№ 181
гр. Велико Търново, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20254000500225 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 62/01.04.2025 год., постановено по гр. д. № 589/2024 г. по описа на
Габровски окръжен съд е отхвърлен предявеният от К. Г. Т. от гр. Елена против Районен съд
- Елена, Районен съд - Свищов и Окръжен съд – Велико Търново, иск с правно основание чл.
2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26
000 лв. от нарушение правото за разглеждане и решаване в разумен срок на съдебното
производство по гр. д. № 420/2024 г. по описа на Районен съд - Елена, гр. д. № 774/2024 г. на
Районен съд - Свищов и в. ч. гр. д. № 1070/2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново, ведно
със законната лихва от предявяване на иска.
Постъпила е въззивна жалба от К. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Елена, **********
против Решение № 62/01.04.2025 год., постановено по гр. д. № 589/2024 г. по описа на
Габровски окръжен съд.
В същата се излага, че обжалваното решението е недопустимо, така и неправилно,
поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довели до неговата
необоснованост, а от там и до неправилно приложение на материалния закон, по изложените
в мотивите правни изводи, съгл. изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК - необсъждане на
1
всички ни доводи и относимите към тях доказателства, като същото не отразява
действителното правно положение между страните. Недопустимостта на обжалвания
съдебен акт се извежда от т. 15 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС на РБ, според което, когато обаче наред с Прокуратурата на РБ ответник е и друг
държавен орган, прокурорът участва задължително като контролираща страна, като
ответник участва и друг държавен орган, участието на прокурор е задължително - чл. 10 ал.
1 от ЗОДВПГ (изм. загл. чл. 10 ал. 1 от ЗОДОВ) и дадените разяснения в т. 6 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/201З г., ОСГТК на ВКС на РБ, ако в първата инстанция не е
бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, а
изводимо от същото не е необходимо само уведомяването, а постановяването на нарочен
съдебен акт, какъвто в случая се явява по правилото на процесуалния закон - определение, за
която с пълна сила важат правилото по чл. 131 във вр. с чл. 5 - 13 от ГПК. Направени са
оплаквания за неправилност на съдебния акт, касаещи неправилното прилагане на
приложимия по делото материален закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, по съображения подробно изложени в жалбата. Излагат се подробни съображения.
Излага съображения, че са били налице предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за отвод
са съдията-докладчик, разгледал делото в първоинстанционния съд.
Претендира се прогласи да са обезсили, респ. да се отмени обжалвания съдебен акт и
да се постанови друг, с който да бъде върнато делото на друг състав на първоинстанционния
съд, респ. да се уважи предявеният иск в пълно предявеният му размер. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Районен
съд - Елена.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Районен
съд – Свищов. В същия се излага, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Окръжен
съд – Велико Търново. В същия се излага, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
Прокуратура на Република България.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2б, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като отчитайки
продължителността на разглеждане на конкретния исков спор за периода от 07.10.2024 г. до
29.10.2024 г. пред посочените ответници – Районен съд – Елена, Окръжен съд – Велико
Търново и Районен съд - Свищов. Приел е, че делото пред всеки от съдилищата - Районен
съд – Елена, Окръжен съд – Велико Търново и Районен съд - Свищов е разгледано в
изключително кратък срок и той е повече от разумен. Направил е извода, че липсата на една
от кумулативно изискуемите се предпоставки на фактическия състав на чл. 2б, ал. 1 от
2
ЗОДОВ е достатъчна за отхвърляне на иска, без да се обсъжда наличието на другите, поради
което е отхвърлил предявените искове.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл.
2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато
нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (Конвенцията), след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ,
не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на
гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на
установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за
разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В т. см. - Решение № 210/15.06.2015 г. по
гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. - допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за
обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо
производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да
няма постигнато споразумение.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди с
правно основание чл. 2б, ал. 3 във вр. ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС, Конвенцията).
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби,
3
а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна
разпоредба.
Производството по гр. д. № 589/2024 г. по описа на Окръжен съд – Габрово
(изпратено по реда на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ от Окръжен съд – Велико Търново) е образувано
по предявен иск от К. Г. Т. от гр. Елена против Районен съд – Елена, Окръжен съд – Велико
Търново и Районен съд - Свищов, с посочено правно основание чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ за
сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, от нарушение правото за разглеждане и решаване в разумен срок на съдебното
производство по гр. д. № 1284/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица,
преобразувано в последствие в гр. д. № 420/2024 г. по описа на Районен съд - Елена, в. ч. гр.
