Решение по дело №1290/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на директора на дирекция „ Инспекция по труда“ – Варна, срещу решение № 423/17.03.2023г., постановено по анд. № 4799/2022г. по описа на Районен съд – Варна.

Релевира се допуснато нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. ДЗЗД „Т..“ е работодател, който самостоятелно наема лица по трудов договор и е длъжно да спазва трудовото законодателство , което означава и подаване на уведомление до НАП за сключен трудов договор с работник. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на обжалваното съдебно решение и за потвърждаване на издаденото НП № 03-2200709/03.08.2022г. на директора на дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна.

В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез представител по пълномощие поддържа подадената касационна жалба .Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение, прави се възражение за прекомерност.

Ответникът по касация – „Т..“ ДЗЗД, не се явява представител, но депозира писмен отговор на жалбата с позиция за нейната неоснователност. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодни разноски, като се прилага техен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила .

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. При разглеждане на нейната основателност се установи следното:

Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по жалба на „Т..“ ДЗЗД срещу наказателно постановление /НП/ № 03-2200709/03.08.2022г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл.412а, т.2 и чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 63, ал.2 от КТ.

От фактическа страна районният съд е приел , че на 17.06.2022 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. М Д, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на обект – бърза закуска, находящ се в к.к. «Зл. пясъци» , до хотел „Д  “, стопанисван от ДЗЗД „Т.“. В обекта е извършвала трудова дейност Д М Я, която е работела по трудов договор за „С и Б 48“ ЕООД в друг обект също находящ се в к.к. «Зл. пясъци» . Бил сключен трудов договор с дружеството, стопанисващо обекта до хотел „Д  “ – ДЗЗД„Т.“, като уговорката била да започне работа за това дружество от началото на следващия месец, считано от 01.07.2022г. За времето, през което Д Я работела в обекта, стопанисван от „Т..“ ДЗЗД без трудов договор, между „С и Б 48“ ЕООД и „Т.“ ДЗЗД имало сключен договор за предоставяне на персонал – Д Я . При извършената проверка на 17.06.2022г. на Д Я била предоставена за попълване декларация, в която тя посочило параметрите на установеното трудово правоотношение. Посочила, че работи за „Т..“ ДЗЗД, като се осведомила за това от проверяващите, на длъжност «продавач консултант» с установено работно място – бърза закуска, до хотел „Д  “, находящ се в к.к. «Зл. пясъци», при сключен трудов договор и месечно възнаграждение от 710 лева, с почивен ден събота и неделя, като почивката в работния ден е 30 минути. Часът на попълване на декларацията, вписан от лицето в нея бил 12,40 часа. Въз основа на предоставените документи било установено, че с лицето е сключен трудов договор от 17.06.2022г., с „Т..“ ДЗЗД, в който било указано работникът да постъпи на работа на 01.07.2022г. Предоставеното уведомление за регистрация на трудовия договор от ТД НАП Варна сочело дата на уведомяване 17.06.2022г. - 12:47:03 часа.

На 14.07.2022г. е бил съставен АУАН спрямо ДЗЗД „Т..“ за това, че на 17.06.2022 г., като работодател е допуснал до работа Д М Я на длъжност «продавач на закуски и напитки », в обект – бърза закуска, до хотел „Д  “, находящ се в к.к. «Зл. пясъци» , стопанисван от „Т..“ ДЗЗД, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД НАП. Била посочена и правна квалификация на деянието. Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Възражения постъпили в тридневен срок, но били преценени като неоснователни.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03- 2200709/03.08.2022 г.от наказващия орган.

За да отмени цитираното НП, ВРС е приел, че е налице извършено нарушение от „Т.“ ДЗЗД, но същото е маловажен случай, тъй като липсва нанесена вреда за работника. При положение, че работникът е бил отдаден от „С и Б 48“ ЕООД на „Т..“ ДЗЗД, за предприятието, което осигурява временна работа , е било налице задължението по чл. 107с от КТ да изпрати уведомление до съответната ТД на НАП по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо . Крайното решение на районния съд да отмени издаденото НП е правилно, но се констатира частична неправилност на правната обосновка . РС-Варна е счел случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и е постановил отмяна на НП , като е предупредил ДЗЗД“ Т..“ по чл. 28, ал.2 т. 7 от същия закон. .

От съдържаните на АУАН и НП е видно ,че е наложена имуществена санкция на посоченото гражданско дружество заради неспазване на трудово законодателство и по-специално заради извършено нарушение по чл. 414, ал.3 във вр с чл. 63, ал.2 от КТ, но съгласно тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на Върховния административен съд на Република България специалния състав по глава XIX, раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. При маловажни нарушения на трудовото законодателство се правоприлага особеното правило на чл. 415в от КТ , а не общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Освен това изрично с чл. 418в, ал.2 от КТ е въведена забрана за квалифициране като маловажен случай на неспазването на чл. 63, ал.2 от КТ, каквато е и конкретната хипотеза по казуса .

На следващо място , данните по делото сочат, че е бил сключен трудов договор № 2021-5/14.12.2021 г. между „С и Б 48“ ЕООД и Д М Я, съгласно който работника изпълнява длъжността „продавач, закуски и напитки“ в гр. Варна . Този работодател на 02.06.2022г. е сключил договор за предоставяне на персонал с ДЗЗД „ Т..“ за обект на гражданското дружество - „павилион за бърза закуска“ до хотел Д   в к.к. „Златни пясъци“, за периода от 06.06.2022г. до 30.06.2022г. На 02.06.2022г. е било сключено споразумение между „Т..“ ДЗЗД – възложител по договор от 02.06.2022г., „С и Б 48“ ЕООД – изпълнител по договор по 02.06.2022г. и Д М Я – работник в „С и Б 48“ ЕООД, съгласно трудов договор № 2021-5/14.12.2021г., с което страните са се съгласили , че за изпълнение на договор от 02.06.2022г. дружеството изпълнител ще командирова работника за срока на действие на договора. Д М Я ще полага труд в полза на възложителя по реда, сроковете и при условията в договора. Със заповед № 220601/02.06.2022 г. издадена от „С и Б 48“ ЕООД, на основание чл. 215, във вр. с чл. 121 от Кодекса на труда и от Наредба за командировките в страната е било командировано лицето Д М Я – продавач закуски и напитки в „С и Б 48“ ЕООД да извършва работа като продавач закуски и напитки в „Т..“ ДЗЗД за срок от 25 дни, считано от 06.06.2022г. до 30.06.2022г. На 17.06.2019 г. е бил сключен трудов договор № 33/17.06.2022 г. между „Т..“ ДЗЗД и Д М Я – работник на „Продавач, закуски и напитки“ в павилион до „Бърза закуска“ до хотел „Д“ к.к. „Златни пясъци“, като работника следва да постъпи на работа на 01.07.2022 г.

Налице е правната конструкция на раздел VIIIв от КТ „ Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа“. Наказаното гражданско дружество – ДЗЗД „Т..“ , е предприятие ползвател, а „С и Б 48 “ ЕООД е предприятие, което осигурява временна работа. Сред изрично изброените задължения за предприятието ползвател в чл. 107т. от КТ не фигурира задължение по изпращане на уведомление до НАП по реда на чл. 62, ал.3 от същия кодекс и съответно връчване на копие от същото на работника , защото подобно правно задължение съществува за предприятието , което осигурява временна работа- аргумент чл. 107с, ал.1 и 2 от КТ. В настоящия случай това е „ С и Б 48“ ЕООД . Понеже предприятието, осигуряващо временна работа, е длъжно да изпрати уведомление до НАП, то същото това предприятие предоставя на работника екземпляр от трудовия договор и копие от същото уведомление, след това изготвя писмен акт и едва тогава изпраща работника .

В този контекст субект на описаното в АУАН и НП адм. нарушение не е ДЗЗД „Т./ предприятието ползвател/ , а „С и Б 48“ ЕООД , като предприятието, което осигурява временна работа. Издаденото НП е незаконосъобразно поради неправилно определен адресат на административнонаказателното санкциониране . Диспозитивът на обжалваното решение на РС- Варна по отмяна на издаденото НП следва да бъде оставен в сила, а да се отмени единствено в частта на акцесорното произнасяне по чл. 28, ал.2, т. 7 от ЗАНН – отправеното предупреждение до нарушителя.

По повод исканията и на двете страни за присъждане на разноски съдът съобрази, че крайният правен извод на районния съд да отмени НП е правилен и съобразно това следва съобрази присъждането на разноски за касационната инстанция. Ответникът по касация представи списък на разноските , придружен от договор за правна защита , свидетелстващ за договорен и заплатен в брой адв. хонорар от 500 лв. / л. 27/. Жалбоподателят направи възражение за прекомерност, което е неоснователно предвид регламентацията на чл. 18, ал.4 от Наредба № 1/2004г.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

Отменя решение № 423/17.03.2023г., постановено по анд. № 4799/2022г. по описа на Районен съд – Варна, в частта в която е обективирано предупреждение до ДЗЗД „ Т..“ по чл. 28, ал.2 т. 7 от ЗАНН.

Оставя в сила решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да заплати на ДЗЗД "Т.." с ЕИК *** сумата от 500 / петстотин_ лева ,представляваща направени съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

	Председател:
	Членове: