Присъда по дело №141/2020 на Окръжен съд - Перник

Мотиви по в.н.о.х.д. № 141/2020 година по описа на Пернишкия окръжен съд
С присъда № 95 от 23.06.2020 г. по н.о.х.д. № 155/2020 г., Радомирският районен съд е
признал подсъдимия Н. Д. М. за виновен в това, че на 22.05.2020 г., в обитавана от него
къща, находяща се в ***, сам е осъществил неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа (присъединил гумиран кабел тип ШКПТ, 3х6 кв. мм + 4 кв.
мм, с дължина около 6 метра, директно, преди електромера към електроразпределителната
мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД към автоматичен предпазител тип IP-63
ампера), с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия,
поради което и на основание чл. 234в, ал. 1 НК вр. с чл. 54 НК го е осъдил на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 (четири) месеца, като на основание чл. 66, ал. 1
НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 (три) години, като е
наложил на подсъдимия и наказание „ГЛОБА” в размер на 500,00 лева (петстотин лева).
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, допълнена с
изложение с вх. № 3973/10.09.2020 г., подадена от подсъдимия Н. Д. М. , чрез защитника му
адв. А.Д., с която се иска отмяна на присъдата като неправилна и оправдаване на
подсъдимия. В жалбата са изложени подробни съображения за недоказаност на
обвинението, като се твърди, че изводите на първоинстанционния съд почиват върху
предположения и недопустимо тълкуване. Сочи се, че никой от свидетелите не е възприел
лично подсъдимият да е поставил годно техническо средство, чрез което да е осъществил
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, а осъдителната присъда не
може да се основава на извънсъдебно признание на подсъдимия. На следващо място, според
жалбоподателя е налице идентичност между абзац втори на стр. 2 от мотивите към
първоинстанционната присъда и същия абзац от текста на обвинителния акт, което е
резултат от нарушаване на правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда и
некритично възприемане на обвинителната теза. Жалбоподателят твърди, че извършилите
проверката в дома на подс. М. лица са нарушили служебните си задължения, както и
множество други правила, включително правото на собственост на подсъдимия и
разпоредбата на чл. 2 ЗЛС поради влизането в дома му на трима представители на
юридическо лице, без съгласието на собственика и в присъствието на двете му
непълнолетни деца.
Районна прокуратура-Перник не е подала писмено възражение по реда на чл. 322 НПК
срещу въззивната жалба.
За изясняване на фактите по делото служебно от въззивния съд бе изискана справка от
„ЧЕЗ Електро България“ АД за консумираната и заплатена електрическа енергия на
обитавания от подсъдимия Н. Д. М. обект- къща, находяща се в ***, по клиентски номера
*** и ***, за период от 2 години назад, считано от датата на издаване на справката.
След проведеното въззивно съдебно следствие в съдебните прения прокурорът от ОП-
Перник поддържа, че подадената от подсъдимия жалба е неоснователна, а
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и не са налице основания за
нейната отмяна. Намира за безспорно установено, че на конкретната дата в дома на подс. М.
е установено неправомерно свързване на електропреносната мрежа преди електромера,
което създава възможност за ползване на електроенергия, която не се отчита от този уред.
Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите,
присъствали на извършената от служители на електроразпределителното дружество и
представител на кооперацията на потребителите проверка в къщата на подсъдимия, от които
се установява, че пред тях подсъдимият е заявил, че лично той в деня на проверката е
извършил неправомерното свързване. Твърди, че не може да си представи чисто логически
друг човек да влезе в неговия дом и да осъществи свързване, посредством което да не плаща
1

ток и това да бъде осъществено без знанието на собственика. Намира за недоказано
твърдението на подсъдимия, че и сестра му, и майка му също имат ключ от процесния имот
и биха могли да осъществят свързването. По тези съображения представителят на
държавното обвинение моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Защитникът на подс. М. - адв. Д., пледира за отмяна на присъдата, като поддържа
изложените във въззивната жалба съображения и счита, че обвинението не е доказано по
несъмнен и категоричен начин. В допълнение сочи, че св. Б.В. и М. са пряко заинтересовани
от изхода на делото, поради което твърди, че показанията им не са достоверни. По
отношение на процесния кабел, чрез който подсъдимият е обвинен, че е осъществил
неправомерното свързване към електропреносната мрежа, твърди, че не е доказана неговата
техническа годност. Акцентира върху това, че показанията на тези свидетели установяват
извънсъдебни признания на подсъдимия, а той е отрекъл да е извършил вмененото му
престъпление при даване на обяснения пред първоинстанционния съд. Счита, че е опорочен
процесът на формиране на вътрешното убеждение на районния съд, което е довело до
постановяване на неправилна присъда, без да са налице доказателства, че подс. М. сам е
присъединил процесния кабел към електропреносната мрежа. Затова защитникът счита, че
при тези доказателства подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като обвинението не е
доказано по изискуемия от НПК начин.
Подсъдимият няма какво да добави към казаното от защитника му.
В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият моли за оправдателна
присъда.
Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по делото
и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери
правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства от първата инстанция и тези от проведеното
въззивно съдебно следствие, намери за установено следното:
Подсъдимият Н. Д. М. е роден на *** г. в ***, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, с *** образование, с адрес ***, работи като *** на „***“ ООД, с ЕГН
**********.
На 22.05.2015 г. около 10 часа сутринта подсъдимият М. и жената, с която живеел на
семейни начала, излезли от обитаваната от тях къща, находяща се в ***, а двете им деца
останали сами в къщата. Къщата е индивидуална собственост на подсъдимия М., който е
придобил 1/ 2 идеална част от нея от сестра си С. Д. М. по силата на нотариален акт за
замяна на недвижими имоти № *** г., том **, рег. № ***, дело № 210 от 2019 г. Партидите
на електромерите в къщата са с клиентски номера *** и *** и са на името на майката на
подсъдимия Е. В. М..
Малко по-късно същия ден на 22.05.2020 г., свидетелите А. С. Б. и В. Л. В.- *** (***) в
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в присъствието на свидетеля Н. Д. М.- представител на
Федерация на потребителите, около 12.00 часа извършили проверка на гореописаната къща
по сигнал за загуби по трафопостовете в ***. Тримата свидетели влезли в двора през
незаключена порта, при което намиращото се в двора куче започнало да лае и от къщата
излязъл синът на подсъдимия М.. Св. Б. и св. В. уведомили детето, че правят проверка като
служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и то ги допуснало в къщата. Около 15
минути по-късно се прибрали подсъдимият М. и майката на децата му.
При извършената от свидетелите Б. и В. проверка на електромера, намиращ се на първия
етаж на къщата в преддверието към кухнята, се установило, че е извършена промяна на
2

схемата на свързване, състояща се в присъединяване на едно жило в един гъвкав кабел към
изходящата клема на главния автоматичен предпазител- 63 ампера, който кабел завършвал с
„Еврокуплунг“, на което били включени други кабели, захранващи други разклонители. Св.
В. включил духалка в разклонителите, а дискът на електромера не реагирал. При така
описаното присъединяване към електроразпределителната мрежа, ел. енергията преминава
по кабела към инсталацията на абоната, без да се отчита от уреда за измерване на ел.
енергията.
Незабавно след проверката техниците подали сигнал по телефона до дежурната част на
РУ – Р. и малко по-късно в къщата пристигнали служители на МВР, сред които и свидетелят
К. К. Д.. На място бил извършен оглед на местопроизшествието oт ст. разследващия
полицай Б. Б., при който е установено наличието на гумирания кабел тип ШКПТ, 3х6 кв. мм
+ 4 кв. мм, присъединен към изходящата клема на един от трите автоматични предпазителя
към електрическото табло на стената. В присъствието на подсъдимия, свидетеля Н. Д. М. и
служителите на реда *** на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД съставили констативен
протокол № *** г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата
енергия, в който е отразено констатираното неправомерно присъединяване. След това св. Б.
премахнал гумирания кабел и колегите му от „Експлоатация и поддържане“ изнесли
електрическото табло на стълба пред къщата.
Така приетата от ПОС фактическа обстановка се установява от събраните от първата
инстанция гласни доказателствени източници – обясненията на подсъдимия Н. М., частично
показанията на свидетелите К. К. Д., А. С. Б., В. Л. В., Н. Д. М., писмени доказателства-
характеристика за подсъдимия М., издадена от А. Д.а Х., нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № *** г., том **, рег. № ***, дело № 210 от 2019 г., разписки от
„ИЗИПЕЙ“ АД от *** г. с № *** и с № ***, фактури от „ЧЕЗ Електро България“ АД с № ***
г., с № *** г., с № *** г., с № *** г., с № *** г., както и приобщените по реда на чл. 283
НПК писмени доказателствени източници от досъдебното производство - протокол за
оглед на местопроизшествие от *** г. и фотоалбум към него, протокол за доброволно
предаване от *** г., констативен протокол № *** г. за проверка на неточно измерване и/или
неизмерване на електрическата енергия, справка за съдимост на подсъдимия М., както и
събраните във въззивното производство писмени доказателствени източници – справки
от „ЧЕЗ Електро България“ АД- справка за издадени фактури и извършени плащания в
периода от 15.08.2018 г. до 16.07.2020 г. по клиентски номер ***, справка за издадени
фактури и извършени плащания в периода от 15.08.2018 г. до 17.08.2020 г. по клиентски
номер ***, справки за месечно потребление в периода от 11.07.2018 г. до 11.07.2020 г. по
клиентски номера *** и ***.
Доказателственият материал не съдържа противоречия за това, че на процесната дата
около 12 часа на обяд техници ел. системи (контрол нетехнически загуби) в „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД в присъствието на представител на Федерация на
потребителите са извършили проверка на електромера, намиращ се в собствената на
подсъдимия М. къща в ***, както и че при започване на проверката подсъдимият е
отсъствал от къщата и е пристигнал след около 15 минути, а малко след него са дошли и
служители на реда, които са направили оглед. Доказателствата са еднопосочни и по
отношение на извършената промяна в схемата на свързване на електромера, както и че през
гумирания кабел, чрез който е осъществено неправомерното свързване, ел. енергията
преминава по кабела към инсталацията на абоната, без да се отчита от уреда за измерване на
ел. енергията. Относно тези обстоятелства съдът кредитира показанията на всички
свидетели, които в тази им част са последователни и не се опровергават от останалите
събрани доказателства по делото. Спорно по делото е било кой е осъществил
неправомерното присъединяване към електроразпределителната мрежа, като е присъединил
гумиран кабел тип ШКПТ, 3х6 кв. мм + 4 кв. мм, с дължина около 6 метра, директно, преди
електромера към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
към автоматичен предпазител тип IP-63 ампера, с което е създал условия за непълно
3

отчитане на потребената електрическа енергия. Относно авторството на деянието
доказателствата влизат в противоречие едни с други. Най-значими противоречия съдът
констатира между обясненията на подсъдимия, който отрича да е присъединил процесния
гумиран кабел, и от друга страна показанията на свидетелите К. К. Д. и А. С. Б. в частта им,
в която твърдят, че пред тях подсъдимият е направил извънсъдебни самопризнания, като е
заявил, че сам е направил неправомерното свързване рано сутринта на инкриминираната
дата.
Проверката на надеждността на обясненията на подсъдимия следва да отчете
специфичната им двойнствена процесуална природа на доказателствено средство и на
средство на защита, упражняването на което не изисква задължение за съдействие за
разкриване на обективната истина.
Същевременно, заявеното от свидетелите Д. и Б. относно признанията за авторство на
подсъдимия по естеството си представлява източник на производни доказателства, които
обаче са допустими само в три случая - за проверка или за разкриване на първичните такива,
както и когато първичните са се оказали недостъпни. Съгласно константната съдебна
практика на ВКС, когато става въпрос за извънпроцесуални изявления на подсъдимия, с
които той признава, че е извършил инкриминираното деяние, е необходимо да се държи
сметка и за още едно обстоятелство - че след като придобие качеството на обвиняем той има
право да откаже да дава обяснения и не е длъжен да признае участието си в престъплението.
Това обстоятелство безусловно изисква внимателна преценка и излагане на убедителни
съображения доколко е допустимо да бъде постановена осъдителна присъда въз основа на
тези извънсъдебни признания. Наред с това не бива да се забравя, че поначало чл. 116 НПК
не допуска присъдата и обвинението да се основават единствено на самопризнания, като
законодателят не е направил разграничение дали те са депозирани при разпит в качеството
на обвиняем или се касае за извънпроцесуални изявления на подсъдимия. Ето защо, за да
обосноват несъмнен извод относно авторството на деянието, наред с коментираните
производни доказателства трябва да бъдат събрани и достатъчно други преки или косвени
първични доказателства. При това преценката за подкрепеност на извънпроцесуалните
признания от други доказателства и доказателствени средства се извършва не само и не
толкова въз основа на количествени, колкото на качествени критерии, поради което
обстоятелството, че подсъдимият е направил признания пред повече от едно лице не може да
преодолее забраната на чл. 116, ал. 1 НПК.
Следвайки тези принципни положения, съдът прие, че показанията на свидетелите Д.
и Б. относно направени от подсъдимия М. извънсъдебни признанията за авторство не могат
да се противопоставят на обясненията, посочени в чл. 115 НПК като доказателствено
средство, дадени от подсъдимия, където изразява категорична и еднозначна позиция на
отричане и непризнаване на обстоятелството, на инкриминираната дата да е извършил
неправомерното присъединяване към електроразпределителната мрежа, като е присъединил
гумиран кабел тип ШКПТ, 3х6 кв. мм + 4 кв. мм, с дължина около 6 метра, директно, преди
електромера към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
към автоматичен предпазител тип IP-63 ампера, с което да е създал условия за непълно
отчитане на потребената електрическа енергия.
Фактическа констатация за необремененото съдебно минало на подсъдимия съдът
изведе от приложената справка за съдимост.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Обвинителният акт в съда против подсъдимия Н. Д. М. е внесен за престъпление,
съставомерно по чл. 234в, ал. 1 НК.
4

От направения по-горе доказателствен анализ следва, че твърдението на държавното
обвинение, възприето от ПРС за доказано, се базира единствено на извънсъдебни признания
на подсъдимия, установени от свидетелите Д. и Б., което по никакъв начин не позволява да
се направи правно логичния извод, за установено по несъмнен начин обстоятелство относно
авторството на инкриминираното деяния, а именно по време и място, посочени в
обвинителния акт, подсъдимият М. да е осъществил неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, като е присъединил гумиран кабел тип ШКПТ, 3х6 кв. мм
+ 4 кв. мм, с дължина около 6 метра, директно, преди електромера към
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД към автоматичен
предпазител тип IP-63 ампера, с което да е създал условия за непълно отчитане на
потребената електрическа енергия. Тъй като липсва доказателствена основа, която да
позволява, в съгласие с изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, да се приеме, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, по отношение на авторството на това деяние, настоящият
състав отмени присъдата, с която Радомирският районен съд е признал подсъдимия М. за
виновен, и на основание чл. 304 НПК го призна за невинен и го оправда по повдигнатото му
обвинение по чл. 234в, ал. 1 НК.
Така мотивиран, Пернишкият окръжен съд постанови присъдата си.

5

Номер на акта:	13
Дата:	17 септември 2020 г.
Съдия:	Мариета Стоянова Динева

Дело:	20201700600141
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 юли 2020 г.

Присъда по дело №141/2020 на Окръжен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите