№ 507
гр. Русе, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520200962 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в ***, чрез адв. Н. Б. от АК –
Русе, със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 18-
002015/27.07.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
с което на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б.
„Б“ от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно като неправилно и издадено в противоречие с
действащата нормативна уредба – при нарушение на материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и при липса на
компетентност, неспазена законова форма и неизяснена обективно и в
достатъчна степен фактическа обстановка. Моли за отмяната на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание представителят на дружеството жалбоподател адв.
1
Н. Б. поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.
Представителят на административнонаказващия орган юрк. П.С.-Й.
излага становище за неоснователност на жалбата.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 30.08.2022
г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 16.08.2022 г. по пощата с обратна разписка, поради което се
явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено за това, че на 24.06.2022 г.,
при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на
„РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, по документи в сградата
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, находяща се на адрес гр. Русе, ул.
„Александровска“ № 53, контролният орган е констатирал, че работодателят е
командировал работничката Д.П.В., ЕГН: **********, за периода от
04.01.2022 г.до 04.07.2022 г. в Германия с допълнително споразумение към
трудов договор № 58/30.12.2021 г. на основание чл. 121а КТ вр. чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги. За това допълнително
споразумение обаче не било подадено уведомление съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1б
от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. Разпоредбата вменявала
задължение на работодателя да изпрати такова уведомление до ТД на НАП в
тридневен срок от изменението на трудовия договор. Това следвало да бъде
сторено до 05.01.2022 г. – когато тридневният срок е изтекъл, като това се
явява и датата на извършване на процесното нарушение. Поради
неизпращането на такова уведомление административнонаказващият орган е
преценил, че следва да ангажира административнонаказателната отговорност
на дружеството жалбоподателя за осъществен състав на административно
нарушение съобразно санкционната норма на чл. 414, ал. 1 КТ.
От доказателствата по делото и разпитите на актосъставителя и
свидетелите се установява следната фактическа обстановка:
В периода 21.06.2022 г. – 06.07.2022 г. актосъставителят св. П. П. заедно
2
с колегите си С.М.Л. и Р.Д.Р. осъществили тематична проверка по документи,
представени от дружеството жалбоподател „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Резултатите от тази тематична проверка били обективирани в Протокол за
извършена проверка № ПР2220364/08.07.2022 г. Конкретно на 24.06.2022 г.
актосъставителят и другите служители на ДИТ-Русе констатирали при
прегледа на трудовото досие на Д.П.В., че работодателят е командировал
работничката за периода от 04.01.2022 г. до 04.07.2022 г. в Германия, гр.
Висбаден, ул. Хедвигщрасе № 7, с допълнително споразумение към трудов
договор № 58/30.12.2021 г. на основание чл. 121а КТ вр. чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги. За това допълнително
споразумение обаче не било подадено уведомление съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1б
от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. Работодателят не бил подал
уведомление до ТД на НАП съгласно Приложение № от Наредба №
5/29.12.2002 г. в тридневен срок от изменението на трудовия договор на
Д.П.В. в случая по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ, с което била нарушена
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от
Кодекса на труда. Във връзка с това констатирано нарушение били
предприети следните действия на контролните органи – съставяне на АУАН
за неизпълнение на това задължение на жалбоподателя като работодател на
работничката Д. В., и даване на задължително предписание, обективирано в т.
4 на Протокол за извършена проверка № ПР2220364/08.07.2022 г., по силата
на което жалбоподателят следвало да подаде уведомление съгласно
Приложение № 1 от Наредба № 5/29.12.2002 г. до ТД на НАП в тридневен
срок. Бил предписан срок за изпълнение до 13.07.2022 г., в рамките на който,
съобразно изисканата информация от ТД на НАП – Варна, офис Русе, не са
налице данни да е било изпращано допълнително споразумение.
Административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно, като АУАН и НП са връчени на оправомощено да
представлява дружеството „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД лице, а именно
управителя В.В.Д..
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
3
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Съдът
не намира за основателни изложените твърдения от страна на жалбоподателя,
че в наказателното постановление не било посочено кои разпоредби са били
нарушени, както и че било налице несъответствие в цитираните в АУАН и
НП разпоредби. От съдържанието на НП е видно, че според
административнонаказващият орган нарушената разпоредба е тази по чл. 3,
ал. 1, т. 1, б. „Б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. Фактът, че
нарушената разпоредба не е изрично отразена в заключителния параграф на
текста на наказателното постановление, в който се изписва коя е
санкционната норма, под която дружеството нарушител се подвежда към
административнонаказателна отговорност, не се отразява на
законосъобразността на наказателното постановление, защото нарушената
разпоредба е посочена в самия му текст в обстоятелствената част, където
административнонаказващият орган е обсъдил обективната страна на
извършеното нарушение. Това обстоятелство е напълно достатъчно, за да се
счита спазено формалното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, доколкото не
е налице изрична законова повеля посочването на нарушените разпоредби в
санкционния акт да бъде направено в конкретна част или в специално
отделено място от текста на наказателното постановление. Липсва изискване
за реквизит, който изрично да указва конкретното местоположение на
нарушената разпоредба при самото текстово оформление на наказателното
постановление. В съставения против жалбоподателя Акт № 18-002015 за
установяване на административно нарушение е налице изрично обособен
абзац, в който е посочена същата като в наказателното постановление за
4
нарушена разпоредбата на чл. чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от Наредба №
5/29.12.2002 г. Актосъставителят в най-ранната фаза на
административнонаказателното производство няма задължение да посочи
санкционната разпоредба, която съдържа в себе си и състава на самото
административно нарушение, за разлика от административнонаказващия
орган при издаване на наказателното постановление. Поради това недоказани
се явяват твърденията на жалбоподателя, че не е налице съответствие между
цитираните в АУАН и НП законови разпоредби. Неоснователни са
аргументите на жалбоподателя, че в наказателното постановление липсвало
описание на това какво нарушение е било извършено, кога е било извършено,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
подкрепят. Всичко това е отразено в текста на наказателното постановление
по достатъчно ясен и разбираем начин, а по отношение на доказателствата
няма пречка същите да бъдат представени в хода на обжалването на
наказателното постановление, включително и да бъдат представени нови
такива, касаещи извършването на нарушението. Неоснователни са
твърденията, че свидетелят по АУАН Р. Р. не можел да участва едновременно
като свидетел на извършването и установяването на нарушението, както и
при съставяне на АУАН. Такова съждение не намира опора в нормативната
уредба, доколкото ЗАНН не забранява съвместяването на различните качества
на свидетели. Принципът, залегнал в ЗАНН, е обезпечаване разкриването на
обективната истина, поради което като първостепенна важност се отдава
водещо значение на свидетелите, придобили непосредствени впечатления от
обстоятелствата, касаещи нарушението, т.н. свидетели очевидци. Такива
могат да бъдат свидетели както на извършването, така и на установяването на
нарушението. В не малко случаи едно лице може да бъде свидетел както на
извършване, така и на установяване на нарушението, ако последното е
установено в момента на неговото извършване. ЗАНН не поставя изискване
актосъставителят да издирва две групи свидетели очевидци и съответно актът
да бъде подписан едновременно както от такива, присъствали на
извършването, така и от такива, присъствали на неговото установяване.
Достатъчно да е налице най-малко една от тези групи свидетели и именно на
това се дължи поставянето на съюза „или“ в цитираната разпоредба, която не
изключва възможността тези свидетели да са били както на извършване, така
и на установяване на нарушението. Едва само когато актосъставителят не
5
може да обезпечи свидетели очевидци на извършване или установяване на
нарушението, тогава, за да бъде законосъобразно съставен АУАН, той следва
да се състави в присъствието на двама други свидетели, които се явяват
свидетели само на неговото съставяне, но не и очевидци на извършеното
нарушение. Никъде в ЗАНН не е налице изискване свидетелите при
съставянето на акта да са различни от свидетелите на извършването или
установяване на нарушението, когато такива са били първоначално
установени. Такова изискване не би имало нито правна, нито житейска
логика, защото основната роля на свидетелите е да обезпечат доказването на
извършеното нарушение, а не толкова формалната страна на неговото
констатиране.
Неоснователни са развитите от защитника доводи, че са изтекли
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Както се приема и в задължителната съдебна
практика и в частност Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по
т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от
28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК, понятието „откриване на
нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, не е легално
дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика
безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за
това материали и/или информация са налични в съответната администрация,
защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и
мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от
обективна и субективна страна по определен състав. Изрично се приема, че по
смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и
индивидуализиране на физическото, респективно на юридическото лице,
което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, а не съществуването на възможност това да
бъде сторено. Поради това възможността нарушителят да бъде открит от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе чрез
използване на предоставения с чл. 62, ал. 3, изр. 2 КТ електронен достъп в
реално време до регистъра на трудовите договори, воден от НАП, не означава,
че нарушението ще се счита незабавно открито с изтичане на тридневния срок
6
за подаване на уведомлението и липсата на данни за постъпването му в
информационната система на НАП. Както се сочи и в съставения АУАН,
нарушителят е бил открит при извършената на 24.06.2022 г. проверка, а
самият АУАН е съставен на 08.07.2022 г., т.е. безспорно в рамките на
тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН. В този смисъл е и
Решение № 37/22.03.2023 г. по КАНД № 19/2023 г. на АдмС – Русе.
Неоснователни са твърденията на защитата, че е налице изпращане на
работник в рамките на предоставяне на услуги по смисъла на чл. 121а, ал. 2
КТ, за което не се иска изпращане на изискуемото съобразно Наредба №
5/29.12.2002 г. уведомление до ТД на НАП. Налице е командироване по
смисъла на чл. 121а, ал. 1 КТ, тъй като, за да бъде налице само изпращане в
рамките на предоставяне на услуги, е необходимо това да бъде сторено от
предприятие, което осигурява временна работа. Не са налице доказателства,
че дружеството жалбоподател е именно такова предприятие. На следващо
място трудовият договор с предприятие, което осигурява временна работа,
съгласно разпоредбата на чл. 107р, ал. 4 КТ се сключва само и единствено
при две възможни условия – до завършване на определена работа или до
заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Видно от
приложените по делото Трудов договор № 58/30.12.2021 г. и Допълнително
споразумение към Трудов договор № 58/30.12.2021 г. договорът е сключен
без определен срок, срочно се явява единствено командироването на
работничката, което не може да послужи като основание този договор да се
квалифицира като такъв, сключен с предприятие за временна работа, защото
този вид договор е от свой самостоятелен вид и не срокът на
командироването, а срокът на самия договор е съществено значение за
определянето му като такъв. Следователно от анализа на доказателствата по
делото не може да бъде направен извод, че е налице изпращане в рамките на
предоставяне на услуга, а не командироване, на работничката Д.П.В..
Съдът не споделя развитата от защитника теза, че АУАН е следвало да
бъде издаден едва когато изтече срокът, даден със задължително предписание
по повод отстраняване констатираното нарушение. Прилагането на
принудителни административни мерки, каквото се изразява издаденото
задължително за неговия адресат и жалбоподател по делото предписание, и
привличането към административнонаказателна отговорност не са
взаимоизключващи се и няма пречка контролните органи да използват и
7
двата способа за въздействие спрямо нарушителя, за да го подтикнат към
законосъобразно поведение и да осигурят превенция спрямо евентуални
бъдещи нарушения. Този извод може да бъде направен и по аргумент от
разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, според която принудителни административни
мерки могат да бъдат прилагани спрямо нарушителя и за отстраняване на
последиците от извършените нарушения, в каквато хипотеза се намираме в
настоящия случай. Отстраняването на последиците от допуснато нарушение
не би могло да бъде приравнено на заличаване факта на извършеното
нарушение, особено в случаите на формално нарушение, каквато хипотеза е
налице по настоящото дело.
Съдът не счита, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Това следва от мотивите на Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г. Специалният състав по глава
ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в
КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според
която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ
съобразно чл. 415в КТ, имат два основни признака: нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък
размер.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението по чл. 414, ал. 1 КТ, а не по чл. 414, ал. 3 КТ.
Последният текст, в приложимите си части, предвижда, че работодател, който
наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 3, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Нормата на чл. 62, ал. 3, изр. 1 КТ гласи,
че в тридневен срок от изменението на трудовия договор работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната ТД на НАП. В наказателното постановление като нарушена е
посочена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1, б.“Б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002
8
г., а не тази на чл. 62, ал. 3 КТ, за да се приема като приложима санкционната
норма на чл. 414, ал. 3 КТ. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ е последно
допълнена с ДВ, бр. 108 от 2008 г., т.е. тя не е съобразена с допълненията,
направени с ДВ, бр. 17 от 2021 г., в разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1, б. „Б“ и
чл.5, т.4, б.„В“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. Независимо, че
командироването на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги по смисъла на чл.121а, ал.1, т.1 от КТ е форма на изменение на
трудовото правоотношение, с оглед систематичното място на разпоредбата в
Раздел X “Изменение на трудовото правоотношение“ на КТ, при изпълнение
на процесуалните си задължения по чл.42, ал.1, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН контролните органи са длъжни, съобразно принципа, въплътен и в
чл.11, ал.2 от ЗНА, че специалният закон изключва приложението на общия
такъв (lex specialis derogat legi generali), да посочат конкретната нарушена
законна разпоредба, която най-специфично описва дължимото, но
неосъществено поведение от страна на санкционираното лице. Както вече
беше посочено, това е именно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1, б. „Б“ от
Наредба № 5 от 29.12.2002 г., уреждаща, с оглед направеното с ДВ, бр. 17 от
2021 г. допълнение в нея, задължението за изпращане на уведомление до
НАП „… и в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ “. Регламентираното в чл.62,
ал.3 от КТ задължение е по – общо, доколкото урежда изпращането на
уведомление до НАП без оглед на конкретната форма на изменение на
трудовото правоотношение. Така, щом чл.62, ал.3 от КТ не се явява
нарушената позитивна норма, то липсва основание за подвеждане на
санкционираното поведение под хипотезата на чл.414, ал.3 от КТ – в този
смисъл е Решение № 37/22.03.2023 г. по КАНД № 19/2023 г. на АдмС – Русе.
В настоящия случай не са налице доказателства за прилагане на
привилегирования състав по чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като е необходимо
извършеното нарушение да е било отстранено веднага, а видно от
представеното писмо от ТД на НАП Варна, офис Русе, не са налице данни
такова допълнително споразумение да е бил изпращано съобразно
изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от Наредба № 5, следователно в
настоящия случай не би могло да бъде обсъждано възможността за
приложение на състава за по-леко наказуемото административно нарушение,
тъй като нарушението не се явява отстранено.
9
С оглед гореизложеното обжалваното Наказателно постановление №
18-002015/27.07.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Русе следва да бъде потвърдено, а жалбата против него – оставена без
уважение.
Предвид изхода на спора административнонаказващият орган е
страната, която има право на разноски. Тъй като делото се разглежда втори
път на въззивна инстанция, следва да бъдат присъдени разноски както за
първото разглеждане, така и за настоящото съдебно производство. Следва да
бъдат присъдени разноски и за проведеното касационно производство. Съдът
намира, че с оглед сравнително ниската фактическа и правна сложност на
делото, в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
административнонаказващият орган, а именно Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ следва да се определи юрисконсултско възнаграждение
съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е, от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер или
общото за трите съдебни производства – 240 лв.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-002015/27.07.2022
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на „РЕЯ
КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в ***, му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
на основание чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от
Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в ***, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище в гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 240 лв – разноски за производството
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10
11