Р Е Ш Е Н И Е
№ 260054 / 5.5.2021г. град Карнобат,
Карнобатския районен съд, граждански състав
на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в открито заседание в следния състав:
Председател: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
Прокурор……………………
като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева
гражданско дело номер 901 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Т.К.К., ЕГН-**********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, представлявана от адв.К., против „ВИН.С ИНДУСТРИЙС”ООД, Булстат:
*********, със седалище и адрес на управление: обл.Бургас,
общ.Карнобат, село Церковски, представлявано от управителя К.А.Х., с
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2
и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, както и искове по чл. 220, ал.1 и чл.222
от КТ. Ищцата посочва, че е работила като
лаборант при ответника по безсрочен трудов договор. На 01.09.2020г. трудовото
правоотношение на ищцата било прекратено без предизвестие, на основание чл.328,
ал.1 т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа. Съгласно заповедта на ищцата следвало да се платят
обезщетения по чл.222 и чл.224, ал.1 от КТ. Заповедта за
уволнение се оспорва от ищцата като незаконна. Ищцата посочва, че заповедта за уволнение не е подписана от управителя
на „ВИН.С ИНДУСТРИЙС”ООД. Преди уволнението не е извършен подбор на основание чл.329 от КТ,
както и липса на мотиви в уволнителната заповед. Ищцата
иска от съда да
отмени заповедта за уволнение като незаконна,
да признае уволнението ѝ за незаконно и да я възстановяви на заеманата преди уволнението длъжност.
Ответникът да бъде осъден да ѝ заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, считано от
датата на прекратяване на ТПО до датата на приключване на устните състезания
пред първата инстанция в размер на 1980 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба 02.11.2020 година до
окончателното изплащане на вземането. Заедно с горните претенции ищцата е
предявила иск за обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазен срок на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение(ТПО)
в размер на 162.50 лева и
обезщетение по чл.222 от КТ, дължимо от работодателя в случай на уволнение на
работника или служителя при съкращаване на щата и оставане на работника или
служителя без работа, но за не повече от 1 месец, в размер на 162.50 лева. Претеднира се законна лихва върху сумите считано
от датата на подаване на исковата молба 02.11.2020г. до окончателното плащане. Направено е искане за допускане на предварително изпълнение на
постановеното решение.
Претендира разноските по делото. С допълнителна молба вх. № 261283 от 12.11.2020г, към която е приложена
искова молба, ищцата посочва, че обезщетението по чл.222 и чл.220, ал.1 от КТ не са й били платени в пълен размер. Платените на ищцата обезщетения
били в размер по на 827,41 лева, всяко вместо
дължимия размер по на 1010,00 лева, поради което претендира обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ – неспазен срок на предизвестие и по
чл.222 от КТ – оставане без работа след прекратяване трудовото правоотношение,
при уволнение поради намаляване обема на работа, в размер по на 182,59 лева за всяко, ведно със законната
лихва върху всяка от сумите от датата на предявяване на иска 02.11.2020г. до
окончателното плащане. С допълнителната молба ищцата заявява претенцията от
4040 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа,
а именно –четири брутни работни заплати за времето от 01.09.2020г. до датата на
приключване на устните състезания пред първа инстанция, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба
-02.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Приложената искова молба е с идентично съдържание на подадената
първоначална искова молба с уточнени размери на претенциите по
чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. чл.225, от КТ, по чл.220, ал.1 и
чл. 222 от КТ. Представени са писмени доказателства: заповед за уволнение № 14 от 01.09.2020г.,
трудов договор № 10/08.03.2016г., служебна
бележка за регистрацията на ищцата в Агенцията по заетостта, трудова книжка №
58 удостоверяваща трудовия стаж на ищцата при работодателя.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „ВИН.С ИНДУСРТИЙС“ООД Булстат:
*********, седалище и адрес на управление: обл.Бургас, общ.Карнобат, село
Церковски, представлявано от управителя си К.А.Х., с пълномощник по делото
–адв. Ст.С. е депозирал писмен отговор с който завява, че исковите претенции
са допустими, но неоснователни. Твърди,
че преди съкращаването в щата работодателят е извършил подбор по чл.329 от КТ и
ищцата е получила най-ниска оценка/точки по оценяваните критерии. Посочва, че
уволнителната заповед е подписана от Т. Х., която е била упълномощена от
управителя на дружеството и в тази връзка ангажира доказателства. Счита исковете по чл.220, ал.1 и чл.222 от КТ
за недопустими и неоснователни по начина им на предявяване като кумулативно съединени с исковете по чл.344,
ал.1 от КТ. В отговора е
направено евентуално възражение за прихващане на обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ с изплатено обезщетение по чл. 222 КТ и чл.220, ал.1 от КТ- всяко, от които по 1007,82 лева, като
получени на отпаднало правно основание до размера на по-малката сума.
