РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. П., 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230100931 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано по искова молба на С. В. К., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. “З.“ № 021,
ет. 3, ап. 4, И. В. К., ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. “Л.“ № 11А, М. В.А М., ЕГН:
********** от с. Ж., общ. С., К. Р. К., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. “А.“ № 37 Б, ет. 4, ап.
16, А. К. Д., ЕГН: ********** от гр. П., ул. “К.“ № 4, Х. О. Д., ЕГН: ********** от гр. П., ул.
“К.“ № 4, К. О. М., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „М.“ № 18, Е. В. Д., ЕГН: ********** от
гр. П., ул. “К.“ № 4, Е. В. Д., ЕГН: ********** от гр. С., ул. “К. I“ № 4, Р. А. А., ЕГН: *****
от с. Я., общ. Д., ул. “И.“ № 48 и И. А. А., ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. “К.“ № 7, вх. Б, ет.
2, ап. 23, всички чрез адв. В. Г. П. от АК-Б., с адрес на упражняване на дейността гр. П., ул.
“А.“ № 14а, срещу Р. Л. Ш., ЕГН: ********** от гр. П., ул. “К.“ № 16.
Сочи се в същата, че ищците са наследници на И.А.М., б.ж. на гр. П., починал на ***
г., както и че с Решение № 1026/14.01.2000 г. на ПК – П., влязло в сила на 01.02.2000 г., на
наследниците на И.А.М., са възстановени няколко имота в землището на гр. П., между които
и трайни насаждения от 3,255 /три хиляди двеста петдесет и пет/ квадратни метра, пета
категория, местност „АЙДАРСКИ ДАБ – ИЛОВИЦА“, имот № 149011 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот № 149010 - трайни насаждения на насл. на Л.М.
М.; имот № 149009 - трайни насаждения на насл. на Б. А. Г., имот № 000222 - полски път -
Общинска собственост; имот № 149019 - трайни насаждения на насл. на Щ. и З. Т.. Съгласно
КККР на гр. П. имотът представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56126.149.11
/петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, сто четиридесет и девет, точка,
единадесет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., одобрени
със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия картография и кадастър, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е
от 12.04.2023 г., с адрес на поземления имот: местност „АЙДАРСКИ ДАБ – ИЛОВИЦА“,
площ от 3,255 /три хиляди двеста петдесет и пет/ квадратни метра, трайно предназначение
на територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид трайно насаждение,
категория на земята - 5 /пета/, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план -
149011 /сто четиридесет и девет хиляди и единадесет/, съседи: 56126.149.47; 56126.149.12;
56126.149.19; 56126.149.53; 56126.149.443; 56126.149.42.
Излага се, че съгласно удостоверение за наследници № 771/09.05.2023 г. на Община
1
П., И.А.М. е оставил пет наследници: съпруга К.А.М. /поч. на *** г./ и деца - А.И.М. /поч. на
*** г./, Б.И. К. /поч. на *** г./, Е. И. Д. /поч. на *** г./ и А.И. А. /поч. на *** г./, като всеки от
наследниците, съгласно разпоредбите на Закона за наследството, наследява по 1/5 /една пета/
идеална част от процесния имот, а след смъртта на съпругата на И.М., притежаваната от
К.М. идеална част, се наследява по равно от четирите й деца. По този начин всяко от децата
е носител на правото на собственост на по 1/4 идеална част от имота.
Навежда се, че първите трима ищци - С. К., И. К. и М. М. са деца на Б.И. К.а /поч. на
*** г./ и са носители на правото на собственост на по 1/6 ид. част от имота за всеки от тях, а
ищецът К. Р. К., като нейн внук /син на сина й Р. К., поч. на *** г./, притежава 1/32 идеална
част. Ищците - А. К. Д., Х. О. Д. и К. О. М., като наследници на починалия О. Д., който е син
на Е. И. Д. /поч. на *** г./, са носители на по 1/24 идеална част от имота. Ищците - Е. В. Д. и
Е. В. Д., като внуци на Е. И. Д. /поч. на *** г./, притежават по 1/16 ид. част от имота.
Последните двама ищци - Р. А. А. и И. А. А., като внуци на общия наследодател - деца на
сина му А.И. А. /поч. на *** г./, са носители на правото на собственост на по 1/8 ид. част от
процесния имот.
Твърди се, че ответникът Р. Л. Ш. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху
собствения на ищците имот чрез обстоятелствена проверка, както и че същият не е
собственик, тъй като не е осъществил давностно владение върху имота в предвидените в
закона срокове.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на С. В. К., ЕГН: **********, И. В. К., ЕГН: **********, М. В.а М., ЕГН:
**********, К. Р. К., ЕГН: **********, А. К. Д., ЕГН: **********, Х. О. Д., ЕГН:
**********, К. О. М., ЕГН: **********, Е. В. Д., ЕГН: **********, Е. В. Д., ЕГН:
**********, Р. А. А., ЕГН: ***** и И. А. А., ЕГН: **********, че Р. Л. Ш., ЕГН: **********,
не е собственик на 23/32 /двадесет и три тридесет и втори/ идеални части от Поземлен имот
с идентификатор 56126.149.11 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, сто
четиридесет и девет, точка, единадесет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. П., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, последно изменение на КККР
засягащо поземления имот е от 12.04.2023 г., с адрес на поземления имот: местност
„Айдарски даб – Иловица“, площ от 3 255 /три хиляди двеста петдесет и пет/ квадратни
метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг
вид трайно насаждение, категория на земята – 5 /пета/, предишен идентификатор – няма,
номер по предходен план – 149011 /сто четиридесет и девет хиляди и единадесет/, съседи:
56126.149.47; 56126.149.12; 56126.149.19; 56126.149.53; 56126.149.443; 56126.149.42, както и
да бъде отменен Нотариален акт № 123, том I, peг. № 2839, дело № 107/2022 г. на Нотариус
Костадинка Топалова, вписан във вх. рег. № 566/21.03.2022 г., акт № 166, том II, дело №
296/2022 г. на Служба по вписване – гр. П..
Прави се искане за присъждане на разноски.
В определения от закона срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, в
който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
С отговора си ответникът излага, че е собственик на процесния недвижим имот, въз
основа на Нотариален акт № 123, том I, peг. № 2839, дело № 107/2022 г. на Нотариус
Костадинка Топалова, предвид което прави възражение за придобИ.е на претендираните от
ищците идеални части от имота на основание давностно владение. Твърди още, че е засял
спорната нива с лозови насаждения, които обработва и полага грижи за тях, като в тази
връзка твърди, че е владял имота повече от 10 години постоянно, непрекъснато, несъмнено,
явно, необезпокоявано и с намерението да го свои. По отношение на акцесорния иск за
отмяна на констативния нотариален акт изразява становище, че ищците не са активно
легитимирани да предявяват отмяна на издадения акт за целия описан недвижим имот, тъй
като претендират собственост на основание наследствено правоприемство върху 23/32 ид.
части от целия имот.
Иска се от съда да отхвърли предявените искове и да присъди сторените по делото
разноски.
В проведените съдебни заседания ищците се представляват от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа предявения иск. В депозирано
писмено становище прави анализ на събрания по делото доказателствен материал и излага
допълнителни съображения за основателността на ищцовата претенция. Претендира
2
сторените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа писмения отговор с изразените в него обстоятелства, претендира за
отхвърляне на така предявения иск, поради неговата неоснователност и недоказаност.
Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
По повод уточнение на исковата молба, направено от страна на процесуалния
представител на ищците в първото по делото открито съдебно заседание, съдът с протоколно
определение от 28.11.2023 г. е допуснал изменение на предявената акцесорна претенция по
реда на чл. 537 от ГПК в следния смисъл: Да бъде отменен Нотариален акт № 123, том I, peг.
№ 2839, дело № 107/2022 г. на Нотариус Костадинка Топалова, вписан във вх. рег. №
566/21.03.2022 г., акт № 166, том II, дело № 296/2022 г. на Служба по вписване – гр. П., в
частта до размера на предявения иск, а именно 23/32 идеални части.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетелите Д.Г.М.,
К.И.А. и П.П.Т..
След като съобрази становището на страните, приложените към делото
писмени доказателства, които прецени поотделно и в съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че с Решение № 1026 на Поземлена комисия гр. П., влязло в
сила на 01.02.2000 г., на наследниците на И.А.М., б.ж. на гр. П., е възстановено правото на
собственост върху недвижими имоти, съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.
П., на няколко вещи, сред които и Трайни насаждения от 3,255 /три хиляди двеста петдесет и
пет/ квадратни метра, пета категория, местност „АЙДАРСКИ ДАБ – ИЛОВИЦА“, имот №
149011 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 149010 - трайни
насаждения на насл. на Л. М. М.; имот № 149009 - трайни насаждения на насл. на Б. А. Г.,
имот № 000222 - полски път - Общинска собственост; имот № 149019 - трайни насаждения
на насл. на Щ. и З. Т..
Процесният недвижим имот е заснет в КККР на гр. П., съгласно представената и
приета по делото скица, издадена от СГКК гр. Б., като: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
56126.149.11 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, сто четиридесет и девет,
точка, единадесет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенцията
по геодезия картография и кадастър, последно изменение на КККР засягащо поземления
имот е от 12.04.2023 г., с адрес на поземления имот: гр. П., ул. Н., местност „АЙДАРСКИ
ДАБ – ИЛОВИЦА“, площ от 3,255 /три хиляди двеста петдесет и пет/ квадратни метра,
трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид
трайно насаждение, категория на земята - 5 /пета/, предишен идентификатор - няма, номер
по предходен план - 149011 /сто четиридесет и девет хиляди и единадесет/, съседи:
56126.149.47; 56126.149.12; 56126.149.19; 56126.941.53; 56126.149.43; 56126.149.42,
56126.149.41, 56126.149.46.
Съгласно удостоверение за наследници с Изх. № 771 от 09.05.2023 г., издадено от
Община П., И.А.М., роден на *** г., починал на *** г., за което е съставен акт за смърт № 87
от 17.05.1969 г. в гр. П., е оставил наследници по закон, както следва: К.А.М. - съпруга,
починала на *** г. и четири деца – А. И. М. /син/, починал на *** г., Б.И. К. /дъщеря/,
починала на *** г., Е. И. Д. /дъщеря/, починала на *** г. и А.И. А. /син/, починал на *** г.
Релевантно по делото е обстоятелството, че прекият наследник на общия
наследодател - Б.И. К. /дъщеря на И.А.М./, починала на *** г., е оставила наследници по
закон, както следва: С. В. К. /син/, И. В. К. /син/, М. В. М. /дъщеря/ и Р. В. К. /син/, починал
на *** г., като последният е оставил наследници по закон двама сина – К. Р. К. и Л. Р. К..
Прекият наследник на общия наследодател - Е. И. Д. /дъщеря на И.А.М./, починала на
3
*** г., е оставила наследници по закон, както следва: 1. Х. Г. Д. /съпруг/, починал на *** г., 2.
О. Х.в Д. /син/, починал на *** г. и оставил наследниците А. К. Д. /съпруга/, Х. О. Д. /син/ и
К. О. М. /дъщеря/, 3. В. Х.в Д. /син/, починал на *** г. и оставил наследниците Е. В. Д. /син/
и Е. В. Д. /дъщеря/.
Прекият наследник на общия наследодател - А.И. А. /син на И.А.М./, починал на ***
г., е оставил наследници по закон, както следва: Л.С. А. /съпруга/, починала на **** г., Р. А.
А. /син/ и И. А. А. /син/.
С Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот, издаден
на основание обстоятелствена проверка № 123, том I, peг. № 2839, дело № 107 от 2022 г. на
Нотариус Костадинка Топалова с рег. № 510 в РНК, с район на действие РС - гр. П., вписан в
Служба по вписванията - гр. П. в дв.вх.рег. № 562, вх.рег. № 566 от 21.03.2022 г., акт № 166,
том II, дело № 296, Р. Л. Ш. е признат за собственик на основание давностно владение на
недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 56126.149.11 /петдесет и
шест хиляди сто двадесет и шест, точка, сто четиридесет и девет, точка, единадесет/ по
КККР на гр. П., общ. П., обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
Изискани и приети като доказателства по делото са копия от документите съдържащи
се в нотариалното дело, въз основа на които е издаден цитираният Нот. акт № 123, том I, рег.
№ 2839, дело № 107 от 21.03.2022 г. на Нотариус Костадинка Топалова с рег. № 510 в РНК, с
район на действие РС - гр. П., вписан в Служба по вписванията - гр. П. в дв.вх.рег. № 562,
вх.рег. № 566 от 21.03.2022 г., акт № 166, том II, дело № 296 от 2022 г. Съгласно
приложеното Постановление от 21.03.2022 г. по нотариалното дело, същото е постановено
въз основа на представени писмени доказателства и протокол по обстоятелствена проверка
от 21.03.2022 г., с който са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите И. Г. К., П.П.Т. и Д. А. М..
От Министерство на земеделието и храните, Дирекция „Идентификация на
земеделските парцели“, с писмо № 1106-88/24.10.2023 г., уведомяват съда, че за района на
землището на гр. П., МЗХ разполага с цифрова ортофото карта, изготвена по самолетно
заснемане от 2013 г., 2017 г. и 2021 г., като са предоставени на СD в *.pdf формат, цветни
ортофото снимки от трите заснемания с нанесени контури на имот 56126.149.11 в бял цвят.
В цитираното писмо е посочено, че при преглед на предоставените снимки се установява, че
през 2013 г. имотът е представлявал затревена площ, през 2017 г. е разоран/угар, а през 2021
г. е зает от лозови насаждения.
Съгласно Писмо с Изх. № ПД-01-47-1 от 08.08.2024 г. на Общинска служба по
Земеделие П., след направена справка на публичния сайт на Държавен фонд земеделие, е
установено, че за имот с идентификатор 56126.149.11 в землището на гр. П., няма данни
същият да е деклариран по Директни плащания за периода преди 2020 г.
В Писмо Изх. № 02-010-1100/802 от 03.10.2024 г. по описа на Държавен фонд
Земеделие, е посочено, че площите, декларирани за подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания не се заявяват по кадастрални имоти или имоти по картата на
възстановената собственост, като очертаването на земеделските площи, съгласно
изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания, се извършва върху цифрова
ортофотокарта в общинските служби по местонахождение на земите и те представляват
блокове на земеделско стопанство и земеделски парцели. По отношение на кадастрален
имот с № 56126-149-011 е посочено, че същият не е заявяван за подпомагане по директни
плащания за посочения период от 2000 г. до 2020 г.
В хода на производството по делото са ангажирани и гласни доказателства:
Свидетелят Д. М., съпруг на ищцата К. М., заявява, че е женен за съпругата си от 1998
4
г., като преди това са били около пет години приятели, от който момент датира знанието му,
че процесният имот е съсобствен на съпругата му. Изнася, че откакто се познава с ищцата М.
е посещавал имота където дядо й - Х. Д. отглеждал прасковени дръвчета. Свидетелят
посочва, че имотът е около 3 /три/ декара, намира се в местността „Айдарски даб - Иловица“,
конкретизира съседите на имота, както и пътя, по който се стига до него. Твърди, че до 2005
г. - 2006 г. дядото на съпругата му отглеждал прасковени дръвчета в процесния имот, след
това същите били изрязани и до 2018 г. - 2019 г. имотът пустеел, като уточнява, че
посещавал имота два пъти годишно, а към настоящия момент бил засаден с лозови масиви,
които според свидетеля са собственост на свидетеля П. Т.. Допълва, че „там“ всички имоти
били собственост на Т., като процесният се обработва от същите хора, които обработват и
другите имоти.
Свидетелят К. А. заявява, че познава Х. Д., К. М. и М. М. от ученическите години.
Тъй като свидетелят е земеделец и има собствен имот в близост до процесния, изнася данни
касателно площта, съседите и местонахождението на имота и пътя, по който се стига до
него. Сочи, че за периода от 2012 г. - 2013 г. до 2018 г. процесният имот не е бил засаден,
същият бил с отрязани прасковени дръвчета, от които се виждали единствено дънерите и
храсталаци. Уточнява, че след 2000 г. не е виждал наследниците на Д.и да обработват имота,
който в момента представлява лозов масив. Допълва, че ответникът Р. Ш. е работник на
свидетеля Т., а Т. е собственик както на лозето, засадено на процесния имот, така и на други
имоти и оранжерии, но не знае на името на кой се „води“ имотът.
Свидетелят П. Т. изнася, че има информация за спорния имот от около 1999-2000 г.,
когато се възстановявали имотите на собствениците, тъй като неговото семейство също
притежавало поземлен имот от около 12-13 дка в близост до процесния. Установили, че
имотът е на семейство М., като свидетелят разговарял с Д. М., с И. М. и с Т. М., дали може
да засажда същия и получил одобрение от посочените лица. Навежда, че около 1999-2000 г.
започнали да засаждат имота със зеле и патладжани, като свидетелят твърди, че около 8-9
години лично той отглеждал зеле и патладжани върху спорния имот - от 1999 г. до 2009 г.
Допълва, че в продължение на 25 години имотът е бил празна нива, свидетелят засадил
прасковени дръвчета и ги е изкоренил, без да конкретизира кога е станало това. Свидетелят
заявява, че когато започнали да дават субсидии и тъй като той не могъл да кандидатства за
такива, предоставил процесния имот за ползване на Р. Ш., за да може заедно да го отглеждат,
като през 2010 г. двамата засадили имота с лозе. Уточнява, че това е общо място от около 20
дка и спорният имот е вътре в тази обща нива. Установява още, че „взимаме“ субсидии за
имота, като от 2010-2011 г. получавали субсидии и тази година също подали необходимите
документи за такива.
Т. заявява, че през 2010-2011 г. отишъл при М. М., Т. М. и брат им с предложение да
закупи процесния имот, като посочените лица му казали, че имотът струва три хиляди лева,
а свидетелят предал сумата, представляваща продажна цена, на М. М.. Последният казал на
свидетеля Т., че не може да се състави нотариален акт на негово име, тъй като нямали
документи за имота и го посъветвал да се снабди с такъв чрез свидетели, по давност, като
лично М. М. бил свидетел на Т. в производството пред нотариуса. Уточнява, че по този
начин от около 15 години спорният имот се владее от ответника Ш.. Допълва, че от 25
години, откакто свидетелят е „там“ никой не е идвал при него да предявява претенции по
отношение на процесния имот, както и че от 1999 г., откакто върнали имотите на
собствениците от държавата, свидетелят е в този имот „вътре“.
Свидетелят Т. установява, че ответникът Р. Ш. му е приятел, като в момента не работи
за него, но преди е работил за него като шофьор, като свидетелят не уточнява периода, през
който ответникът е осъществявал трудова дейност при него, нито основанието, въз основа на
което е престирал труда си.
При така установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни
5
съждения:
Съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/12 г., ОСГТК на ВКС, правният
интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се
поражда от твърдението за наличието на притежавано от ищеца, различно от спорното право
върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в
спора.
Според посоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС правен интерес от
предявяването на отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право е
налице когато: ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, което се оспорва от
ответника, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и
същи обект; когато ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от
ответника права. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правният му интерес, а ответникът - обстоятелствата, от които произтича правото му, като
той трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи в
правната му сфера.
