Решение по дело №53/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.64, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) /Загл. изм.-ДВ, бр.51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./

Образувано е по жалба на Община П.* със седалище гр. П.*, пл. „**, представлявана от кмета на Община П.* против Решение от 23.01.2025 година на ръководител на УО на ОП „Околна среда 2014-2020“, с което е отказана верификация на постъпило искане за окончателно плащане с № 7 от 20.01.2025 година за сума в размер на 3 450 903,99 /три милиона четиристотин и петдесет хиляди деветстотин и три лева и деветдесет и девет стотинки/, като е определен: 1. Общ размер на верифицираните разходи по постъпило искане за плащане в размер на 1 552 055,45 лв. /един милион петстотин петдесет и две хиляди петдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/, от които одобрен и изплатен аванс на стойност 1 257 993,06 лв. /един милион двеста петдесет и седем хиляди и шест стотинки/, дълг по нередност – Решение № N-2 от 03.01.2025 година за сума в размер на 1 509 591,48 лв. /един милион петстотин и девет хиляди петстотин деветдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/ и лихви по него в размер на 2 715,00 / две хиляди седемстотин и петнадесет лева/ и е определена сума за плащане 0,00 /нула/ лева; 2. Общ размер на неверифицираните разходи в размер на 2 813 481,79 лв. /два милиона осемстотин и тринадесет хиляди четиристотин осемдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/; 3. Общ размер на сумата за възстановяване към УО в размер на 1 218 244,29 лв. /един милион двеста и осемнадесет хиляди двеста четиридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/ по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № ** „Рекултивация на депо за неопасни отпадъци на град П.*“.

Жалбоподателят оспорва решението изцяло, като счита същото за нищожно, поради липса на материална компетентност, а в условията на евентуалност, че е незаконосъобразно, в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неспазване на изискванията за форма, както и при несъответствие с целта на закона. Доводите на жалбоподателя, във връзка с претендираната нищожност на административния акт се изразяват в това, че в правното основание не е цитирана заповедта, с която се делегират правомощия. На следващо място - по отношение на неправилното прилагане на материалния закон твърди, че: 1. В т.I.1 било посочено, че не се верифицират средства в размер на 1 014 373,04 лева от БФП по договор № BG16M10P002-2.10-041-S-07 от 16.03.2022 година с изпълнител ДЗЗД „**“. По отношение на това посочва, че бланкетно като основание за неверифицирането на тези средства е отбелязана разпоредбата на чл. 64, ал. 1, предложение 2 от ЗУСЕФСУ. Твърди, че в мотивите на обжалваното решение бланкетно е посочено писмо с изх. № 2-010-0041-4-5 от 14.01.2025 година на РУО на ОПОС и че същият бил информиран за възобновяването и актуализирането на нередност № ОПОС20/22/ЕФРР/829. Също така посочва, че е останало неизяснено обстоятелството, дали нередността е възобновена и с какъв акт е станало това. Твърди, че с Решение № 7793 от 12.07.2023, постановен по адм. дело № 2503/2023 година на ВАС е отменено Решение от 30.05.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. В тази връзка цитира чл. 29, ал. 4 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, от която следвало, че с отмяната на финансовата корекция не е задължително да последва възобновяване, а такова ще е налице само ако има нови обстоятелства, които следва да са относими към предмета на нередността. Наред с това не били изяснени и причините за отказ за верификация, което водело до нарушение на материалния закон; 2. В т. I.2 се посочвало, че не са верифицирани средства в размер на 1 652 288,75 лева от БФП по договор № BG16M10P002-2.10-041-S-07 от 16.03.2022 година с изпълнител ДЗЗД „**“. Жалбоподателят твърди, че в мотивите като основание отново се твърдяло, че е налице извършена нередност, но на практика липсвало описание на вида и предмета на нередността, както и нейната относимост към отказа за верификация; 3. В точка I.3 от обжалвания акт било посочено, че на основание чл. 64, ал. 1, пр. 2 от ЗУСЕФСУ не са верифицирани средства в размер на 132 420 лева от БФП по договор № BG16M10P002-2.10-041-U-08 от 16.036.2022 година с изпълнител ДЗЗД „**“. В мотивната част административният орган бил посочил, че Решение № N-16 от 05.02.2024 година на РУО на ОПОС 2014-2020, с което е била наложена финансова корекция в размер на 25% върху поисканите за възстановяване разходи по сключения Договор № BG16M10P002-2.10-041-U-08 от 16.03.2022 година с изпълнител ДЗЗД „**“ е отменено с Решение № 863 от 17.05.2024 година, постановено по адм. дело № 128/2024 година на Административен съд - П.*, което е потвърдено с Решение № 13524 от 12.12.2024 година, постановено по адм. дело № 7416/2024 година на ВАС. Твърди се, че органът единствено е посочил, че е образувано ново производство по определяне на финансова корекция, но същото било само започнало и не е приключила процедурата по налагане на финансова корекция. В тази връзка в жалбата се посочва, че не е налице хипотезата на чл. 64, ал. 1, пр. 2 от ЗУСЕФСУ, защото нямало описана процедура по нередност; 4. В точка I.4 било посочено, че на основание чл. 64, ал. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 2 пр. първо от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 42, ал. 3 от Условията за изпълнение на процедурата не са верифицирани средства в размер на 14 400 лева от БФП по фактура № ********** от 02.08.2022 година по договор № BG16M1OP2-2.010-0041-U-01 от 03.12.2020 година с изпълнител „**“ ЕООД. В мотивите на акта била посочена разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от Условията, но според жалбоподателя органът е направил превратно тълкуване, тъй като били налице достатъчно данни, които да доведат до идентифициране изпълнението на договора за предоставяне на БФП. На следващо място в жалбата се навяват доводи, че е налице нарушение на производствените правила, изразяващо се в това, че е нарушен принципът за истинност, тъй като административният орган не е изяснил относимите факти по всяка една от разпоредителните точки на административния акт, а така също и че не е осигурено участието на заинтересовани страни, които могат да се запознаят с относимите документи и да правят възражения. На следващо място според жалбоподателя е нарушена формата на акта, тъй като същият нямал наименование и не съдържал фактическо описание. Твърди, че актът е издаден и в противоречие с целта на закона. С тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспореният административен акт да бъде обявен за нищожен, а в условията на евентуалност за незаконосъобразен.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят – Община П.*, представлявана от кмета С. В.* се представлява от адвокат П.П.,***, който поддържа жалбата и пледира същата да бъде уважена, респективно да бъде отменено Решение от 23.01.2025 година като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски. Не представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ редовно призован не се явява, представлява се от правоспособен юрист - старши сътрудник Д. В.*, който оспорва жалбата и иска същата да бъде оставена без уважение. Пледира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и че в същия са изложени фактически и правни основания, а така също и че при издаването му не са допуснати нарушения, които да се квалифицират като съществени и които да са предпоставка за отмяна на атакуваното решение. Твърди още и че материалният закон е приложен правилно. Претендира присъждане на направени по делото разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

