволнение да се връчи и при отказ, което е в съответствие с
константната съдебна практика /в т.см. Решение № 386/31.10.2011 г. по гр.дело №
1309/2010г. на ВКС, IV г.о./. Отказът от страна на работника да получи заповедта за
уволнение, когато същият е поканен и информиран за нея, е основание да се приеме, че
същият е уведомен за нея, а отказът му да я получи е негов избор, който не може да наруши
възможността на работодателя да упражни законоустановеното си право. Законът /чл. 335 от
КТ/ не предвижда изискване отказът на работника да получи заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение задължително да бъде отразено върху самата заповед. Фактът на
отказа може да бъде установен с всички доказателствени средства, включително чрез
свидетелски показания.
В случая съдът приема, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ е редовно връчена на ищцата при отказ от нейна страна да я получи
на посочената в заповедта дата на отказа – ** г., в присъствието на свидетелите Л. М. и Г. Д.,
удостоверено с подписите им на тази дата. Съдът съобразява показанията на тези свидетели
като еднопосочни, детайлни и подкрепящи се за осъществената среща между тях и ищцата
на ** г. /петък/ вечерта с цел връчване на заповедта, уведомяване на ищцата, че това е
заповед за уволнение с прочитане на част от съдържанието й от М., при което е последвал
8
отказ на ищцата да я получи и подпише. Макар и показанията на свидетеля Ш. да са в
същата насока, съдът намира, че не следва да ги съобразява, тъй като не е присъствал пряко
на срещата, а след това се е подписал като присъстващ свидетел на отказа на ищцата да
получи заповедта, без тя да е възприела присъствието му, при което това му поведение
поставя под съмнение неговите показания.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ищцата е узнала за процесната уволнителна
заповед на ** г., а правото да я получи или откаже е по неин избор, като копие от същата с
всички документи относно процедурата по налагане на дисциплинарното наказание са й
предоставени с официално писмо на работодателя изх.№ ЧР-21/18.02.2025 г.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства съдът приема, че
дисциплинарното наказание е наложено при спазване на процесуалните правила,
предвидени в чл. 193 ал. 1 и чл. 194 ал. 1 от КТ – преди налагане на наказанието са изискани
и приети писмени обяснения от служителката по вменените й нарушения и са обсъдени от
работодателя, а наказанието е наложено при спазване на установения в чл. 194 ал. 1 от КТ 2-
месечен срок от открИ.е на нарушението, който тече в рамките на едногодишния срок от
извършването му.
Законосъобразното упражняване на правото да се прекрати трудово правоотношение
без предизвестие поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ изисква и
спазване на реквизитите, изрично предвидени в чл. 195 ал. 1 от КТ относно форма и
съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, каквото е и уволнението.
По-конкретно, съгласно чл. 195 ал. 1 от КТ, дисциплинарно наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Именно на база
тази заповед, в случай на оспорването й, съдът следва да извърши проверка за
законосъобразност от фактическа и правна страна на извършеното уволнение.
В тежест на работодателя е да докаже, че служителят е извършил твърдяните
нарушения на трудовата дисциплина и че същите са извършени виновно. Наред с това,
работодателят следва да докаже, че при определяне на дисциплинарното наказание, в случая
уволнение, се е ръководил от критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ, а именно, че тежестта на
конкретните нарушения на трудовите задължения, обстоятелствата, при които са извършени
и поведението на служителя са от такъв характер, че обосновават налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание, каквото е уволнението.
С поредица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК /решение №
461/17.06.2010 г. по гр.д.№ 626/2009 г., III г.о., решение № 305/01.06.2010 г. по гр.д.№
620/2009 г., III г.о., решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д.№ 1040/2009 г., IV г.о., решение №
236/19.09.2012 г. по гр.д.№ 34/2012 г., III г.о./, е създадена задължителна съдебна практика по
приложението на чл. 189 ал. 1 от КТ, според която, при спор за законността на наложеното
дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол за съответствието
между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това
дали работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка по
9
чл. 189 ал. 1 от КТ, като е взел предвид критериите – тежест на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Както се установи от уволнителната заповед, фактическите основания, довели до
налагане на дисциплинарното уволнение, са описани като неправомерно използване от
ищцата на забравени от клиенти карти за отстъпка „Лукойл-Клуб“, които не са й били
предоставени от клиента, който обслужва в съответния момент, и непредоставянето касова
бележка на клиента за извършената от него покупка, както и използване на натрупани бонус
точки в две карти, като маркирала три броя кафета, при което работодателят е приел, че се
касае за тежки нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани по чл. 187 ал. 1, т. 8 от
КТ - „злоупотреба с доверието на работодателя“.
Следва да се отбележи, че „злоупотреба с доверието“ по смисъла на чл. 190 ал. 1, т. 4
от КТ означава използването на оказаното от работодателя доверие на работника за
неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго или за увреждане на
работодателя. Характерна за това нарушение е неговата субективна страна. То е
съставомерно само когато е извършено умишлено. Неправомерното извличане на
определена изгода от работника – за него или за трето лице, когато е извършено по
небрежност, на общо основание съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но то не
може да се квалифицира като злоупотреба. Последната предпоставя преднамереност в
извличането на облага, респективно в увреждането, чрез използване на служебното
положение.
Съдът счита, че на първо място преди да пристъпи към налагане на дисциплинарното
уволнение, работодателят не е изяснил достатъчно фактическата обстановка по описаните
нарушения, по-конкретно дали действително се касае за забравени карти от клиенти, колко
на брой са тези карти, къде се намират, имат ли до тях свободен достъп „продавач-
касиерите“. В случай че картите са забравени от клиенти, защо не са иззети, за да се
пристъпи към унищожаването им в съответствие с предвиденото в одобрената Процедура за
контрол при работа с карти „Лукойл-Клуб“, издаване на фискални фактури, отмаркиране и
немаркиране на стоки и действия при забравени карти „Лукойл-Клуб“ на бензиностанциите
на „Лукойл-България“ ЕООД. Показанията на управителя на процесната бензиностанция –
св. Л. М., както и писмените й обяснения в отговор на обясненията на ищцата в
дисциплинарната процедура, също бяха в насока, че при забравени клубни карти се
процедира с унищожаването им. Няма данни обаче установените при видеонаблюдението
карти чие притежание са и съответно да са иззети, за да се спази предвидената процедура по
унищожаването им, в случай че не са потърсени от притежателите им. Липсват данни да е
извършена и проверка чрез преглед на видеонаблюдението във връзка с писмените
обяснения на ищцата, че управителката на обекта също е предоставяла на други лица такива
карти, които са забравени от клиенти. Работодателят се е доверил на докладната записка на
Л. М. и писмените й обяснения без да изясни достатъчно случая. Следвало е да се положат
усилия за установяване колко забравени карти има в целия обект и как процедират и другите
продавач-касиери, като само при една такава проверка би могъл да се направи обективния
10
извод относно поведението на ищцата и дали е допуснала нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неправомерно извличане на определена изгода, което да е
умишлено.
От изложеното по-горе съдът приема на следващо място, че при налагане на
дисциплинарното наказание работодателят не се е съобразил и с критериите за определяне
на дисциплинарното наказание, визирани в нормата на чл. 189 ал. 1 от КТ - тежест на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя.
Предвид изложеното по-горе във връзка с липсата на контрол от страна на работодателя по
установяване наличието на забравени в обекта клубни карти и спазване на одобрената от
него процедура в такива случаи, съдът счита, че при тези обстоятелства не е налице
основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на ищцата, каквото е
уволнението. Следователно липсва съответствие между наложеното дисциплинарно
наказание и извършеното нарушение, като в подкрепа на този извод е и ниския по стойност
размер на ощетяване от 27.49 лева, посочен като претърпян от работодателя в уволнителната
заповед. От друга страна, липсват доказателства за такова ощетяване и неговия размер.
Горният извод за несъответствие между наказание и нарушение не се променя и от
факта, че с влязла в сила присъда на Районен съд - Ловеч от 2012 г., ищцата е била осъждана
за съставяне на фактури с невярно съдържание като продавач-касиер в същата
бензиностанция, тъй като безспорно това осъждане и последиците му са заличени поради
настъпила реабилитация.
В същия смисъл не следва да се съобразяват и представените с отговора две заповеди
от 2009 г. и 2011 г. за наложени на ищцата дисциплинарни наказания „предупреждение за
уволнение“, тъй като същите са отдавна заличени, съгласно чл. 197 от КТ /с изтичането на
една година от налагането им/.
Относно вмененото нарушение за невръчване на касови бележки /фискални бонове/ на
клиентите за извършените от тях покупки, безспорно е, че ищцата е издавала такива,
съгласно нормативната уредба, тъй като в противен случай продажбата не може да
приключи, но фактът дали клиентът физически ще вземе издадената му касова бележка, не
може да се определя като нарушение в тежест на продавач-касиера.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че наложеното на ищцата
дисциплинарно наказание – уволнение, е незаконосъобразно, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен, като
се признае уволнението на ищцата, оформено със Заповед № 643/07.01.2025 г., за незаконно
и същото се отмени.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ:
Предвид изхода на процеса относно главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния
иск по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ, като незаконно уволнената ищца бъде възстановена на
11
предишната работа – „продавач-касиер“ в бензиностанция Б 149 – Ловеч.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ:
Съгласно чл. 225 ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца,
а съгласно ал. 2, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е
работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Безспорно е от представените доказателства /трудова книжка на ищцата, по която
съдът извърши и констатация в съдебно заседание/, че ищцата е останала без работа поради
незаконното уволнение за периода от ** г. до ** г., а на ** г. е сключила трудов договор с
друг работодател „Таня-01“ ЕООД – гр. Ловеч, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1077.00 лева.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като
обективно и компетентно изготвено, се установи, че размерът на обезщетението на ищцата
по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от ** г. до ** г. е 1094.46 лева, а размерът на обезщетението
от разликата в заплатите на ищцата, получавани в „Лукойл-България“ ЕООД и „Таня-01“
ЕООД – гр. Ловеч за периода от ** г. до ** г., е 1906.13 лева.
При тези данни, съдът счита, че искът по чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 и 2
от КТ, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер, а именно за сумата 1094.46 лева, представляваща обезщетение за оставането на
ищцата без работа поради незаконното уволнение за период от ** г. до ** г., както и за
сумата 1906.13 лева, представляваща обезщетение от разликата в заплатите на ищцата,
постъпила на по-ниско платена работа за периода от ** г. до ** г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба /25.02.2025 г./ до
окончателното изплащане.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото, а именно 1500.00 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
04.02.2025 г.
С оглед изхода на процеса, искането на ответника да му бъдат присъдени направените
разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение, следва да се отхвърли.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на Ловешкия районен съд сумата 260.02 лева, представляваща държавна такса
върху уважените искове /по 70.00 лева за всеки от двата неоценяеми иска – чл. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 120.02 лева – 4 % върху
размера на оценяемия иск – чл. 1 от Тарифата/, както и сумата 200.00 лева – възнаграждение
12
за вещо лице по съдебно-икономическата експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Г. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: **,
извършено на основание чл. 330 ал. 2, т. 6 от КТ, със Заповед № 643/07.01.2025 г. на
представляващ „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, и ОТМЕНЯ посочената
Заповед, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Л. Г., с горните данни, на предишната работа при „ЛУКОЙЛ-
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – „продавач-касиер“ в бензиностанция Б 149 – Ловеч, като следва да се
яви за заемане на длъжността в 2-седмичен срок от получаване на съобщението, че е
възстановена.
ОСЪЖДА „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: г**, представлявано от управителя И.Г.Х., на основание чл. 344 ал. 1, т. 3 във
връзка с чл. 225 ал. 1 и 2 от КТ да заплати на Г. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: **, сумата
1094.46 лв. /хиляда деветдесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за
период от ** г. до ** г., както и сумата 1906.13 лв. /хиляда деветстотин и шест лева и
тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение от разликата в заплатите, предвид
постъпването й на по-ниско платена работа за периода от ** г. до ** г., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба /25.02.2025 г./ до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с горните данни, да заплати на Г. Л. Г., с
горните данни, сумата 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за присъждане на направените
разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с горните данни, да заплати по сметката на
Ловешкия районен съд сумата 260.02 лв. /двеста и шестдесет лева и две стотинки/,
представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата 200.00 лв. /двеста
лева/ - възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
13