ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 10.03.2023 г.
Административен
съд-Русе, 7 състав,
в закрито заседание на 10 март през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Йълдъз Агуш
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 133 по
описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.135, ал.2 от АПК.
Съдът,
след като се запозна с изложените фактически обстоятелства, на които се
основава искането на Р.Й.Р. *** по т.4 от уточняваща жалба, с вх.№
727/20.02.2023г. по описа на АС Русе, както и формулираният по т.4 от тази
жалба петитум, приема че е предявен иск, с правно
основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/, като не
е посочен ответник, който се претендира да бъде осъден.
В
обстоятелствената част на уточняващата жалба, която по своята правна същност в
тази част е искова молба, са изложени и фактически обстоятелства по чл.71,
ал.1, т.1 от ЗЗД, като не е формулиран петитум.
Посочено
е, че претенцията се основава на чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр.
и приетото в Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 г. по адм. д. № 1/2016 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II
колегия на ВАС, исковете по чл. 71, ал.
1, т. 3 ЗЗДискр. са родово подсъдни на районния съд
във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита
от дискриминация (КЗД) по реда на гл. IV, р. I от закона, без оглед на това
дали дискриминационното поведение изхожда от субект, равнопоставен
на ищеца, или дискриминацията е осъществена при или по повод административна
дейност.
В
тълкувателното постановление е прието и че разпоредбата
на чл. 71 ЗЗДискр. не е в противоречие с чл. 74 от
същия закон, като и по двете алинеи на чл. 74 ЗЗДискр.
нормата
е приложим само ако е проведено производство пред КЗД.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед така
формулираното искане за съдебна защита и при отсъствие на изложени
обстоятелства за проведено производство по глава Четвърта, раздел 1-ви от ЗЗДискр. се налага, че предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
- тъй като липсата на такова производство е предпоставка за предявяването на
исковете по посочената разпоредба на закона.
Тези
претенции са подсъдни на общите съдилища, съобразно приетото в ТП №
1/16.01.2019 г. по тълк. д. № 1/2016 г. ОСГК на ВКС и
I и II колегия на ВАС.
Там е
постановено, че исковете с правна квалификация
чл. 71, ал. 1, т. 1 и т.2 ЗЗДискр. за
установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника
да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както
и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния
съд. Искът с правна квалификация чл. 71,
ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. също е подсъден на районния съд.
Обявено е за
изгубило актуалност ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015г. по т. д. № 2/2014 г. на
Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т. 4.
След като не се твърди дискриминационният акт
да е установен с влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация,
а се претендира и обезщетение - т. е. предявени са искове с правно
основание чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр., е налице спор, подсъден на районен съд.
Предвид изложеното, производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено, а исковата молба изпратена за разглеждане по подсъдност на
компетентния съд.
С оглед изложеното и на
основание чл.
135, ал. 2 от АПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 133/2023 г. по описа на Административен
съд – Русе.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд
– Русе.
Определението не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на ищеца.
СЪДИЯ: