РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. П., 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20231230200419 по описа за 2023 година
Делото е образувано по жалба на А. И. Б., ЕГН **********, с адрес:
/населено място/ чрез адв. И. С. от БАК против Наказателно постановление №
23-0314-000144/21.03.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П.,
упълномощен с МЗ №8121з-1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 175,
ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени съответно административни наказания
"глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателното постановление
като незаконосъобразно. Също така се сочи, че жалбоподателят не е получил
уведомление, че МПС-то е дерегистрирано и че в момента на констатиране на
нарушението не е знаел, че собственото му МПС, който се твърди че е с
редовни регистрационни талони и контролни номера, не е регистрирано по
съответния ред.
Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява в проведеното съдебно
заседание. Представлява се от адвокат И. С. от АК Б., който поддържа
жалбата и доразвива доводите, изложени в нея.
Страните не претендират сторени разноски.
Въззиваемата страна – Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., редовно
уведомена не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с
посоченото НП. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН, след като НП е връчено е на жалбоподателя на 29.05.2023 г., като
жалбата е входирана в РС П., с вх. №5063 на 29.05.2023, тоест в цитирания
срок.
Обжалваното НП е издадено на основание постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство срещу жалбоподателя за престъпление
по чл. 345, ал. 2 от 02.03.2023г. постановено от прокурор про РП-Б., ТО П. с
което е констатирано, че на 24.12.2022г., около 09,40 часа в гр.П., по
ул.“Ц.Б.“, в района на жп прелеза А. Б. от /населено място/. /на ** години/ е
управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ 525“, с рег.№ ***.
Същият е бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ на МВР
гр.П., при която било констатирано, че управляваният автомобил е с
прекратена регистрация от 25.10.2022г., поради което съставили и АУАН
№650399 от 24.12.2022г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1 пр.1 от
ЗДвП. Сочи се че по извършена и приложена по преписката справка е видно,
че автомобилът е собственост на А. Б..
Сочи се в същото постановление, че от писмо на Гаранционен фонд е
видно, че до собственика на автомобила-И.А.А. от /населено място/ било
изпратено уведомление №007723/15.05.2022г. и №007521 от
25.09.2022г./което било изпратено да А. Б./ съгл. разпоредбата на чл.574,
ал.10от КЗ. Твърди се че след изтичането на срока по ал.10, Гаранционен
фонд по електронен път уведомили МВР да прекрати регистрацията на
автомобила. В постановлението на прокурора е направен извод, че няма
основание да се образува наказателно производство за извършено нарушение
по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП и че следва да се стори преценка е ли е
осъществен състава на престъплението по ч.345, ал.2 от НК. Като се прави
изрично извода, че не са налице данни извършеното да е сторено умишлено, а
дееца да е съзнавал общественоопасния му характери да е предвиждал
общестевноопасните му последици и да е искал и допускал настъпването на
тези последици, като се подчертава в постановлението, че обясненията на Б.
/които сочат на липса на знание у него, че сключената по-рано застраховка ГО
за автомобила е изтекла не се разколебават и не се опровергават от другите
данни по преписката.
По идентичен начин, словесно и като правна квалификация, е описано
нарушението и в обжалваното НП.
На жалбоподателя са наложени административни наказания "Глоба" в
размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са
направени искания за събиране на други доказателства.
С оглед на това от фактическа страна съдът приема за установени
2
фактите, а именно: На 24.12.2022г., около 09,40 часа в гр.П., по ул.“Ц.Б.“, в
района на жп прелеза А. Б. от /населено място/. /на ** години/ е управлявал
собствения си лек автомобил марка „БМВ 525“, с рег.№ ***. Същият е бил
спрян за проверка от полицейски служители на РУ на МВР гр.П., при която
било констатирано, че управляваният автомобил е с прекратена регистрация
от 25.10.2022г., поради което е съставен АУАН №650399 от 24.12.2022г. за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 пр.1 от ЗДвП. С писмо на Гаранционен
фонд до собственика на автомобила към онзи момент-И.А.А. от /населено
място/ било изпратено уведомление №007723/15.05.2022г. и №007521 от
25.09.2022г., което било изпратено да А. Б., каквито доказателства не се
представиха по настоящото дело/ съгл. разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ.
Установи се и че след изтичането на срока по ал.10, Гаранционен фонд по
електронен път уведомили МВР да прекрати регистрацията на автомобила.
Такова уведомление се изпраща служебно след констатиране, че съответното
МПС е без валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Установеното в изложението към Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 02.03.2023г., постановено от прокурор при РП-Б.,
ТО П., което и не бе оспорено от пълномощника на жалбоподателя се
възприема изцяло от настоящия съд, като описаните обстоятелства съдът
установи без никакви протИ.речия от приобщените писмени доказателства –
посочените по-горе.
Материалната компетентност на лицето, заемащо длъжността Началник
РУ в ОДМВР Б., РУ П. е установена със Заповед МЗ - №8121з-
1632/02.12.2021 г., в т.3, съгласно която лицето, заемащо такава длъжност
има право да издава НП за нарушения на ЗДвП.
По същество, след преценка на изложените обстоятелства, съдът счита,
че ангажирането на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е незаконосъобразно поради липса на доказателства за
уведомяване на жалбоподателя, който към онзи момент и не е и собственик на
конкретното МПС за прекратената регистрация.
Основното е задължителното за съда тълкуване, направено с ТП №
2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което
еднозначно е постановено, че: "Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3
от Закона за движението по пътищата административно наказание водач,
който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата,
без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство." В
случая по делото не са представени доказателства, че собственикът на МПС-
И.А.А. от /населено място/ е било изпратено уведомление с
№007723/15.05.2022г. и №007521 от 25.09.2022г. и което и или които да се
изпращани и или препращани на жалбоподателя. За да е съставомерно едно
деяние като административно нарушение е необходимо най[1]малко от
субективна страна да е осъществено по непредпазлИ.ст – чл. 7 от ЗАНН. В
случая обаче, от установените факти, освен че не може да се направи извод за
3
умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира такъв и за
действие по непредпазлИ.ст. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира
субсидиарно приложение и в административното наказване, незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва както умисъла така и непредпазлИ.стта, когато
самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазлИ.ст /14, ал. 2 от НК/ – т. е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да
узнае тези обстоятелства, но въпреки това да не го е направил. В настоящата
хипотеза не са налице доказателства, затова, че жалбоподателят е бил
информиран по какъвто и да е начин, че МПС е с прекратена регистрация и че
той умишлено е бездействал. Напротив, установено, е че жалбоподателят е
узнал за прекратената регистрация едва след като са започнали действия на
полицейските служители по установяване на конкретната фактическа
обстановка. Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредбата за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата,
теглени от тях, регистрацията на съответното превозно средство се
прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл.
18б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал. 2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен
собственикът на превозното средство от съответните органи на МВР за тази
прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява,
доколкото нищо не сочи противното, че автомобилът е бил с прекратена
регистрация поради липса на гражданска отговорност, но за това действие не
е бил уведомен жалбоподателят. Следва да се отчете и факта, че автомобилът
е бил с поставени регистрационни табели, въз основа на които е констатирано
и нарушението. Т. е. не са били налице външни белези, от които
жалбоподателят да установи липсата на регистрация. Ето защо, макар и да се
приеме, че в качеството си на собственик и управляващ МПС, марка „БМВ
525“ към 21.03.2023г., но липсва доказателство да е уведомен за прекратената
регистрация с оглед на непредставяне на доказателства в противното, така и с
оглед факта, че към 25.09.2022г. прокурорът изрично е посочил, че
собственик на процесното МПС е И.А.А. от /населено място/, то
жалбоподателят е бил длъжен да управлява МПС регистрирано по съответния
ред, то с оглед обстоятелствата той е действал в грешка, която изключва и
непредпазлИ.стта, тъй - като не е могъл да узнае релевантните за деянието
факти.
С оглед изложеното, съдът счита, че процесното наказателно
постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Съдът също така счита, че не следва да се произнася относно сторени
разноски по делото, тъй като искане в такава насока не бе сторено от страните
по делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-1116-
000376/08.03.2023 г. на Наказателно постановление № 23-0314-
000144/21.03.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на А. И. Б.,
ЕГН **********, с адрес:/населено място/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200
/двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/
месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение
по пътищата.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Б. в 14
/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата
страна.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5