Р Е Ш Е Н И Е
№ 251 11. 07. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 25. 06. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател
: Методи Величков
Членове : Рени Ковачка
Димитър Ковачев
Секретар : Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков въззивно гражданско дело № 342 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 28 / 21. 03. 2019г.,
постановено по гр. д. № 285 / 2013г. по описа на Брезнишкия районен съд е
обезсилено решение № 29 / 17. 04. 2018г. по гр. д. № 1729 / 2017г. на ВКС, ГК.,
1-во г.о., с което е възложен в дял на Х.П.Х., на основание чл.349, ал.2 от ГПК, недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в ***, и е осъден Х.П.Х.
да заплати за уравняване на дяловете на Н.Х.Г. сумата 12 328лв., а на М.П.Г. сумата
6 164лв.
С решението е
изнесен на публична продан същия недвижим имот - апартамент № *, находящ се в ***.
Недоволен от
решението е останал Х. Х., който чрез адвокат Д.Х. го е обжалвал изцяло. В
жалбата се навеждат доводи, че Х.Х. е изплатил сумата 6 164лв. с разписка от
18. 04. 2019г. на съделителката М. Х., като не е успял да изплати дела на
другия съделител Н.Х., поради финансови затруднения. Поради частичното
изпълнение на задължението за изплащане на дялове, жалбоподателят Х.Х. моли
решението да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и
обжалваното решение да бъде потвърдено. Същият с писмена молба, депозирана чрез
адвокат Д.Х., преди съдебно заседание на 25. 06. 2019г., е направил искане да
бъде уважена жалбата му и да бъде отменено обжалваното решение. Направил е
искане за присъждане на разноски и е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна.
М.П.Г. не е
изразила становище по жалбата.
Н.Х.Г. също не е
изразил становище по жалбата. За да постанови решението си, Брезнишкият районен съд е приел следното:
Отбелязал е, че с Решение № 29 /
17. 04. 2018г. по гр. д. № 1729/2017г. на ВКС, ГК, I г.о. е : възложен в дял и изключителна собственост на Х.П.Х., на основание
чл. 349, ал.2 от ГПК, следния недвижим имот, представляващ апартамент № *, в
сграда с административен адрес – ***, с площ от 55.68 кв. м., състоящ се от две
стаи, кухня и сервизно помещение, при граници : от север – ап.*, от изток –
двор, от юг – пр. стена и от запад – двор, и мазе № * с площ от 6,78 кв. м., при
граници : от север – мазе *, от изток – коридор, от юг – мазе № * и от запад –
двор, ведно с 4,2932% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху нея; осъдил е Х. Х. да заплати за уравняване на дяловете на Н.Х.Г.
сумата 12 328,00лв., а на М.П.Г. сумата 6 164,00лв., както и
законната лихва върху тези суми в шестмесечен срок от влизане на Решението в
сила, като в останалата част ВКС е потвърдил решение № 434 от 19. 12. 2016г. по
възз. гр. д. № 673/2016г. на Пернишкия окръжен съд, с която е коригирано
първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски и е потвърдено
същото решение в частта, с която са присъдени разноски и е потвърдено същото
решение в частта, с която са присъдени дължащите се от съделителите държавни
такси.
Съдът е отбелязал, че от
извлечение от банковата сметка на Н.Х. Г.,
е видно че не му е заплатена сумата от 12 328лв. за парично уравнение от Х.Х.,
а от приложената разписка е видно, че Х.Х. е заплатил в брой на 18. 04. 2018г.
сумата 6 164лв. на съделителката М.П.Г. за уравняване на нейния дял.
Брезнишкият районен съд е цитирал
разпоредбите на чл. 349, ал.6 от ГПК - Съделителят, в чиито дял е поставен имот
по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК, става негов собственик, след като изплати в
срока по чл. 349, ал.5 от ГПК определеното парично уравнение заедно със
законната лихва за забава. Ако уравнението не бъде изплатено в срок, решението
за се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да
се бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който
отговаря на условията за това и е направил искане за възлагане в срока по чл.
439, ал.4 от ГПК, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при
делбата, намалена със стойността на дела му в него, като получената сума се
разпределя между останалите съделители съобразно квотите им.
Съдът е посочил, че с
депозирането на молба от 08. 11. 2018г. той е сезиран с искане да провери
предпоставките за възобновяване висящността на делбения процес.
Брезнишкият районен съд се е
позовал на т.10 от ТР № 1 / 19. 05. 2004г. по гр. д. № 1 / 2004г. на ОСГК на ВКС
– Ако паричното задължение за уравняване на дял не се погаси в срок, длъжникът
изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по
волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми
след изтичане срока по чл. 349, ал.5 от ГПК не може да заличи последиците на
неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в шестмесечния
срок от влизане на решението в сила, то се обезсилва по силата на закона, а
последиците от съдебния акт се заличават с обратна сила, като на това ново
правно положение може да се позове всеки от съделителите посредством молбата по
чл.349, ал.6 от ГПК. Посочил е, че по този начин съдът е сезиран да провери
дали са налице предпоставките за възобновяване висящността на делбения процес.
Отбелязал е, че Х.Х. нито е твърдял, нито е доказал заплащането в срока по чл.
349, ал.5 от ГПК на сумата за уравняване на дяловете в полза на съделителя Н.Х.Г.,
което обстоятелство не се оспорва от Х., поради което и съгласно разпоредбата
на чл. 349, ал.6 от ГПК и т.11 от ТР № 1 / 19. 05. 2004г. по гр. д. № 1/ 2004г.
на ОСГК на ВКС, следва да постанови изнасяне на публична продан на имота,
предмет на обезсиленото по право възлагане.
Брезнишкият районен съд е
направил извод, че по този начин следва да бъде обезсилено по право Решение №
29 / 27. 04. 2018г. по гр. д. № 1729/2017г. на ВКС, ГК, I г.о., в частта му, с
която е възложен недвижимия имот, на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, в дял и изключителна
собственост на Х.П.Х., осъден е Х. да заплати за уравняване на дяловете на Н.Х.Г.
сумата 12 328,00лв., а на М.П.Г. сумата 6 164,00лв., както и законната лихва
върху тези суми в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, тъй като е
настъпил юридическия факт, чиято правна последица води до изнасянето на
недвижимия имот на публична продан.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и
по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се
явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на
разглеждане по същество.
Въззивният съд,
служебно намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено
от съдия от Брезнишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Въззивният съд
намира, че обжалваното решение е допустимо.
Пернишкият окръжен
съд, следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, е ограничен от изложеното в жалбата.
Единственият довод във въззивната жалба е, че Х.Х. не е изплатил сумата от
12 328лв. на съделителя Н.Г., ведно
със законната лихва, за уравняване на дяла, поради липса на финансови средства.
Изхождайки от
изложеното основание във въззивната жалба и от събраните по делото
доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
С решение № 29 / 17. 04. 2018г. по гр. д. № 1729/2017г.
на ВКС, ГК, I г.о., е възложен в дял и изключителна собственост на Х.П.Х., на
основание чл. 349, ал.2 от ГПК, апартамент № *, в сграда с административен
адрес – ***, заедно с мазе № * и 4,2932% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху нея. Със същото решение Х. Х. е осъден да
заплати за уравняване на дяловете на Н.Х.Г. сумата 12 328,00лв., а на М.П.Г.
сумата 6 164,00лв., както и законната лихва върху тези суми в шестмесечен срок
от влизане на решението в сила. Решението е влязло в сила на 17. 04. 2018г. и
шестмесечния срок за изплащане на сумите за уравняване на дяловете е изтекъл на
17. 10. 2018г. В този срок Х. е изплатил с разписка от 18. 04. 2018г. сумата 6
164лв. на съделителката М.П.Г. за уравняване на нейния дял. Не се спори, че той
не е изплатил на съделителя Н.Х.Г. сумата 12 328,00лв., ведно с дължимите
лихви, за уравняване на неговия дял.
Не се спори и по
отношение на обстоятелството, че нито М.П.Г., нито Н.Х.Г., са правили искания
за възлагане на недвижимия имот в техен дял.
С оглед
гореизложеното и на основание чл. 349, ал.6 от ГПК и т.10 и 11 от ТР № 1 / 19. 05. 2004г. по гр. д. № 1/ 2004г.
на ОСГК на ВКС /уреждащо напълно идентични текстове по чл. 288, ал.7 в редакцията
й с Дв. бр. 64/1999г. от ГПК /отменен//, възлагателното решение на ВКС следва
да бъде обезсилено с изричен диспозитив и имотът следва да бъде изнесен на
публична продан.
Следователно
жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното решение, чиито мотиви
се възприемат изцяло от Пернишкия окръжен съд по реда на чл. 272 от ГПК, следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 28 / 21. 03. 2019г., постановено по гр. д. №
285 / 2013г. по описа на Брезнишкия районен съд.
Решението може да
се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от датата на
връчването му на страните.
Председател :
Членове :
1.
2.