д. № 1070/2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново и гр. д. № 774/2024 г. на Районен съд -
Свищов.
Изложени са обстоятелства, че пред Районен съд – Горна Оряховица е образувано гр.
д. № 1284/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица по подадена от ищеца искова
молба до Районен съд – Горна Оряховица против Прокуратура на РБ. След изпращането му
на Районен съд – Елена, след направено възражение на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, е
образувано гр. д. № 420/2024 г. по описа на съда, като поради отстраняване на всички съдии
делото е изпратено, на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК на Окръжен съд – Велико Търново за
определяне на друг равен по степен съд. Окръжен съд – Велико Търново е определил делото
да се разгледа от Районен съд – Свищов, където е образувано гр. д. № 774/2024 г. по описа на
същия съд. Твърди се, че не е спазена гаранцията по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане
на делото в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществото в
правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в
процес. Поради допуснатите нарушения, производството по делото е продължило твърде
дълго, през което време ищецът бил претърпял и продължавал да търпи душевни болки и
страдания.
Не се спори по делото и от извлечението на електронните съдебни дела се установява,
че производството по гр. д. № 420/2024 г. по описа на Районен съд - Елена, е образувано на
07.10.2024 г. (изпратено по подсъдност от Районен съд - Горна Оряховица), по предявен от
К. Т. против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ. На същия ден е
определен съдия-докладчик. На следващия ден (08.10.2024 г.) определеният съдия-
докладчик по делото се е отвел от разглеждането му, а на 11.10.2024 г. (петък), поради отвод
и на следващия определен съдия-докладчик, делото е прекратено и изпратено, на основание
чл. 23, ал. 3 от ГПК на Окръжен съд – Велико Търново за определяне за разглеждането му от
друг равен по степен съд. Т.е. общата продължителност на производството пред Районен съд
- Елена от 07.10.2024 г. (образуване на делото) до 11.10.2024 г. (прекратяването на делото), е
била 5 дни. С писмо от 14.10.2024 г. (понеделник) делото е изпратено, на основание чл. 23,
ал. 3 от ГПК на Окръжен съд – Велико Търново, за определяне на друг равен съд, който да го
разгледа.
На 15.10.2024 г. делото е получено в Окръжен съд - Велико Търново, като е
4
образувано в. ч. гр. д. № 914/2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново. С Определение №
1358/16.10.2024 г. делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Свищов. Т.е. общата
продължителност на производството пред Окръжен съд – Велико Търново е 2 дни. С писмо
Изх. № 4833/22.10.2024 г. делото е изпратено на Районен съд – Свищов.
На 25.10.2024 г. (петък) делото е получено в Районен съд – Свищов, като на същата
дата е образувано гр. д. № 774/2024 г. по описа на същия съд. На същата дата определеният
съдия-докладчик се е отвел от разглеждането му и е определен друг съдия-докладчик. С
Определение № 455/29.10.2024 г., постановено по гр. д. № 774/2024 г. по описа на Районен
съд – Свищов, производството по делото е било прекратено, на основание чл. 130 от ГПК. Т.
е. производството по делото пред Районен съд – Свищов е продължило 5 (пет) дни, 2 (два),
от които са почивни.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Цитираната разпоредба представлява
национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Препращането
към чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС води до извода, че активнолегитимирани да предявят иска по чл.
2б от ЗОДОВ са частноправните субекти, които са носители на правото по чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС. Такова съждение можем да направим и от тълкуването на разпоредбата на чл.
2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Критериите, които националния закон регламентира в чл. 2б от ЗОДОВ
и въз основа, на които съдът преценява дали органите на съдебната власт са допуснали
нарушението по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС са примерни, като следва да бъдат съобразени и
стандартите, установени в решенията на Европейския съд по правата на човека по чл. 6, § 1
от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице при определяне на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е обвинение срещу него
има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим
и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Правото на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловено от установяване на
действия или бездействия от длъжностни лица на правосъден орган или органи, довели до
забавяне развитието на съдопроизводството по конкретен спор и неприключването му в
рамките на срок, който обективно, според конкретните обстоятелства на случая, и в
съответствие с утвърдените стандарти на правовата държава и в практиката на ЕСПЧ може
да бъде приет за разумен. Отговорността по ЗОДОВ е на Държавата, която е длъжна да
гарантира, че нейните органи и служители действат законосъобразно и добросъвестно, но в
производството по този закон като страна по материалното правоотношение тя се
представлява от процесуални субституенти. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ по иск по чл. 2б
от ЗОДОВ Държавата се представлява от съответния съд или съдилища, които по твърдения
на ищеца са нарушили правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Ако
бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища, разглеждали делото в
5
рамките на исковия период, те носят солидарна отговорност, но кредиторът сам избира
срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда – спрямо всички съпричинители в
условията на солидарна отговорност или на разделна такава, с оглед преценката му за
приноса на всеки от тях, или спрямо един от съпричинителите за цялото задължение,
съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, или за частта, съобразно неговия принос. При всяко
положение процесуалният субституент, срещу когото е предявен искът, следва да има
принос за настъпване на вредата, т. е. да е способствал в някаква степен за бавното
правосъдие.
Налице е трайна и последователна съдебна практика (вж. - Решение № 66/02.04.2015
г. по гр. д. № 5813/2014 г., III г. о., Решение № 72/18.05.2017 г. по гр. д. № 3619/2016 г., III г.
о., Решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г., IV г. о. на ВКС и др.), с която
константно е приемано, че по реда на чл. 2б от ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети
само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните
органи (безпокойство, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса
на справедливост и др.), но не и вредите от друг деликт. Спазването на гаранцията по чл. 6,
§ 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието
на обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на
страните в процеса. Разумността на времетраенето на производството се преценява в
светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в закона
и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ – сложността на делото, поведението на
жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи. При иска по чл. 2б от
ЗОДОВ не е необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които
винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на
разумния срок. В практиката на ВКС на РБ е изяснено също, че принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за
реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, решението е постановено в
съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В случая ищецът Т., предявявайки иска по чл. 2б от ЗОДОВ твърди, че висящото
гражданско дело (гр. д. № 1284/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица)
определя неговите граждански права, защото като ищец разполага с осъдителен иск срещу
Прокуратурата на РБ, гр. София за репариране на твърдени от него претърпени
неимуществени вреди по чл. 2б от ЗОДОВ, а гражданското дело се разглежда в неразумен
срок. Релевантният период е от 07.10.2024 г. (датата на неговото образуване пред Районен
съд – Елена) до 29.10.2024 г. (дата на неговото прекратяване от Районен съд – Свищов).
Следователно решаващ за спора е въпросът, дали гражданското производство определя
граждански права на ищеца по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
От наведените в исковата молба фактически твърдения се установява, че се
претендира обезщетение за това, че разглеждането на делото се е забавило извън разумния
срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, които фактически твърдения определят и предмета на
6
настоящия спор, съобразно правилото на чл. 6, ал. 2 от ГПК. Към момента на подаване на
исковата молба делото не е приключило. За да бъде уважен предявеният на основание чл. 2б
от ЗОДОВ иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
поведение на ответниците, което е довело до продължителност на гражданското
производство, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време, което представлява
нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, причиняване на претендираните вреди и техния
размер, както и наличието на пряка причинна връзка между претърпените вреди и
поведението на ответника.
От представените по делото доказателства е видно, че делото пред Районен съд –
Елена е разгледано (от образуването до прекратяване му) в рамките на 5 (пет) дни, пред
Окръжен съд – Велико Търново – 2 (два) дни, а пред Районен съд – Свищов - 5 (пет) дни, 2
(два), от които са почивни. Т.е. за целия период - от 07.10.2024 г. до 29.10.2024 г. – 23
(двадесет и три) дни, пред посочените ответници – Районен съд – Елена, Окръжен съд –
Велико Търново и Районен съд - Свищов, делото пред всеки от съдилищата - Районен съд –
Елена, Окръжен съд – Велико Търново и Районен съд - Свищов е разгледано в изключително
кратък срок и той е повече от разумен, което не е довело до действия, забавящи
производството по делото. Предвид това, действията на съдилищата по разглеждане на
делото по никакъв начин не са довели до забавяне на производството, още по-малко може да
се твърди, че за ищеца са настъпили конкретни вреди от тези конкретни действия. С оглед на
това, настоящият състав намира, че поведението на ответниците е в съответствие с
процесуалните правила, като срокът на разглеждане на делото е разумен и необходим.
Ето защо настоящият състав счита, че не е допуснато забавяне в разглеждането на
делото от страна на Районен съд – Елена, на Окръжен съд – Велико Търново и на Районен
съд - Свищов. Образуването, изпращането му по подсъдност и в последствие
прекратяването му са извършени в кратки, необходими и разумни срокове.
Не се установява забавяне (макар този период да не е предмет на настоящия иск) и
при инстанционния контрол на прекратяване на производството по реда на чл. 130 от ГПК
от Районен съд – Свищов, приключило на 16.12.2024 г., в рамките на 19 дни, с Определение
№ 1703/16.12.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1070/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново (недопуснато до касационен контрол с Определение № 432/03.02.2025 г. по
ч. к. гр. д. № 73/2025 г. на ВКС).
При преценката на тези правно значими факти не може да се достигне до извода, че е
нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок. Не е осъществено
поведение от съдилищата, в резултат на което да е допуснато забавяне движението на
делото, поради което не се е осъществила първата материалноправна предпоставка,
обуславяща възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Делото е разгледано за
срок от 5 (пет) дни пред Районен съд – Елена, 2 (два) дни пред Окръжен съд – Велико
Търново и 5 (пет) дни, 2 (два), от които са почивни пред Районен съд – Свищов. Т.е. за целия
период - от 07.10.2024 г. до 29.10.2024 г. – 23 (двадесет и три) дни, пред посочените
7
ответници – Районен съд – Елена, Окръжен съд – Велико Търново и Районен съд – Свищов.
При липсата на този елемент от фактическия състав на правото на обезвреда, е безпредметно
обсъждането на събраните доказателства относно твърдените от ищеца вреди и относно
причинната връзка между тях и поведението на съда. По така изложените съображения
предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъдат отхвърлен.
Оплакванията на жалбоподателя-ищец изложени във въззивната жалба за липсата на
формална логика, преценка на доказателствената тежест при формиране изводите на
първоинстанционния съд, водещи до необоснованост на обжалвания съдебен акт не се
споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни
по делото факти, разпределил е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК и в
т. см. постановеният съдебен акт е обоснован.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че докладът е „непълен и неточен“.
Първостепенният съд е изготвил проект на доклад, чието съдържание съответства на чл.
146, ал. 1 от ГПК; съобщил го е на страните; в съдебно заседание, състояло се на 13.03.2025
г., делото е докладвано съобразно изготвения проект, обективиран в Определение №
191/18.02.2025 г., постановено по гр. д. № 589/2024 г. по описа на Окръжен съд - Габрово.
Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ за
задължителното участие на прокурор, като контролираща страна. В случая представител на
Прокуратура на Република България е редовно призован и участвал в първоинстанционното
производство, поради което правата на контролиращата по смисъла на чл. 10, ал. 1 от
ЗОДОВ не са били нарушени, но дори и да са били нарушени жалбоподателят-ищец не би
могъл да защитава чужди права.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателят, че първоинстанционният съд е
нарушил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК. В приложения от ищеца в
първоинстанционното производство болничен лист от 10.03.2025 г., послужил за искане от
ищеца за отлагане на делото не се установява отбелязване, че лицето на което е издаден не
може да се яви в съда, съгласно изискването на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската
експертиза (обн. ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г.), а само е определен – „домашен – стаен“.
Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Посочената
разпоредба визира като основание за отвод съществуването на други обстоятелства, които
пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията. То е условно по своя
характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Участието на съдия по
друго дело с различен предмет и страни и по което е изразил становище по въпроси, които
се поставят за разрешаване, не съставлява само по себе си обстоятелство, пораждащо
основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност. Евентуално основание за
приложението на тази разпоредба би било, ако ответник в настоящото производство е
Окръжен съд - Велико Търново (Вж. Решение на ЕСПЧ - Михалков с/у България и Решение
на Съдът на ЕС по дело C‑369/23). С оглед на това, съмнението на страната в
безпристрастието на съда, породено от сочените от нея обстоятелства, е неоснователно по
смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, още повече, че същата не твърди спрямо нея да е
8
процедирано по начин, поставящ под съмнение разглеждането на спора и постановяването
на решение само и единствено въз основа на данните по делото, закона и вътрешното
убеждение на съдебния състав.
Останалите оплаквания, касаещи неправилността на обжалваното решение, също се
неоснователни. Както посочихме по-горе първоинстанционният съд е обсъдил всички
релевантни по делото факти, разпределил е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1
от ГПК.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, разноски на
въззивника, с оглед отхвърляне на въззивната жалба изцяло, не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62/01.04.2025 год., постановено по гр. д. № 589/2024 г.
по описа на Окръжен съд – Габрово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9