В съдебно заседание страните ангажират
доказателства, правят доказателствени искания и претендират разноски по делото.
Карнобатският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и
от представените писмени доказателства се установява, че ищцата е работила при
ответника на длъжност „лаборант“ по
трудово правоотношение за неопределено време съгласно трудов договор № 10/08.03.2016г.
Поради намаляване обема на работа в предприятието, управителят на „ВИН.С ИНДУСТРИЙС”ООД издал
заповед № 28 от 28.07.2020г. и разпоредил създаването на Комисия в
състав: председател Й.Й. – адм.директор
и членове: Т. Х. – касиер, счетоводство и личен състав и Н. Д. –П. –
ръководител ИЛАВС, която на основание чл.329 от КТ да извърши подбор измежду всички работещи на длъжност
„лаборант“ в „Изпитвателна лаборатория за етилов алкохол, дестилати, вина и
спиртни напитки“. От подлежащите на подбор били изключени лаборантите със закрила
по чл. 333 от КТ. Със заповедта са определени критериите и показателите за
оценка работата на лаборантите. На заседание на комисията на 24.08.2020г. била извършена
оценка на работата на всеки един от лаборантите по критериите определени от
управителя на дружеството. Видно от протокола от заседанието ищцата Т.К. е
получила най-нисък резултат – 46 броя точки.
На 01.09.2020г. на ищцата е връчена заповед №
14 за прекратяване на ТПО,
без предизвестие, на основание чл.328,
ал.1 т.3 от КТ. В заповедта е
отразено, че на ищцата се дължат обезщетения по чл. 222 и чл.224, ал.1 от КТ, без
да бъдат посочени размерите на обезщетенията. Трудовото правоотношение е
прекратено от работодателя без предизвестие, поради което същият дължи на
ищцата и обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
Заповедта
не е подписана от управителя на „ВИН.С ИНДУСТРИЙС”ООД К. Х., а от Т.
И. Х. на длъжност „личен състав“
в предприятието.
По делото беше допусната ССчЕ от
заключението, на която се установява, че ищцата е получавала
основна заплата в размер на 990 лева, като за месец
август 2020 г. във ведомостта за работна заплата работодателят е начислил общо сумата
от 2467,12 лева, от които основна заплата за 16 дни 754,29 лв., допълнително възнаграждение 2,4% за продължителен стаж в размер на 18,10 лв., начислен платен отпуск за 5 дни - 241,37 лв., допълнителна сума от 137,00 лв., обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 7 дни 308,54 лв., обезщетение за неспазен срок на
предизвести по
чл.220, ал.1
от КТ в размер 1007,82
лв. На
ищцата била преведена сумата от 2077,69 лева, от която на 04.09.2020г. – 400,00
лева и на 23.09.2020г. – 1677,79 лева. Вещото лице посочва, че във ведомостта
за РЗ /фиша/ за месец август на ищцата е начислено допълнително сумата в размер
на 137,00 лв., която е еднократно начислена и няма постоянен характер. Тази
сума не е начислявана в периода от м.януари до м.юли 2020 год., поради което не
следва да се включва като елемент в брутното трудово възнаграждение. Спазвайки чл.1,
ал.8, т.7 от Наредбата за елементите на
възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски,
работодателят не е начислил осигурителни вноски върху обезщетенията по чл.220 и чл.224 от КТ, но от сумите получени като обезщетения е начислен данък в размер на 10% или
брутното трудово възнаграждение за чесец август 2020 г. за 21
раб.дни, служещо за изчисляване на обезщетенията по КТ следва да е в размер от 1013,76 лева, от които основна работна
заплата – 990,00 лева и 23,76 лева за продължителен трудов стаж. За месец
септември 2020г. на ищцата е начислена сумата от 1007,82 лева – обезщетение по
чл.222 от КТ обезщетение за оставане без работа и по банков път на ищцата е
преведена сумата от 827,41 лева. В резултат на начисленията в по-малък размер на
ищцата са изплатени суми по –малко от
дължимите: за обезщетението по
чл.220, ал.1 от КТ – 5,34 лева, по чл. 224 от КТ – 26,44 лева и по чл.222 от КТ
