№ 230
гр. Габрово, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело
№ 20224200500292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №125 от 17.03.2022 г. по гр. д. № 629/2021 г. Районен съд –
Габрово е осъдил Н. М. И. да заплати на А. Л. С. на основание чл. 236, ал. 2
ЗЗД сумата от 2 921,53 лева, представляваща обезщетение за ползване на
недвижим имот на ищеца – апартамент с адрес гр. Габрово, ул. „О.“ №***,
представляващ обект с кад. идент. *** съгласно КККР на гр. Габрово, за
периода от 19.11.2015г. до 15.06.2020г., след извършено прихващане със
задължение на ищеца за връщане на депозит по договора за наем от
13.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 5 179,26 лева. По силата на цитираното решение Н. И. е
осъдена да заплати на А. С. сторените по делото съдебни разноски в размер на
313,28 лева, след извършена компенсация между дължимите суми за съдебни
разноски от всяка от страните по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът А. С., въззивник и въззиваем пред настоящата инстанция,
обжалва първоинстанционното решение в частта, в която съдът е отхвърлил
иска за периода 01.09.2020г. – 19.11.2020г. и за периода 15.06.2020г. –
17.07.2020г. и е извършил прихващане със заплатения депозит, като излага
оплаквания за неговата неправилност. Посочва, че с постановено решение в
предходно образувано исково производство по гр. д. №2370/2019г. по описа
на Районен съд – Габрово, сезираният съд е приел, че договорът е прекратен
считано от 01.09.2019г., откъдето извежда довод, че първоначалният момент,
от който се дължи обезщетение за лишаване от правото на ползване, е именно
01.09.2019г. Договорът следвало да се счита прекратен към момента на
допуснато неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена от
страна на наемателя, като покана за изпълнение не била необходима.
1
Получената нотариална покана на 19.11.2019г. имала за предмет връщането
на имота в държане на наемодателя поради установеното бездействие от
страна на наемателя. Оспорва като неправилен извода на
първоинстанционния съд, че ищецът е бил неизправен, доколкото
представените разписки след използвана куриерска услуга не представлявали
доказателство за съдържанието на изпратената пратка и поведението на
получателя. Оспорва дължимостта на депозита доколкото ответницата била
неизправен длъжник по договора за наем. Въз основа на така изложените
съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваната му част и предявената искова претенция да бъде уважена в
пълен размер. Претендира за сторените съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
Ответницата Н. И., въззивник и въззиваем пред настоящата инстанция, е
депозирала отговор на подадената въззивна жалба по реда на чл. 263, ал. 1
ГПК, в който се излагат подробни доводи за неоснователност на подадената
въззивна жалба от А. С.. Моли решението да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно в обжалваната част.
Ответницата Н. И., въззивник и въззиваем пред настоящата инстанция, е
депозирала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която
оспорва определения размер на присъденото обезщетение, съответно и
присъдените съдебни разноски след извършената компенсация. Посочва се,
че при определяне на дължимия размер на обезщетението съдът не е отчел
факта на заплащани от наемателката месечни наемни цени от 150 лева, който
факт бил доказан посредством представени платежни документи и не бил
оспорен от ищеца в хода на производството. В периода 19.11.2019г. –
15.06.2020г. ответницата заплатила на ищеца сума в общ размер от 900 лв. по
банков път, разпределени на шест вноски, при посочено основание за
плащане „по договор за наем“. Със заплащането на първите две суми били
погасени задълженията за наемна цена за м. септември и м. октомври 2019г.,
а останалите вноски в общ размер от 600 лева представлявали обезщетение за
ползването на имота. В депозирания отговор на искова молба ответницата
направила искане за съобразяване на посочените плащания при определяне на
крайния размер на дължимото обезщетение. Въпреки това
първоинстанционният съд не отчел това обстоятелство, като не извършил
прихващане с дължимото обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Въззивникът
изтъква, че след извършване на прихващане със заплатената сума предявената
искова претенция следвало да бъде уважена до сумата от 2 321,53 лв., като
това щяло да рефлектира и върху размера на присъдените съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от иска. Въз основа на така изложените
оплаквания се отправя искане за отмяна на решението в частта, в която е
уважен иска над сумата над 2 321,53 лв. до сумата от 2 921,53 лева, както и в
частта, в която ответницата е осъдена да заплати сторените съдебни разноски
над сумата от 79,81 лева до сумата от 313,28 лева. Претендира разноски за
настоящата съдебна инстанция.
По делото не е постъпил отговор на въззивна жалба по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК от А. С..
В открито съдебно заседание въззивникът и въззиваем А. С. чрез
упълномощения процесуален представител моли въззивната жалба да бъде
уважена, като обжалваното решение бъде отменено в обжалваната част като
неправилно и незаконосъобразно. Моли за отхвърляне на насрещната
2
въззивна жалба. Претендира за сторените съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
В открито съдебно заседание въззивникът и въззиваем Н. И. чрез
упълномощения процесуален представител моли въззивната жалба да бъде
уважена, като обжалваното решение бъде отменено в обжалваната част като
неправилно и незаконосъобразно. Моли за отхвърляне на въззивната жалба
като неоснователна. Претендира за сторените съдебни разноски пред
въззивната инстанция. Релевира възражение за прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК.
Депозираната въззивни жалби са допустими. Същите са подадени в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от
процесуално легитимирани лица и при наличието на правен интерес от
обжалването.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваните му части, като при постановяването му
не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
236, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на Н. М. И. да заплати на А. Л. С. сумата от 5 450
лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения му недвижим
имот - апартамент, с адрес гр. Габрово, ул. „О.“ №***, дължимо за периода
01.09.2019г. – 17.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане. Ищецът излага твърдения, че
между страните е бил сключен договор за наем от 13.06.2019г., като по силата
на решение, постановено по гр. д. №2370/2019г. по описа на Районен съд –
Габрово, договорът бил прекратен, считано от 01.09.2019г. и ответницата
била осъдена да предаде държането върху имота на ищеца. Ответницата
предала имота едва на 17.07.2020г., поради което за ищеца възникнало
правото да получи обезщетение за ползване на наемния имот считано от
01.09.2019г. до 17.07.2020г., в размер от по 500 лв. на месец, равняващ се на
средния пазарен наем. С хода на проведено открито съдебно заседание от
17.02.2022г. е допуснато изменение на иска, като размерът е намален до
сумата от 5 179,26 лева.
В депозирания отговор на исковата молба ответницата оспорва исковата
претенция като неоснователна. Оспорва заявения от ищеца начален момент,
от който се дължи претендираното обезщетение, като посочва, че това е
датата на връчване на нотариална покана за напускане на наетия имот –
19.11.2019г., което е възприето и във влязлото в сила Решение
131/20.03.2020г. по гр. д. №2370/2019г. по описа на Районен съд – Габрово. В
случай, че съдът не приеме посочената дата като дата на прекратяване
действието на договора за наем, ответницата се позовава на клаузата на 3.4 от
договора, като посочва, че договорът следва да се счита прекратен с изтичане
на 20 дни от настъпване на падежа на дължимата наемна цена, който момент е
настъпил след 01.09.2019г. Ответницата оспорва заявената от ищеца крайна
дата на исковия период, като излага твърдения, че е напуснала имота преди
17.07.2020г., за което били изготвени и представени писмени доказателства.
На следващо място оспорва дължимостта на претендираното обезщетение,
като излага становище, че размерът на обезщетението не следвало да бъде по-
3
нисък от уговорената наемна цена, а при твърдения за по-висока стойност
следвало да бъде съобразен със средния пазарен наем. Във връзка с това
посочва, че през исковия период, в който ответницата ползвала имота,
заплащала на месечна база сумата от 150 лева. Излага становище, че размерът
на средния пазарен наем за съответния имот не надвишавал сумата от 150 лв.,
доколкото към момента на влизане в имота били налични множество
недостатъци, подробно описани в отговора. Поради тази причина страните по
договора постигнали съгласие наемателят да заплаща по-нисък месечен наем
от 150 лв., докато наемодателят отстрани установените недостатъци, но
ищецът не изпълнил поетото задължение. Ответницата посочва, че ищецът не
оказал съдействие при предаване на имота, като препятствал опитите на
ответницата да му предаде лично ключовете. Релевира възражение за
прихващане на претендираното обезщетение с вземането на ответницата за
сумата от 450 лв., представляваща заплатен депозит при сключване на
договора, който съгласно чл. 2.5 подлежал на възстановяване след
прекратяване на договора и при наличие на погасени задължения от
наемателя.
Окръжен съд - Габрово, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания съдебен акт:
По силата на сключен договор за наем от 13.06.2019г. между ищеца, в
качеството на наемодател, и ответницата в качеството на наемател,
възникнало наемно правоотношение за срок от една година, считано от
15.06.2019г., при уговорена месечна наемна цена от 150 лв. с падеж от
петнадесето до двадесето число на съответния месец. Съгласно чл. 3.4
договорът се прекратявал автоматично преди изтичане на срока по чл. 3.2 в
случай, че наемателят забави плащането на дължима наемна вноска повече от
двадесет дни от датата на падежа, като наемодателят запазвал всички
придобити от него права до момента. Съгласно чл. 2.5 в деня на подписване
на договорът наемателят заплатил на наемодателя депозит в размер на 450
лева, който подлежал на възстановяване след прекратяване действието на
договора, предаване на имота от наемателя и при изплатени задължения за
консумирани електрическа енергия, вода, дължими наечни цени.
От съдържанието на нотариална покана, изготвена от нотариус П.К.,
рег. №299 при НК, район на действие РС-Габрово, се установява, че А. С.
отправил към Н. И. покана да се яви в нотариалната кантора на 22.11.2019г.,
за да предаде владението върху наемния имота чрез предаване на ключовете и
да представи разписки и квитанции за заплатени консумативи за ползването
на имота. Поканата е връчена на адресата на 19.11.2019г.
От съдържанието на отговор на нотариална покана, изготвен от
нотариус П.К., рег. №299 при НК, район на действие РС-Габрово, се
установява, че Н. И. уведомила А. С., че следва да предприеме в най-кратък
срок действия по отстраняване на неизправностите в наемното жилище и
привеждане на имота в пригодно за ползване състояние до изтичане на срока
на договора.
С решение №131/20.03.2020г. по гр. д. №2370/2019г. по описа на
Районен съд – Габрово Н. И. е осъдена да опразни и предаде на А. С.
държането на наетия въз основа на договор за наем от 13.06.2019г. недвижим
имот – апартамент на ет. 4 в жилищен блок, находящ се в гр. Габрово, ул. „О.“
4
№* В мотивите към цитираното решение съдът е приел, че към датата на
връчване на нотариалната покана – 19.11.2019г., наемателката се е намирала в
договорно неизпълнение на задължението си да заплати дължимата наемна
цена, т. к. били изминали повече от 20 дни от уговорената падежна дата, а
следващо извършено плащане датирало от 17.12.2019г. С достигане на
поканата до наемателката правоотношението по договора на наем следвало да
се счита за прекратено. Решението е влязло в законна сила на 28.10.2020г.
По делото е представен и приет като писмено доказателство протокол за
недвижим имот при предаване на владението от наемателя от 15.06.2020г.,
изготвен с присъствието на ответницата и двама свидетели, в който наред с
описа на находящото се в имота движимо имущество, е отразено, че при
предаване на имота поради отсъствие на наемодателя и след неуспешни опити
за връзка с него, имотът е оставен в описаното състояние и запечатан от
наемателката със саморъчно подписани от нея стикери. Към протокола са
представени разписка от 12.06.2020г., издадена от куриерска фирма „Еконт“,
за изпратена пратка от Н. И. до А. С., както и електронна справка за история
на товарителницата, в която са описани направените опити за доставка на
получателя.
Видно от молба с вх. №4516/25.06.2020г. подадена от Н. И. до ЧСИ З.В.,
ответницата е уведомила съдебния изпълнител, че имотът е опразнен от
15.06.2020г. с изтичане на срока на договора, като заедно с молбата е предала
ключовете от имота. Върху постъпилата молба е поставена резолюция от
25.06.2020г., с която е постановено да се приложат към делото четири броя
ключове от недвижимия имот и да се уведоми насрещната страна за
постъпилата молба.
Видно от представен препис от протокол за въвод във владение от
24.07.2020г. по изп. дело №20207340400343 по описа на ЧСИ З.В., рег. №734
при КЧСИ, район на действие ОС-Габрово, взискателят А. Л. С. е въведен във
владение на процесния имот, като длъжникът Н. М. И. е отстранена. В
съдържанието на протокола е отразено, че на взискателя са предадени четири
броя ключове от имота, а по твърдения на длъжника имотът е освободен от
15.06.2020г. Към момента на извършване на въвода не е установено наличие
на консумирано количество електрическа енергия.
По делото е представен Констативен протокол №5617271 от 17.06.2020г.
издаден от „Електроразпределение Север“ АД, в който са отразени
констатирани показания на СТИ в обект с адрес гр. Габрово, ул. „О.“ №* с
титуляр Н. М. И..
По делото са представено и прието като писмено доказателство преводно
нареждане от 13.06.2019г. от Н. И. към А. С. с посочено основание „по
договор за наем“ за заплащане по банков път на сумата от 900 лева.
По делото са представени и приети като писмени доказателства шест
броя преводни нареждания от Н. И. към А. С. с посочено основание „по
договор за наем“ за заплащане по банков път на сумите от по 150 лева,
съответно от 17.12.2019г., 15.01.2020г., 15.02.2020г., 16.03.2020г.,
16.04.2020г. и 15.05.2020г.
От заключението към допусната и приетата съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещо лице Р.Г., се установява, че пазарният месечен
наем на процесния недвижим имот през процесния период 01.09.2019г. –
17.07.2020г. възлиза на 491 лв. или общо 5 179,26 лв.
5
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпитите на четирима свидетели – Р.Н., М.А.,
Х.С. и М.С..
По изложените от въззивника А. С. оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение въззивния състав намира следното:
Възприетата от първоинстанционния съд начална дата на исковия
период – 19.11.2019г., за който са дължи претендираното обезщетение по чл.
236, ал. 2 ЗЗД, е съобразена с обвързващите обективни предели на силата на
пресъдено нещо на Решение 131/20.03.2020г. по гр. д. №2370/2019г. по описа
на Районен съд – Габрово съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК. Посоченото основание
на предявения в предходното исково производство иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД
се характеризира с предмета, естеството на искането и правопораждащите го
юридически факти, включително и момента на прекратяване действието на
договора за наем. Съгласно цитираните по-горе мотиви към решението
Районен съд – Габрово е приел, че с достигане на поканата до наемателката на
19.11.2019г. правоотношението по договора на наем следвало да се счита за
прекратено, поради което настоящият съдебен състав е задължен да
възприеме посочената дата като начален момент, от който ответницата е
започнала са използва процесния имот без правно основание, респективно от
който момент възникнало процесното вземане.
Първоинстанционният съд въз основа на представените писмени
доказателства и изслушаните свидетелски доказателства обосновано е приел
като крайна дата на исковия период 15.06.2020г. Съобразно представения
протокол за недвижим имот при предаване на владението от наемателя от
15.06.2020г., изготвен с присъствието на ответницата и двама свидетели,
депозираната молба до ЧСИ за предаване на ключовете от имота и
изслушаните свидетелски показания на св. А., анализирани поотделно и в
тяхната съвкупност, се установява, че ответницата е напуснала имота преди
посочената от ищеца крайна дата – 17.07.2020г. Настоящият въззивен състав
изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че ответницата е била
изправна страна, т. к. е положила дължимата грижа да предаде имота на
ищеца към момента на напускането му – 15.06.2020г., но поради неоказано
съдействие от негова страна е изготвила протокол за предаване на имота и е
предала ключовете от жилището на съдебния изпълнител.
Заявеното от въззивника оспорване, касаещо изправността на
ответницата – наемател, откъдето извлича доводи за недължимост на
заплатения от нея депозит при сключване на договора, не следва да бъда
обсъждано, доколкото е направено едва пред настоящата инстанция извън
законоуставените преклузивни процесуални срокове.
По изложените от въззивницата Н. И. оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение въззивния състав намира следното:
Посредством направените оплаквания във въззивната жалба
въззивницата аргументира становище за допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на релевирано
правопогасяващо възражение за прихващане на претендираното обезщетение
със заплатените от ответницата пред исковия период наемни суми общо в
размер на 600 лева. След като се запозна детайлно със съдържанието на
подадения отговор на искова молба, както и с приетия доклад по реда на чл.
146 ГПК въззивният състав намира изложените оплаквания за неоснователни.
6
Компенсационното възражение е защитно средство с правопогасителен
ефект, което следва да бъде релевирано в преклузивния срок по чл. 131 ГПК
по надлежния ред – чрез посочване на основанието за неговото възникване,
фактите от значение за настъпване на изискуемостта, неговия размер и ясно
формулиране на искане за извършване на прихващане при евентуално
уважаване на исковата претенция. Изключение от изискването за
противопоставяне на компенсационното възражение в посочения преклузивен
срок е разяснено в т. 4 от Тълкувателно решение №1/2013г. по т. д. №1/2011г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно което възражението за прихващане може за
първи път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в
материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и
ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от
деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им. Когато
обаче насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно /неликвидно/, т. е.
негов предмет е едно спорно право, за което съдът се произнася със сила на
пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, при което ефектът на прихващането ще
се прояви след влизане в сила на съдебното решение, на общо основание /чл.
131, ал. 2, т. 5 и чл. 133 ГПК/, същото може да бъде направено най-късно с
отговора на исковата молба и заявяването му по-късно, включително пред
въззивния съд, е недопустимо.
В настоящия случай от съдържанието на отговора на исковата молба не
се установява ответницата да е направила възражение за прихващане на
претендираното вземане на обезщетение със заплатените наемни цени от
прекратяване на договора до напускането на имота. Твърдения за заплатени
наемни суми са направени във връзка със заявеното оспорване на
претендирания размер, надвишаващ уговорения месечен наем. Ответницата
не е направила изрично и конкретизирано възражение за прихващане със
вземане за заплатените наемни цени през исковия период, а единствено
възражение за прихващане със заплатения депозит при сключване на
договора. Този извод се потвърждава от доклада по чл. 146 ГПК по делото, в
съдържанието на който не е включено посоченото възражение на ответницата
и който е бил приет без противопоставяне от нейна страна в открито съдебно
заседание от 03.09.2021г.
На следващо място съобразно дадените указания в цитираното
тълкувателно решение въззивният съд намира за недопустимо приемането за
разглеждане на така направеното възражение за прихващане една във
въззивната инстанция. Насрещното вземане, предмет на релевираното
възражение е неликвидно, доколкото не се сочат твърдения, че същото е
установено със сила на пресъдено нещо. Предвид така изложените мотиви
въззивният съд намира въведеното въззивно оплакване от Н. И. за
неоснователно, поради което обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно в атакуваната му част.
От тук въззивният съд приема, че подадените въззивни жалби са
неоснователни и обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемия А. С. следва да бъдат
присъдени сторените съдебни разноски за предоставена правна защита срещу
подадената въззивна жалба от Н. И., под формата на процесуално
представителство. Видно от представения договор за правна защита и
7
съдействие от 01.10.2022г. страните не са уговорили отделни възнаграждения
за изготвяне на въззивна жалба и защита срещу подадената от Н. И. въззивна
жалба, поради което в полза на въззиваемия следва да бъде присъдена
половината от заплатената сума за адвокатско възнаграждение. След като
отчете, че процесуалният представител на въззиваемия не е депозирал
отговор на въззивната жалба, настоящото дело не се отличава с особена
фактическа и правна сложност и като съобрази установените минимални
размери в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на Висшия
адвокатски съвет, съдът намира заявеното от насрещната страна възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно. Въззивницата Н. И. следва да бъде
осъдена да заплати на А. С. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция в размер от 200 лева.
От представения в отрито съдебно заседание от 03.11.2022г. договор за
правна защита и съдействие №66/26.04.2022г. се установява, че страните са
уговорили Н. И. да заплати възнаграждение от 300 лв. за оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и
защита пред въззивна инстанция във връзка с обжалване на Решение №125 от
17.03.2022г. по гр. д. №629/2021г. по описа на РС-Габрово. При този изход на
спора и въз основа на така установените обстоятелства съдът намира, че в
полза на въззиваемата Н. И. следва да бъдат присъдени сторените съдебни
разноски за предоставена правна защита във връзка с изготвяне на отговор на
въззивна жалба и осъществено процесуално представителство в размер на 150
лева, доколкото страните не са уговорили отделни възнаграждения за
изготвяне на въззивна жалба и отговор на въззивна жалба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №125 от 17.03.2022 г., постановено по гр.
д. № 629/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово.
ОСЪЖДА Н. М. И., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Габрово,
ул. „Е.“ №***, да заплати на А. Л. С., ЕГН: **********, с адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа: гр. Габрово, ул. „С. Врачански“
№1, офис 9, чрез адв. В. П., разноски за съдебното производство пред
въззивната инстанция в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА А. Л. С., ЕГН: **********, с адрес за призоваване и
връчване на съдебни книжа: гр. Габрово, ул. „С. Врачански“ №1, офис 9, чрез
адв. В. П., да заплати на Н. М. И., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.
Габрово, ул. „Е.“ №*** разноски за съдебното производство пред въззивната
инстанция в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева /.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9