ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48400
гр. София, 21.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. Ф.А
като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф.А Гражданско дело №
20231110113099 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.130 ГПК.
Делото е образувано по предявен от Г. И. С. против „С. в.“ АД отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 324,39 лева, представляваща начислена цена на предоставени В и К
услуги за периода от 07.02.2019г. до 06.12.2019 г. по партида с абонатен номер
************************ за имот, находящ се в гр. *********************
В исковата молба са изложени твърдения, че при направена справка в деловодството на
ответното дружество ищецът установил наличието на открита на негово име партида, по
която съгласно предоставено му извлечение била начислена сумата в размер общо на 324,39
лева, по следните фактури: ******************** г. на стойност 35,46 лв.;
*************** г. на стойност 23.24 лв., ********************* г. на стойност 20.63 лв.;
**************** г. на стойност 28.39 лв.; ****************** г. на стойност 23.24 лв.;
**********************г. на стойност 64.37 лв.; ****************г. на стойност 28.39 лв.;
*************** г. на стойност 28.39 лв.; ****************** г. на стойност 18.08 лв.;
******************* г. на стойност 28.39 лв.; *****************г. на стойност 25.81 лв.
Ищецът поддържа, че между страните по спора не съществува валидно облигационно
правоотношение по договор за В и К услуги, тъй като Г. С. не притежава право на
собственост или вещно право на ползване върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на
процесния адрес не са спазени разпоредбите на относимата Наредба № 4 и Общите условия
на „С. в." АД. Страната поддържа, че данните, въз основа на които са начислени процесните
суми са формирани по показания на несертифицирано средство за търговско измерване. С
исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
1
М. излага твърдения, че между страните по спора е сключено споразумение от 05.04.2023 г.
за разсрочено плащане на задължения за предоставени В и К услуги за процесния имот
дължими до датата на сключване на споразумението във връзка с натрупаните задължения
по партидата на ищеца, за която е създадена договорна сметка № ****************** за
дълг в размер общо на 862,14 лева за периода от 08.01.2019 г. до 07.12.2022 г. В подадения
отговор са развити съображения, че със сключване на споразумението ищецът е признал
задължението си към „С. в." АД по основание и размер. В допълнение е отбелязано, че в
изпълнение на споразумението ищецът заплатил в полза на „С. в.“ АД суми, посредством
които са погасени изцяло начислените задължения за периода от 08.01.2019 г. до 06.12.2020
г. ( включващ процесния период).
С разпореждане от 11.10.2023 г. съдът при съобразяване на доводите на ответника е
предоставил възможност на ищеца да обоснове правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за недължимост на вземания, които са погасени от страната
посредством плащане.
В изпълнение на дадените от съда указания по делото е постъпила молба, с която
ищецът заявява, че поддържа предявеният отрицателен установителен иск, тъй като
споразумението е сключено под угроза достъпът на потребителя до В и К услуги да бъде
преустановен от ответното дружество. Страната сочи, че споразумението е сключено след
изтичане на давностния срок за процесните вземания.
С Определение № 43306/03.12.2023 г. съдът е приел, че предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на суми погасени посредством плащане в хода на делото
е недопустим, поради което производството по делото е прекратено.
С Определение № 8326/30.05.2024 г. по в.ч.гр.д. № 3832/2024 г. по описа на СГС,
ЧЖ-VI-И, е прието, че настоящият състав преждевременно е приел за установено плащането
на задълженията, които ищецът отрича с предявения отрицателен установителен иск, поради
което прекратителното определение е отменено и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
След връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия съдът е
предоставил възможност на ищеца да обоснове правен интерес от търсената защита предвид
сключеното между страните споразумение, като с молба-уточнение от 10.09.2024 г. страната
поддържа, че ищецът сключил процесното споразумение със „С.в.“ АД, тъй като в противен
случай би бил спрян достъпът до В и К услуги.
При съобразяване на дадените от въззивния съд указания относно необходимостта да
бъде установено за вземанията по кои фактури е сключено споразумение, респ. наличието на
идентичност на фактурите, по отношение на които е сключено споразумение с посочените в
исковата молба фактури, настоящият състав е допуснал изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която следва да бъде ценено като обективно и компетентно
дадено. От приетото заключение се установява, че по партида с титуляр Г. С. за имот,
находящ се в гр. *******************************, за задължения преди процесния
2
период в счетоводството на ответното дружество е създадена договорна сметка №
*************** за сумата в размер общо на 2248,48 лева. На основание взето от
дружеството Решение № 20005427 е извършена корекция на дължимата сума и е сторнирана
сума в размер на 896,11 лева, като остатъкът в размер на 1352,33 е погасен посредством
плащане на 07.04.2023 г. Вещото лице разяснява, че по партида на ищеца при ответното
дружество за периода от 08.01.2019 г. до 07.11.2022 г. са издадени фактури за предоставени В
и К услуги на стойност общо 857,01 лева, както и са начислени лихви в размер на 5,13 лева.
От приетото заключение се установява, че общо задължението по партида на ищеца за
периода от 08.01.2019 г. до 07.11.2022 г. е в размер на 862,14 лева, за която сума е създадена
съдебна договорна сметка № **********, като посочените от ищеца в исковата молба
фактури са включени в общото задължение по сметката. От приетото заключение се
установява, че между страните по спора е сключен споразумителен протокол за разсрочено
плащане № ************** по съдебна договорна сметка № ********************, по
който са извършени следните плащания: на 05.04.2023 г. сумата в размер на 260 лева, на
12.06.2023 г. сумата в размер на 300 лева и на 25.07.2024 г. сумата в размер на 302,14 лева,
като с извършените плащания от 05.04.2023 г. и 12.06.2023 г. са погасени задължения по
посочените от ищеца фактури в исковата молба.
Съдът в открито съдебно заседание е предоставил възможност на процесуалния
представител на ищеца да обоснове правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземания, които са погасени посредством плащане,
като пълномощникът поддържа, че към подаване на исковата молба между страните по
делото не е било сключено споразумение. На следващо място процесуалният представител
се позовава на практика на СЕС, съгласно която винаги е налице правен интерес за
потребителя от постановяване на решение за недължимост на суми.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителен иск, включително
на отрицателния такъв, е наличието на правен интерес от неговото предявяване, като при
извършване на преценка относно наличие на правен интерес от търсената защита съдът по
аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид и фактите
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за допустимостта на предявения
иск.
Съдът намира, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява
извършването на плащания по силата на сключено между страните в хода на делото
споразумение за разсрочено погасяване на задължения по договорна сметка №
*****************, с които плащания вземанията по процесните фактури са погасени на
05.04.2023 г. и 12.06.2023 г. За погасените посредством плащане вземания предявяването на
отрицателен установителен иск е недопустимо, тъй като ищецът не може да постигне
3
адекватна защита на правата си. Подобен извод следва от обстоятелството, че решението по
предявения отрицателен установителен иск не се ползва с изпълнителна сила, респ. по
силата на него за ответника не съществува задължение за връщане на получената сума ( по
арг. от Решение № 99/28.06.2012 г. по т. д. № 667/2011 г. по описа на ВКС, II ТО). Такова
възстановяване на платените от ищеца суми може да се постигне единствено чрез воденето
на осъдителен иск на плоскостта на неоснователното обогатяване, какъвто обаче в случая не
е предявен ( в този смисъл Определение № 634/05.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г. по описа
на ВКС, II ТО и Определение № 337/21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. по описа на ВКС, I
ТО). Както съдът вече е имал възможност да посочи липсата на интерес от водене на
отрицателен установителен иск за погасените от ищеца посредством плащане вземания
може да се обоснове и с принципа за процесуална икономия, доколкото целеното с него
установително действие може да се постигне с воденето на осъдителен иск за неоснователно
обогатяване като така на практика би се избегнало създаването на множество процесуални
отношения между страните, при положение, че правният спор може да бъде разрешен само в
един процес.
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за суми погасени от
ищеца в хода на делото не може да бъде изведен от поддържаните от страната твърдения
касателно мотивите за сключване на процесното споразумение от 05.04.2023 г., а именно
съгласно изложеното в молба от 10.09.2024 г. възможността достъпът до В и К услуги да
бъде преустановен. Съгласно обстоятелствената част на исковата молба ищецът поддържа,
че между страните по спора не е налице валидно облигационно правоотношение по договор
за В и К услуги, респ. преустановяването на достъп до В и К услуги за имот, по отношение
на който ищецът поддържа, че не притежава качеството потребител, би следвало да бъде
ирелеватно за лицето.
Във връзка с поддържаните в открито съдебно заседание доводи от процесуалния
представител на ответника за допустимост на предявения отрицателен установителен иск
свързани с практиката на СЕС следва да бъде отбелязано, че действително с Решение от
23.11.2023 г. по дело С-321/22, е прието, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разгледан
във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
разпоредби от националното право, които съгласно тълкуването им в съдебната практика,
изискват доказването на правен интерес, за да може да се уважи иск на потребител за
установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен
договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за
връщане на дадената недължима престация. Така постановеното решение касае казус
свързан със сключен договор за потребителски кредит, съдържащ неравнопрани клаузи, по
което съглашение потребителят е извършвал плащания, като възприетото становище не
намира приложение в настоящия казус предвид спецификата на възникване на
правоотношението по договор за предоставяне на В и К услуги и поддържаните доводи за
недължимост на процесните суми. Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените
отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за
4
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване
изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /В и К/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените
места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б. „а“ от ДР на
ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на В и К – услуги“, това са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1
от Общите условия на ответника/. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл.8, ал.1 и
ал.3 от Наредбата. Нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи предвижда качеството „потребител“ на В и К услуги да възниква единствено по
отношение на определена категория лица носители на вещни права или концесионно право,
като никакви други облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно
основание, включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи съответния
обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват
възникване на правоотношение с оператора на В и К мрежата, а са относими единствено в
отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето,
което фактически ползва имота. Т.е. по силата на законовата разпоредба облигационните
правоотношения между страните по договора за В и К услуги възникват с придобиване на
право на собственост или вещно право на ползване за съответния имот.
От изложеното при съобразяване на формулирания петитум на исковата молба
следва, че при евентуално уважаване на предявения отрицателен установителен иск сила на
пресъдено нещо би се формирала единствено по отношение на недължимостта на
процесната сума, а не и по отношение на съществуването на облигационно правоотношение
по договор за В и К услуги при Общи условия, възникващо с придобиване на правото на
собственост, респ. вещно право на ползване върху съответен имот.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за
5
недължимост на вземания, погасени от ищеца в хода на делото по силата на сключено
между страните по спора споразумение за разсрочено погасяване на задължения по
договорна сметка, е недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
направените от ответника разноски в размер на общо 650 лева, от които сумата в размер на
450 лева внесен депозит по допусната съдебно – счетоводна експертиза и сумата в размер на
200 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на дружеството,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 130 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.10.2025 г. по гр. д. № 13099/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, с което съдебното
дирене е приключено и е даден ход на устните състезания.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 68485/13.03.2023 г. от Г. И. С. против „С. В.“ АД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13099/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.
*************************, да заплати на „С. В.“ АД, ЕИК ***************, със
седалище и адрес на управление в гр. ***************************************, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер на 650 лева, представляваща сторени по делото
съдебни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6