-4,86 лева.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в тежест на ищеца е да докаже факта на оставане без работа за процесния период след уволнението. Не се нуждае от доказване размерът на вредите от оставането без работа, който е презюмиран от разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ. Прилагането на презумпцията се предпоставя от доказване на размера на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно. При прекратяване на ТПО, поради намаляване обема на работата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Има разграничение на случаите, при които подборът е право на работодателя от случаите, в които това е негово задължение. "Задължителен е подборът при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности. Такъв е по начало подборът при намаляване на работата, в която са заети повече работници и служители или при съкращаване в щата на една щатна бройка от няколко идентични такива. Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно. Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. Когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции, подборът не е задължителен" - решение № 752/13.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1095/2009 г., ГК. В случая работодателят е изпълнил задължението си и е извършил подбор преди прекратяване на ТПО, като при оценката на работата ищцата е получила най-ниската оценка измежду всички лаборанти, но за да е законосъобразно уволнението на основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, работодателят следваше да докаже с писмени доказателства намаляването обема на работа в конкретната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, т.е. да докаже, че уволнението е във връзка с намаляване на работата в ИЛАВС, в която ищцата заема длъжността „лаборант“. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка между намаленият обем на работата и трудовата функция на уволнения работник и ако не бъде доказана връзката му с намаления обем на работа в конкретната дейност в която ищцата работи уволнението е незаконно( в този смисъл Решение № 270/02.06.2011 г. по гр. д. № 1661/2010 г. на ВКС, ІV г. о.). Съдът приема за основателно наведеното твърдение от ищцата, че заповедта е незаконосъобразна и с оглед липсата на мотиви в същата, тъй като в уволнителната заповед е посочено единствено, че ТПО се прекратява на основание чл.328, ал.1 т.3 от КТ, без изрично посочване, че уволнението е поради намаляване обема на работа.
По гореизложените съображения съдът намира, че атакуваната заповед № 14/01.09.2020 г. на К.Х.- управител на „ВИН.С ИНДУСТРИЙС”ООД, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал.1 т.3 от КТ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Неоснователно се явява възражението на ищцата за незаконност на уволнението, поради това, че трудовото правоотношение е прекратено от лице без представителна власт. По въпросът има постановено Тълкувателно решение № 6 от 2012 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГК, съгласно което е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение. Заповедта за уволнение е подписана от Т. Х. – личен състав при ответника, която видно от представеното нотариално заверено пълномощно с рег. № 5 от 11.03.2020г. е упълномощена от управителя на дружеството да го представлява, подписва и ангажира пред всички държавни и общински органи и служби, физически и юридически лица като подписва всякакви договори, променя условията по тях, да ги прекратява и да получава информация.
Предвид уважаването на иска за отмяна на уволнението като незаконно, съдът намира за основателен и обективно съединеният иск с правно основание по чл.344, ал.1 т.2 от КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност -„лаборант“ в „Изпитвателна лаборатория за етилов алкохол, дестилати, вина и спиртни напитки“ във „ВИН.С ИНДУСТРИЙС”ООД .
По иска с правно основание по чл.344, ал.1 т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да плати на ищцата обезщетение в размер на 4040 лева, представляващи четири брутни работни заплати, за времето от 01.09.2020г. до датата на приключване на устните състезания, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -02.11.2020г. до окончателното плащане на задължението. Съгласно ТР № 6/2013 на ОСГК на ВКС, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест за установяване на факта, че след уволнението е останала без работа и не е получавала трудово възнаграждение, е на ищцата. От представените доказателства се установи, че ищцата не е в трудово правоотношение, поради което претенцията по чл. 225, ал.1 от КТ е основателна. От прекратяването на ТПО е изминал период от повече от шест месеца, но ищцата не направи изменение на иска си по реда на чл.214 от ГПК. Претенцията е основателна до заявения размер от 4040 лева, като от полагащото се на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението, следва да се прихванат изплатените от ответника на отпаднало основание обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222 от КТ, в общ размер от 2015,64 лева, като искът по чл.225, ал.1 от КТ да се уважи до размера от 2024,36 лева, като за разликата над уважения до пълния предявен размер искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан поради извършеното прихващане.
Предявените искове по чл. 220, ал.1 и чл.222 от КТ за сумите от по 182,50 са заявени като обективно кумулативно съединени искове, а не като евентуални, в случай на отхвърляне на иска по чл.344, ал.1 т.1, 2, 3 от КТ. Претендираните обезщетения се дължат от работодателя при законност на уволнението и след като уволнението на ищцата е незаконно не се е сбъднало условието, пораждащо правото на ищцата да получи тези обезщетения, поради което претенциите се явяват неоснователни.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Районен съд –Карнобат направените по делото разноски от 247,50лева –
възнаграждение на вещото лице по назначената ССчЕ, както и държавна такса по
предявените искове в общ размер от 180,98, лева (по 50 лева за първите два иска
и 80,98лева –за иска по чл.344, ал.1 т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ).
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО на Т.К.К., ЕГН-**********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, извършено със заповед № 14 от 01.09.2020 г., издадена от К.А.Х.
- управител на „ВИН.С ИНДУСТРИЙС”ООД, Булстат: *********, седалище и адрес на управление:
обл.Бургас, общ.Карнобат, село Церковски, с което трудовото й правоотношение е
прекратено на основание чл.328, ал.1 т.3 от КТ, поради намаляване обема на
работа, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т.К.К., ЕГН-**********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „лаборант“ в
„Изпитвателна лаборатория за етилов алкохол, дестилати, вина и спиртни напитки“
във „ВИН.С ИНДУСТРИЙС”ООД, Булстат: *********, седалище и адрес на управление:
обл.Бургас, общ.Карнобат, село Церковски.
ОСЪЖДА ВИН.С ИНДУСТРИЙС”ООД, Булстат: *********, седалище и
адрес на управление: обл.Бургас, общ.Карнобат, село Церковски ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.К.,
ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: *** СУМАТА ОТ 2024,36 лева (две хиляди двадесет и четири лева и тридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала
без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 4040,00 лева - поради прихващане с
насрещно вземане на ответника – изплатени на ищцата на отпаднало
основание обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222 от КТ в общ размер от
2015,64 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъденото
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
уволнението, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл.220, ал.1 от КТ за осъждане на „ВИН.С ИНДУСТРИЙС”ООД да плати на Т.К.К., ЕГН-**********, с постоянен и
настоящ адрес: *** сумата от 182,59 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл.222 от КТ за
осъждане на „ВИН.С ИНДУСТРИЙС”ООД, Булстат: *********, седалище и адрес на управление:
обл.Бургас, общ.Карнобат, село Церковски да плати на Т.К.К., ЕГН-**********, с постоянен и
настоящ адрес: *** сумата от 182,59 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ВИН.С ИНДУСТРИЙС”ООД, Булстат: *********, седалище и
адрес на управление: обл.Бургас, общ.Карнобат, село Церковски, представлявано
от управителя К.А.Х. да плати на Районен съд – Карнобат СУМАТА ОТ 180,98 лева,
представляваща дължима държавна такса и разноски за производството, на
основание чл.
78, ал. 6 ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от 05.05.2021г. пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: