О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №18
Видински окръжен съд гражданско отделение
В закрито заседание на дванадесети февруари
През две хиляди двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.
ЧЛЕНОВЕ:1. С. С.
2. Г. Й.
При секретаря и с участието
На прокурора изслуша докладваното
От съдията С. С. ч. гр. дело № 34 по описа
За 2020 година,за
да се произнесе съобрази следното:
Постъпила
е частна жалба от „Т…” ЕАД-С. против
Разпореждане №15 от 10.101.20г по ч.гр.д. №28/20г. на ВРС в частта,с която е
отхвърлена молбата им за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника за
присъждане на сума от 639,65лв.,съставляваща сбор от претендирани неустойки ,както
и за съответната част от претендираните разноски-81,06лв.-адв. възнаграждение и
41,84-д. такса.
Жалбоподателят
счита,че разпореждането в обжалваната част е неправилно и необосновано и
заповедния съд превишава правомощията си по ГПК.Моли въззивната инстанция да
отмени разпореждането в обжалваната част
и постанови ново,с което да задължи РС-Видин да допълни заповедта за изпълнение
в частта за неустойката и разноските като издаде в негова полза изп.лист за претендираните
суми със заявлението по чл.410 ГПК.
От
данните по делото Окръжният съд констатира следното:
По ч.гр.д.
№28/2020г. на ВРС „Т….” ЕАД-С. е подал
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл.410 ГПК
срещу Л.С.П. *** за посочени в заявлението суми,произтичащи от прекратяване на
договор за мобилни услуги и договор за лизинг.
ВРС е постановил
Разпореждане и е издал Заповед за
изпълнение на 10.01.2020г. за претендираните
суми като е отхвърлил искането за сумите 639,65лв.- неустойки,както и за
съответната част от разходите по заповедното производство.
При
тези данни Окръжният съд намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
В Глава
ХХХVІІ на ГПК-„Заповедно производсттво” и в частност чл.410 законодателят е дал
възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков
процес,а само въз основа на подадено от него заявление по образец от
Министерство на правосъдието без да представя убедителни
доказателства,удостоверяващи вземането.Съдът се произнася в разпоредително
заседание,без допълнително събиране на доказателства или изслушване на
страните.В този смисъл заявителят следва да заяви точно искането си в
заявлението,тъй като няма възможност допълнително да се доуточнява искането или
доказателствата.Целта на заповедното производство е бързина на правораздаване
за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно това.
В
конкретния случай заявителят е претендирал
сума от 639,65лв съставляваща сбор от
неустойки ,формирана от тримесечни абонаментни такси поради предсрочно
прекратяване на договори за мобилни
услуги и договор за лизинг.
Именно
защото в заповедното производство,инициирано по заявление по чл.410 ГПК не се
представят и не се събират доказателства относно основателността на заявеното
искане съдът е задължен на основание чл.411,ал.2,т.2 ГПК да извърши служебно проверка дали искането не противоречи на закона и ли
добрите нрави./Заявлението по чл.410 ГПК е подадено преди измененията на ГПК от
27.12. 2019г.-Д.В.бр.100/2019г./Като е изпълнил това свое задължение ВРС е
констатирал,че искането за отхвърлените суми противоречи на целите и функциите
на договорната неустойка. В случая се претендира заплащане на цена за непредоставена
услуга на потребител,което надвишава обезпечителната и обезщетителната
санкционна функция на неустойката.
ВРС е
изложил обстойни и правилни мотиви ,които напълно се споделят от настоящия
сътав и по аналогия на чл.272 ГПК не следва да се преповтарят от въззивната
инстанция.
По тези
причини правилно РС-Видин е отказал издаването на изпълнителен лист за тези
суми в заповедното производство.
Ето
защо ВОС намира,че обжалваното
Разпореждане на ВРС следва да бъде
потвърдено като правилно, за което
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №15 от 10.01.20г.
по ч.гр.д. №28/2020г. на ВРС в частта,с която е отхвърлена молбата по чл.410 ГПК на „Т….” ЕАД за издаване на
изпълнителен лист срещу длъжника Л.С.П. *** за присъждане на сума
от 639,65лв.,съставляваща сбор от претендирани неустойки поради прекратяване на договор
за мобилни услуги и договор за лизинг. ,както и за съответната част от
претендираните разноски-81,06лв.-адв. възнаграждение и 41,84-д. такса.
Определението
не подлежи на обжалване-чл.274,ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.