РЕШЕНИЕ
№ 653
гр.Я., 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20232330102198 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена
молба от С. Н. К. с ЕГН ********** лично и в качеството му на баща и законен
представител на детето Н. С. К., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.Я., ж.к. „***,за
издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителите
домашно насилие от страна на лице, което му е бивша съпруга и от което има дете –
П. Д. С., ЕГН ********** от гр.Я., ж.к. „***.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършено твърдяното домашно насилие, а именно: Молителя твърди, че заедно с
ответницата са родители на малолетното дете Н. К., род. на *** г., като с решение по
гр. дело № *** г. по описа на ЯРС бракът им прекратен по взаимно съгласие, като
родителските права по отношение на малолетното дете били предоставени на майката
и бил определен режим на лични контакти на бащата. Твърди се, че пред последната
година се наблюдавало агресивно поведение от страна на ответницата по отношение на
детето и неглижиране на родителските задължения. По отношение на детето
ответницата проявявала психическо и емоционално домашно насилие, а по отношение
на молителя освен психическо и емоционално домашно насилие и физическо такова, в
присъствието на детето. Молителите били многократно обиждани от ответницата от
които детето се чувствало унижено, като последната не проявявала никаква
1
загриженост за детето по отношение на здравословното му и емоционално състояние,
което застрашавало неговата психика. Твърди се, че бащата взел детето с оглед
упражняването на режима на лични контакти през лятото за периода 15.07.- 15.08.2023
г., като искал да удължи престоя на детето при него с три дни. Същия осъществил
контакт с майката, като такъв му бил отказан и трябвало да върне детето при майка му
на 08.08.2023 г., с уговорка, че ще я вземе пак на 13.08.2023 г. за една седмица. На
посочената дата 08.08.2023 г. бащата води детето на адреса на майката, намиращ се в
гр.Я., ж.к.. „***. Докато я водил детето се разплакало, като обяснило на молителя, че
ответницата я заплашила, че ако не чете и ако е напълняла, ще я изхвърли на улицата
като мръсно коте, като молителя и жената с която живее се опитали да я успокоят. При
пристигането молителя с детето тръгват към входа на блока, като при вида на майка си
детето отново се разплакало. Ответницата с груб тон я попитала защо плаче, като се
заканила, че докато не и каже причината няма да я допусне в апартамента. Детето
казало, че плаче защото било напълняло и щяло да бъде изхвърлено като мръсен
котарак. Твърди се, че ответницата тогава избухнала и започнала да крещи, че вижда че
е напълняла и винаги ставало така, когато детето било при баща му. Ответницата
отправила обиди и към молителя и неговата майка за посоченото по-горе
обстоятелство и станала агресивна. Всичко това се случило пред детето което плачело,
като молителя се опитал да я успокои, като обидите по отношение на молителя и
неговата майка продължили. В един момент ответницата отворила вратата на входа,
казала на детето Н. да влиза и преди да затвори вратата заявила на молителя, че няма да
види дъщеря си поне три месеца. През това време последния успял да отвори вратата и
повикал детето да се върне при него, с оглед на това, че месечния престой при него за
детето приключвал на 15.08.2023 г. Детето се връща като се качва в колата където
стояло. Ответницата изпаднала в истерия, започнала да крещи и блъска по личния
автомобил на молителя, крещяла на детето да слиза, като блъскала и обиждала
молителя С.. Също така започнала да обижда и приятелката му, като молителя се
опитвал да я успокои. Последния като видял, че детето било стресирано и бил в
безизходица, чрез тел. 112 сигнализирал органите на полицията, които се отзовали на
място. През това време детето се стресирало още повече, като си мислело, че баща й
ще влезе в затвора и неудържимо плачело. Полицейските служители провели разговор
със страните, както през нова време дошъл и приятеля на ответницата, който също
налитал на молителя и го обиждал и само присъствието на полицейските служители
последната с мъжът с който живеела се прибрали в апартамента.
Молителя се страхувала от ответницата, счита, че същата е заплаха за него и
детето, като претендира налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН,
както и издаване на заповед за защита по отношение на тях. Прилага декларации за
извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
П. Д. С. лично и като майка и законен представител на детето Н. С. К. е подала
2
молба срещу С. Н. К. от гр.Я. за издаване на заповед за защита . В същата се твърди, че
детето било при баща си от 15.07.2023 г. и трябвало да остане при него до 15.08.2023 г.
На 07.08.2023 г. ответника й звъннал, че нямал възможност да гледа детето до
15.08.2023 г. и на 08.08.2023 г. след 20.00 ч. щял да го върне на майката. Вечерта около
21.00 ч. ответника с жената с която живеел и детето отишли пред блока им.
Молителката слязла и чакала детето да отиде, но в този момент ответника грабнал
детето, като бил ядосан. Детето започнало да плаче, като била качила 10 кг. и тогава
баща му го грабнал и го качил в колата, като същото плачело. Започнала да обикаля
колата за да се опита да вземе детето, но ответника натискал всички врати и крещял
същото да стои вътре и да не мърда, а към молителката отправял закани за убийство и я
обиждал. Преди ответника да затвори вратата на колата, молителката успяла да си
вкара крака но първия я издърпал и изблъскал, крещял й и започнал да я плаши с
полиция. Молителката твърди, че това било в резултат на увеличението на издръжката
която ответника дължал за детето, като последния искал да я смачка и използвал детето
за тази цел. Връзката между нея и детето била изключително силна, като ответника се
възползвал и тя прекратила предното дело за домашно насилие над нея.
Молителката се страхувала от ответника, счита, че същия е заплаха за нея и
детето, като претендира налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН,
както и издаване на заповед за защита по отношение на тях. Прилага декларация за
извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителя С. Н. К. се явява лично и се представлява от
пълномощник адвокат, чрез който поддържат молбата, сочат доказателства и
претендират налагане на мерките по заповедта за незабавна защита.
В съдебно заседание молителката П. Д. С. се явява лично и се представлява от
пълномощник адвокат, чрез който поддържат отговора на молбата, сочат
доказателства и претендират молбата да бъде оставена без уважение.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените
в нея доводи, събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Молбите са подадени в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от
акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по
реда на ЗЗДН – с лице което е бивш съпруг/а и от което имат дете и същата са
допустими.
С Определение № *** г. на основание чл.213 ГПК производствата по гр. дело
№ *** г. и гр. дело № *** г. и двете по описа на ЯРС са съединени, с оглед на това, че
участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника, налице била
идентичност на страните и делата имали връзка помежду си, с оглед на това, че и двете
били по ЗЗДН и касаели един и същи инцидент на 08.08.2023 г., като производството
3
продължило под гр. дело № *** г. по описа на ЯРС. По последното производство има
издадена заповед за незабавна защита, като молбата на П. Д. С. лично и като законен
представител на детето Н. К. за издаване на незабавна защита не е уважена.
Страните не споря, а и от представеното удостоверение за раждане на детето Н.
С. К., род. на *** г., безспорно се установява, че същите са негови родители. Също така
не спорят, че с решение по гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, на осн. чл. 50 СК бракът
между тях е прекратен, като упражняването на родителските права са предоставени на
майката, като на бащата е определен режим на лични отношения с детето.
Също така страните не спорят, че от 15.07.2023 г. детето било при бащата и на
08.08.2023 г. отишъл да го връща на майката, след предварителна уговорка помежду
им.
По делото е изготвен и приет социален доклад от Д“СП“- Ямбол, от който се
установява, че детето Н. се отглеждало в семейна среда. Родителите заявили, че се
стараели пълноценно да задоволяват потребностите на детето според нуждите му, като
и двамата показали емоционална привързаност към детето, демонстрирали интерес и
загриженост към проблеми в неговото развитие. Заявили желание и за в бъдеще да
оказват нужната помощ и социална подкрепа на детето, като и двамата родители
притежавали необходимите родителски качества и ресурс да обезпечат пълноценно
грижите за детето и да осигурят всичко необходимо за неговото развитие.
.По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпити на свидетели.
Свидетелката П. И. Д. ( живееща на семейни начала с молителя С. К.) заявява, че
на 08.08.2023 г. се връщали от море и трябвало да върнат детето на майката около
21.00 ч. вечерта. Това се случило в гр.Я., к-с „***“, като детето било разстроено и
започнало да плаче. Причината за това била, че детето било твърде дебело и ако не
спряла да се храни и не започнало да чете книги майка му щяла да я изхвърли на
улицата. Когато пристигнали пред блока майката ги чакала, като С. с детето слезли от
колата и тръгнали към нея. Майката попитала детето защо плаче, като същата и
отговорила, че плаче защото щяла да и се кара затова, че била напълняла и не била чела
книги. В този момент майката избухнала, започнала да обижда С. и майка му, като
детето още повече се разстроило. Казала на С., че няма да му разреши да вижда детето,
като той отворил входната врата и казал на Н. да тръгва с него, защото имал още дни от
личните си контакти. Детето тръгнало към колата и плачейки влязло в нея, като
майката започнала да крещи, да вика, мъчела се да отвори вратата на колата и да блъска
по нея, започнала да блъска С., да го щипела и дере, като същия се опитвал да я
успокоява, като и казал, че са навън и всичко се случва пред детето. Майката
обикаляла колата, мъчела се да изкара детето от колата, като крещяла и обиждала С. и
нея. Същия се обадил на тел.112 и сигнализирал органите на полицията. Тогава
ответницата спряла да буйства, но продължавала да ги обижда, като детето пищяло и
4
казвало ,че не иска мама и тати да влязат в затвора. Полицейските служители говорили
със страните, като извикали нея и Н. и разговаряли с детето за причината и то им я
казало. Полицаите призовали страните за сведения и в този момент се появил един
господин който започнал да заплашва С., че щял да го пребие и разбрала, че това бил
М. и знаела кой е. Тогава се намесили полицаите и му казали да се прибира, като
напрежението за детето било огромно. Детето било при тях и се чувствало много
добре, като С. нито веднъж не обидил майката. Детето споделяло с нея, че майка й я
била удряла защото не искала да гледа постоянно брат си и не искала да говори за
майка си, като била наказвана да не гледа телевизор. При баща си се чувствала
спокойно. Детето посещавало баба си, която живеела през един вход и това било
нормално. Детето сменило училището си защото за нея и за тях било по удобно, като за
това не били информирали майката. С. я водил и вземал от училище, бабата не, като
другата баба също търсила детето и с нея нямало проблеми.
Свидетеля Й.П.В. ( без родство със страните) заявява, че познава П., като децата
им били в едно училище и живеели в един квартал. Преди няколко дни се били чули с
П. да съберат децата да играят, но това щяло да се случи когато С. го върнел. На
08.08.2023 г. около 17.00 ч. П. и писала, че С. щял да върне Н. вечерта и щели да се
видят. Около 20.00 ч. тръгнали с колата и детето си, като приближили блока
паркирали. Тогава видяла П. на вратата на входа, като С. бил по стълбите с Н..
Първоначално разговаряли, но след това С. хванал Н. за ръката и тръгнали към колата.
П. започнала да слиза по стълбите и когато забелязала, че Н. плаче разбрала, че нещо
не е наред. С. вкарал детето в колата, като П. била след тях и била разстроена.
Започнала да обикаля покрай колата, като С. заставал пред нея и не и давал да отвори
вратите на колата. Свидетелката не искала нейното дете да присъства и затова не
отишли при тях, като видяла П. как дръпнала вратата. Н. плачела, като в колата имало
руса жена, като С. натискал вратата и тогава си тръгнали. Преместила колата встрани
да изчакат и видяла С. да вади телефон, след малко минала патрулна кола и завила към
техния вход. С. бил по-нервен, но не била чула думи и изрази които са си казвали,
видяла П. как отворила вратата и искала да вземе детето, но С.я я натискал. Виждала
Н. която била с нейното дете в едно училище, като я виждала и с баба й, като С. и баба
й я водили на училище. Колата на С. била паркирана пред блока и разстоянието където
била тя било доста голямо, като стълбите били на входа. Преди да види как С. си вадел
телефона слязъл М., като с П. си казали нещо и той стоял настрани когато дошли
полицаите.
Свидетелите Ж. Г. и Н. П. споделят, че са полицейски служители, като на
посочената дата по сигнал били изпратени на адреса. Там заварили лицата, които
стоели до паркиран автомобил пред блока и били поотделно. Когато пристигнали
скандал нямало, като разговаряли и с двамата и изготвили докладна записка. Разговора
им бил за връщането на детето от бащата, като ги предупредили по ЗМВР. Детето било
5
в колата на бащата, като детето споделило, че майка му ще се кара заради килограмите,
било разстроено и останало при бащата защото не бил изтекъл срока му за лични
контакти.
По делото е назначена и изслушано заключението на в.лице по
съдебнопсихологическата експертиза, като от същата се установява, че родителите
имали задължение за грижата за децата, като напрежението от партньори се
прехвърляло в ролята на задължение за грижата за децат, когато имало нарушение във
функционирането им. В тази връзка партньорската роля между страните била
нарушена, а родителската пострадала. В лицата им се наблюдавало дисфукнкционални
роли, което било предпоставка за засилване на конфликта с тяхното родителстване.
Детето Н. било нормално развито за възрастта си, като не се наблюдавала засилена
тревожност, но се наблюдавало неразбиране на ситуацията на невъзможност да се
срещне с майка си, което предизвиквало състояние на смут и вина и желание да се
поправи. Не било наложителна професионална помощ към детето, но към двамата
родители била препоръчителна. Детето не можело правилно да отчита при кого от
двамата родители желаело да живее, като било склонно към фантазиране. Бащата С. К.
бил пъввичен тип личност, емоционален, открит, изнасял навън чувствата си,
екстравертен. Опитвал се да задоволи всички желания на детето. Майката П. С. била
емоционално балансирана, сензитивна личност, грижовна, отговорна в ролята си на
майка, като било видима връзката между нея и Н..
В о.с.з. вещото лице уточнява, че нейното усещане било, че детето се
притеснявало, че било пълно, че трябвало да яде по-малко, защото нямало да се хареса.
Детето било внушаемо, като искало да вижда и двамата си родители по равно, като се
говорило за тревожност, чувство за вина, но не и за насилие. Нямало по-голямо
насилие от това което виждало и което се случвало между майка му и баща му, като по-
точно било емоционално нараняване, а не насилие. Детето говорило с привнесени думи
от възрастен, като мечтата му била майка му и баща му да се съберат, но това било
невъзможно, като мечтаело да бъде умно, като се чувствала виновно когато не
изпълнило какво му била казала майка му да чете книги, като не му харесвало, че не
вижда майка си, защото тате подал да не я вижда, както това не му харесвало и се
страхува някой да не отиде в затвора.
Приложена е и преписка № *** г. на ОДМВР- Ямбол, както и самостоятелна
работа №*** на втора група, самостоятелна работа № ***на втора група, входно ниво
по математика, входно ниво по околен свят 2 клас, входно ниво по български език,
заверени копия на заявление от П. Д. С. до Директора на ОУ „***“ гр.Я. с вх. № *** г.,
уверение изх. № *** г., издадено от ОУ „Любен Каравелов“, както и заповед за
незабавна защита №****. по гр.д. №****г. по описа на ЯРС.
При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото не е доказано
6
извършването на твърдяния в молбата акт на домашно насилие от страна на
ответника спрямо молителителя на 08.08.2020 г. и на 26.08.2020 г.
Целта на производството по ЗЗДН, е даде съдебна защита на молителя от всеки акт
на домашно насилие. В чл.2, ал.1, законодателя е предвидил, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху
дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В посочения
закон липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“ и „емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат всички действия на вербално посегателство,
касаещи тежка обида и унижаване, действия на агресия и заплахи, с които се
осъществява психическа принуда за извършване или неизвършване на определени
дейности, които действия по естеството си и по интензитета си имат силно
отрицателно вредно въздействие върху психиката на едно лице и предизвикват у него
основателен страх.
За уважаване на молбата на защита от домашно насилие, следва да бъде
установено кумулативното наличие на две предпоставки, а именно, дали е осъществен
от ответника по молбата за защита противоправен и умишлен насилствен акт в някой
от формите, съдържащи се в чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН, който акт е насочен спрямо друго
лице- молителя в производството по ЗЗДН, и наличие на две лица на правна,
фактическа и/или родствена връзка, подробно изброени в чл.3 ЗЗДН. От друга страна
следва да се има предвид, че сочения в молбата акт на домашно насилие следва да бъде
доказан изцяло по естеството си, време, място, начин на извършване на авторството.
Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки за защита, с които се цели да се даде ефективна защита
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, т.22, че налаганите по
ЗЗДН мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят
пострадалото лице, а не да санкционират извършителя.
В настоящия случай не е спорна процесуалната легитимация на страните, очертана
в чл.3 ЗЗДН, с оглед на това, че към момента на сезирането на съда и към момента на
извършване на актовете за домашно насилие, страните са бивши съпрузи, като имат и
дете.
При разглеждането на спора, следва да се прецени дали са събрани доказателства,
установяващи извършените от страна на ответника на твърдените актове на домашно
насилие, а също и дали същите съставляват актове на домашно насилие, съобразно
посочената в закона дефиниция. Настоящия съдебен състав приема, че процесните
7
актове на домашно насилие, за които се твърди, че са извършени от страните на
08.08.2023 г., не съставляват прояви на домашно насилие, така както се изиска от
ЗЗДН. По делото са представени от молителите декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Спорът
в случая е концентриран по въпроса, дали спрямо молителите са осъществени актове
на домашно насилие на посочената дата, изразяващи се във вербална агресия на всеки
един от тях спрямо другия, т.е. дали поведението им би могло да бъде квалифицирано,
като акт на домашно насилие от вида на психическо и емоционално такова, според
легалната му дефиниция в чл.2, ал.1 ЗЗДН. По случая с детето спора е концентриран
дали е осъществен акт на домашно насилие на посочената дата, изразяваща се в
невербална агресия на ответниците по молбите спрямо него, във въвличането му в
конфликт с другия родител, което е провокирало у него психически дискомфорт,
безпокойство и тревога. Според регламентираната в ЗЗДН специфика на
производството, е допустимо, съгласно чл.13, ал.3 издаване на заповед за защита само
на основание, приложената от молителите декларации по чл.9, ал.3, когато няма други
доказателства. В случая обаче са събрани доказателства, които изключват
приложението на горната хипотеза и не установяват предпоставките за издаване на
заповед за защита. Според настоящия съдебен състав, в хода на производството пред
настоящата инстанция са събрани доказателства, от които не може да се направи извод
за обективно извършени актове на домашно насилие от страна на ответниците, спрямо
молителите и детето, а описаното в молбата и установеното по делото поведение на
ответниците, според настоящия съдебен състав не покриват признаците на домашно
насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че са налице влошени
взаимоотношения между страните. Причина за тези влошени отношения обаче се
коренят, в това, че детето след осъществяване на лични контакти с бащата, същото се
връщало с наднормено тегло и не четяло книги. Това тревожно състояние на детето
било забелязано от бащата. Тези посочени по-горе обстоятелства са станали причина за
конфликта между страните на 08.08.2023 г., като и двете молби за домашно насилие са
подадени във връзка с посочения инцидент. За съда е необяснимо поведението и на
двамата родители, които взаимно се обвиняват в извършването на домашно насилие
един спрямо друг и то в присъствието на детето. От разпитаните по делото свидетели
безспорно се установява, че бащата е този който взел детето и го вкарал в колата, като
майката се е опитвала да го вземе от там. И двамата са вършели действия които са
недопустими да извършват пред очите на детето си.
От събраните доказателства, включително от изготвения социален доклад и
приета психологическа експертиза безспорно се установява, че детето се отглежда в
семейна среда към момента от неговия баща, като и двамата показали емоционална
привързаност към детето, демонстрирали интерес и загриженост към проблемите в
неговото развитие. Заявили желание за в бъдеще да оказват нужната помощ и
8
емоционална подкрепа на детето. И двамата родители притежавали необходимите
родителски качества и ресурс да обезпечат пълноценно грижите за детето и да
осигурят всичко необходимо за неговото развитие.
Изразено негативно отношение на молителите спрямо всеки от тях и обратно се
установява от психологическата експертиза, като се наблюдавало дисфукнкционални
роли, което било предпоставка за засилване на конфликта с тяхното родителстване.
Това се отразявало и на детето, при което не се наблюдавало засилена тревожност, но
се наблюдавала неразбиране на ситуацията на невъзможност да се среща с майка си и
братчето си, като искало да се поправи.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че ако поведението на страните
продължава да е същото, то по отношение на детето им ще се развие синдрома на
родителско отчуждение, спрямо някой от тях, което в никакъв случай не е в интерес на
детето. Съдът, счита, че родителите не осъзнават в достатъчна степен пораженията,
които се нанасят на детската психика от враждебните отношения помежду им и
нежеланието или неспособността им да надмогнат собствения си негативизъм един
към друг в името на интереса на детето. Същите следва да осъзнаят, че не съдебните
дела могат да решат проблемите им и най вече този за лични отношения на бащата с
детето и отражението им върху детското психично, физическо и емоционално
съзряване, а собствената им родителска загриженост и отговорност да се справят с това
в негов интерес. В контекста на гореизложеното, съдът посочва, че счита, че и двамата
родители не проявяват нужната родителска отговорност и грижа за интереса на детето.
В настоящия случай ЯРС приема, че целта на страните е била да реализират
правата си на контакти с детето, поради което и с оглед крайно изострените отношения
между, реакцията им няма как да бъде приравнена на насилие. В тази връзка настоящия
съдебен състав счита, че на преден план страните извеждат личния си интерес, а не
този на детето. В този смисъл съдът счита, че налагането на мерки по ЗЗДН за
посочените случаи, описани в молбата не само няма да способства за подобряването на
комуникацията между самите родители, но би имало обратен ефект.
В обобщение, по делото са установени влошени отношения на страните и
поведението им, касаещи спора им относно възпитанието на детето и по точно на
посочените дати в подадените молби за домашно насилие. Поведението на 9страните,
което е основанието за искането на всеки един от тях в подадените молби лично и в
качеството им законни представители на малолетното дете Н. за защита е именно израз
на тези крайно изострени и влошени отношения между тях. Безспорно това поведение
на всеки един от тях, следва да се определи като причиняващо негативни емоции у тях,
като обидно и морално укоримо. Не може обаче да се приеме, че по своя характер и
въздействие върху молителите, тези актове съставляват форма на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН. Целта на закона е да осигури защита на лица,
9
пострадали от домашно насилие, а не да урежда спорове между лица относно
възпитанието на детето, за разрешаването на които съществуват други правни способи.
С оглед на горепосоченото, съдът счита, че молбата за защита по ЗЗДН следва да
се остави без уважение.
По разноските :
Предвид изхода на делото, молителите С. Н. К. и П. Д. С. дължат държавна такса
за молбите си за защита по ЗЗДН, в размер на 25,00 лв.- арг. от чл.11, ал.3 ЗЗДН, вр.
чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
същите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ЯРС всеки един от тях сумата
от по 375 лв., платени от съда за психилогическата експертиза
На основание чл.78, ал.3 ГПК, всеки един от молителите следва да бъде осъден да
заплати на другата страна направените разноски.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на молителя
С. Н. К. за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед на това, че същото е
определено спрямо миниума на Наредба № 1/09.07.2004 г. ( изм. и доп. Д.В. бр.88 от
4.11.2022 г.)
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № ***г. , подадена от С. Н. К. с ЕГН
********** лично и в качеството му на баща и законен представител на детето Н. С.
К., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.Я., ж.к. „*** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
Заповед за съдебна защита в полза на С. Н. К. с ЕГН ********** и малолетното дете
Н. С. К., ЕГН ********** , с която ответника П. Д. С., ЕГН **********, да бъдат
наложени мерки по чл.5 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № *** г. , подадена от П. Д. С., ЕГН
********** лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Н. С.
К., ЕГН ********** и двете с адрес гр.Я., ж.к. „ ***“ № *** и ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ Заповед за съдебна защита в полза на П. Д. С., ЕГН ********** и
малолетното дете Н. С. К., ЕГН ********** , с която ответника С. Н. К. с ЕГН
**********, да бъдат наложени мерки по чл.5 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. Д. С., ЕГН **********, да заплати на С. Н. К. с ЕГН **********
, направените от същия съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА С. Н. К. с ЕГН **********, да заплати на П. Д. С., ЕГН **********,
направените от същата съдебно-деловодни разноски в размер на 1800 лв.
ОСЪЖДА С. Н. К. с ЕГН ***, да заплати държавна такса по сметка на Ямболския
10
районен съд в общ размер на 400 лв.
ОСЪЖДА П. Д. С., ЕГН **********, да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в общ размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в
седемдневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11