РЕШЕНИЕ
№ 1111
гр. Пловдив, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300501519 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260191/06.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 13248/2020 г. по описа
на ПРС, XVII гр.с., се НАЛАГА на основание чл. 5 ал. 1 точка 1 от ЗЗДН следната
мярка за защита от домашно насилие: ЗАДЪЛЖАВА Г.А.Б. с ЕГН ********** с адрес:
гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.***, ап.*** да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Р. Г. С. с ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ул. *** № ***, ет.***,
ап.***; ОТХВЪРЛЯ молба за защита от домашно насилие вх. № ***/***г. подадена от
Р. Г. С. в лично качество против Г.А.Б. в частта й относно искането да бъде забранено
на ответника да доближава молителката, обитаваното от нея жилище находящо се на
адрес: гр. ***, ул. *** № ***, ет.***, ап.***, местата й за социални контакти и отдих,
месторабота й при дружество с фирма „***“ ***със седалище и адрес на управление: с.
***, ул. *** № *** на разстояние по-малко от 100 м за срок от 18 месеца като
неоснователна и недоказана; ОТХВЪРЛЯ молба за защита от домашно насилие вх. №
***/***г. подадена от Р. Г. С. в качеството й на *** и *** на С. Г. Б. с ЕГН **********
против Г.А.Б., с която е поискано да бъде задължен ответника да се въздържа от
домашно насилие спрямо молителя, да бъде забранено на ответника да приближава
молителя, обитавано от него жилище находящо се на адрес: гр. ***, ул. *** № ***,
1
ет.***, ап.***, местата му за социални контакти и отдих, а именно: ***„***“ в гр. ***,
бул. ***прилежащия към нея паркинг, ***салон на ***„***“ и прилежащия към
***паркинг гр. ***, *** и прилежащия към нея паркинг, и ***в което детето учи
***„***“ ул. *** № ***на разстояние по-малко от 100 м за срок от 18 месеца като
неоснователна и недоказана; ОСЪЖДА Г.А.Б. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд- Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за образуваното
дело в размер на 25 лева; ОСЪЖДА Г.А.Б. да заплати глоба в размер на 200 лева по
сметка на Районен съд- Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт; ОСЪЖДА
Г.А.Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза Р. Г. С. сумата от 480 лева, която представляват
разноските по съразмерност за настоящата инстанция с оглед частичното уважаване на
молбата за защита от домашно насилие; ОСЪЖДА Р. Г. С. в качеството й на ***и ***
на С. Г. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Г.А.Б., сумата от 450 лева,
която представлява разноските по съразмерност за инстанцията с оглед отхвърлената
молба за защита от домашно насилие.
С Определение № 260337 от 20.04.2022 г. постановено по гр.д.№ 13248/2020 г.
по описа на ПРС, XVII гр.с., се изменя Решение № 260191/06.03.2022 г. в частта му за
разноските присъдени в полза на молителката Р. Г. С. срещу ответника Г.А.Б. КАТО
ГИ УВЕЛИЧАВА от 480 лева на 999 лева; ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 264415/24.03.2022
г. подадена от Р. Г. С. за изменение на Решение № 260191/06.03.2022 г. в частта му за
разноските над 999 лева до пълния претендиран размер от 1349 лева.
Въззивното производство е образувано по жалба на Р. Г. С. в качеството си на
***и *** на С. Г. Б. с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника по делото
адвокат А., против първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена
молбата за защита от домашно насилие на детето С. Г. Б.. Във въззивната жалба се
съдържат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. Поддържа се, че молбата за защита е отхвърлена в
противоречие на събрания доказателствен материал като районният съд неправилно е
приел, че не са събрани доказателства за това, че детето е чуло и възприело обидните
думи и изрази, употребени от ответника спрямо майка му, както и че не е установено
осъществяването на конкретни актове на домашно насилие по отношение на детето.
Поддържа се като безспорно доказано, че на процесните дати *** г. и *** г. от страна
на ответника са извършени актове на домашно насилие спрямо, на които С. Г. Б. е
станал свидетел, както и самият той е станал жертва на принудително ограничаване на
личните права и на личната свобода чрез следене, наблюдение и ограничаване на
свободата на предвижване. Намира се за доказано отправянето на обиди по адрес на
майката пред детето и възприемането на същите от детето като ги е повторило пред
социалния работник и вещото лице В., което се потвърждавало и от приетият по делото
социален доклад. Навежда се довода, че цялостното поведение на ответника на
2
процесните дати е породило силен страх и притеснение у детето с позоваване на
събраните по делото гласни доказателства. Поддържа се, че след като съдът е възприел
осъщественото по отношение на майката домашно насилие на *** г. и на *** г.,
изразяващо се в обидни думи „***“ и „***“, с което се засяга отрицателно
емоционалния интегритет на молителката, както и възприема, че детето е било до
майката си през процесните събития, то противоречало на закона, че детето не било
възприело актовете на домашно насилие или дори и да ги е възприело същите са в
резултат на манипулация от майката. Отделно от това съдът сам бил възприел, че
поведението на ответника е противоправно и не се касае до субективни усещания на
молителката, тъй като употребените думи имат оценъчен характер. Възразява се срещу
извода на районния съд, че представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не е
достатъчна за ангажиране отговорността на ответника. Приема се, че показанията на
свидетелите са възприети изолирано и пристрастно от съда, поради което същият е
достигнал до неправилни изводи. Приема се, че районният съд избирателно е посочил
и анализирал доказателствата. Моли да се отмени решението в обжалваната част и
вместо него да се постанови друго, с което да се признае за установено, че спрямо С. Г.
Б. са извършени актове на домашно насилие от страна на Г.А.Б. по смисъла на чл.2
ЗЗДН съобразно молбата за защита от домашно насилие. Претендира присъждането на
разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г.А.Б. с ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат Д., с която моли да се остави без уважение жалбата
като неоснователна и недоказана в хода на производството. Поддържа се, че
решението в обжалваната част е подробно, обосновано, мотивирано, законосъобразно,
подкрепено от доказателствата по делото и правилно. Оспорват се доводите в жалбата
като бланкетни и се сочи, че не са изложени конкретни фактически твърдения. Твърди
се, че е налице съществено разминаване между първоначалната молба за защита и
подадената жалба с довода, че в молбата се търси защита по отношение на детето С.
заради актове, извършени спрямо него, а във въззивната жалба за актове спрямо
майката, на които е било свидетел. Излагат се доводи за силно обтегнатите отношения
между родителите на детето, наличието на синдром на родителско отчуждение с
позоваване на заключението на СПЕ. Поддържа се, че твърдените актове на домашно
насилие са плод на фиксацията на майката по отношение личността на бащата и
невъзможността й да преодолее раздялата си с него. Приема се, че е налице
злоупотреба с права, изопачаване на фактите с цел да се препятства режима на лични
отношения на бащата с децата. По отношение декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се
излагат доводи, че същата не се ползва с формална доказателствена сила, тъй като не
изхожда от молителя, а от законния представител, както и че се опровергава от
събраните по делото доказателства. Позовава се на показанията на вещите лица и
излага доводи, че за детето е от съществено значение да има пълноценни контакти с
3
баща си. Искането към съда е да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
обжалваното решение, както и да присъди разноските по делото.
В производството е постъпила и въззивна частна жалба от Г.А.Б. с ЕГН
**********, чрез пълномощника по делото адвокат Д., с която се обжалва
Определение № 260337/20.04.2022 г., в частта, с която е изменено
първоинстанционното решение в частта му за разноските като неправилно и
немотивирано. Излагат се доводи, че присъдените разноски не се явяват съразмерни на
уважената част от молбата за защита на Р. Г. С.. Посочва се, че определението е
немотивирано и не стават ясни съображенията на районния съд досежно изчислените
по съразмерност разноски. Моли да се отмени обжалваното определение и да се остави
без уважение молбата по чл.248 ГПК.
Подаден е отговор на въззивната частна жалба от Р. Г. С., лично и в качеството
си на ***и *** на С. Г. Б., чрез адвокат А., с който се взема становище за нейната
неоснователност. Посочва се, че с оглед специалния характер на производството и
доколкото мерките по ЗЗДН се определят от съда, на молителят се следват разноските
независимо от определените от съда мерки. Излагат се доводи за своевременното
претендиране на разноските за адвокатско възнаграждение по представен договор за
правна защита и съдействие, за осъщественото процесуално представителство в 13
съдебни заседание с посочване на извършените от пълномощника действия и
нормативно установеното начисляване на ДДС върху адвокатското възнаграждение.
Моли да се остави без уважение частната жалба. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
По въззивната жалба против първоинстанционното решение в частта му, с
която се отхвърля молбата за защита от домашно насилие на малолетното дете С.
Г. Б.:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Пред Районен съд – Пловдив се е развило производство по реда на чл.4 и сл.
ЗЗДН, въз основа молба на Р.Г. С., лично и в качеството й на ***и *** на *** дете С. Г.
Б., против Г.А.Б., с който се е намирала във фактическо съжителство съгласно чл.3, т.2
от ЗЗДН и е възходящ на малолетното дете съгласно чл.3, т.4 от ЗЗДН, за защита от
домашно насилие, осъществено от ответника спрямо майката и детето на ***г. и *** г.
Районният съд е уважил молбата за защита от домашно насилие по отношение
на майката Р.Г. С., подадена в лично качество, след като е приел, че ответникът е
4
осъществил спрямо нея емоционално и психическо насилие, което се изразява в
употребените обидни думи и изрази на процесните дати „***“ и „***“. На основание
чл.5, ал.1, т.1, т.1 ЗЗДН ответникът е задължен да се въздържа от извършването на
домашно насилие спрямо Р.С. и му е наложена глоба от 200 лева, както и е оставено
без уважение искането на молителката за прилагането на мерките по чл.5, ал.1, т.3
ЗЗДН, в която част решението не се обжалва и е влязло в сила.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е районният съд е
оставил без уважение молбата за защита от домашно насилие по отношение на втория
молител - ***дете С.Б. с прилагане на мерките по чл. 5, ал.1, т.1 и по т.3, както и по
ал.4 ЗЗДН, която част на решение е предмет на въззивното производство.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че същото е валидно и
допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е било допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми. На основание чл.269, изр.2
от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в обжалваната част,
съобразно оплакванията във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по
правния спор между страните.
Страните не спорят по следните обстоятелства в сезиращата молба по ЗЗДН,
които са установени и от фактическа страна от представените писмени доказателства:
Не е спорно, че Р. С. и ответникът са били във фактическо съпружеско съжителство
през периода от ***на ***г. до ******г., по време на което са се родили двете им деца:
молителят С. Г. Б., роден на *** г. и детето В. Г. Б., роден -*** г. - видно от
приложените удостоверения за раждане. Съгласно представеното решение №
2796/04.08.2020 г. по гр.д.№ 12289/2019 г. на II бр.с. на Районен съд - Пловдив,
родителските права по отношение на двете деца са предоставени за упражняване от
майката, а на бащата - ответникът е бил определен режим на лични отношения,
подробно описан в решението. След раздялата на родителите двете деца се отглеждат
от майката на адрес в гр.***, ул. *** № ***, ет.***, ап.***.
Спорът във въззивната инстанция е принесен относно твърдените в сезиращата
молба по ЗЗДН актове на домашно насилие по отношение на малолетното дете на ***
г. и *** г. след като районният съд е отхвърли молбата за защита на детето С.Б. и тази
част на първоинстанционното решение е предмет на въззивно обжалване.
По отношение на първият акт на домашно насилие спрямо детето се твърди, че е
извършен на *** г. в гр. ***около ***часа, след като ответникът отишъл на футболен
мач на детето на терен при *** – ***, в който ден не следвало да се осъществява
режимът на лични отношения. След като установил къде е детето, ответникът го
приближил целенасочено, започнал да го преследва и вървял в непосредствена близост
до него и майката през целия път от паркинга, където се намирал лекият автомобил,
управляван от майката, до футболното игрище, въпреки нежеланието, изказано за това
от молителя, и без ответникът да е бил поканен от него и от майка му да се присъедини
към тях. Казал на майката, че е „***“, което било възприето от детето. След край на
мача на същата дата *** г. в гр.***около *** часа - ** часа, ответникът отново
целенасочено отишъл до детето С.Б. и майка му и въпреки отправените молби да ги
остави да се приберат на спокойствие, той отново започнал да следи детето, вървял до
него през цялото време, докато стигне до автомобила на майка си. Ответникът през
5
цялото време се бутал нарочно в молителя и майката, започнал да докосва майката и
молителят възприел това, което силно го изплашило, тъй като считал, че подобно
поведение излиза извън рамките на нормалната комуникация. Ответникът казал на
детето, че бил най-слабият на терена, тъй като нямало силно мъжко присъствие в
живота си, тъй като майка му го водела да си играе само с момичета, което
допълнително разстроило детето. Ответникът препятствал майката да потегли с колата
си към дома като отворил задната врата и отказал да се премести, като колата
същевременно отказала да запали. Така също, през цялото време ответникът снимал с
телефона си през цялото време, или поне външно демонстрирал, че прави това,
въпреки изричното противопоставяне за това от страна на детето и на майката.
Цялостното описано поведение на бащата породило силен психо -емоционален
травматизъм и стрес у детето. То буквално изпаднало в шок и пищейки и плачейки
казало на бащата, че той е виновен за тяхното безпомощно състояние. Майката се
разплакала, а бащата казал на детето, че това са сълзи от щастие от неговото
присъствие. Детето ясно възприело случващото се между бащата и майката, което
силно го разстроило. Твърди се, се че описаното поведение представлява акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН и акт на психическо и емоционално
насилие, както и принудително ограничаване на личната свобода на детето от бащата.
Отделно от това посочените действия на ответника се сочат и като психическо и
емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал.2 от ЗЗДН, тъй като детето присъствало и
възприело извършеното от единия родител спрямо другия емоционално и психическо
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и личните права на майката.
По отношение на втория акт на домашно насилие спрямо детето се сочи, че е
извършен на *** г. около ** часа когато ответникът отново отишъл на тренировка на
С.Б., която се провеждала на игрище ***на бул.***в гр.***. Ответникът не бил
поканен, напротив - бил помолен да си тръгне, но той целенасочено останал,
преследвал с поглед и движение молителя, последвал го до футболното игрище, като
упреквал майката за раздялата им, казвал на детето, че майка му е виновна той да си
тръгне, наричал майката неколкократно „***“ и „***“, което поведение било възприето
от детето.След като приключила тренировката, ответникът се придвижил към
молителя, започнал да върви след него, като го преследвал до паркирания автомобил.
Но когато видял, че молителят и майката се отправят към нов автомобил - джип,
ответникът без да бъде канен отворил предната врата и започнал да наднича в него.
Молбите на майката и на молителя към ответника да си тръгне били безрезултатни.
Подметнал пред детето „ето къде отиват парите за издръжката на двете деца“. След
това демонстративно извадил мобилният си телефон и започнал да снима молителя,
или поне външно придал вид, че прави това, въпреки неговото нежелание и
противопоставяне. Според молителя, това поведение на ответника представлява акт на
домашно насилие, тъй като детето присъствало и възприело извършеното от единия
родител спрямо другия емоционално и психическо насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и личните права на майката. Също така твърди, че е
осъществен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН и представлява
акт на емоционално насилие, както и принудително ограничаване на личната свобода
на детето от бащата.
С оглед на изложените твърдения на осн. по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН се иска да
бъде задължен ответникът да се въздържа от извършването на домашно насилие
спрямо малолетното дете С. Г. Б., да се забрани на ответника да приближава детето на
разстояние по-малко от 100 м за срок от 18 месеца, както и жилището му, местата за
6
социални контакти и отдих на детото: игрище „***“ в гр. ****, бул. ***и намиращия се
в близост паркинг, ***салон на ***„***“, гр.***и намиращия се в близост паркинг,
*** в гр.***и и прилежащият към него паркинг, както и училището на детето - ***
„***“ в гр.***, - на разстояние по-малко от 100 м за срок от 18 месеца, и да осъди
ответника да заплати разноските по делото.
Към молбата за защита от домашно насилие е приложена декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, в която се излагат горепосочените обстоятелства.
Ответникът оспорва молбата за домашно насилие като неоснователна и отрича
осъществяването на твърдените актове на домашно насилие. Не оспорва, че е бил на
посочените места в молбата за защита от домашно насилие, но оспорва да е обиждал
майката и да е осъществявал поведение, което да представлява акт на домашно
насилие. Ответникът заявява, че е отишъл заради първенството на детето, стоял е до
оградата, изгледал мача и си отишъл. Засякъл се с детето и майката и ги изпратил до
входа на игрището. Посочва, че обикновено чака детето, за да му каже как е минал
мача. За съжаление детето започнало да го рита, да го блъска, детето било в транс.
Майката се разплакала, детето също се разстроило. Винаги ги изпращал до колата. В
разстояние на 150 метра бил обиждан и руган от сина си, удрян и ритан, стигнали до
колата, която не запалила, ответникът предложил ди им даде ток. Посочва, че на *** г.
отново посетил тренировката на детето. Посещавал тези тренировки, стоял отстрани на
40 метра и гледал детето как тренира, след тренировка казвал на детето как да играе.
Изпращал детето до колата и то му давало пет с ръка. Казва, че е видял новия джип на
майката, честитял й и казал да почерпи за това.
За установяването на твърдените от страните обстоятелства по делото са
събрани писмени и гласни доказателства. Тук следва да се има предвид, че доколкото
предмет на въззивното производство са твърдените актове на домашно насилие на ***
г. и *** г. по отношение ***дете, събраните по делото доказателства следва да се
обсъждат досежно установените за тях релевантни факти.
По почин на страните по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
водените от тях свидетели. Според показанията на св.Д. Г. С. /***на Р.С./, същата е
присъствала на случилото се на **** г. Посочва, че е отишла, защото се е притеснявала
от реакцията на ответника при вида на новата кола на сестра й. Удостоверява, че
докато сестра й и ***дете са вървели към колата се е появил ответникът и когато са
наближила е чула воденият между тях диалог като ответникът е казал „Аха, ето къде
отиват парите за издръжка на децата“ „Ти си ***“. Детето се опитало да се качи в
колата и ответникът му отворил врата като казал „Ето, виждал ли майка ти е ***“.
Видно от показанията на св.Г. С. С. /***на Р.С./, на *** г. същият е посетил *** в
гр.***след обаждане от дъщеря му. Посочва, че детето било много притеснено.
Първата реплика, която чул била „***“. Видял ответника да опипва детето. Казал на
детето С. да вдигне прозореца на колата, като свидетелят бил на предната седалка. На
***г. дъщеря му позвънила на майка си и свидетелят чул този път по телефона
ответника да я нарича „***“. В показанията си свидетелят И. Г. П., посочва, че познава
родителите, на които през ***г. регистрирал фирма. На ***г. бил на футболното
игрище, тъй като синът му ходил на футбол с детето С. Не си спомня инциденти и
лошо отношение от страна на бащата към детето. Няма спомени. Не чул ответникът да
нарича детето „***“ и „***“. Родителите стояли на голямо разстояние един от друг.
Свидетелят бил на трибуните, не знаел къде е била майката, видял детето, същото не
било разплакано. Според показанията на свидетелят В. И. С., същата познава
7
ответника, който й е колега, бегло познава майката. На *** г. била на *** тъй като
синът й имал мач, който не се състоял. Останали да гледат на трибуните. Видяла на
паркинга детето С. да крещи и да блъска баща си. Г. бил спокоен, нищо не направил
спрямо детето, опитвал се да успокои детето. Майката нищо не направила. Не може да
каже дали ответникът е бил поканен на мача. Посочва, че детето е влязло в колата,
успокоило се, не крещяло, не блъскало. Не се намесила.
В производството са разпитани като свидетели *** Б. и С., които според писмо
от ОД на МВР ***са извършили проверка по сигнал във Второ РУ-***от Р.С. на *** г.
около *** ч. Св.Б. посочва, че си спомня случая, който бил по семеен скандал.
Посочва, че детето е било в колата. Чул ответникът, че искал да види детето, защото
имало футболна среща. Посочва, че не е разговарял със страните. Според св. С., по
време на смяната си били пратени на помощните игрища на *** относно не точно
семеен скандал, а лице, което пречи на бившата си съпруга да си тръгне, това било
казано на дежурния. На място Р.С. обяснила, че ответникът й пречи да си тръгне, което
било отречено от последния, същите разговаряли на висок глас. Обиди нямало, но
имало подхвърляния от ответника към майката по отношение на личния й живот и как
се придобиват джипове. В същия район на известно разстояние от автомобила на
майката бил спрян автомобилът на ответника.
От приетия по делото социален доклад се установява, че основни грижи за
отглеждането и възпитанието на двете деца полага майката, на която са присъдени
родителските права, а за бащата е определен режим на лични отношения. Г.Б. посочил
желание и готовност да участва активно в грижите за двете си деца. В доклада е
изложено становището на всеки от родителите досежно осъществилите се
обстоятелствата на процесните дати като се приповтарят вече изложените в
производството. Социалният работник посочва, че по време на разговора си със
социалния работник детето С. изброява множество обидни думи, които баща му е
изричал по отношение на майка му.
Според приетото в производството заключението на СПЕ на С.Б., изготвено от
вещо лице Д. В., детето има нехарактерен за дете на тази възраст начин на поведение
като вещото лице прави предположение, че е в резултат на пряка и непряка
манипулация. Посочва, че конфликтът между родителите и спирането на
комуникацията с бащата оказва влияние върху емоционалното състояние на детето.
Вещото лице изказва мнение, че от всички събрани по делото доказателства не може да
се направи извод, че с поведението си към С. бащата Г.Б. е осъществил домашно
насилие, дори това поведение да е създало негативни емоции и стрес у детето, за което
твърди само то, майката и разширеното семейство по майчина линия.Посочва, че
детето е въвлечено в конфликт между родителите и е налице синдром на родителско
отчуждение. Излага становището, че за изграждането на детето като хармонично
развита личност е необходимо да осъществява пълноценни контакти и с двамата си
родители. Съгласно заключението на СПЕ на Р. С. от вещо лице Д.В., на процесните
дати не се обективират данни за агресия на ответника по отношение на С.. Същата е
съсредоточена в конфликта с Б., при нея са налице отрицателни емоции на тревожност.
Поведението на детето не може да се възприеме като съответно на създалата се
ситуация и е израз на неговата емоционална незрялост и импулсивност. Съгласно
повторната СПЕ на С. от вещо лице А. Д., отношенията между майката и детето са
топли и доверителни, между тях е създадена трайна емоционална връзка и близост на
фона на майчината грижовност, всеотдайност, топлина. С. е многократно поставена в
ситуация да възприема агресивното поведение от страна на ответника спрямо нея и
8
детето. Посочва, че от психологическа гледна точка следва да се приеме, че С. е обект и
субект на упражнявана спрямо нея форма на насилие. Според приетото заключение на
КСППЕ на Г.Б., изготвено от вещо лице доктор М. П. и вещо лице Д. В., няма данни да
страда от психично заболяване, притежава гъвкави интелектуални, емоционални и
поведенчески ресурси. Не се установяват оформени агресивни тенденции и склонност
към насилие, обсебване, преследване, доминиране, ограничаване и незачитане на
свободата или правата на другите.
При така установения от фактическа страна правен спор, настоящият съдебен
състав намира следното от правна страна: Съобразно нормата на чл. 2 ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване
на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат молителят и ответникът. В закона липсва легална дефиниция на
понятието „психическо насилие“ и „емоционално насилие“, но като такива могат да
бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие
върху психиката на едно лице- пораждат отрицателни за него емоции и/или го
принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на психическо и емоционално
насилие могат да бъдат вербалното насилие, унижаване, предизвикване на страх.За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие - чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН.
В конкретния случай се твърдят актове на психическо и емоционално насилие
по отношение на малолетното дете, осъществени на ***г. и *** г., съгласно заявеното в
молбата за защита и изложените обстоятелства в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Така
и поддържаните актове на домашно насилие във въззивната жалба са възприетите от
детето обиди „***“ и „***“, отправени от ответника спрямо майката Р.С. на
процесните дати с позоваването на разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗЗДН, както и че самото
дете е станало жертва на принудително ограничаване на личната му свобода чрез
следене, наблюдение и ограничаване на свободата му на предвижване. Тук следва да се
отбележи за неоснователен доводът в отговора на въззивната жалба за разминаване
между първоначалната молба за защита и подадената жалба, тъй като в сезиращата
молба по ЗЗДН и в уточняващата молба изрично се твърди, че ответникът е оправил
обидите към майката пред очите и в присъствието на детето, което е заявено като
осъществено спрямо детето психическо и емоционално насилие по смисъла на чл.2,
ал.2 ЗЗДН. Така и защитата е поискана както за осъществени спрямо детето актове на
домашно насилие в хипотезата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, така и на чл.2, ал.2 ЗЗДН.
Въззивният съд намира за основателни доводите в жалбата за осъществяване на
хипотезата на чл.2, ал.2 ЗЗДН с възприемането от детето на актовете на домашно
насилие, представляващи отправянето на обидите „***“ и „***“ към майка му от
ответника на процесните дати.
С влязлата в сила част на първоинстанционното решение е безспорно
установено, че ответникът е упражнил домашно насилие спрямо майката с отправянето
на обидите „***“ и „***“ на ***г. и *** г., така както са заявени в сезиращата молба по
ЗЗДН. Тук следва да се отбележи, че доколкото тази част на решението не е обжалвана
от ответника Б. и същата е влязла в сила, извън предмета на настоящото въззивно
производство е повторната проверка дали сочените актове на домашно насилие са се
осъществили. Това се отнася и до останалите заявени актове на домашно насилие,
посочени в молбата за защита лично на Р.С.. Следва да се има предвид, че възведеният
9
пред въззивния съд спор е единствено по отношение актове на домашно насилие
спрямо малолетното дете. В предвид на изложеното, доводите на въззиваемия в
съдебно заседание за противоречие между обстоятелствата в декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН на Р.С. досежно отправените й обиди, възпрепятстването й да потегли от
паркинга на *** в гр.***, че ответникът си е тръгвал и отново се е появял, както и че
самата тя е ходила с телефон и е правила записи, относими към актовете на домашно
насилие спрямо майката, са преклудирани от влязлата в сила част на решението.
Както се каза, актовете на домашно насилие с отправянето на обиди от
ответника към Р.С. са безспорно установени, така както са заявени в сезиращата молба
по ЗЗДН като осъществени на *** г. около *** часа при отиването на детето и майката
от паркинга на *** – ***към намиращото в близост футболното игрище като
ответникът казал на майката, че е „***“ ; както и на *** г. около*** часа когато
ответникът последвал детето и майката при отиването им към футболното игрище и е
наричал майката „***“ и „***“.
Въззивният съд намира за установено, че коментираните актове на домашно
насилие са били осъществени в присъствието на детето. Няма спор, че детето и майката
са се придвижвали заедно в посока от паркинга към футболното игрище – на *** г. и на
*** г. Също така няма спор, че тогава ответникът се е присъединил към тях и
съответно същите са били съпътствани от него след пристигането им на съответния
паркинг до отиването им до игрището. Този факт не се отрича от ответника, а и той
сочи, че се е засякъл с детето и майката и ги изпратил до входа на игрището.
Следователно доколкото няма спор, че майката и детето заедно са отишли от паркинга
до футболното игрище, при което са били съпътствани от ответника, и доколкото
тогава са се осъществили приетите като доказани актове на домашно насилие с
отправянето на обидите към майката „***“ и „***“, се налага извод, че същите са
извършени в присъствието на детето. В предвид на така установените факти по делото,
съдът намира за безпредметно обсъждането на гласните доказателства, доколкото нито
един от разпитаните свидетели не удостоверява да е присъствал при пристигането на
майката и детето на съответния паркинг до отиването им на футболното игрище. Така и
в случая са неотносими показанията на св.Д. С. и св.Г. С., както и на *** св.Б. и св. С.,
доколкото показанията им касаят различен времеви период - след връщането на детето
от игрището към автомобила на майката, към който момент не се твърди детето да е
възприело обидите „***“ и „***“. Така и са неотносими показанията на св. П. и св.С.,
доколкото същите не удостоверяват да са присъствали в горепосочения процесен
момент на отправането на обидите към майката.
В аспекта на изложеното се налага извод, че безспорно установените актове на
домашно насилие спрямо майката са се осъществили в присъствието на детето, с което
се покрива фактическият състав на нормата на чл.2, ал.2 ЗЗДН. След като са налице
данни, че насилието е извършено в присъствие на малолетното дете, само по себе си
това обстоятелство сочи за осъществено насилие и спрямо същото, поради което
районният съд неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.
В подкрепа на изложените обстоятелства е и представената декларация по чл. 9,
ал.3 ЗЗДН, на която законът придава обвързваща съда доказателствена сила и
представлява достатъчно доказателство за основателността на подадената молба за
защита. Не се споделя доводът на въззивника, че процесната декларация по чл.9, ал.3
от ЗЗДН не се ползва с формална доказателствена сила като подписана от законния
представител, а не от пострадалото малолетно лице. Съгласно чл. 1 от ЗЛС всяко лице
10
от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и
задължения, т. е. то е правоспособно, но до навършване на 14 годишна възраст лицето
е недееспособно - то не може да извършва лично правни действия. По силата на чл. 3,
ал. 2 от ЗЛС вместо малолетното лице и от негово име действа законният му
представител. Последното приложено в настоящия казус налага извод, че декларацията
по чл.9, ал.3 ЗЗДН следва да се приеме за подадена от името на пострадалото
малолетно лице, доколкото последното извършва правни действия чрез законния си
представител съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗЛС и не налице законова хипотеза, в
която малолетният пострадал да подаде лично декларацията. След като декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има предопределена в закона формална доказателства сила, не е
налице основание същата да бъде отречена по отношение на подадената от законния
представител на малолетното лице, доколкото последното би било в противоречие с
основната и непосредствена цел на закона за защита на пострадалото лице.
Настоящият съдебен състав намира, че представената декларацията по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН следва да бъде ценена като годно доказателствено средство на основание чл.
13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, като в същата се съдържа подробно описание на конкретните
действия, извършени на съответните дати спрямо молителя, които са в достатъчна
степен индивидуализирани по време, място и начин на извършването им,
съответстващи в изложените в молбата за защита. Декларацията по чл.9, ал. 3 ЗЗДН се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с
провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е
сторено. При възложената на ответника доказателствена тежест, същият не е
ангажирал доказателства, с които да е провел успешно опровергаване на
обстоятелствата, изложени в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, предвид на което се
налага извод, че са се осъществили изложените в нея актове на домашно насилие. При
преценка на ангажираните от ответника доказателства съдът намира, че показанията на
св. П. и св.С. не следва да се бъдат кредитирани, доколкото макар свидетелите да са
присъствали на футболния мач на *** г., показанията им не биха могли да се
възприемат за информативни. Не се установява св. П. да се е намирал в близост до
ответника и детето, а така и да е възприел осъществилата се между тях комуникация.
В показанията си св.С. основно сочи за агресивното поведение на детето спрямо
бащата при приключването на футболния мач и придвижването към автомобила на
майката, с което поведение на детето обаче не опровергава и не изключва
осъществяването на сочените в декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН действия на бащата.
Заключенията на СПЕ и КСППЕ дават обща информация за личностите
характеристики на страните по делото, които по същество са относими към
производство по чл.127 СК, но не и за настоящото, в което предмет на обследване са
конкретните актове на домашно насилие. Вярно е, че според заключението на СПЕ
детето е въвлечено в конфликт между родителите и е налице синдром на родителско
отчуждение, както и че ответникът няма склонност да проявява агресивно поведение,
обсебване, преследване и прочие, но изложеното не опровергава изнесените данни в
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, че ответникът извън регламентираният му режим на
лични отношения е последвал детето при неговото изрично противопоставяне и го е
притеснявал, отправил е критични коментари към същото и към поведението на
майката му, с което отрицателно е засегнал психическия и емоционален интегритет на
детето, квалифицирано от разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН като домашно насилие. В
този ред на мисли, заключенията на вещото лице В. не следва безкритично да се
възприемат, доколкото и не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а и са
в противоречие с повторното заключение на СПЕ. Така и районният съд неправилно е
11
възприел изводите на вещото лице за възможна манипулация от майката по отношение
на детето, доколкото същите се базират на предположения, въз основа които съдът не
би могъл да постанови решението си. Извън компетентността си вещото лице е
изложило правни изводи, че ответникът не е осъществил домашното насилие,
позовавайки се на събраните по делото доказателства, доколкото преценката за това се
включва единствено в дейността на настоящият съдебен състав при разрешаването на
правния спор по делото.
В аспекта на изложеното се налага извод, че молбата за защита от домашно
насилие на малолетното дете е основателна и следва да бъде уважена. Съдът намира, че
с оглед характера и естеството на установеното по делото домашно насилие, спрямо
ответника следва да се наложи мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН като се задължи да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо малолетното дете С. Г. Б..
Искането за прилагането на мерките по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН е неоснователно, тъй
като съдържащото в посочената разпоредба ограничение е оправдано само при
безспорно данни за домашно насилие, с което по отрицателен начин се засягат живота,
здравето и телесния интегритет на пострадалото лице, какъвто безспорно не е
настоящият случай. Ограниченията, наложени по реда на ЗЗДН целят да предоставят
закрила на пострадалото лице от домашно насилие, но същите не следва да водят до
възникване на законова забрана родителя да полага грижи за детето си. Съдът намира,
че не е в интерес на детето да се ограничат контактите му с бащата, предвид данните за
синдром на родителско отчуждение, а налагането на мерките по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН
безспорно ще доведе до неговото задълбочаване без наличието на обосновани факти за
тяхното приложение. В този порядък, настоящият съдебен състав счита за нужно да
акцентира върху необходимостта родителите на детето да надмогнат конфликта
помежду си и да подобрят взаимната си комуникация, тъй като в най-добрият интерес
на детето е то да расте в спокойна среда и в постоянен контакт с всеки един от
родителите си, доколкото всеки един от родителите е значим за правилното развитие и
изграждането на детето като личност.
С оглед на изложеното, след като районният съд е отхвърлил молбата за защита
от домашно насилие на малолетното дете С. Г. Б., същият е постановил неправилно
решение в посочената част. На основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН следва да се задължи
ответника да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо ***дете. На
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200 лева.
По въззивна частна жалба против Определение № 260337 от 20.04.2022 г.
Частната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
С обжалваното определение районният съд е уважил частично молба вх.№
264415/24.03.2022 г. подадена от Р. Г. С. /лично като молител/ с правно основание
чл.248 ГПК като е изменил първоинстанционното решение в частта му за разноските и
е увеличил присъдените в полза на молителката разноски от 480 лева на 999 лева, в
която част се обжалва определението. За да постанови определението в обжалваната му
12
част, районният съд е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение от 480 лева
следва да се завишат до размера на 600 лева, предвид проведените тринадесет съдебни
заседания по делото на осн.чл.7, ал.8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и на молителката да се присъдят деловодни
разноски в размер на 382 лева за повторната СПЕ и 7 лв. за съдебни удостоверения и
10 лева за призоваване на свидетели, изготвена по отношение на молителката.
Определението е правилно.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на молбата за защита от
домашно насилие на молителката Р.С. на същата се следва присъждането на
разноските по делото. С договор за правна защита и съдействие от 02.10.2020 г. е
договорено заплащането на първоначално адвокатско възнаграждение в размер на 960
лева с вкл.ДДС, както и на по 120 лева с ДДС при провеждането на четвърто и
следващо съдебно заседание. От представените по делото платежни документи се
удостоверява заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС.
Същевременно се установява, че в първоинстанционното производство са проведени 13
с.з. При така установените данни по делото, правилни са изводите на районния съд, че
доколкото не е ясно каква част платеното адвокатско възнаграждение е договорено за
защита по молбата на молителката С. и на молителя - малолетното дете С., разноските
за адвокатско възнаграждение следва да се разпределят наполовина, тоест на
молителката следва да се присъди сумата в размер на 600 лева с вкл.ДДС от платеното
адвокатско възнаграждение.
В частната жалба увеличеният размер на разноските за адвокатско
възнаграждение на молителката се оспорват с довода, че районният съд е уважил само
една мерките по молбата за защита по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, а е отхвърлил мерките по
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, от което се намира, че е уважена 1/3 молбата за защита и
присъденото възнаграждение не е съразмерно на уважената част от молбата.
Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията в частната жалба.
Производството по делата по ЗЗДН по своята същност представлява спорна съдебна
администрация на граждански отношения. Целта на това производство е да бъдат
охранени законни права на пострадалото от домашно насилие лице, ползващо със
специалната закрила на закона. Ето защо при налагането на мерките по чл. 5, ал. 1
ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя, а може да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки, които са съобразени с конкретната
фактическа обстановка и в най- голяма степен обезпечават безопасността на
пострадалото лице. След като в производството по ЗЗДН съдът не е обвързан от
исканите мерки за защита, за основателността на молбата за защита е без значение дали
една или част от мерките са били наложени от съда. След като молбата за защита е
уважена на молителката се дължи присъждането на разноските по делото, без значение
13
на наложените мерки от съда.
С оглед на изложеното и доколкото не са изложени конкретни оплаквания срещу
присъдените деловодни разноски, въззивният съд намира определението в обжалваната
част за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на делото решението на районния съд следва да
се отмени в частта за разноските, с която Р. Г. С. в качеството й на ***и *** на С. Г. Б.
е осъдена да заплати на Г.А.Б. сумата от 450 лева за отхвърлената молба за защита на
детето. Следва да се уважи искането на молителя - жалбоподател за присъждането на
разноските по делото за двете инстанции. За първоинстанционното производство на
молителя следва да се присъдят съдебно -деловодни разноски в общ размер на 1 318
лева, от които: 600 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение /наполовина от общо
заплатените 1200 лева с ДДС/ по договор за правна защита и съдействие от 02.10.2020
г.; съдебно - деловодните разноски в размер на 718 лева за съдебни удостоверения,
депозит за СПЕ и КСППЕ, и за свидетел. За въззивното производство молителят -
жалбоподател претендира разноски в размер на 25 лева за платена ДТ и 480 лева -
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС, направата на които се удостоверява от
представения договор за правна защита и съдействие от 23.03.2022 г. и платежни
документи. На осн.чл.78, ал.5 ГПК въззиваемия Б. е направил възражение за
прекомерност, което е неоснователно. Съгласно чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство и защита по дела за
домашно насилие е 400 лв., което на осн. § 2а от Наредбата се дължи с включен ДДС.
Следователно адвокатското възнаграждение е в минималния размер по Наредбата,
поради което следва да бъде присъдено.
Следва да се остави без уважение искането на ответника по частната жалба за
присъждането на адвокатско възнаграждение за защита по частната жалба в размер на
200 лева, доколкото производство по същата е по реда на чл.248 ГПК, което не е
самостоятелно такова и в него не се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва Г.Б. да бъде осъден да заплати
по сметка на ПОС в полза на държавния бюджет, държавна такса в размер на 25 лева за
образуваното първоинстанционно гражданско производство по молбата на
малолетното дете СТ. Г. Б..
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ Решение № 260191/06.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 13248/2020 г.
по описа на ПРС, XVII гр.с., в частта, с която е отхвърлена молбата за защита от
домашно насилие вх. № 271180/13.10.2020г., подадена от Р. Г. С., с ЕГН ********** в
качеството й на ***и *** на С. Г. Б. с ЕГН ********** против Г.А.Б., с ЕГН
**********, както в частта, с която Р. Г. С. в качеството й на ***и*** на С. Г. Б. е
осъдена да заплати на Г.А.Б. сумата от 450 лева -разноски по делото, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Г.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***,
ет.***, ап.*** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ***дете С. Г.
Б. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г.А.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.***,
ап.*** да заплати глоба на осн.чл.5,ал.4 от ЗЗДН в размер на 200 (двеста)лева, платима
в полза на държавата.
В необжалваната част решението на районния съд е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260337 от 20.04.2022 г. постановено по гр.д.
№ 13248/2020 г. по описа на ПРС, XVII гр.с., в частта, с която се изменя Решение №
260191/06.03.2022 г. по същото дело в частта за разноските, присъдени в полза на
молителката Р. Г. С. ЕГН ********** срещу ответника Г.А.Б. ЕГН ********** като са
увеличени от 480 лева на 999 лева.
ОСЪЖДА Г.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.***,
ап.*** да заплати на С. Г. Б. ЕГН **********, чрез законния представител Р. Г. С., с
ЕГН **********, сумата в размер на 1823 лева /хиляда осемстотин двадесет и три лева/
- разноски за първоинстанционното и въззивното производство.
ОСЪЖДА Г.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.***,
ап.*** да заплати държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева / в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на молителя С. Г. Б. с ЕГН **********.
Решението и заповедта се връчват на страните, както и на Районното
полицейско управление на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес
на извършителя и на пострадалото лице.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване на осн.чл.280, ал.3 от ГПК,
а в частта с характер на определение не подлежи на обжалване на осн.чл.274, ал.4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16