№ 20982
гр. С., 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110106180 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Предявени са от ищеца „ТС.” ЕАД обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответницата И. А. Х., че
дължат на ищеца следните суми: 1398,41 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 14.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 280,27
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 01.09.2023 г.,
31,96 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
14.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,80 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 16.10.2020 г. до 01.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51035/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36
състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, по отношение на имот с аб. № ..., находящ се в
гр. С., ж.к. „Д.“, жл ет. ап. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответницата топлинна енергия, като последният не е заплатила
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-
дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията.
Поради което моли съда да осъди ответницата да заплати на ищеца процесните суми,
като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. А. Х. не е подал писмен отговор на
1
исковата молба. В заповедното производство е подадено от последния бланково
възражение.
С молба от 11.10.2024 г. ответницата заявява, че е заплатила сумата от 1984,53
лева и представя доказателства за плащането.
С молба с вх. № 339817/25.10.2024г. от ищеца, с която молба заявява, че в хода
на настоящото производство е извършено плащане на 09.10.2024 г. в размер на 1984,53
лв. Изплатени са претендираните суми за главница за ТЕ, главница за дялово
разпределение, мораторни лихви върху главниците, законни лихви към датата на
извършеното плащане, както и съдебните разноски за държавни такси. Останало е
незаплатено само юриконсултското възнаграждение, което се претендира в настоящото
производство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Доколкото ответниците не оспорват да са
собственици на имота, за който ищецът твърди да е начислил топлоенергия, че същият
се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на
ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ имат качеството на потребители на топлинна енергия при
посочените квоти, съответно на основание чл.150, ал. 2 от същия закон са обвързани от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и
без изричното им писмено приемане, че в сградата е въведена система за дялово
разпределение по силата на сключен договор между етажните собственици и Т.С.с
ООД, както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот
през исковия период е в размер на претендирания, съдът намира за установено по
делото възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества, задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането в забава на
длъжниците. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания
размер.
С молба от 25.10.2024 г. ищецът е заел становище, че предявената в настоящото
производство претенция е изцяло удовлетворена. Не е заплатено единствено
юрисконсултското възнаградение дължимо за настоящото производство.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, включени в предмета на спорното материално право,
а именно: че ответницата е заплатила сумата от 1984,53 лева на 09.10.24 г. (след
подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство).
Този факт на погасяване на претендираната сума чрез плащане в хода на делото
се признава от ищеца. Същият следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй
като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. Поради
правопогасяващия му ефект предявените искове за главница и законната лихва следва
да се отхвърлят.
Тъй като ответникът е дал повод за завеждането на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът по делото има право на направените от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева за исковото
производство съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС.” ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.” № . против И. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк.
Д. 2, бл. ет, ап положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца ТС.” ЕАД, следните суми: 1398,41
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 280,27 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 01.09.2023 г., 31,96 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 14.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,80 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 01.09.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51035/2023 г. по
описа на СРС, I ГО, 36 състав КАТО ПЛАТЕНИ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА И. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. Д. 2, бл. ет, ап да
заплати на ТС.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № .,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „ТС.“ ЕАД – „Т.С.с“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3