М
О Т И
В И
към присъда по НОХД N 485 по описа за 2017 год. на Берковския
районен съд – ВТОРИ
наказателен състав-
04.04.2018год.
Берковска районна прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу А.З.А. - роден на ***г*** , живее в с. село
на ул. “Калина“ №5 , българин,бълг.
гражданин женен, неосъждан, с основно
образование ,
пенсионер , неосъждан за това , че на 24.03.2017година в домът си в село Черкаски,
обл. Монтана на ул. “Калина“, №5 държал:
30/тридесет/ броя ловни патрони калибър 16; 4/четири / броя ловни патрони кал.
12;2/два/ броя ловни патрони кал. 22, които представляват боеприпаси по смисъла
на чл.7 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, без да има за това надлежно разрешение–
престъпление по чл. 339, ал.1 от НК.
В
хода на съдебните прения представителят на БРП поддържа внесеното обвинение с
фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в обвинителния акт,
като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин, от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Твърди, че в резултат на
експертизата, извършена в хода на наказателното производство е
установено, че боеприпасите – предмет на обвинението
попадта в обхвата на ЗОБВВПИ,за притежаването на същите се изисква разрешение.
Сочи се, държането на боеприпасите е създавало обществена опасност,тъй като
видно от експертизата същите са годни да възпроизведат изстрел . Представителят
на БРП пледира, че деянието е осъществено и от субективна страна, доколкото
незнанието на закона, съответно необходимостта от издаване на разрешително за
държането на предмета на престъплението, не оправдава извършителя. Иска се на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при приложение разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК
като се приеме наличието на изключителни и многобройни смекчаващи вината
обстоятелства,при които и най-лекото определено наказание ще се окаже
несъразмерно тежко за срок под минимално
предвидeния от 2 години, което на основание чл.
66 от НК за бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият
А.З.А. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. В обясненията
си дадени в хода на съдебното производство същият твърди, че патроните –
предмет на обвинението са останали от времето,когато е притежавал законно
оръжие и е бил ловец.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият А.З.А. е роден на ***г***. Живее в село
Черкаски на ул. “Калина“, №5. Не е осъждан и освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК.
На 24.03.2017година в село Черкаски била извършена
специализирана полицейска операция във връзка с получен сигнал за незаконно
притежание на оръжия и боеприпаси. В хода на посочената операция е извършена
проверка в дом намиращ се на ул.“Калина“, №5 в селото. Жилището на посочения
адрес е собственост и се обитава от подс. А.З.А.. В хода на проверката при
влизането в жилището в първата стая в ляво спрямо входната врата е бил намерен
дървен сандък, в който при отварянето му са открити боеприпаси от различен
калибър.
Подсъдимият А. с Протокол за доброволно предаване от
24.03.2017година е предал на служителите на РУП –Вършец намерените боеприпаси,
както следва:30броя ловни патрони с кал. 16;4бр. ловни патрони с 12 калибър;
2бр. малокалибрени патрони кал. 22LR; кутия
с надпис „ловен нитроцеулозен бездимен барут -100грама. Със същия протокол е
предаден от подсъдимия и 200гр. сух нарязан тютюн, който няма отношение към
настоящето производство.
Видно от Протокол №223/01.11.2017година на НТЛ при ОД
на МВР –Монтана представените за изследване 30 броя лавни патрони с кал. 16;4
броя ловни патрони с кал. 12;2 броя патрони кал. 22 притежават необходимите
съставни части и представляват
боеприпаси. При проведената експериментална стрелба с тях, същите са произвели
изстрели и са били годни по предназначение.
Представения за изследване 1бр. цилиндрична метална
кутия с надпис „Ловен нитроцелулозен бездимен барут около 100гр. при
извършените проби също се е оказал годен по предназначение.
Установено е също така, че подсъдимия няма право да
носи и съхранява огнестрелно оръжие и боеприпаси по реда и условията на Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия.
За да формира своите изводи относно гореизложената фактическа
обстановка, съдът взе предвид събраните по делото доказателства, като се позова
на : гласните доказателства, събрани чрез обясненията на подсъдимия, които съдът
кредитира частично като достоверни, показанията на свидетелите Г., Г. и Д.,
както и писмените доказателства по делото, приобщени по делото .
Съдът
счита, че от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал
безспорно се установяват обективните и субективни признаци на осъществено от
подс. А. престъпление по чл.339,ал.1 от
НК.
От
показанията, както на св.Г.,Г. и Д. и протоколът за претърсване и изземване,
така и от кратките обяснения на самия подсъдим в хода на съдебното следствие се
установява, че на посочените в обвинителният акт дата и място, подсъдимият е
държал боеприпасите, предмет на обвинението, без да има разрешение
за притежаването респ. съхраняването им съгласно чл. 14 и сл. от ЗООБВВПИ.
В тази връзка без значение за квалификацията на деянието е начинът на
придобиването на собствеността върху тях. Съдът счита, че с оглед характера на
обвинението, посочените обстоятелства
имат значение единствено за индивидуализацията на наказанието предвид
конкретната обществена опасност на случая.
Съдът
счита, че от събраните и кредитирани по делото доказателства може по безспорен
начин да се установи и субективната страна на деянието осъществено от подс.А.,
а именно като извършено при условията на пряк умисъл. Съдът оцени единствено
като защитна теза твърдението на подсъдимия за отсъствие на представа относно
това,че следва да притежава разрешително , както и на съзнание за опасността от
съхраняване на същите . Безспорно вида и
качествата на посочените вещи, както и тяхното предназначение са били известни
на подсъдимия,но същият дори не е подозирал за това,че притежаването им
представлява престъпление, докато режима на притежание респ. съхранение е
въпрос на нормативна уредба, непознаването на която обаче не оневинява същия за
нарушаването на закона, след като лицето осъзнава, че притежава огнестрелно
оръжие.
Поради изложените съображения ,съдът установи че с
поведението си подс. А.З.А. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като на 24.03.2017година в домът си в село Черкаски, обл. Монтана на ул.
“Калина“, №5 държал: 30/тридесет/
броя ловни патрони калибър 16; 4/четири / броя ловни патрони кал. 12;2/два/
броя ловни патрони кал. 22, които представляват боеприпаси по смисъла на чл.7
ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия, без да има за това надлежно разрешение.
От обективна страна деянието има за непосредствен обект
обществените отношения, които гарантират личната и имуществена безопасност на
определен брой лица.
От обективна страна, деянието е формално и се реализира с
действие – държане на боеприпаси, без да е получено разрешение по реда на ЗОБВВПИ.
От субективна страна деянието е осъществено умишлено при
форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че притежава боеприпаси,
че няма разрешение за тяхното държане и съхранение.
Поради изложените съображения съдът постанови осъдителна
присъда.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът прецени
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Поради изложените съображения, съдът прецени, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, а именно чистото съдебно минало и признанието на
вината, липсата на доказателства боеприпасите да са използвани или с
притежаването им да е създадена заплаха
за живота и здравето на някого и определи наказанието при приложение
разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК под минималния предвиден в закона размер
от 2 години лишаване от свобода , а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца .
Като взе предвид, че с оглед съдебното минало на подсъдимия
са налице предпоставките на чл.66 от НК, както и че целите по чл.36 от НК могат
да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на наложеното наказание,
съдът го отложи като определи изпитателен срок от три години.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НК
на подсъдимия бяха възложени разноските по делото в размер на 95,84 лв.-
възнаграждение на вещото лице за изготвената експертиза и 5лв.ДТ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :