№ 209
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20251001000131 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение от 08.11.2024 г. , постановено по т.дело № 1466/22 г. СГС, ТО, VІ - 13
състав е осъдил ЗАД „Армеец“ АД София , ЕИК ********* да заплати на „Евроагро“ ЕООД,
Каварна, ЕИК ********* сумата от 190 442,69 лева, представляваща обезщетение по
договор за застраховка, инкорпориран в застрахователна полица № 0307К6007927338 за
вреди, причинени по товарен автомобил „Audi SQ7“, рег. № ******** при
пътнотранспортно произшествие на 21.04.2019 г. и довели до тотална щета, на основание чл.
405 ал. 1 КЗ, като е отхвърлил иска за разликата над 190 442,69 лева до пълния предявен
размер от 235 000 лева, като неоснователен. Отхвърлил е иска за заплащане на законна
лихва при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК върху сумата 190 442,69 лева в. за периода от
25.02.2022 г. до 29.04.2024 г. Осъдил е ответника да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 16 410,49 лева, съразмерно с уважената част от иска, и ищеца да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 91,01 лева , съразмерно с
отхвърлената част от иска. Решението е постановено при участието на третото лице-
помагач на ответника „ОЗК- Застраховане“ АД София .
Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното
производство ЗАД „Армеец“ АД София, който го обжалва в осъдителната част с оплаквания
за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът излага, че ищецът не е активно
материално правно легитимиран да претендира обезщетение по процесния застрахователен
договор, тъй като в договор е уговорено заплащането на обезщетение в полза на трето
1
ползващо се лице - „Дойче лизинг България“ АД. Твърди, че представената с
допълнителната искова молба служебна не изхожда от представляващите третото ползващо
се лице, но дори и да се приеме, че удостоверените в нея обстоятелства, а именно
погасяване на задълженията по договора за лизинг са изпълнени, горното обстоятелство не е
от порядък да обоснове промяна на третото ползващо се лице по договора. Инвокира
оплакване за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че в случая не е
налице изключен риск по смисъла на чл. 14.5 от Общите условия на договора за застраховка.
Твърди, че начина на настъпване на вредите и признанията на водача , разпитан като
свидетел за нарушение на хоризонталната и вертикалната маркировка на съответния пътен
участък, както и за управление с много над разрешената от закона скорост - 137 км/ч сочат
на недвусмисления извод, че вредите са настъпили само и единствено в резултат на
съзнателното поведение на застрахования, който е реализирал застрахователното събитие,-
основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение по чл. 14.5 от Общите
условия на договора за застраховка. Поддържа, че съдът неправилно е достигнал до извод,
че липсата на полагане на елементарна дължима грижа не е от естество да освободи
застрахователя от отговорност, като неправилно е реферирал към нормите на чл. 395 и чл. 4
- 8 от КЗ, тъй като наведеното в процеса възражение не е възражение за неизпълнен договор,
а изявление за недължимост на застрахователното обезщетение, свързано с рискове, които
не са покрити от застрахователния договор. Сочи, че съдът не се е произнесъл и по
своевременно наведеното възражение за недължимост на застрахователното обезщетение ,
тъй като процесите вреди не представляват покрит риск по смисъла на чл. пар.1 т. 3 от ДР на
КЗ, тъй като при същите липсва елемент на несигурност, неизвестност, независимост от
волята на застрахования, както и че застрахованият е създал предпоставки за настъпване на
застрахователното събитие. Позовава се наличие на изключен риск по чл. 14.11 от Общите
условия. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че водачът не е адресат на
задълженията на застрахован по договора, тъй като , въпреки че страна по договора е
търговско дружество, изпълнението на задълженията по чл. 50.2, чл. 50.3, чл. 50.5 и чл.
59.6.8 от Общите условия, е свързано с управлението на МПС, което може да бъде
осъществено само и единствено от физическо лице, в случая - син на едноличния собственик
на капитала на дружеството. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли предявения иск, в съотношение на евентуалност да намали размера на
присъденото застрахователно обезщетение.
Въззиваемият „Евроагро“ ЕООД Каварна изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Сочи, че
първоинстанционният съд е приел за безспорно обстоятелството, че отношенията между
третото ползващо се лице по договора за застраховка – „Дойче Лизинг България“ АД и
ищеца се уредени, поради което ищецът се явява активно материално правно легитимиран
да получи застрахователното обезщетение. Излага, че водачът на застрахованото МПС няма
вина за настъпване на застрахователното събитие, тъй като същият се е движил в участък
без ограничение на скоростта, а от преценката на доказателства по делото е формиран
единствения законосъобразен извод, че процесното ПТП е настъпило в резултат единствено
2
на поведението на водача на лек автомобил Пежо 206, който не е подал своевременно ляв
пътепоказател след като вече е завъртял волана наляво с цел предприемане на маневрата
„завой на ляво“ Излага, че преди предприемане на тази маневра водачът на лек автомобил
Пежо 206 е имал възможността и е бил длъжен да забележи движещото се в насрещната
лента превозно средство – товарен автомобил Ауди SQ7“ ПТП и е следвало да не
предприема същата, в случай, че не е бил сигурен, че ще я завърши безопасно. Сочи, че
твърдяната от ответника груба небрежност при управлението на процесното моторно
превозно средство не е доказана в процеса, тъй като същият не е позовава на изрично
предписана мярка по чл. 395 ал. 1 от КЗ, поради което и санкцията по ал. 4 на същата
разпоредба е неприложима. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице- помагач на ответника „ОЗК- Застраховане“ АД София не изразява
становище по въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба от на „Евроагро“ ЕООД, Каварна, ЕИК ********* срещу ЗАД „Армеец“ АД София ,
ЕИК ********* за заплащане на сумата 235 000 лева, представляваща обезщетение по
договор за застраховка, инкорпориран в застрахователна полица № 0307К6007927338 за
вреди, причинени по товарен автомобил „Audi SQ7“, рег. № ******** при
пътнотранспортно произшествие на 21.04.2019 г. и довели до тотална щета, , ведно със
законната лихва върху главницата и направените по делото разноски. Предявеният иск
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 405 ал.1 от КЗ.
Между страните по делото не се спори, че на 04.06.2018 г. същите са сключили
договор за застраховка „Каско” , обективиран в застрахователна полица №
0307К6007927338/04.06.2018 г. с предмет на застраховане лек автомобил марка „Ауди”
модел SQ6 , с рег. № ******** , със срок на действие от 05.06.2018 г. до 04.06.2019 г. В
застрахователната полица като трето - ползващо се лице от правата по полицата е посочено
„Дойче Лизинг България“ ЕАД. Безспорно между страните е и обстоятелството, че на
21.04.2019 г. - в срока на действие на договора е настъпило пътно- транспортно
произшествие, което е обосновало до пълно унищожаване и негодност /тотална щета/ на
застрахования лек автомобил. Безспорно е и обстоятелството, че застрахованият е уведомил
своевременно застрахователя за настъпването на процесното ПТП и вредите, като въз основа
на уведомлението застрахователят е образувал при себе си преписка по щета №
13019030103003. Между страните е безспорно и обстоятелството, че застрахователят е
отказал извършването на плащане на застрахователно обезщетение. Видно от приложеното
уведомление изх.№ 100- 4021/16.08.2019 г. като мотив за отказа застрахователят е посочил ,
че видно от събраните доказателства по преписката и данните по образуваното досъдебно
производство, автомобилът е увреден вследствие на самонадеяното поведение на водача на
МПС - син на едноличния собственик на капитала на дружеството на застрахования, който е
предприел маневра изпреварване на няколко автомобила на неразрешено място - при
3
непрекъсната линия, в населено място и със скорост от 136 км/ч и навлизане в насрещното
платно за движение, в резултат на което е ударил друго моторно - превозно средство – което
по естеството си представлява управление на застрахования автомобил в груба небрежност
от страна на член на семейството на застрахования - изключен риск съобразно клаузата на
чл. 14.5 от Общите условия. В отговора на исковата молба ответникът се е позовал и на
отново на наличието на груба небрежност- изключен риск съобразно клаузата на чл. 14.11
от Общите условия, съобразно която застрахователят има право да откаже плащане на
застрахователно обезщетение в случай на неспазване от страна на застрахования на
предписанията на компетентните органи - в случая на в случай на хоризонталната
маркировка и на вертикалната сигнализация , както и в съотношение на евентуалност на
неизпълнение на задълженията на застрахования по чл. 50.2, чл. 50.3, чл. 50.4 и чл. 50.9 от
Общите условия на договора за застраховка, които са значителни с оглед интереса на
застрахователя и обосновават правото му да откаже плащането на застрахователно
обезщетение. В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът е
навел доводи, поддържа и във въззивната жалба за липса на активна материално - правна
легитимация, поради посочване в застрахователния договор на трето- ползващо се лице,
което единствено има право да претендира процесното застрахователно обезщетение.
С оглед на горната фактическа установеност, основните спорни обстоятелства в
процеса, поддържани и във въззивната жалба дали ищецът е активно материално правно
легитимиран да предяви иска за заплащане на застрахователно обезщетение, както и е
налице ли са твърдените от ответника - застраховател основания за отказ от плащане на
същото – наличие на изключен риск по смисъла на чл. 14.5 и чл. 14.11 от Общите условия, в
съотношение на евентуалност налице ли е неизпълнение на задължение от страна на
застрахования, предвидено в Общите условия на договора за застраховка, които са
значителни с оглед интереса на застрахователя и обосновават правото му да откаже
плащането на застрахователно обезщетение.
От представения по делото договор за паричен заем № С - 18-03815/29.05.2018 г. се
установява, че „Дойче Лизинг България“ ЕАД е предоставило на ищеца „Евроагро“ ЕООД
паричен заем в размер на 92 032,54 евро с цел закупуване на процесния товарен автомобил,
като съобразно клаузата на чл. 7 от същия заемополучателят се е задължил да сключи
договор за застраховка на закупения товарен автомобил в полза на заемодателя. С оглед на
изложеното процесния договор е по естеството договор за застраховка в полза на кредитор,
сключен от длъжник, който се регламентира от разпоредбата на чл. 383 от КЗ. Съобразно
същата, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред
кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за
обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и
разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие – чл. 383 ал.1 от КЗ .
Видно от представената по делото служебна бележка № 249/05.10.2022 г. от „Дойче Бизинг
България“ ЕАД, към 06.10.2021 г. всички задължения на заемополучателя по така сключения
договор за заем са погасени изцяло . Служебната бележка оформена с изходящ номер на
4
дружеството, печат и подписите на две лице- служители на същото, поради което същата се
явява годно доказателство средство за взаимоотношенията на страните по договора за заем. ,
като липсва необходимост същата да е подписана лично от представляващи дружеството. е
Съобразно разпоредбата на чл. 383 ал. 4 от КЗ в случаи на настъпване на застрахователно
събитие и съгласно условията на основния договор между кредитора и длъжника и
условията на застрахователния договор застрахователят извършва плащане към кредитора
до размера на непогасената част от задължението по ал. 1. В настоящия случай, видно от
служебната бележка не е налице непогасена част от задължението на длъжника по договора
за заем, в обезпечение на който е сключен процесния договор за застраховка, поради което
ищецът - застраховащ длъжник се явява активно материално правно легитимиран да
претендира заплащането на застрахователното обезщетение.
Събраните по делото гласни доказателства - разпит на свидетеля А. Д., сочат, че на
21.04.2019 г . свидетелят е управлявал товарен автомобил Ауди SQ7, рег. № ******** по път
І - 9 Каварна- Варна, в посока гр.Варна , като в след до разклона за с.Рогачево, в
непосредствена близост до бензиностанция Петрол пред него попътно в движението се
включил лек автомобил Пежо 206 с ДК № ******** . След включването си в главния път
лекият автомобил Пежо 206 продължил движението си напред с много ниска скорост и
включен десен мигач , поради което свидетелят решил, че същият ще отбива в дясно, и
решил да го заобиколи. За предприемане на маневрата заобикаляне той увеличил скоростта
на автомобила , но в монета на изравняване на двата автомобила , водачът на лек автомобил
Пежо 206 започнал да предприема маневра „завой наляво“ , като с цел избягване на удара ,
свидетелят Д., водач на автомобил Ауди SQ7 навлязъл в насрещната лента. По същото време
обаче в насрещната лента се е движил трети лек автомобил, който напускал територията на
бензиностанцията и се включвал в движението на главния път І-9 , който също не забелязал
автомобила на свидетеля. С резултат на горното последвал удар между товарен автомобил
Ауди SQ7 и лек автомобил Пежо 206, в резултат на който товарен автомобил Ауди SQ7
продължил движението си надясно, напуснал пътното платно и се преобърнал в канавката.
От показанията на свидетеля А. А., водач на лек автомобил Пежо 206 с ДК №
******** се установява, че 21.04.2019 г . свидетелят е управлявал същия лек автомобил по
път ІІІ-902 за с.Рогачево, като е спрял на знак стоп, включил е десен мигач и се е включил
безопасно в движението по път І - 9 Каварна - Варна, посока гр.Варна . След включването в
движението в главния път водачът продължил с ниска скорост по същия, до достигане на
уширение, „остров“ обозначен с маркировка , като същият е включил ляв мигач и е навлязъл
в насрещната лява лента за движение, с цел преминаване през същата и достигане до
бензиностанцията. В този момент автомобилът се е движил с много ниска скорост,
изискуема от предприетата маневра, като при отпочване на същата и в момента на завъртане
на волана наляво , водачът усетил удар от товарен автомобил Ауди SQ7, рег. № ******** ,
който водачът забелязал да се движи в дясната лента още преди включването си в главния
път. Лекият автомобил Ауди SQ7 ударил задната дясна част на управлявания от свидетеля
А. автомобил Пежо 206, в резултат на което продължил пътя си надясно, пресякъл пътното
5
платно и се преобърнал по таван в канавката.
Горните показания са изцяло в унисон със заключението на изслушаната пред
първоинстанционния съд съдебно – автотехническа експертиза ,което настоящата
инстанция кредитира. От същото е видно, че непосредствено преди удара лекият автомобил
Пежо 206 се е движил със скорост от 16 км/, което е изцяло в унисон както с показанията на
водача относно предприетата от него маневра- завой наляво с цел пресичане на насрещната
лента за движение и достигане до бензиностанцията, така и с местоположението на
автомобила – на специално обозначения и предназначен за предприемане на същата маневра
остров, находящ се на специално уширение на пътното платно. Видно от същото
заключение, в момента на удара товарният автомобил Ауди SQ7 се е движил със скорост от
137 км/ч , при позволена за съответния пътен участък скорост от 90 км/ч. Първоначално
лекият автомобил се е движил в дясната пътна лента, по при достигане на кръстовището
между път І-9 и път ІІІ-902/за с.Рогачево водачът на лек автомобил Ауди SQ7 е предприел
маневра изпреварване на няколко поредни автомобила, движещи се преди него, като за целта
се е преместил в лявата пътна лена, предназначена за насрещното движещите се автомобили,
която е била отделена от дясната пътна лента, с двойна, непрекъсната линия, забраняваща
изпреварването в този пътен участък. В момента на достигане от автомобила Ауди SQ7 на
мястото, маркирано за извършване на маневра „завой наляво“ за достигане на
бензиностанцията , водачът на лек автомобил Пежо 206 е предприел маневра „завой
наляво“ , вследствие на което неизбежно е настъпил удар между двата автомобила - в
задната дясна страна автомобила Ауди SQ7 и предната лява част на лек автомобил Пежо
206 . В резултат на удара лек автомобила Ауди SQ7 е напуснал платното да движение
отдясно и се е преобърнал в канавката.
Преценен в съвкупност, горните доказателства сочат с категоричност, че процесното
ПТП е настъпило само и единствено в резултат на противоправното поведение на водача на
товарен автомобил Ауди SQ7. В тази връзка настоящата инстанция не кредитира
показанията на свидетеля А. Д., тъй като същият е син на едноличния собственик на
капитала на дружеството- собственик на застрахования товарен автомобил , който е
управлявал същия в момента на произшествието, поради което е заинтересован от изхода на
спора. Показанията на този свидетел противоречат на останалите гласни доказателства и
заключението на съдебно- автотехническата експертиза както относно мястото на
настъпване на удара, така и относно местонахождението на двата автомобила и причините,
довели до това местонахождение. Показанията на свидетеля А. относно скоростта, с която се
е движил след включването му в главния път / установена с категоричност и от вещото
лице/ съответства изцяло на намерението му за предприемане на маневрата „завой наляво“
при достигане на острова , от който може да пресече насрещната лента и да достигне
бензиностанцията, като местонахождението на лекия автомобил Пежо 206 в момента на
удара сочи на начало на реализиране на именно това намерение. Показанията на свидетеля
Д. относно причините, които са го мотивирали да увеличи скоростта, както и момента на
напускане на лявата пътна лента - а именно предприемане на маневра „заобикаляне“ на
6
лекия автомобил Пежо 206, който е подълбавал да подава десен мигач, „заблудил“ свидетеля,
че автомобилът ще отбива в дясно противоречат изляло на останалите доказателства по
делото. Заключението на вещото лице сочи с категоричност, че 16 секунди преди достигане
на острова товарният автомобил Ауди SQ7 е напуснал дясната пътна лента и е предприел
маневра изпреварване на няколко последователно движещи се автомобила, като скоростта
на движение на същия е била от 137 км/ч. С оглед на горното настоящата инстанция намира,
че поведението на водача на лек автомобил Пежо 206 освен, че е изцяло съобразено с
правилата на ЗДвП не е заблудило по некакъв начин водачът на товарния автомобил Ауди
SQ7 , тъй като същият вече е управлявал автомобила в лявата пътна лента в момента, в
който в същата е навлязъл и лек автомобил Пежо 206 с цел пресичане на същата и достигане
до бензиностанцията. Маневрата изпреварване е осъществена при грубо нарушение на
правилата на ЗДвП - при пресичане на непрекъсната хоризонтална маркировка, която
забранява изпреварване, и със скорост от 137 км/ч , надвишаваща многократно разрешената
за този пътен участък скорост от 90 км/ч. Маневрата е предприета и при несъобразяване на
конкретната пътна обстановка - движение и местоположение на останалите участници в
движението,както и на особеностите на пътя - наличието на „остров“ - уширение, което се
използва за навлизане на територията на бензиностанцията, което сочи на пълна забрана за
движение по същия, в случай, че островът не се използва по предназначение- за достигане
до бензиностанцията. Горният извод е и в унисон и със заключението на съдебно –
автотехническата експертиза, съобразно което водачът на товарния автомобил Ауди SQ7 е
могъл да избегне произшествието, в случай, че не беше предприел маневрата изпреварване
на място, където същата е забранена. Посоченото от вещото лице, че произшествието е
можело да бъде избегнато и ако водачът на лек автомобил Пежо 206 не беше предприел
маневрата завой наляво поради наличието на опасност, не може да промени горния извод,
тъй като по време на удара водачът не лек автомобил Пежо 206 се е намирал на разрешено
място на пътното платно , предприемал е разрешена от закона маневра, спазвайки
необходимата за това скорост , сигнализация , и правила. С оглед на горното настоящата
инстанция намира, че процесното пътно- транспортно произшествие е настъпило само и
единствено в резултат на виновното поведение на свидетеля Д. - водач на застрахования
товарен автомобил Ауди SQ7, който е нарушил правилата на ЗДвП.
Така установения механизъм на настъпване на пътно - транспортното произшествие
и поведението на водача, който го е предизвикал непосредствено след неговото извършване
сочат с категоричност на наличие на изключен от застрахователното покритие риск,
предвиден в клаузата на чл.14.5 от Общите условия. Съгласно същата, изключени от
покритие по застрахователния договор са умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, на член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо се лице,
водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали
застрахователното събитие. В настоящия случай по делото е установено по несъмнен начин,
че процесното пътно - транспортно произшествие е предизвикано от водача на
застрахования товарен автомобил Ауди SQ7 на МПС, който е и син – член на семейството на
едноличния собственик на капитала на дружеството- собственик на лекия автомобил, който
7
е действал с груба небрежност, като е нарушил множество забрани на ЗДвП, предприемайки
маневра изпреварване на забранено място, в нарушение на хоризонталната и вертикала
маркировка, и е управлявал автомобила със скорост от 137 км/ч – значително над
допустимата за съответния пътен участък скорост от 90км/ч. Доводите на въззиваемия, че
за съответния пътен участък не е налице ограничение на скоростта противоречат на
разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, съобразно която скоростта на движение извън населено
място не следва да надвишава 90 км/ч по второкласен път.
Настоящата инстанция намира за неоснователни и доводите на въззиваемия за липса
на груба небрежност по смисъла на чл. 395 ал. 4 от КЗ, доколкото застрахователят не се
позовава на конкретно неизпълнение на задължение, предвидено в застрахователния
договор. Съгласно разпоредбата на чл. 395 ал.1 от КЗ застрахованият е длъжен да вземе
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Съобразно ал. 4 на
същата разпоредба, при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че
настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението
по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на
неизпълнението. В настоящия случай обаче погиването на застраховането имущество не е
резултат от неизпълнение на договорно задължение за неговото опазване , доколкото
управлението на лек автомобил по пътищата е единствения обичаен и допустим начин за
неговото използване по предназначение. С оглед на това, нарушаването на правилата за
движение по пътищата, установени от ЗДвП при управление на застрахован автомобил не
може да бъде възприето като непредприемане на мерки за опазване на застрахованото
имущество, поради което разпоредбата на чл. 395 ал.4 от КЗ не е относима към процесните
отношения, а и въззивникът никога не се е позовавал на същата. В настоящия случай
застрахователят се е позовал на изключен риск , по смисъла на чл. 14.5 от Общите условия
на договора за застраховка, предвиждаща основание за отказ от плащане на застрахователно
обезщетение в случай, че застрахования автомобил бъде увреден от водача на същия, който е
предизвикал увреждането с груба небрежност, каквато е настоящата хипотеза.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен, поради
което същият следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции
обжалваното решение съд следва да бъде отменено, а предявения иск – отхвърлен.
На основание чл.78 ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника
направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 400
лева- юрисконсултско възнаграждение и направените пред настоящата инстанция разноски в
размер на 4 209 лева.
8
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 08.11.2024 г. , постановено по т.дело № 1466/22 г. СГС, ТО, VІ
- 13 състав в частта, в която ЗАД „Армеец“ АД София , ЕИК ********* е осъдено да заплати
на „Евроагро“ ЕООД, Каварна, ЕИК ********* сумата от 190 442,69 лева, представляваща
обезщетение по договор за застраховка, инкорпориран в застрахователна полица №
0307К6007927338 за вреди, причинени по товарен автомобил „Audi SQ7“, рег. № ********
при пътнотранспортно произшествие на 21.04.2019 г. и довели до тотална щета, на
основание чл. 405 ал. 1 КЗ и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Евроагро“ ЕООД, Каварна, ЕИК ********* срещу
ЗАД „Армеец“ АД София , ЕИК ********* за заплащане на сумата 190 442,69 лева,
представляваща обезщетение по договор за застраховка, инкорпориран в застрахователна
полица № 0307К6007927338 за вреди, причинени по товарен автомобил „Audi SQ7“, рег. №
******** при пътнотранспортно произшествие на 21.04.2019 г. и довели до тотална щета ,
ведно със законната лихва върху главницата и направените по делото разноски, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Евроагро“ ЕООД, Каварна, ЕИК ********* да заплати на ЗАД „Армеец“
АД София , ЕИК ********* направените за водене на първоинстанционното производство
разноски в размер на 400 лева – юрисконсултско възнаграждение и направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 4 209 лева.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на третото лице- помагач на ответника
„ОЗК- Застраховане“ АД София .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10