№ 29
гр. Бургас, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско
дело № 20252001000015 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 260022/23.10.2024 година, постановено по търг. дело № 82/2021 година
по описа на Окръжен съд-Бургас е прогласена за недействителна по отношение на
кредиторите на „Контракт инвест“ ООД (н), ЕИК *********, по иска на „А и Л Търговско
представителство“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес град Несебър, к. к. „Слънчев
бряг“, бизнес център „Корал сити“ , ет. 4, офис № С5 и при участието като съищец на
синдика на същото А. Й. К., със служебен адрес град Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“
№42а извършената от длъжника „Контракт инвест“ ООД (н) сделка, а именно: договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 73, том VХ, рег. № 17151, дело №
2674/2018 година на нотариус с район на действие Районен съд-Несебър, вписан в Служба
по вписванията-Несебър под № 62, том 27, дело № 5078/2018 година, с който „Контракт
инвест“ ООД (н) е продало на С. В. П., гражданка на Руската федерация, с адрес: Руска
федерация, град Москва, ул. Кастанаевская, д. 31, кв. З, ап. 25 следния недвижим имот,
собственост на дружеството, находящ се в град Свети Влас, община Несебър, област Бургас,
а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 11538.4.84.1.14 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свети Влас, община Несебър, област
Бургас, одобрени със заповед № РД-14-48 от 03.10.2005 година на изпълнителния директор
на АК, последно изменение със заповед № КД-14-02-1626 от 20.11.2007 година на Началника
на СГКК-Бургас, представляващ апартамент №А14, с адрес на имота: град Свети Влас, „П.
б.“, ет. 0, ап. 14а, представляващ част от комплекс ваканционни апартаменти „П. б.“,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 1.1538.4.84, с предназначение на
1
самостоятелния обект - жилище, апартамент; брой нива на обекта - едно, състоящ се от:
стая, баня с тоалетна, тераса, със застроена площ от 44 кв. м., ведно с прилежащите части от
14.94 кв. м. идеални части от общите части на сградата или с обща площ от 58.94 кв.м.,
ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху прилежащия на
сградата терен, при граници на апартамента: на същия етаж - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 11538.4.84.1.15, под обекта - няма, над обекта - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 11538.4.84.1.32. Със същото решение „Контракт инвест“ ООД (н)
и С. В. П. са осъдени да заплатят в полза на бюджета съдебната власт дължимата държавна
такса, както и по особената сметка на синдика на „Контракт инвест“ ООД (н) направените от
него по делото разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С. В. П.,
гражданка на Руската федерация, с адрес: Руска федерация, град Москва, ул. Кастанаевская,
д. 31, кв. З, ап. 25, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул.
„Княз Борис I-ви“ № 2, ет. 1, офис №6. Сочи се в нея, че в производството по делото не бил
спорен факта на сключването с нотариален акт между нея и „Контракт инвест“ ООД (н) на
договор за покупко - продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор №11538.4.84.1.14, с административен адрес: град Свети Влас, П. б. , ет.0, aп.
А14, със застроена площ от 44.00 кв. м., ведно с прилежащите части от 14.94 кв. м. идеални
части от общите части на сградата и с обща площ от 58.94 кв. м., с предназначение на
самостоятелния обект, жилище, апартамент, който самостоятелен обект е изграден в сграда 1
на поземлен имот с кадастрален номер №11538.4.84. С. П. придобила правото на
собственост възмездно срещу отразяване в нотариалния акт на продажна цена в размер на
25 460 евро с ДДС, заплатена по банков път на дружеството - продавач изцяло и още през
2011 година. Единствено обективирането на волята на страните било реализирано през 2018
година предвид множеството ипотеки и възбрани върху имота, наложени най-вече в полза
на кредитора „ОББ“ АД. Жалбоподателката заплатила и всички такси по заличаване на
ипотеката, с което още повече била увеличена продажната цена.
За този имот ответницата заплатила по банков път суми в общ размер на 76 505.55
лева с левова равностойност на 39 116.67 евро, която сума значително надвишавала сумата
от 25 460 евро с ДДС , вписана в нотариалния акт. Въпреки, че приел за платена така
посочената сума, съдът направил погрешни правни изводи.
Съдът приел посоченото от експерта в депозираното от него по делото заключение, че
според управителя на несъстоятелния длъжник в дружеството постъпила сумата от 32 960
евро като продажна цена на процесния имот, внесена от С. П.. Това сочело, че средната
пазарна цена на кв. м. възлиза на сумата от 559.21 евро, която се различава незначително от
получената от експерта средна пазарна цена в размер на 549.78 евро/кв. м.
Съдът не взел предвид, че експертизата не се базира на продажните цени, отразени в
нотариални актове, доколкото такива не са посочени, а само на оферти от сайтове за
недвижими имоти и агенции за недвижими имоти, а не на база реални сделки, вписани в
Служба по вписвания. Възражение в тази насока било направено още при приемането на
2
заключението. След като и експертизата, и данните от дневниците по ДДС за това
дружество сочели сумите, дадени от П. като продажна цена за апартамента, не можело да се
направи извод за ощетяване на дружеството в несъстоятелност. Сочи съдебна практика в
този смисъл.
Отправя искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което настоящата инстанция да се произнесе по съществото на спора.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е надлежно връчена на останалите участници в производството, но
в срока по чл. 263 от ГПК не е получен отговор по нея от длъжника „Контракт инвест“ ООД
(н) и от „А и Л Търговско представителство“ ЕООД.
Такъв е постъпил от страна на А. К. - синдик на „Контракт инвест“ ООД (н). В него се
моли за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че не е безспорен факта на
плащането от страна на ответницата на цялата договорена продажна цена от 25 460 евро още
през 2011 година, като пояснява, че в срока по закон е оспорил това обстоятелство,
включително твърдението, че е заплатена по-голяма сума. Същото и по-специално
плащането на сумата от 76 505.55 лева не съответствало на относимите доказателства по
делото. Не следвало да бъдат взети предвид потвърждение от 18.02.2012 година и
предварителен договор, тъй като същите били представени от ответната страна едва в
първото по делото съдебно заседание. Въпреки настъпилата преклузия, същите били
неправилно приобщени от съда към доказателствения материал, но правилно не били
кредитирани от него.
Навеждат се доводи, че съдът, при липса на предпоставките на закона за това, по своя
инициатива, при това в предпоследното съдебно заседание изискал от трето неучастващо по
делото лице представянето от него на документи и по-специално изискал от НАП
извлечения от дневниците за продажби на ответното дружество. Освен това, той
необосновано приел, че същите установявали извършени плащания. Последните следвало да
бъдат доказани от страната, която твърди това обстоятелство чрез съответния платежен
документи или чрез справка от банковите сметки на наредителя или получателя на
плащането. От съдържанието на отразените няколко фактури не можел да се направи извод,
че посочените суми са реално платени и са относими към процесната сделка, още повече, че
П. имала с ответното дружество и други правоотношения, възникнали седем години преди
изповядването на процесната сделка.
Неоснователно било позоваването в жалбата на заключението на вещото лице във
връзка с представеното потвърждение от 18.02.2012 година. Самото то не било представено
своевременно по делото, съответно в оригинал след оспорването му. Наред с това,
съдържанието му било невярно.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за
редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената
3
служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност,
Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на
закона, намира следното:
С решение № 509 от 27.02.2020 година, постановено по търговско дело № 27/2019
година Бургаският окръжен съд е обявил неплатежоспособността на „Контракт инвест“ ООД
със седалище град Свети Влас и адрес на управление ул. „Средна гора“, к-с „П. б. 1“, ап. 41,
като е определил 31.12.2014 година за нейна начална дата; открил е производство по
несъстоятелност на отношение на същото дружество; назначил е временен синдик в лицето
на В. Б. и е свикал първо събрание на кредиторите на търговеца, което да се проведе при
съответно посочен дневен ред. Молбата, по повод на която е било образувано
производството по търговско дело № 27/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд е
постъпила в същия на 16.01.2019 година.
Ищецът по делото „А и Л търговско представителство“ ЕООД е предявил свои
вземания против несъстоятелния длъжник, като е бил включен от синдика в списъка на
предявените неприети вземания. Против невписването му в съставения от синдика списък
на предявени приети вземания той е депозирал възражение, което с определение № 260515
от закрито заседание на 18.01.2021 година е оставено без уважение. Поради това именно
същият е предявил иск с правно основание чл. 694, ал. 2 от Търговския закон за
установяване съществуването на предявеното от него в производството по несъстоятелност
вземане. Освен това, с договор за прехвърляне на вземане от 18.02.2021 година ищецът е
придобил срещу заплащане на цена в размер на 4 500 лева част в размер на 5 000 лева от
вземането на „Хирон 2004“ ЕООД, което вземане е предявено и съответно включено в
съставения от синдика на „Контракт инвест“ ООД - в несъстоятелност списък на предявени
приети вземания на кредитори. Това прехвърляне е взето предвид от синдика и съответно
съобразено от съда по несъстоятелността, тъй като видно от партидата на несъстоятелния
длъжник в търговския регистър, при посочване на кредиторите и размера на техните
вземания „Хирон 2004“ ЕООД фигурира в сметката за разпределение с вземане в размер на
16 517.36 лева.
Установява се от доказателствата по делото, че на 16.11.2018 година първият
ответник-търговското дружество в несъстоятелност е продал на втория ответник -физическо
лице следния свой недвижим имот, находящ се в град Свети Влас, община Несебър, област
Бургас, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 11538.4.84.1.14, с адрес
на имота град Свети Влас, ваканционен комплекс „П. б.“, ет. 0, ап. А14, находящ се в сграда
1, построена в поземлен имот с идентификатор № 11538.4.84, с предназначение на обекта -
жилище, апартамент, брой нива на обекта - едно, с площ от 44 кв. м. и прилежащи части -
14.94 кв. м. идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху терена, като общата площ е 58.94 кв. м., при съответно посочени
4
граници за сумата от 25 460 евро.
Ищецът поддържа в исковата молба твърдението, че цената на сделката била сумата в
размер на 21 236 евро, което прави около 360 евро за кв. м. Средната пазарна цена за един
кв. м. площ в град Свети Влас през този период била над 700 евро за кв. м. Това сочело, че
даденото от несъстоятелния длъжник по тази сделка значително надхвърля по стойност
полученото от него. По този начин се увреждала масата на несъстоятелността и се
накърнявали правата на всички хирографарни кредитори, поради което и именно за него бил
налице правен интерес да упражни предоставената му закона възможност в тази насока, като
предяви настоящата претенция за прогласяване недействителност на процесната сделка.
Ответницата-физическо лице е оспорила тези твърдения, като в отговора на исковата
молба, чрез своя пълномощник, е поддържала, че реалната платена от нея продажна цена за
имота е друга, по-висока по размер сума. За установяване на това обстоятелство е
представила предварителен договор от 19.04.2011 година, сключен между нея и търговското
дружество за покупко-продажба на процесния недвижим имот, представляващ жилище -
апартамент А14 с площ от 43.73 кв. м. за сумата от 26 460 евро с включен ДДС, която сума е
договорено да бъде платена по банкова сметка, посочена от продавача най-късно до
30.10.2011 година. Съгласно чл. 2 от същия, срока за подписването на окончателния договор
е сложен в зависимост от окончателното плащане на продажната цена, посочена по-горе.
Изтъква, че сумата е била платена още през 2011 година, като самата сделка е изповядана
доста по-късно. Депозирала е, също така, потвърждение от 18.01.2012 година, носещо
според записа в него подписа на управителя на дружеството-длъжник Д. И. Р., в което
фигурира запис, че за апартамент 14 в П. б. 1 С. П. е заплатила сумата от 32 960 евро. Сочи
също така, че освен горната сума, е заплатила и такава в размер на 8 800.50 евро за
заличаване на вписаната върху процесния имот ипотека. Депозирала е в тази насока молба-
съгласие от „ОББ“ АД, чрез пълномощник, съдържаща искане за частично заличаване на
договорна ипотека върху процесния недвижим имот с идентификатор № 11538.4.84.1.14.
При горните твърдения на страните, преценка на обсъдените доказателства и
съобразяване на датата на обявяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „Контракт инвест“ ООД - в несъстоятелност, както и тази на депозиране
на исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, и двете
посочени по-горе в текста на настоящия съдебен акт се налага извода, че искът на
оправомощеното в тази насока лице - кредитор на несъстоятелността е предявен в
преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 от Търговския закон в редакцията на правната норма към
релевантния момент, а именно образуване на производството. Насочен е срещу възмездна
сделка по покупко-продажба на недвижим имот, собственост на несъстоятелния длъжник
срещу цена в размер на 25 460 евро, според записа в нотариалния акт, в който същата е
инкорпорирана, която сделка е извършена в срока по чл. 647, ал. 2 от Търговския закон.
Предпоставките на сочената по-горе приложима правна норма на чл. 647, ал. 1, т. 3 от
Търговския закон включват установяването по несъмнен начин и на липсата на
еквивалентност на престациите по атакуваната сделка, а именно даденото от несъстоятелния
5
длъжник по тази сделка значително да надхвърля по стойност полученото от него.
За установяване на твърденията по искова молба е допусната и извършена съдебно-
техническа експертиза, вещото лице по която в депозираното по делото и прието заключение
е посочило, че средната пазарна цена на един кв. м. за жилище в град Свети Влас в района
на процесното през 2018 година е била 1 244.40 лева. Средната пазарна стойност на имота,
предмет на атакуваната разпоредителна сделка през посочената година - 2018 година е
73 340 лева или равностойността на 37 500 евро. В съдебно заседание е посочило, че не е
използвало за изготвяне на заключението си вписаните в нотариални сделки за сходни
апартаменти стойности.
Изискана е от съда във връзка с направено в тази насока доказателствено искане от
НАП справка на дневниците за продажби към месечни справки - декларации по ЗДДС за
несъстоятелния длъжник, за периода от 01.01.2011 година до 31.12.2011 година, подадени от
същия. Видно от съдържанието на постъпилата такава, ответницата фигурира със следните
суми, а именно - 3227.12 лева от дата 13.04.2011 година; 41 496.19 лева от дата 04.05.2011
година; 8 149.29 лева от дата 11.05.2011 година и 23 632.95 лева от дата 03.10.2011 година
или общо сумата от 76 505.55 лева като равностойност на 39 116.67 евро. Вписаното
основание за всички суми е аванс.
В конкретния случай, преценката на доказателствения материал по делото сочи, че
купувачът по сделката е платил общо сумата от 39 116.67 евро, като наред с нея,
допълнително, е заплатил в полза на „ОББ“ АД и сумата от 8 800.50 евро за
освобождаването на процесния имот от вещни тежести. Конституираният в процеса като
съищец синдик не оспорва плащането, направено в полза на банката. Твърди, че сумата от
25 460 евро, вписана в нотариалния акт не е постъпвала по сметка на дружеството. В
рамките на проведеното съдебно заседание, в което са представени обсъдените по-горе
писмени доказателства, а именно предварителен договор и потвърждение е оспорил
достоверността на датите, посочени в тях, като отново е заявил твърдението си, че такива
суми в касата на дружеството не са постъпвали.
При съобразяване на характера на тези документи и липсата при тях на обвързваща
материална доказателствена сила, при така направеното оспорване, доказателствената
тежест за установяване на тяхната дата е върху ответницата -физическо лице. Съдебната
практика на касационния съд приема, че достоверната дата подлежи на доказване в случай,
че се цели противопоставяне на документа на трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 от
ГПК. Трети по смисъла на тази разпоредба лица са само тези, които черпят права от
издателите и биха могли да бъдат увредени от антидатирането на документа /така и в
решение № 235/04.06.2010 година по гражд. дело № 176/2010 година, II г. о., решение №
17/13.06.2019 година по търг. дело № 1104/2018 година, I т. о., решение № 273/02.12.2019
година по гражд. дело № 1067/2019 година, IV г. о., решение № 60256/07.03.2022 година по
гражд. дело № 3590/2020 година, IV г. о., решение № 50085/09.01.2024 година, I т. о./. Страна
в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето лице
по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, може да оспори датата на съставянето му, в какъвто
6
смисъл следва да бъде прецизирано и преценено възражението на синдика. В този случай
доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни правни последици от
фактите, удостоверени или обективирани в частния документ /така и в решение № 17 от
13.06.2019 година по търг. дело № 1104/2018 година на I т. о/. Верността на датата подлежи
на доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства,
включително и със свидетелски показания /така и в решение № 50006 от 22.03.2024 година
по търг. дело № 1904/2022 година, I т. о. на ВКС/.
При съобразяване на всички събрани доказателства по делото, съдът намира, че
ответницата е установила в процеса верността на вписаната в оспорените от синдика частни
документи дата. Това от своя страна налага извода за доказаност на твърденията за
уговорена продажна цена в други, по-високи размери и такива, различни от тези посочени в
нотариалния акт. Този извод се налага при преценка съдържанието на постъпилата от НАП
информация. Касае се за извлечения от дневниците за продажби към месечните справки-
декларации по ЗДДС на несъстоятелния длъжник за процесната 2011 година, когато именно
се твърди да е съставен предварителния договор и да се извършени плащанията по него.
Касае се за отразяване на съответни данни в счетоводните регистри на търговското
дружество, което именно е задълженото да води такива лице, вписването им в дневниците за
покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, които обстоятелства следва да се
разглеждат в подкрепа на поддържаното в процеса, че действително уговорената и платена
цена е в размер, различен от вписаната в нотариален акт № 73/16.11.2018 година такава.
Налице са извършени действия от страна на продавача-данъчнозадължено лице пред
държавен орган, касаещи сключени от него облагаеми сделки и то във връзка със сумите,
получени по тях от купувачите, един от които е и ответницата, подлежащи на данъчно
облагане. Все в подкрепа на горното следва да се разглежда и неоспореното от синдика
плащане в полза на банката в размер на 8 800.50 евро, предпоставящо частично заличаване
на учредените в нейна полза ипотеки върху процесния имот. Наред с това съдържанието на
обсъжданите документи е в пълна корелация с оспорените по-горе предварителен договор и
разписка. Първото плащане е направено на 13.04.2011 година, а в предварителния договор,
който е от 19.04.2011 година тази именно е вписаната дата, на която купувачът е внесъл
сума, представляваща депозит /резервационна такса/. Следващите плащания по
предварителния договор се дължат през месец май, като видно от записа в справката от
НАП такива са направени именно през този месец и година. Последната вноска е дължима
през месец октомври 2011 година, което е в унисон с последното вписано в разглеждания
документ плащане и по-специално това от 03.10.2011 година. Разписката е издадена през
следващата година, в началото на 2012 година и може да се каже, че обобщава направените
от П. вноски по предварителния договор. Преценката на всички тези доказателства в
тяхната съвкупност сочи, че симулацията досежно платената цена е разкрита, поради което и
следва да се приложи правилото на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД в отношенията между страните, като
се изхожда от действително поетите права и задължения или в случая това означава, че по
атакуваната сделка е уговорена друга, различна, значително по-висока от записаната в
нотариалния акт продажна цена. Съпоставката на същата - 39 116.67 евро или 76 505.55 като
7
левова равностойност с установената от вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза такава - 73 340 лева като равностойност на 37 500 евро налага извода за
недоказаност на твърдението по искова молба за нееквивалентност на престациите по
атакуваната сделка. Напротив, за процесния имот ответницата-физическо лице е направила
плащания към „Контракт инвест“ ООД - в несъстоятелност дори в по-висок размер. Тук е
необходимо да се посочи, че не могат да бъдат споделени доводите на синдика по отговора
на въззивната жалба, че между П. и несъстоятелния длъжник са установени отношения по
повече от една сделка, които са се развили в различни периоди от време и по-специално през
2011 година и съответно през 2018 година. Установяването на този факт е в негова тежест, а
доказателства в тази насока същият не е ангажирал. Прочита на постъпилата от НАП
информация определено не дава основание за интерпретация като направената от него, а
следва да се разглежда в изложения по-горе смисъл и в подкрепа на заявеното от
физическото лице, че е направило плащанията по една сделка, през 2011 година,
окончателното сключване на която във формата на нотариален акт е било осъществено едва
през 2018 година предвид наличните върху имота вещни тежести. Съдът намира, че
постъпилите по делото доказателства, изискани от трето неучастващо в същото лице
правилно са приобщени към доказателствения материал от окръжния съд предвид
наличието на законовите предпоставки за това.
Не може да бъде споделено и въведеното в процеса от страна на синдика твърдение,
че преценката на наличието на предпоставките на чл. 647, ал.1, т. 3 от Търговския закон
включва и установяване плащането на договорената продажна цена в какъвто смисъл следва
да се разглежда посоченото от него в допълнителната искова молба. Хипотезисът на чл. 647,
ал. 1, т. 3 от Търговския закон изисква съпоставяне на насрещни стойности, респективно
стойността на „даденото“ от продавача и „полученото“ от купувача. Безспорно не може да
бъде счетена за релевантна преценката единствено за наличието на реално изпълнение,
въпреки че „даденото“ следва да се отнесе към характерната за сделката /съществена/
престация на продавача, срещу която се получава и да се прецени еквивалентността на двете,
а не съответствието между „дължимо“ и „дадено“ от едната страна по сделката. Не могат да
бъдат приравнени последиците от неизпълнението или от симулативността на една сделка
/атакуеми с други искове - за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот,
респективно за прогласяване на нищожността му и оттук отпадане обвързаността на самите
страни със сделката/ с последиците на относителната й недействителност,
противопоставима единствено на кредиторите на несъстоятелния продавач. Да се възприеме
тезата на синдика, би означало да се приеме, че с откриване производството по
несъстоятелност на продавача по сделката всички неизпълнени от купувач сделки, попадащи
в подозрителния период, биха били относително недействителни спрямо кредиторите. Част
IV от Търговския закон обаче, не разграничава отговорността за неизпълнение на сделка
спрямо това дали попада или не в подозрителния период, предоставяйки на синдика правото
да прекрати всеки неизпълнен /изцяло или частично/ договор, по който страна е
несъстоятелният длъжник. Следователно, един и същ факт - неизпълнение на договореното -
според съищеца предпоставя възможност както за разваляне, така и за обявяване на
8
относителна недействителност на сделка, извършена в подозрителния период, което е
правно абсурдно. Само алтернативни възможности, почиващи на различни, а не еднакви
факти, могат да обосноват атакуване на сделката като относително недействителна или
упражняването на възникнало потестативно право за развалянето й /така и в определение №
1003 от 19.04.2024 година по търг. дело № 1211/2023 година на ВКС, II т. о., определение №
1084 от 07.04.2025 година по търг. дело № 2220/2024 година, II т. о./. По тези съображения,
като свързани с реалното изпълнение на задълженията по атакуваната сделка ирелевантни са
твърденията, че плащания от страна на ответницата-физическо лице липсват направени и
съответно липсват постъпили при търговското дружество в несъстоятелност.
Предвид изложеното по-горе, обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявената искова претенция следва да бъде изцяло
отхвърлена.
На ответницата - физическо лице, с оглед изхода на настоящото производство, следва
да бъдат присъдени направените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от
900 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на ангажирания по делото
един адвокат пред първата инстанция. Доказателства за уговорено и най-вече платено
възнаграждение за ангажирания по делото един адвокат за настоящата инстанция липсват.
Липсват такива за направени каквито и да било разноски пред същата, поради което и такива
не следва да бъдат присъждани в нейна полза. Горната сума следва да бъде възложена в
тежест на въззиваемия „А и Л търговско представителство“ ООД - в несъстоятелност и
несъстоятелния длъжник „Контракт инвест“ ООД - в несъстоятелност, като за второто
посочено дружество това следва от обстоятелството, че синдикът е съищец и поддържа
исковата претенция, по повод на която е образувано производството.
В тежест на „Контракт инвест“ ООД - в несъстоятелност, на основание специалната
норма на чл. 649, ал. 6 от ТЗ, следва да бъдат възложени и държавната такса за разглеждане
на делото пред първата инстанция - 462.84 лева, както и тази за въззивното разглеждане на
делото в размер на 231.42 лева /в този смисъл и определение № 407 от 21.02.2024 година на
ВКС по частно търг. дело № 2125/2023 година, II т. о./. Така казаното и с оглед изхода на
делото налага отмяна на решението, както бе посочено по-горе изцяло, включително
досежно държавната такса пред първата инстанция.
Мотивиран от горното и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260022 от 23.10.2024 година, постановено по търг. дело №
82/2021 година по описа на Окръжен съд-Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „А и Л Търговско представителство“ ООД, ЕИК *********, със
съдебен адрес град Несебър, к. к. „Слънчев бряг“, бизнес център „Корал сити“ , ет. 4, офис №
С5, при участието на синдика на „Контракт инвест“ ООД (н) А. Й. К., със служебен адрес
град Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ №42а като съищец, да бъде обявена за
9
недействителна по отношение на кредиторите на „Контракт инвест“ ООД (н), ЕИК
*********, извършената от длъжника „Контракт инвест“ ООД (н) сделка, а именно: договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 73, том ХV, рег. № 17151, дело №
2674/2018 година на нотариус с район на действие Районен съд-Несебър, вписан в Служба
по вписванията-Несебър под № 62, том 27, дело № 5078/2018 година, с който „Контракт
инвест“ ООД (н) е продало на С. В. П., гражданка на Руската федерация, с адрес: Руска
федерация, град Москва, ул. Кастанаевская, д. 31, кв. З, ап. 25 следния недвижим имот,
собственост на дружеството, находящ се в град Свети Влас, община Несебър, област Бургас,
а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 11538.4.84.1.14 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свети Влас, община Несебър, област
Бургас, одобрени със заповед № РД-14-48 от 03.10.2005 година на изпълнителния директор
на АК, с последно изменение със заповед № КД-14-02-1626 от 20.11.2007 година на
Началника на СГКК-Бургас, представляващ апартамент №А14, с адрес на имота: град Свети
Влас, „П. б.“, ет. 0, ап. 14а, представляващ част от комплекс ваканционни апартаменти „П.
б.“, разположена в поземлен имот с идентификатор № 1.1538.4.84, с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент; брой нива на обекта - едно, състоящ се от:
стая, антре, баня с тоалетна, тераса, със застроена площ от 44 кв. м., ведно с прилежащите
части от 14.94 кв. м. идеални части от общите части на сградата или с обща площ от 58.94
кв.м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху прилежащия
на сградата терен, при граници на апартамента: на същия етаж - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 11538.4.84.1.15, под обекта - няма, над обекта - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 11538.4.84.1.32.
ОСЪЖДА „Контракт инвест“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище
град Свети Влас и адрес на управление ул. „Средна гора“, комплекс „П. б. 1“, ап. 41 и „А и
Л Търговско представителство“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър, к. к.
„Слънчев бряг“ и адрес на управление бизнес център „Корал“, офис № С5 да заплатят на С.
В. П., гражданка на Руската федерация, с адрес: Руска федерация, град Москва, ул.
Кастанаевская, д. 31, кв. З, ап. 25, чрез адв. Л. Г. - БАК, с адрес за връчване: 8000 град
Бургас, ул. „Княз Борис I-ви“ № 2, ет. 1, офис 6 сумата от 900 /деветстотин лева/ лв.,
представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски пред Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Контракт инвест“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище
град Свети Влас и адрес на управление ул. „Средна гора“, комплекс „П. б. 1“, ап. 41 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд - Бургас
държавна такса за въззивното производство в размер на 231.42 /двеста тридесет и един лева
и четиридесет и две стотинки/ лв., както и държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 462.84 лева /четиристотин шестдесет и два лева и
осемдесет и четири стотинки/, които суми да се съберат от масата на несъстоятелността.
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му
на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11