Административен съд - П.*, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, прима за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Община П.* е бенефициер по сключен Административен договор № Д-34-64 от 02.07.2020 година с Министерство на околната среда и водите, представлявано от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 година“. С този договор на Община П.* е предоставена безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 12 579 930, 62 лева /дванадесет милиона петстотин седемдесет и девет хиляди деветстотин и тридесет лева и шестдесет и две стотинки/ по процедура BG16M1OP002-2.010 „Рекултивация на депа за закриване, предмет на процедура по нарушение на правото на ЕС по дело С-145/14“, по приоритетна ос 2 „Отпадъци“ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 година“, съфинансирана в размер на 85% от Европейския фонд за регионално развитие на ЕС за изпълнение на проект ИСУН № BG16M1OP002-2.010-0041 „Рекултивация на депо за неопасни отпадъци на град П.*“, като максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата възлиза на 120 000 000 лева. Проектът е на стойност 12 579 930,62 лева, от които 10 692 941,03 лева от Европейския фонд за регионално развитие и 1 886 989,59 лева национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България. Налице са три допълнителни споразумения към сключения административен договор – Допълнително споразумение № 1 от 02.02.2023 година, Допълнително споразумение № 2 от 18.12.2023 година и Допълнително споразумение № 3 от 29.12.2023 година. С Допълнително споразумение № 3 от 29.12.2023 година страните са предоговорили стойността на проекта на 13 778 767,10 лева, от които 11 711 952,04 лева от Европейския фонд за регионално развитие и 2 066 815,00 лева национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България /лист 27 до лист 30 и лист 57 до лист 62/.

На 20.01.2025 година Община П.* е подала Искане за окончателно плащане № 7 по Договор № ** /лист 72/. Към искането са приложени следните документи: Декларация към искане за плащане № 7, образец 13.2 от 31.01.2024 година; Информация за размера на невъзстановимия данък върху добавена стойност, който е включен като допустим разход по проект, образец 8.2 с дата 31.01.2024 година; Декларация относно невъзстановимия данък върху добавената стойност, включен в искане за плащане № 7 от 31.01.2024 година /лист 75/; Таблица, обективираща действителни нетни приходи в края на изпълнението на проекта с дата 31.01.2024 година; Декларация образец 17 относно договор № BG16M1OP2-2.010-0041-S-07 от 16.03.2022 година с изпълнител ДЗЗД „**“ /лист 78/; Декларация образец 17 относно договор № BG16M1OP2-2.010-0041-U-08 от 16.03.2022 година с изпълнител ДЗЗД „**“ /лист 79/; Декларация образец 17 относно договор № BG16M1OP2-2.010-0041-U-06 от 02.03.2022 година с изпълнител „**“ ЕООД /лист 80/; Счетоводни документи /лист 81-97/; Дневници по ДДС /лист 98-187/; Разяснение по компонент финансов отчет във връзка с проверка на проект отчетни документи № 7 от 31.01.2024 година по проект № BG16M1OP002-2.010-0041 „Рекултивация на депо за неопасни отпадъци на град П.* и необходимостта от нанасяне на корекции и/или представяне на допълнителни документи /лист 189/; Финансов отчет № 5 /лист 192-223/ и Технически отчет / лист 224-243/.

Във връзка с така постъпилото искане с Решение от 23.01.2025 година ръководителя на УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ е отказала извършването на верификация на средствата включени в направеното искане на стойност 3 450 903,99 лева по АДБФП № **, като е определен: 1. Общ размер на верифицираните разходи по постъпило искане за плащане в размер на 1 552 055,45 лева, от които одобрен и изплатен аванс на стойност 1 257 993,06 лева, дълг по нередност – Решение № N-2 от 03.01.2025 година за сума в размер на 1 509 591,48 лева и лихви по него в размер на 2 715,00 лева и е опредена сума за плащане 0,00 лева; 2. Общ размер на неверифицираните разходи в размер на 2 813 481,79 лева; 3. Общ размер на сумата за възстановяване към УО в размер на 1 218 244,29 лева по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № ** „Рекултивация на депо за неопасни отпадъци на град П.*“. От мотивите на оспореното решение става ясно, че:

На първо място от сумата на депозираното искане за окончателно плащане № 7 не са верифицирани средства в размер на 2 813 481,79 лева от БФП при следните фактически и правни основания:

1) На основание чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ не е верифицирал средства в размер на 1 014 373,04 лева от БФП по Договор № BG16M10P002-2.10-041-S-07 от 16.03.2022 година с изпълнител ДЗЗД „**“, поискани с ИП № 3,4,5 и 6 и повторно включени въз основа на решение № 7793 от 12.07.2023 година, постановено по АД № 2503/2023 година по описа на ВАС. Средствата в размер на 1 014 337,04 лева са формирани от: фактура № ********** от 15.08.2022 година, посочена с ред на бюджета 1.1.1.- техническа рекултивация на депо за неопасни отпадъци гр. П.* със стойност 28 558,08 лева и 1.2.1- непредвидени разходи за техническа рекултивация на депо за неопасни отпадъци гр. П.* със стойност 81 594, 50 лева, представляващи авансово плащане по договор с № BG16M1OP002-2.010-0041-S-07 с ДЗЗД "**" в размер на 10%, които суми не са верифицирани по искане за плащане № 3; фактура № ********* от 03.10.2022 година, посочена с ред на бюджета 1.1.1- техническа рекултивация на депо за неопасни отпадъци гр. П.* със стойност 436 476,26 лева, представляваща първо междинно плащане и неверифицирана с ИП № 4 и 5; фактура № ********* от 10.11.2022 година, с ред на бюджета 1.1.1 техническа рекултивация на депо за неопасни отпадъци гр. П.* със стойност 357 024,13 лева, представляваща второ междинно плащане и неверифицирана с ИП № 5 и 6; фактура № 00000000010 от 07.04.2023 година, с ред на бюджета: 1.1.1 техническа рекултивация на депо за неопасни отпадъци гр. П.* със стойност 88 563,51 лева и с ред на бюджета 1.3.1- доставка и монтаж на оборудване за мониторинг към дейност 2 на стойност 22 156,56 лева, представляващи частично плащане и неверифицирани по ИП № 6. Подробно са посочени във финансов отчет № 5 и са подкрепени от реално извършени дейности разписани в техническия отчет. Като основание за неверифицирането на тези разходи административният орган е посочил, възобновено производство по нередност № ОПОС 20/ЕФРР/829 и постановено решение № N-2 от 03.01.2025 година на ръководителя на УО на ОПОС. Решението е постановено във връзка с констатирани нарушения по ЗОП и е определена финансова корекция в размер на 25% от този договор. Финансовото изражение е в размер на 2 515 986,13 лева. Формиран е дълг по нередността в размер на 1 509 591,68 лева, представляваща разлика в стойността на определената с това решение финансова корекция в размер на 25% ( 2 515 986,13 лева), изчислена на база отчетени и общо верифицирани разходи по процесния договор и тези по преходно определена финансова корекция в размер на 10% (1 006 394,45 лева) от засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по процесния договор;

2) на основание чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ не са верифицирани средства в размер на 1 652 288,75 лева от БФП по договор № BG16M10P002-2.10-041-S-07 от 16.03.2022 година с изпълнител ДЗЗД "**", представляващи разходи за индексация съгласно Анекс 1 от 25.11.2022 година. Средствата са формирани от фактура № ********* от 22.12.2023 година, посочена с ред на бюджета 1.1.2- съотносими допълнителни разходи, съгласно чл.117а от ЗОП по договор № BG16M1OP002-2.010-0041-S-07 от 16.03.2022 година по дейност 2, техническа рекултивация на депо за неопасни отпадъци гр. П.* със стойност 815 087,66 лева; фактура № ********** от 22.12.2023 година, посочена с ред на бюджета 1.1.2- съотносими допълнителни разходи, съгласно чл.117а от ЗОП по договор № BG16M1OP002-2.010-0041-S-07 от 16.03.2022 година по дейност 2, техническа рекултивация на депо за неопасни отпадъци гр. П.* със стойност 603 329,86 лева; фактура № ********** от 22.12.2023 година, посочена с ред на бюджета 1.1.2 - съотносими допълнителни разходи, съгласно чл.117а от ЗОП по договор № BG16M1OP002-2.010-004-S-07 от 16.03.2022 година по дейност 2, техническа рекултивация на депо за неопасни отпадъци гр. П.* със стойност 211 953,86 лева; фактура № ********** от 22.12.2023 година, посочена с ред на бюджета 1.1.2 - съотносими допълнителни разходи, съгласно чл.117а от ЗОП по договор № BG16M1OP002-2.010-0041-S-07 от 16.03.2022 година по дейност 2, техническа рекултивация на депо за неопасни отпадъци гр. П.* със стойност 7 583,99 лева и фактура № ********** от 22.12.2023 година, посочена с ред на бюджета 1.1.2 - съотносими допълнителни разходи, съгласно чл.117а от ЗОП по договор № BG16M1OP002-2.010-0041-S-07 от 16.03.2022 година по дейност 2, техническа рекултивация на депо за неопасни отпадъци гр. П.* със стойност 14 333, 38 лева. Мотивите за постановения отказ за верифициране на тези суми се основават на сигнал за нередност № 1499, регистриран в ИСУН с изложени в него факти и обстоятелства за предполагаемо наличие на съставен неистински документ. Изложени са съображения за предходно произнасяне със сигнал за нередност № 1499, регистриран в ИСУН е 1.1.2 съотносими допълнителни разходи, представляващи разходи за индексация, съгласно Анекс № 1 от 25.11.2022 година. Налице бил доклад с изх. № 95-00-213 от 15.01.2025 година с изложени в същия съмнения за извършена нередност, свързана с престъпления. Касае се за съмнения по автентичността на документи, изготвени след подписване на Анекс 1 от 25.11.2022 година към договор № BG16M1OP002-2.010-0041-S-07 с изпълнител ДЗЗД "**". Съответно с писмо изх. № 12-00-557-16 от 17.01.2025 година е сезирана Европейската прокуратура чрез европейския делегиран прокурор;

3) На основание чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ не са верифицирани средства в размер на 132 420,00 лева от БФП по договор № BG16M1OP002-2.010-004-U-08 от 16.03.2022 година с изпълнител ДЗЗД "**". Сумата е формирана от следните фактури: фактура № ********* от 04.07.2022 година; фактура № ********* от 02.08.2022 година; фактура № ********* от 22.08.2022 година; фактура № 00000004 от 20.09.2022 година; фактура № 00000005 от 21.10.2022 година; фактура № ********* от 20.12.2022 година; фактура № 00000007 от 21.02.2023 година, всички посочени в ред на бюджета: IV.6.1 Разходи за организация и управление по чл.55, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ към дейност 3, всички те на стойност от по 17 025,42 лева и фактура № 0000008 от 19.12.2023 година, посочена в ред на бюджета: IV.6.1 Разходи за организация и управление по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ към дейност 3 на стойност от 13 242,03 лева. Общата стойност на фактурираните услуги е в размер на 132 420,00 лева. Отказът е мотивиран с активна нередност № ОПОС20/22/ЕФРР/828. За образуваното производство община П.* е уведомена с писмо изх. № 2-10-0041-4-10 от 22.01.2025 година и производството не е приключило;

4) На основание чл. 64, ал. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗУСФЕСУ, във вр. с чл. 42, ал. 3 от Условията за изпълнение по процедурата не са верифицирани средства в размер на 14 400,00 лева от БФП по фактура № ********* от 02.08.2022 година по договор № BG16M1OP2-2-010-0041-U-01 от 03.12.2020 година с изпълнител "**" ЕООД. Отказът е мотивиран с това, че фактурата не съдържа наименование на оперативна програма и в нея е посочен друг номер на договора, а не № BG16M1OP002-2.010-0041-U-01 от 03.12.2020 година. Прието е, че този разход е недопустим, тъй като не отговаря на изискванията на Условията за изпълнение на процедурата.

Съответно с първата част на решението УО на ОПОС отказва верификация на средства в размер на 2 813 481,79 лева от БФП. Съответно по първата част УО на ОПОС приема, че общият размер на допустимите разходи, по искането за окончателно плащане № 7 е в размер на 1 895 415,26 лева.

На второ място в решението УО на ОПОС е посочил, че допустимите разходи по искането за плащане се намаляват със сума от 343 359,81 лева за сметка на БФП. За това намаление Община П.* е уведомена с уведомление от 23.01.2025 година /лист 70/. От уведомлението е видно, че е извършена финансова корекция по договор № BG16M1OP002-2.010-0041-S-07 с ДЗЗД "**", с която се намаляват с 235 833,81 лева допустимите разходи по искането за плащане, който по този договор са в размер на 943 335,26 лева и които са отчетени с фактура № 00000000011 от 07.04.2023 годна, фактура № ********** от 21.12.2023 година. Финансовата корекция е извършена във връзка със сигнал за нередност № ОПОС20/22/ЕФРР/829/03. Постановено е решение № N-2 от 03.01.2025 година на УО на ОПОС, с което е наложена финансова корекция в размер на 25% от договора. Със същото решение е определена за възстановяване от Община П.* по този договор сума в размер на 1 509 591,68 лева. От уведомлението е видно още, че е извършена финансова корекция по договор № BG1M1OP002-2.010.0041-U-07 с "**" ЕООД, с която се намаляват със 106 85,00 лева допустимите разходи по искането за плащане, които по този договор са в размер на 424 740,00лева и които са отчетени с: фактура № 00000000509 от 05.08.2022 година; фактура № 000000000522 от 08.11.2022 година; фактура № ********** от 12.12.2022 година; фактура № 00000000551 от 30.03.2023 година; фактура № 00000000579 от 20.06.2023 година; фактура № ********** от 24.11.2023 година и фактура № 00000000604 от 22.12.2023 година. Финансовата корекция е извършена във връзка със сигнал за нередност № ОПОС20/22/ЕФРР/831. Постановено е решение № N-15 от 05.02.2024 година на УО на ОПОС, с което е наложена финансова корекция в размер на 25% по договора. От уведомлението е видно още, че е извършена финансова корекция по договор № 81 от 15.06.2016 години с "**" ЕООД, с която се намаляват с 1 341,00 лева допустими разходи по искането за плащане, които са в размер на 26 820.00 лева, които са отчетени с фактура № ********** от 10.02.2017 година и фактура № 00000000334 от 17.05.2018 година. Финансовата корекция е извършена във връзка със сигнал за нередност № ОПОС20/23/ЕФРР/1009. Постановено е решение от 16.08.2023 година на УО на ОПОС, с което е наложена финансова корекция в размер на 5% по договора. Въз основа на извършените намаления на допустимите разходи по БФП по искането за плащане със сума от 343 359,81 лева за сметка на БФП след елементарни пресмятания ръководителя на УО на ОПОС е приел, че общия размер на верифицираните средства по искането за плащане е в размер на 1 552 055,45 лева /1 895 415,26 - 343 359,81/.

На трето място в решението УО на ОПОС е извършил приспадане от верифицираната сума по искането за плащане с изплатения аванс по договора за БФП, на дълга формиран от Решение № N-2 от 03.01.2025 година на УО на ОПОС и начислената лихва към този дълг.

На четвърто място в решението е посочено, че одобрената сума за изплащане по искането за плащане е в размер на 0,00 лева, а бенефициента следва да възстанови сума в размер на 1 218 244,29 лева.

Решението е връчено на жалбоподателя на 23.01.2025 година, видно от приложената по делото разпечатка от ИСУН /лист 70/.

С Молба вх. № 523 от 27.02.2025 година от страна на ответника е депозирана цялата административна преписка във връзка с издаване на оспорения административен акт, която е изцяло приобщена по делото. Представените на съда писмени доказателства са подробно описани в подадената молба в т.1 до 5.2.3.1.

В хода на настоящото съдебно производство са представени и приети също така и: Писмо с изх. № 2-010-0041-2-178 от 22.02.2024 година, въз основа на което е регистриран сигнал за нередност № 1499 в ИСУН; Доклад първа писмена оценка с изх. № 95-00-213 от 15.01.2025 година; Писмо с изх. № 12-00-557-16 от 17.01.2025 година.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд - П.*, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 64, ал. 4 от ЗУСЕФСУ от лице, което има правен интерес от оспорването на акта, който пряко засяга неговите права и законни интереси, съответно подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Относно компетентността на административния орган:

Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕФСУ Управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверките на място, когато това е приложимо. Съответно в чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че органите на управление и контрол на средствата от ЕФСУ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващият орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В случая ръководител на управляващия орган е министърът на околната среда и водите. В чл. 33, ал. 2 от Устройствения правилник на МОСВ е предвидено, че Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ изпълнява функциите на Управляващ орган на ОПОС за програмния период 2014-2020 и всички произтичащи от това задължения и отговорности. ГД „ОПОС“ се ръководи от главен директор. С приетата като доказателство по делото Заповед № РД-773 от 02.09.2024 година министърът на околната среда и водите е оправомощил Г.С.**- Главен директор на ГД „ОПОС“ за ръководител на УО на ОПОС 2014-2020 година и е възложил да изпълнява функциите на ръководител на УО в пълен вид и обем, определен в нормативната уредба, без изключение /л. 71/. Оспореното решение е издадено и подписано именно от Г. С.**, в качеството й на ръководител на УО на ОПОС 2014-2020, поради което аргументите в жалбата касателно непосочване качеството на издателя на заповедта са несподеляеми. Решението е подписано именно от Г.С.**– ръководител на УО на ОП“ОС 2014-2020г.“.

С оглед на изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, което означава, че не са налице основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, а на още по-голямо основание следва да бъдат отхвърлени като неоснователни доводите на жалбоподателя в посока на евентуална нищожност на издадения административен акт.

Относно формата на акта:

Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и има реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същото са изложени фактически и правни основания, които обосновават ясно волята на административния орган. Успоредно с това, административният орган се е позовал и на конкретни документи, които са приложени в административната преписка. И тук се явява неоснователен доводът на жалбоподателя във връзка с това, че е нарушена формата на акта, тъй като същият е наименуван само решение с посочена дата. Това е така, тъй като от една страна в ЗУСЕФСУ няма посочено изискване с какъв точно акт да се произнесе органът, а от друга страна след като същият съдържа всички необходими реквизити, съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, то фактът, че се касае за индивидуален административен акт, който е наименуван решение не възпрепятства упражняването на съдебния контрол върху него. Предвид изложеното съдът не констатира да са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно съответствието на акта с административнопроизводствените правила:

Административното производство е започнало по инициатива на жалбоподателя във връзка с подадено от него Искане за окончателно плащане № 7 от 20.01.2025 година на стойност 3 450 903,99 лева по Административен договор № Д-34-64 от 02.07.2020 година с Министерство на околната среда и водите, представлявано от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ година по процедура BG16M1OP002-2.010 „Рекултивация на депа за закриване, предмет на процедура по нарушение на правото на ЕС по дело С-145/14“ по приоритетна ос 2 „Отпадъци“ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ година за изпълнение на проект ИСУН № BG16M1OP002-2.010-0041 „Рекултивация на депо за неопасни отпадъци на град П.*“. Производството е приключило с издаване на оспореното решение.В ЗУСЕФСУ липсват разписани административнопроизводствени правила, задължителни за изпълнение от административния орган при постановяване на акт с такова съдържание. С оглед на това се следва, че актът се издава след изясняване на всички факти и обстоятелства имащи значение в случая. По виждане на настоящия състав акта е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 35 от АПК. Предвид изложеното при издаване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са от категорията на съществените и които да водят до неговата отмяна на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствието на акта с материалния закон:

Спорният по делото въпрос е да се установи, дали правилно административният орган е отказал верифициране на поисканите от страна на жалбоподателя разходи в размер на 3 450 903,99 лева.

Уредбата на производството по верифицкация на разходи се съдържа в Глава пета „Финансово управление и контрол“, Раздел II „Плащания, верификация и отчитане на разходите“ или иначе казано в разпоредбите на чл. 60-чл. 68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Разходите се верифицират въз основа на документите, представени от бенефициера. Разходите се верифицират въз основа на документите, представени от бенефициера с всяко искане за плащане, чрез извършване на управленски проверки. Управленските проверки за верифициране на разходите, включват: 1) документална проверка на всяко искане за плащане, подадено от бенефициента, включително и на придружаващата го документация; 2) проверки на място на бенефициента, включително на мястото на изпълнение на проекта, финансови посредници и крайни получатели, партньори на бенефициера, когато това е приложимо, по преценка на управляващия орган, с изключение на финансови инструменти, изпълнявани по реда на чл. 39 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, като в конкретната процедура са извършени документални проверки. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ - УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕФСУ. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респективно за недопустимост на разходите по оперативна програма, респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи се съдържат в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕФСУ. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ общо за всички оперативни програми като освен наличието им, следва да не са налице и пречки за верифициране на поисканите разходи, включително и тези по чл. 64, ал. 1, пр. 2 от ЗУСЕФСУ.

В настоящият случай, видно от мотивите на оспорения административен акт, в неговата първа част, административният орган е отказал верифициране на поисканите от страна на жалбоподателя разходи поради две групи обстоятелства, а именно:

1) на основание чл. 64, ал. 1, пр. 2 от ЗУСЕФСУ не са верифицирани средства в размер на 1 014 373,04 лева по т. I.1, не са верифицирани средства в размер на 1 652 288,75 лева по т. I.2 и не са верифицирани средства в размер на 132 420,00 лева по т. I.3;

2) на основание чл. 64, ал. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ не са верифицирани средства в размер на 14 400,00 лева по т. I.4. В тази връзка съдът дължи произнасяне, дали са били налице изискуемите се от закона предпоставки, за всяка една от тези хипотези, за да се стигне до постановения отказ за верифициране на поисканите суми.

На първо място по отношение на отказа /т. I.1/ за верифициране на основание чл.64, ал.1, предл.2 от ЗУСЕФСУ на средства в размер на 1 014 373,04 лева от БФП по договор № BG16M1OP002-2.10-041-S-07 от 16.03.2022 година с изпълнител ДЗЗД „**“.

От доказателствата по делото е видно, че като основание за включване на сума в размер на 1 014 373,04 лева в депозираното от страна на бенефициента искане за плащане е обстоятелството, че било налице Решение № 7793 т 12.07.2023 година, постановено по адм. дело № 2503/2023 година по описа на Върховен административен съд, с което се отменяло Решение от 30.05.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, с което на Община П.* била определена обща финансова корекция в размер на 10% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по договора. Поисканата сума в размер на 1 014 373, 04 лева била формирана от направени разходи, които са обосновани с приложени към искането за плащане фактури, а именно: фактура № ********** от 15.08.2022 година на стойност 28 558,00 лева и фактура № ********** от 15.08.2022 година на стойност 81 594,50 лева; фактура № ********** от 03.10.2022 гадина на стойност 436 476,26 лева; фактура № ********** от 10.11.2022 година на стойност 357 024,13 лева; фактура № ********** от 07.04.2023 година на стойност 88 563,51 лева; фактура № ********** от 07.04.2023 година на стойност 22 156,56 лева. Мотивите на административния орган за постановяване отказа от верифициране на поисканата сума се изразяват в това, че с Писмо изх. № 2-010-0041-4-5 от 14.01.2025 година на РУО на ОПОС бенефициентът е бил информиран за възобновяването и актуализирането на нередност № ОПОС 20/22/ЕФРР/829 във връзка с констатирани нарушения на Закона за обществените поръчки и определена финансова корекция в размер на 25% по цитирания вече договор. Посочва се също, че нередността е възобновена и актуализирана на основание издадено Решение на РУО на ОПОС № N-2 от 03.01.2025 година за определяне на финансова корекция в размер на 25% или с това решение е определен дълг в размер на 1 509 591,68 лева получен като разлика между удържаната вече финансова корекция по договора, която е била в размер на 10% (1 006 394,45 лева), която е отменена от Върховен административен съд и остатъкът, който следва да бъде наложен до достигане процентния показател определен в последното цитирано решение, а именно 25% (2 515 986,13 лева). Като допълнителен мотив административният орган посочва, че стойността на повторно поисканите разходи, а именно 1 014 373,04 лева не кореспондира с реалната стойност на финансовата корекция в размер на 10%, тъй като същата възлиза на 1 006 394,45 лева.

Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ регламентира в случай, че бенефициента не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответния разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващото искане за плащане. Според практиката на Върховен административен съд, обективирана например в Решение № 3218 от 18.03.2024 година, постановено по адм. дело № 11828/2023 година при акт с правна квалификация по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ релевантни елементи в хода на осъществения контрол за материална законосъобразност на акта са: а) да е входирано от бенефициер искане до РУО за верифициране / плащане на средства по договор за предоставяне на БФП; б) наличие на регистриран сигнал за нередност, представляваща нарушение по договора, по който е направено искане за възстановяване на средства. Двата елемента от фактическия състав обосновават компетентността на РУО да откаже на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ верификация на разхода по този договор поради започнала процедура по администриране на нередност. Обстоятелството, че за същата сума може да се наложи финансова корекция или наложената такава може да бъде отменена по съдебен ред, не променя този изход, тъй като отказът за верификация е на основание проверка за нередност и не е обвързан от резултата от същата. Възможността за следващо искане за изплащане на същата сума предвид изхода от производството по регистрираната нередност, е въпрос на последяващата проверка в друга процедура.

