Р
Е Ш Е Н И Е
№ 377 / 19.10.2010г., гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Хасково на двадесет и първи
септември през две хиляди и десета година в откритото си съдебно заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
При
секретар : Й.П. и прокурор ………………………………………………………………
като
разгледа докладваното от съдията Петя Желева административно дело № 392 по
описа на съда за 2010г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 233 от ЗМВР.
Образувано е по жалба
на Н.М.М. – началник на 03 група на ГКПП К. А. при Гранично полицейско
управление – С. против Заповед рег. № 257/14.05.2010г. на ВНД Началник Гранично
полицейско управление – С..
Твърди се незаконосъобразност
на оспореният акт поради противоречие с материалноправната разпоредба. Излагат
се съображения, че при изпълнение на служебните задължения, жалбоподателят не е
нарушил разпоредбата на чл.10 ал.3 от Инструкция № Із-1405/24.07.2009г. за реда
за осъществяване на граничния паспортно – визов контрол на граничните контролно
- пропускателни пунктове, тъй като след възникналото съмнение, че представената
от чужденеца белгийска карта за пребиваване е неистински документ, е
организирал последващите действия спрямо чужденеца, изразяващи се в отвеждане
за извършване на вторичен контрол, предаване документите за изследване и
докладване случая на Началника на ГКПП. Излагат се съображения, че никъде в
нормативните документи не било упоменато задължение за задържане на лице, за
което има съмнение за редовността на документите. Също така нямал задължение да
ограничи правото на движение на лицето докато не се изготви експертната
справка, която да установява, че представеният от чужденеца документ е неистински.
Счита, че при създалата се ситуация, задържането на чужденеца би ограничило
неговите права в случай, че експертната справка установи, че документа му е
редовен, с оглед което счита, че не е проявил небрежност при изпълнение на
служебните си задължения и в противоречие с материалноправната разпоредба му е
наложено дисциплинарно наказание. Претендира отмяна на оспореният
административен акт
Ответникът – ВНД
Началник ГПК С. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното :
От кадрова справка на Н.М.М.
се установява, че същия работи в МВР от 1990г. , като последно заеманата от
него длъжност е полицейски инспектор V степен, началник на 03 група на ГКПП
Капитан Андреево при Гранично полицейско управление – С..
За времето от 20.00
часа на 20.04.2010г. до 08.00 часа на 21.04.2010г. Н.М.М. работи нощна смяна на
ГКПП К. А.. Около 21.30 часа на 20.04.2010г., на пункта пристигат от Р Т. двама
турски граждани с лек автомобил, като единият от тях B. H. представя белгийска
карта за пребиваване. Проверяващият го граничен полицай Ч. проявява съмнение в
истинността на представения документ, поради което отделя лицата и автомобила
за извършване на вторичен контрол и уведомява началника на групата - М..
Документа е предаден за изготвяне на експертна справка относно истинността му,
а турските граждани са отведени пред дежурната стая, за да се изчакат
резултатите от експертната справка. При проведена беседа с B. H. се установява, че
същият не владее френски език, което засилва съмнението, че ползваният от него
документ – белгийска карта е неистински документ. Тъй като изготвянето на
експертната справка се забавя, Н.М. разпорежда на граничен полицай Гочев да
извърши проверката при турските гранични власти за пътуванията на турския
гражданин до Белгия. По този начин турските граждани остават за няколко часа на
открито и без охрана на територията на пункта. След като се установява, че
приносителя на белгийската карта никога не е напускал Р Турция и не владее
френски език, М. решава да задържи лицата, въпреки, че не е изготвена
експертната справка, при което се установява, че турският гражданин B. H. е напуснал територията
на ГКПП К. А. и преминал на територията на Р Т.. С докладна записка №
4399/21.04.2010г., М., като началник 03 група докладва на Началника на ГКПП К.
А. за създалата се ситуация, както и за организираните издирвателни
мероприятия.
Със заповед № 205 от 21.04.2010., В.Н.Г.– С. е
разпорежда извършването на проверка за извършено нарушение на служебната
дисциплина, като се сформира комисия от определен състав. В хода на проверката
са снети множество обяснения, включително обяснения от жалбоподателя М. с вх. №
3523/29.04.2010г. и приети докладни записки на служители на ГПУ – С.. След
извършена проверка е изготвена справка № 4911/04.05.2010г., подписана от
назначената комисия, която е направила мотивирано предложение пред
дисциплинарно наказващия орган за налагане на дисциплинарно наказание "Писмено
предупреждение" на Н.М.М. – началник на 03 група на ГКПП Капитан Андреево
при Гранично полицейско управление – С. за това, че с действията си е нарушил
чл.10 ал.3 от Инструкция № Із-1405/24.07.2009г. за реда за осъществяване на
граничния паспортно – визов контрол на граничните контролно - пропускателни
пунктове, с което е осъществил дисциплинарно нарушение по чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващо се в небрежност в служебната дейност и съставомерно по чл.
226, ал.1, т.3 от ППЗМВР.
Въз основа на
резултатите от извършеното дисциплинарно разследване, В.Н.на Г.– С. издава
Заповед Рег. № 257/14.05.2010г., с която приема за установено, че на 20.04.2010г.
на ГКПП К. А., като е оставил чуждите граждани без охрана и не е създал
организация лицето B. H. да не напусне района,
където се извършва проверката, в резултат на което се е стигнало до нелегално
връщане на турския гражданин B. H. в Р Т., старши инспектор М. е нарушил чл.10 ал.3 от
Инструкция № Із-1405/24.07.2009г. за реда за осъществяване на граничния
паспортно – визов контрол на граничните контролно - пропускателни пунктове, с
което е осъществил дисциплинарно нарушение по чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР,
изразяващо се в небрежност в служебната дейност и съставомерно по чл. 226,
ал.1, т.3 от ППЗМВР, поради което на основание чл.224, ал.2, т.1, чл.226, ал.1,
т.2 и чл.228, т.3 от ЗМВР във вр. чл.226, ал.1, т.3 от ППЗМВР му налога дисциплинарно наказание "Писмено
предупреждение " за срок от 6 месеца.
Заповедта е връчена на
служителя М. срещу подпис на 14.06.2010г.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК от компетентността на съда е да се
произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Оспорената Заповед рег.
№ 257/14.05.2010г. на ВНД Началник Гранично полицейско управление – С. е
издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност. Съгласно чл.228, т.3, във
вр.с чл.226, ал.1, т.2 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” се налага със заповед от служители на длъжност "началник
на сектор", приравнените на нея и по-висока. Безспорно е обстоятелството,
че длъжността „ ВНД Началник ГПУ” е на по-високо йерархично ниво в длъжностите
за държавни служители в МВР от длъжността „началник на сектор”, предвид което
ВНД началника на ГПУ – С. се явява компетентен да издаде заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” на държавен служител на
длъжност началник група на ГКПП К.А. при ГПУ – С..
|
Оспорената заповед за
налагане на дисциплинарното наказание има визираното в нормата на чл.246,
ал.1 от ППЗМВР съдържание. Посочени са извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са
нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено. Дисциплинарното
наказание е наложено в сроковете по чл.225, ал.1 от ЗМВР.Съгласно цитирания
текст, дисциплинарната санкция се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Нарушението е извършено на 20.04.2010г., открито с получаването на справка с
№ 4911/04.05.2010г. , а оспорената заповед е издадена на 14.05.2010г., т.е. в
предвидените в закона срокове. При издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказващият орган е приел писмените обяснения на държавния служител
с вх. № 3523/29.04.2010г. - по време
на проверката от назначена комисия за изясняване на обстоятелствата, поради
което изслушването и даването на писмени обяснения е било извършено,
установената фактическата обстановка и правната квалификация в рамките на
производството са възприети от наказващия орган, поради което не може да се
приеме, че правата на служителя са нарушени. Заповедта е издадена
и в съответствие с материално правната разпоредба. Безспорно по делото е
установено, че на 20.04.2010г. на ГКПП К.А . при извършване на граничния
паспортно – визов контрол на представената белгийска карта за пребиваване от
турския гражданин B. H. се е породило
съмнение в истинността и, което е наложило да се извърши проверка на втора
линия. По време на тази проверка, турските граждани са били оставени на
открито и без охрана в продължение на няколко часа, в резултат на което
турският гражданин B. H. нелегално се е
върнал на територията на Р Турция. По този начин, съдът приема за безспорно
установено, че на посочената дата, не е била създадена нужната организация
при провеждане на вторичния контрол на двамата турски граждани, като не е
организирано извършването на необходимите действия, които да осигурят
присъствието на чужденците на пункта до завършване на вторичния контрол. Спорен по делото е
въпроса дали за жалбоподателя, заемащ длъжността началник група е визирано
законово задължение да организира извършването на необходимите действия с цел
да се осигури присъствието на чужденците на пункта до завършване на вторичния
контрол или не е предвидено такова законово задължение, както твърди
жалбоподателя. Настоящата инстанция
приема, че именно жалбоподателя М., като началник група е бил длъжен да
създаде необходимата организация на пункта и предприеме необходимите действия
с цел да осигури чужденците да останат на територията на пункта до завършване
на вторичния паспортно – визов контрол или да уведоми началника на пункта за
създалата се ситуация с цел последния да организира необходимите действия.
Това задължение е визирано в разпоредбата на чл.10, ал.3 от Инструкция №
Із-1405/24.07.2009г. за реда за осъществяване на граничния паспортно – визов
контрол на граничните контролно - пропускателни пунктове, която предвижда, че
началникът на смяна / командирът на отделение организира последващите
действия спрямо чужденеца самостоятелно или докладва случая на началника на ГКПП или в ОДЧ на РД „ГП”
след края на редовното работно време. Безспорно по делото е установено, че
жалбоподателя е докладвал случая на началника на пункта едва след като
чужденеца се е завърнал самоволно и нелегално на територията на Р Турция.
Следователно задължението за организиране на необходимите действия с цел да
се осигури присъствието на проверяваните лица на територията на пункта до
завършване на вторичния контрол е предвидено за началника на групата и същият
не го е изпълнил. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че по
устно нареждане на жалбоподателя, при осъществяване на проверката на двамата
турски граждани на втора линия, същите са оставени на открито в нарушение на
изискването по чл.4, ал.2 от Инструкция № Із-1405/24.07.2009г. , проверката
да се извърши в специално оборудвани стационарни работни места. Освен това
след като са оставени на открито, безспорно е установено, че началника на
смяната не е разпоредил да бъдат наблюдавани или охранявани от граничен
полицай, което е улеснило чужденеца при осъществяване на намерението му да се
върне на територията на Р Турция. Неоснователно е твърдението в жалбата, че
за жалбоподателя не е предвидено задължение да назначи охрана на чужденците
или да ги задържи преди да е изготвен резултата от експертната справка, от
която да е безспорно установено, че представеният документ е неистински.
Действително задържането на лица става от компетентните органи при наличие на
данни за извършено престъпление, но задължение на началника на групата е да
организира всички необходими действия спрямо чужденеца по начин, че да
приключи проверката на втора линия и евентуално да се освободи лицето или да
бъде предадено на компетентните власти. В случая безспорно не са организирани
необходимите действия с цел да се осигури присъствието на проверяваните
чужденци на пункта до завършване на проверката, а именно задължение на
началника на групата е било да организира извършването на необходимите
действия, включително да разпореди лицата да бъдат в закрито помещение, да се
наблюдават или охраняват до завършване на проверките на територията на пункта
с цел да не се отклонят и върнат нелегално на територията на съседната
държава. Неизпълнението на
разпоредбата на чл.10, ал.3 от Инструкция № Із-1405/24.07.2009г. за реда за
осъществяване на граничния паспортно – визов контрол на граничните контролно
- пропускателни пунктове, съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР. Дисциплинарното нарушение, извършено от
жалбоподателя, правилно е квалифицирано като небрежност в служебната дейност,
като вид неизпълнение на подзаконов нормативен акт. За извършеното
дисциплинарно нарушение, разпоредбата на чл.226, ал.1, т.3 от ППЗМВР е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”. С оглед изложеното
съдът приема, че поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано като
дисциплинарно нарушение, същото е безспорно установено, а наложеното
дисциплинарно наказание е съответно по вид и тежест на извършеното нарушение.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като е съобразена с личната
и генералната превенция, целена от законодателя с налагането на установените
дисциплинарни наказания за служители от системата на МВР. С оглед на
изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, поради което същата следва
да се отхвърли. С оглед изхода от
спора, неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски. Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, АС- Хасково Р
Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М.М.
– началник на 03 група на ГКПП К. А. при Гранично полицейско управление – С. против
Заповед рег. № 257/14.05.2010г. на ВНД Началник Гранично полицейско
управление – С.. Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението му на
страните. Съдия: |