В случая основанията за отказ от верифициране по чл. 64, ал. 1, пр. 2 от ЗУСЕФСУ по отношение на поисканите за плащане суми по договор № BG16M1OP002-2.10-0041-S-07 от 16.03.2022 година с изпълнител ДЗЗД „**“ са налице. Община П.* е входирала до ответника искане за плащане № 7 от 20.01.2025 година, с внесени уточнения, допълнения и представени документи за предоставяне на БФП по процесния административен договор. Налице е също така регистриран сигнал в ИСУН с пореден № 829 и номер на случая ОПОС20/22/ЕФРР/829/03, като с Писмо изх. № 2-010-0041-4-5 от 14.01.2025 година Община П.* е била уведомена за това възобновяване и актуализиране на нередността. Освен това, производството по тази нередност е приключило с издадено Решение № N-2 от 03.01.2025 година от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, с което е определена обща финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи, представляващи средства от ЕФСУ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, по сключен договор за обособена позиция № 1 с № BG16M1OP002-2.10-041-S-07 от 16.03.2022 година с изпълнител ДЗЗД „**“ на стойност 9 179 381,96 лева без ДДС. Това решение е обжалвано от страна на бенефициера като същото е отменено с Решение № 567 от 31.03.2025 година, постановено по адм. дело № 36 по описа за 2025 година на Административен съд- П.*, което към момента на постановяване на настоящият съдебен акт е в процес на обжалване пред Върховен административен съд, т.е. същото не е влязло в сила. В тази връзка съдът следва да посочи, че каквото и да бъде окончателното решение във връзка с така наложената финансова корекция, т.е. дали същата ще бъде отменена или не е без правно значение, тъй като дори и корекцията да бъде отменена, то съответните суми биха могли да бъдат включени в последващо искане за плащане от страна на бенефициента. С оглед на изложеното по отношение на така поисканата сума в размер на 1 014 373,04 лева правилно административният орган е постановил съответния отказ за верифициране, тъй като са налице изискуемите по чл. 64, ал. 1,пр. 2 от ЗУСЕФСУ предпоставки.

На второ място, по отношение на постановения отказ /т. I.2/ на основание чл. 64, ал. 1, пр. 2 от ЗУСЕФСУ за верифициране на средства в размер на 1 652 288,75 лева от БФП по договор № BG16M10P002-2.10-041-S-07 от 16.03.2022 година с изпълнител ДЗЗД „**“, представляващи разходи за индексация, съгласно Анекс 1 от 25.11.2022 година:

Поисканата за верифициране сума в размер на 1 652 288,75 лева е формирана в следствие на фактура № ********** от 22.12.2023 година, която е на стойност 815 087,66 лева, фактура № ********** от 22.12.2023 година, която е на стойност 603 329, 86 лева, фактура № ********** от 22.12.2023 година, която е на стойност 211 953,86 лева, фактура № ********** от 22.12.2023 година, която е на стойност 7 583,99 лева и фактура № ********** от 22.12.2023 година, която е на стойност 14 333,38 лева. Мотивите на административния орган за постановения отказ за верифициране на посочените разходи се изразяват в това, че е налице регистриран сигнал за нередност № 1499 в ИСУН 2020 с изложени в него факти и обстоятелства за предполагаемо наличие на съставен неистински документ, установен при осъществен контрол за законосъобразност на Допълнително споразумение № 1 от 25.11.2022 година към Договор № BG16M1OP002-2.10-041-S-07 от 16.03.2022 година, сключен между Община П.* и ДЗЗД „**“. Посочва се също така, че в хода на извършената административна проверка са били установени факти и обстоятелства, които са изложени в Доклад с изх. № 95-00-213 от 15.01.2025 година /лист 886/, които водели до сериозни съмнение по отношение на автентичността на разгледаните документи, свързани с допълнителни разходи за СМР, съгласно чл.117а от ЗОП и Договор № BG16M1OP002-2.10-041-S-07 от 16.03.2022 година, като с оглед на това е изпратено и писмо с изх. № 12-00-557-16 от 17.01.2025 година до Европейска прокуратура за предприемане на действия по компетентност с цел установяване наличието или липса на престъпление от общ характер /лист 898/.

Съдът счита, че не следва да прави отново анализ на посоченото правно основание – чл. 64, ал. 1, пр. 2 от ЗУСЕФСУ, а препраща към направения такъв в предходния абзац, тъй като същото важи с пълна сила и по отношение на тази хипотеза, което означава, че отново следва да е налице направено искане за плащане от страна на настоящият жалбоподател и отново да е налице регистриран сигнал за нередност.

Съгласно чл. 69 от ЗУСЕФСУ Управляващите органи провеждат процедура по администриране на нередности. Процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган по съответната програма или по сигнал. Когато във връзка с осъществяваната дейност органите по този закон установят достатъчно данни за извършена нередност, то те подават сигнал за това до управляващия орган на съответната програма. Управляващият орган може да започне процедура по администриране на нередност и по сигнал, подаден от физическо или юридическо лице, когато в него се съдържат достатъчно данни за извършена нередност. Управляващите органи поддържат регистър, в който вписват постъпилите сигнали и установените от тях нередности, засягащи средства от ЕФСУ. Обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра по ал. 5, редът за извършване на проверката за установяване на нередност и докладването на нередностите пред АФКОС се определят с нормативен акт на Министерски съвет.

Съгласно §1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за администриране на нередностите по Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на тази наредба: „Съмнение за измама“ е нередност, даваща основание за образуване на административно или съдебно производство на национално ниво с цел да се определи съществуването на определено умишлено поведение, по-специално измама така, както е посочено в чл. 1, §1, буква „а“ от Конвенцията от 26 юли 1995 година, приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности „по отношение на разходите“ е всяко умишлено действие или бездействие, свързано със: а) използването или предоставянето на фалшиви, неточни или непълни декларации или документи, което води до злоупотреба или незаконно присвояване на средства от общия бюджет на Европейския съюз или от бюджети, управлявани пряко от Европейския съюз или от негово име; б) прикриване на информация в нарушение на конкретно задължение имащо същия ефект; в) разходване на такива средства за цели, различни от тези, за които са били отпуснати първоначално.

По делото е представена разпечатка от ИСУН 2020, от която е видно, че е налице сигнал № 1499, чийто статус е активен, като производството не приключило към този момент. От доказателствата по делото е видно, че в случая се касае за съмнение за извършена нередност, като във връзка с нея е уведомена и Европейската прокуратура, а така също и че образуваното производство по администриране на тази нередност ще завърши или с издаване на решение, с което ще бъде наложена съответна финансова корекция или с решение по смисъла на чл. 29 от НАНЕСИФ, но след като бъде приключено разследването. В хода на настоящото съдебно производство също така са представени и Доклад с изх. № 95-00-213 от 15.01.2025 година /лист 860/, Писмо с изх. № 12-00-557-16 от 17.01.2025 година /лист 872/, Писмо с изх. № 2-010-0041-2-178 от 22.02.2024 година /лист 885/, Писмо с изх. № 95-00-213 от 15.01.2025 година /лист 886/ и Писмо с изх. № 12-00-557-16 от 17.01.2025 година до Европейски делегиран прокурор /лист 898/. Всичко това дава достатъчно основание да се приеме, че в действителност наистина е налице регистриран сигнал за нередност, което е основание за прилагането на разпоредбата на чл. 64, ал. 1,пр. 2 от ЗУСЕФСУ. В тази връзка следва да бъдат отхвърлени като неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е било налице нередност по смисъла на закона, което водело до нелегитимно образувана процедура. Напротив, както правилно посочва и ответникът по жалбата, в настоящият случай се касае за съмнения за извършена нередност, свързана с престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 7а от Наредбата за посочване на нередностите. В тази връзка и предвид чл. 69, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, посочваща, че когато във връзка с осъществяваната дейност органите по този закон установят достатъчно данни за извършена нередност, те подават сигнал за това до управляващият орган на съответната програма. В настоящият случай хипотезата е именно такава, тъй като с Писмо с изх. №2-010-0041-2-178 от 22.02.2024 година е подаден сигнал за нередност от страна на служител в администрацията, в който се съдържат достатъчно данни за да се предположи, че би могло да е извършена нередност. В ЗУСЕФСУ няма легална дефиниция за това, какво се разбира под понятието достатъчно данни, но осланяйки се на разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от НПК, съдът счита, че същите ще са налице когато може да се направи основателно предположение, че е извършено нарушение, а такива са налице, видно от мотивите на писмото. Това, дали в действителност след като приключи цялото административно производство по администриране на нередност е налице или не, не е предмет на изследване по настоящото съдебно производство. След като е налице регистриран сигнал за нередност, а именно № 1499 /лист 429/, и е подадено искане за плащане на съответните разходи, които са обект на сигнала, то следва да се приеме, че са били налице, визираните от закона предпоставки по чл. 64, ал. 1, пр. 2 от ЗЕСУФСУ, което означава, че правилно административният орган не е верифицирал сума в размер на 1 652 288,75 лева.

На трето място, по отношение на постановения отказ /т. I.3/ на основание чл. 64, ал. 1, пр. 2 от ЗУСЕФСУ за верифициране на средства в размер на 132 420,00 лева от БФП по договор № BG16M1OP220-2-010-0041-U-08 от 16.03.2022 година с изпълнител ДЗЗД „**“.

Поисканата за верифициране сума в размер на 132 420,00 лева е формирана от следните фактури: фактура № *********/04.07.2022 година на стойност 17 025,42 лева; фактура № *********/02.08.2022 година на стойност 17 025,43 лева; фактура № **********/22.08.2022 година на стойност 17 025,42 лева; фактура № **********/20.09.2022 година на стойност 17 025,43 лева; фактура № **********/21.10.2022 година на стойност 17 025,42 лева; фактура № ********* от 20.12.2022 година на стойност 17 025,43 лева, фактура № ********** от 21.02.2023 година на стойност 17 025,42 лева; фактура № ********** от 19.12.2023 година на стойност 13 242,03 лева. Мотивите на административния орган, за да бъде постановено решението в тази му част се изразяват в това, че с Доклад изх. № 95-00-196 от 14.01.2025 година било одобрено от страна на РУО на ОПОС от 20.01.2025 година да бъдат предприети действия по образуване на административно производство по определяне на финансова корекция 25%, като за това Община П.* е била уведомена с Писмо изх. № 2-10-0041-4-10 от 22.01.2025 година.

Съдът намира, че и по отношение на тази сума правилно административният орган е постановил отказ за верифицирането й на основание чл. 64, ал. 1, пр. 2 от ЗУСЕФСУ, тъй като безспорно са налице изискуемите се от фактическия състав елементи. На първо място налице е искане за плащане по отношение на тази сума и на второ място безспорно в хода на настоящото съдебно производство чрез представените по делото писмени доказателства, в това число Писмо с изх. № 2-010-0041-4-10 от 22.01.2025 година на РУО на ОПОС 201-2020 година /лист 586/ и извадка от ИСУН, от която е видно, че настоящият жалбоподател е бил уведомен за това. От цитираното писмо става ясно, че е регистриран сигнал за нередност № 1216 и стартирала процедура по администриране на нередност, която евентуално би завършила с издаване на решение, с което се налага финансова корекция в съответен размер. Тоест безспорно се доказва и вторият елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 64, ал. 1, пр. 2 от ЗУСЕФСУ. Ето защо следва да се приемат за правилни и доказани твърденията на административния орган в издадения административен акт, в тази му част, респективно доводите на жалбоподателя в обратна посока следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На четвърто място, по отношение на постановения на основание чл. 64, ал. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 42, ал. 3 от Условията за изпълнение на процедурата /Приложение № 2 към АБДФП/ отказ /т. I.4/ за верифициране на средства в размер на 14 400,00 лева от БФП по фактура № ********* от 02.08.2022 година по договор № BG16M1OP2-2.010.0041-U-01 от 03.12.2020 година с изпълнител „**“ ЕООД:

Като мотив за постановения отказ административният орган е посочил, че фактура № ********* от 02.08.2022 година не отговаря напълно на условията за нейното верифициране, тъй като не съдържала реквизита „наименование на оперативната програма“ и се реферирала към друг номер на договор с изпълнител, който не кореспондира със сключения такъв.

Съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ (Нова- ДВ, бр.52 от 2020 г.; доп., бр.51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) извън случаите по ал.1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Отказ за верификация се издава и за установяване на недължимо платени и надплатени суми по проекта вследствие на извършено верифициране. По аргумент на противното от чл. 62 от ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕФСУ , което означава че за да е недопустим този разход трябва да е налице липса на някое от изискванията за неговата допустимост. В случая като правно основание за неверифициране на разходите РУО е посочил чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 42, ал. 3 от Условията за изпълнение на процедурата (Приложение № 2 към АБДФП).

Според чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция разходите се считат допустими, ако попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. За процедурата BG16M1OP002-2.010 „Рекултивация на депа за закриване, предмет на процедура по нарушение на правото на ЕС по дело С-145/14“ са одобрени от РУО Условия за изпълнение. Безспорно Условията за изпълнение по процесната процедура съставляват документи, попадащ в обхвата на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. По делото не се спори, че Условията за изпълнение в процедурата, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ са влезли в сила и са задължителни за кандидатите и за органа, ръководещ административното производство. С утвърдените Условия за изпълнение е въведено изискването към формуляра за кандидатстване кандидатът да приложи и декларация, че е запознат с тях. С подписването на декларацията Община П.* всъщност е удостоверила, че се е запознала с Условията за изпълнение и се е съгласила със задълженията, които произтичат от участието й в процедурата по предоставяне на БФП.

В настоящият случай няма спор, че поисканите за верифициране разходи са допустими, но посочената от страна на административния орган разпоредба на чл. 42, ал. 3 от Условията за изпълнение предвижда, че за целите на верифицирането на разходи бенефициентът е длъжен да представя надлежно изготвени и попълнени заверени фактури и/или да представя счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, които следва да съдържат следните реквизити: наименование на оперативната програма, номер от ИСУН 2020 на АДБФП, съответно на ЗБПФ, както и номер и дата на договора за изпълнение на дейностите по проекта. В случай, че представените от бенефициента документи не съдържат посочените реквизити, разходите, включени във фактурата или счетоводния документ, не се верифицират.

При така очертаната нормативна рамка и предвид приетите по делото писмени доказателства съдът счита, че в тази хипотеза постановения отказ от страна на административния орган е изцяло законосъобразен по следните аргументи:

От представената по делото фактура № ********** от 02.08.2022 година, издадена от доставчика „**“ ЕООД се установява, че същата е издадена на стойност 14 400 лева, в това число данъчна основа в размер на 12 000 лева и начислен ДДС в размер на 2 400,00 лева. Като основания за издаването на фактура са посочени: 1. Окончателно плащане 20% по Договор № 188 от 03.12.2020 година за разработване на документация за възлагане на обществени поръчки по проект BG16MOP002-2.010.0041-C01 Рекултивация на депо за неопасни отпадъци на град П.* и 2. 20% приспаднат аванс по Договор № 188 от 03.12.2020 година за Разработване на документация за възлагане на обществени поръчки по проект BG16MOP002-2.010.0041-C01 Рекултивация на депо за неопасни отпадъци на град П.*. От така приложената по делото фактура, намираща се на лист 622 от делото се вижда, че същата не съдържа предвидените в чл. 42, ал. 3 от Условията за изпълнение реквизити. Правилно, административния орган е съобразил, че не е посочена оперативната програма и номера на административния договор за безвъзмездна финансова помощ, а само е цитиран номерът на проекта. Отделно от това, правилно административния орган сочи, че и посочения договор за изпълнение не може да обоснове извод за това, че разходът, чиято реализация се цели да бъде доказана именно с въпросната фактура е свързан със сключения въз основа на АДБФП договор № BG16M1OP2-2.010-0041-U-01 от 03.12.2020 година, сключен с избрания за изпълнител „**“ /лист 593/. С оглед на изложеното следва да бъде прието, че Община П.* не се е съобразила с условието, предвидено в чл. 42, ал. 3 от Условията за изпълнение, които са задължителни спрямо нея, което е предпоставка да бъде отказано верифициране на поисканите разходи с тази фактура, в размер на 14 400 лева.

От част II-ра от оспореното решение е видно, че административният орган се е позовал на издадено Уведомление от 23.01.2025 година относно процесното искане за извършване на окончателно плащане. Със същото Община П.* е била уведомена, че се намаляват допустимите разходи по искане за плащане № 7 със сума в размер на 343 359,81 лева от БФП. Съответно в тази част на решението е прието, че общият размер на верифицираните разходи по искането за плащане е в размер на 1 552 055,45 лева /1 895 415,26-343 359,81/. В тази връзка жалбоподателят не заявява конкретни доводи, а само посочва, че същото е без правно основание и е немотивирано. В тази връзка съдът счита твърденията на жалбоподателя за неоснователни. На първо място, въпросното уведомление е издадено на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. То е и мотивирано, доколкото в него се съдържа информация за стойността на допустимите разходи, към която е приложен процент на финансова корекция, определен със съответното решение за определяне на финансова корекция. Конкретното разпределение на сумите съобразно решенията за финансови корекции е подробно посочено именно в това уведомление /лист 68 гръб/.

Съдът намира, че обжалваното решение и в частта, с която е определен общ размер на сума за възстановяване към УО в размер на 1 218 244,29 лева също е материално законосъобразно. Размерът на сумата за възстановяване е изчислен като приспадане от верифицираната сума по искането за окончателно плащане, която е равна на разликата от общата стойност на приложените разходооправдателни документи от бенефициента с искането за окончателно плащане – 4 708 897,05 лева, минус неверифицираните средства по раздел I, които са в размер на 2 813 481,79 лева, минус намаляването на допустимите разходи по раздел II – 343 359,81 лева и е получена стойност за верифициране за сметка на БФП в размер на 1 552 055,45 лева. От тази стойност са подвадени: одобрен и изплатен аванс по АДБФП на стойност – 1 257 993,06 лева, дълг по Решение № N-2 от 03.01.2025 година на РУО на ОПОС 2014-2020 година в размер на 1 509 591,68 лева и на начислената лихва по този дълг. Съответно напълно законосъобразно в част четвърта на решението е посочено, че одобрената сума по искането за плащане е 0,00 лева, а бенефициентът следва да възстанови сума в размер на 1 218 244,29 лева. Определянето на сума, подлежаща на възстановяване от бенефициера е сторено в унисон с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 година, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите на европейско териториално сътрудничество според която, окончателното плащане се изчислява като от общо верифицираните допустими разходи, финансирани с безвъзмездна финансова помощ по проекта, се приспаднат извършените авансови и междинни плащания като размерът и условията за плащането му се определят в акта по чл. 2, ал. 1 от същата наредба. РУО е съобразил размера на извършените до момента плащания по проекта, размера на действително дължимите такива и стойността на наложените финансови корекции, при което е установил наличие на недължимо платени и подлежащи на възстановяване суми. Тоест така описаното е сторено законосъобразно и правилно.

С оглед на изложеното съдът не констатира при издаването на оспорения административен акт да са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Издаденият административен акт е и в съответствие с целта на закона, която е именно да бъдат защитени финансовите интереси на Европейския съюз и да се гарантира предоставянето на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предвид което не се констатира отменително основание и по чл. 146, т. 5 от АПК.

Въз основа на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и със съдържание, включващо обосновани и подробни мотиви, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел и като такъв следва да бъде потвърден а депозираната срещу него жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

При този изход на спора ответника има право на разноски. Искане за присъждане е своевременно заявено и е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С оглед на това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК съдът ще осъди жалбоподателя да заплати на Министерство на околната среда и водите направените по делото разноски за юриконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 540 /петстотин и четиридесет/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на Община П.*, представлявана от кмета против Решение от 23.01.2025 година на ръководител на УО на ОП „Околна среда 2014-2020“.

ОСЪЖДА Община П.*, със седалище гр. П.*, пл. „**, представлявана от кмета да заплати на Министерство на околната среда и водите направени по делото съдебни разноски в размер на 540 /петстотин и четиридесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.