В настоящия случай, съдът намира, че е налице правен интерес за ищците от
предявяването на отрицателен установителен иск, тъй като въз основа на анализ на събрания
по делото доказателствен материал, безспорно се установява, че с Решение № 1026 за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на гр. П. от 14.01.2000 г. на Поземлена комисия гр. П., влязло в
сила на 01.02.2000 г., на наследниците на И.А.М., б.ж. на гр. П., е възстановено правото на
собственост върху недвижими имоти, съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.
П., на няколко недвижими имота, сред които и Трайни насаждения от 3,255 /три хиляди
двеста петдесет и пет/ квадратни метра, пета категория, местност „АЙДАРСКИ ДАБ –
ИЛОВИЦА“, имот № 149011 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №
149010 - трайни насаждения на насл. на Л. М. М.; имот № 149009 - трайни насаждения на
насл. на Б. А. Г., имот № 000222 - полски път - Общинска собственост; имот № 149019 -
трайни насаждения на насл. на Щ. и З. Т., заснет в КККР на гр. П. като: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 56126.149.11 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, сто
четиридесет и девет, точка, единадесет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. П., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, последно изменение на КККР
засягащо поземления имот е от 12.04.2023 г., с адрес на поземления имот: гр. П., ул. Н.,
местност „АЙДАРСКИ ДАБ – ИЛОВИЦА“, площ от 3,255 /три хиляди двеста петдесет и
пет/ квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - друг вид трайно насаждение, категория на земята - 5 /пета/, предишен
идентификатор - няма, номер по предходен план - 149011 /сто четиридесет и девет хиляди и
единадесет/, съседи: 56126.149.47; 56126.149.12; 56126.149.19; 56126.941.53; 56126.149.43;
56126.149.42, 56126.149.41, 56126.149.46.
От представеното по делото заверено копие на удостоверение за наследници (с Изх.
№ 771 от 09.05.2023 г., издадено от Община П.) на общия наследодател И.А.М., б.ж. на гр.
П., роден на *** г., починал на *** г., безспорно се установява, че ищците са негови
наследници и същите по силата на наследствено правоприемство са собственици на
твърдяните идеални части от спорния имот – 23/32 (двадесет и три тридесет и втори)
идеални части.
Съобразно нормативните правила, уреждащи наследяването по закон (чл. 5 – чл. 10
ЗН), размерът на наследствения дял на ищците е както следва:
- С. В. К., И. В. К. и М. В. М. - деца на прекия наследник на общия наследодател -
6
Б.И. К.а /дъщеря на И.А.М./, починала на *** г. – по 1/16 (една шестнадесета) идеална част
от имота за всеки,
- К. Р. К. - син на Р. В. К., починал на *** г., последният син на прекия наследник на
общия наследодател - Б.И. К.а /дъщеря на И.А.М./, починала на *** г. – 1/32 (една тридесет
и втора) идеална част от имота,
- А. К. Д. - съпруга, Х. О. Д. - син и К. О. М. - дъщеря на О. Х.в Д., починал на ****
г., последният син на прекия наследник на общия наследодател - Е. И. Д. /дъщеря на
И.А.М./, починала на *** г. – по 1/24 (една двадесет и четвърта) идеална част от имота за
всеки,
- Е. В. Д. - син и Е. В. Д. - дъщеря на В.Х. Д., починал на *** г., последният син на
прекия наследник на общия наследодател - Е. И. Д. /дъщеря на И.А.М./, починала на *** г. –
по 1/16 (една шестнадесета) идеална част от имота за всеки,
- Р. А. А. и И. А. А. - синове на прекия наследник на общия наследодател - А.И. А.
/син на И.А.М./, починал на *** г. – по 1/8 (една осма) идеална част от имота за всеки.
Предмет на доказване в настоящото производство по предявен отрицателен
установителен иск за собственост е доказване на отрицателен факт и доколкото отрицателни
факти не подлежат на доказване, то в това производство доказателствената тежест за
доказване правото на собственост върху процесния имот е на ответната страна, която трябва
да докаже фактите, от които черпи правото си.
Срещу твърдяното от ищците право на собственост върху съответни идеални части от
процесния недвижим имот, ответникът противопоставя твърдение за изтекла в негова полза
придобивна давност, от което черпи правото си на собственост.
По своята правна същност придобивната давност намира своя израз в упражнявано
от несобственик владение върху опредЕ. вещ, продължило в установен в закон срок, след
изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което
владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало.
Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да
е явно (да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин) и непрекъснато.
Самото владение е установено фактическо господство върху опредЕ. вещ с намерението да
се свои. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да
намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин, т.е. да бъде явно – доведено до знанието на досегашния
собственик, отблъсквайки по този начин неговото владение и установявайки свое собствено
необезпокоявано такова.
Тъй като ответната страна се позовава на констативен нотариален акт, важат
разрешенията за неговото правно значение, дадени в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. №
11/12 г., ОСГК на ВКС и в съдебната практика, създадена след приемането му, съгласно
която нотариалният акт, с който по реда на чл. 587 ГПК (чл. 483 ГПК-отм.) се признава
право на собственост върху недвижим имот, макар да не притежава материалната
доказателствена сила по чл. 179 ГПК, има легитимиращ ефект за лицето, в чиято полза е
издаден. Легитимацията е обвързваща за третите лица и за съда досежно удостовереното в
акта право на собственост, като доказателствената сила на нотариалния акт може да бъде
оспорена от всеки субект, който има правен интерес да твърди, че титулярят на акта в
действителност не е носител на спорното вещно право. При такова оспорване тежестта на
доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение специалният
процесуален режим, регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК, но оспорващият трябва да
опровергае констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на
7
титуляря на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание.
В конкретния случай, от ангажираните по делото доказателства не се установява по
безспорен и категоричен начин осъщественото от страна на ответника давностно
владение с произтичащите от осъществяването на този сложен фактически състав
правни последици. Аргументи:
В хода на производството не се потвърди инвокираното от ответника владение върху
имота в продължение на срок по-дълъг или поне еднакъв с изискуемия от закона темпорален
период от десет години.
В тази връзка, при анализа на ангажираните в хода на процеса гласни доказателствени
средства може да се приеме, че условно се оформят две групи свидетелски показания.
Към първата група свидетелски показания се отнасят тези на свидетелите Д. М. и К.
А., водени от ищцовата страна, които установяват, че до 2018 г. - 2019 г. спорният имот
пустеел и не се обработвал, а към настоящия момент бил засаден с лозови масиви.
Във втората /условна/ група свидетелски показания основно следва да бъдат
обсъдени показанията на водения от ответната страна свидетел - П. Т.. Последният твърди,
че след предварително разрешение от част от съсобствениците, от около 1999 г. - 2000 г. до
2009 г. лично той обработвал процесния имот, като го засаждал със зеле и патладжани, като
в последствие, с цел получаване на субсидии предоставил имота за ползване на ответника, а
през 2010 г. двамата засадили имота с лозе. Допълва, че от 2010 г. - 2011 г. получавали
субсидии и тази година (има се предвид 2024 г., доколкото свидетелят е разпитан в о.с.з.,
проведено на 04.07.2024 г.) също подали необходимите документи за такива, както и че от 25
години свидетелят е „там“, в процесния имот „вътре“ и никой не е идвал при него да
предявява претенции касателно имота.
По отношение на обстоятелството, подлежащо на доказване със свидетелските
показания, а именно състоянието на спорния имот и осъществяваното по отношение на
същия владение, съдът намира, че показанията на свидетелите са противоречиви и донякъде
взаимно изключващи се.
В тази връзка и съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК и вероятността водените
от ищците свидетели да са заинтересовани от изхода на спора, като се има предвид и
обстоятелството, че свидетелят Д. М. е съпруг на ищцата К. М., съдът преценява
показанията им в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото.
В тази връзка, в приложените по делото цветни ортофото снимки от 2013 г., 2017 г. и
2021 г. с нанесени контури на имот 56126.149.11, представляващи извадка от цифрова
ортофотокарта за района на землището на гр. П., изготвена по самолетно заснемане, е видно,
както е посочено и в писмо № 1106-88/24.10.2023 г. от Министерство на земеделието и
храните, Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“, че през 2013 г. спорният
имот представлява затревена площ, през 2017 г. имотът е разоран/угар, с изключение на
минимална част от него, а през 2021 г. е зает от насаждения.
Тези обстоятелства напълно кореспондират със свидетелските показания на първата
група свидетели, водени от ищците, които установяват, че до 2018 г. - 2019 г. спорния имот
не е обработван.
Същевременно коментираните обстоятелства, в частност заснемането от 2013 г.,
опровергават изнесеното от свидетеля Т., че през 2010 г. процесният имот е засят с лозови
масиви. Наведеното от Т. обстоятелство се опровергава и от данните, изнесени от същия в
производството пред нотариуса, издал констативния нотариален акт, с който ответникът е
признат за собственик на спорния имот, пред който свидетелят Т. твърди, че преди три
години (протоколът, в който е обективиран разпитът на свидетеля е от 21.03.2022 г.) Ш.
направил лозови насаждения върху процесния имот.
8
На следващо място, наведените от свидетеля Т. факти касателно заявяване на
процесния недвижим имот за подпомагане по директни плащания, също се опровергава от
останалия доказателствен материал по делото, доколкото в Писмо с Изх. № ПД-01-47-1 от
08.08.2024 г. на Общинска служба по Земеделие П., е посочено, че след направена справка
на публичния сайт на Държавен фонд земеделие, е установено, че за имот с идентификатор
56126.149.11 в землището на гр. П., няма данни същият да е деклариран по Директни
плащания за периода преди 2020 г., така както и в Писмо Изх. № 02-010-1100/802 от
03.10.2024 г. по описа на Държавен фонд Земеделие, се посочва, че кадастрален имот с №
56126-149-011 не е заявяван за подпомагане по директни плащания за посочения период от
2000 г. до 2020 г.
По отношение на показанията на водения от ответната страна свидетел, съдът
намира, че същият не успя да установи факти и обстоятелства касателно поддържаната от
ответника изтекла в негова полза придобивна давност, за което се е снабдил и с нотариален
акт за собственост по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК. Напротив, от показанията на свидетеля Т.
не само, че не се установяват факти подкрепящи поддържаната от ответната страна теза, но
и същите опровергават твърдяното осъществявано от страна на ответника владение върху
спорния имот.
В о.с.з. свидетелят Т. демонстрира собственическо поведение по отношение на
имота, като категорично изнася, че именно той, а не ответникът, обработва имота в
продължение на 25 години, че именно той е „там“, „вътре“ в имота, че лозовите масиви са
засадени върху процесния имот съвместно от двамата, а не единствено от ответника /Р. Л.
Ш./ , че свидетелят Т. е този, който е имал устни договорки с част от наследниците за
ползване на имота и намерението за закупуването му, като твърди, че е платил продажната
цена за него, че един от наследниците на общия наследодател му е бил свидетел (на него, а
не на ответника) в производството пред нотариуса. При тези данни, не може да се приеме за
установено, че ответникът е осъществил каквото и да е владение върху процесния имот, за
да се изследва периода на владението, субективния елемент от сложния състав на
придобивната давност, както и последиците от осъществяването му.
От приобщените към делото писмени и гласни доказателства, взети в своята
съвкупност, не се доказа владение от страна на ответника по отношение на процесния
недвижим имот през сочения период, поради което не може да се приеме за доказано, че е
осъществена една от кумулативно необходимите предпоставки за осъществяване на
твърдения от ответната страна придобивен способ.
Пасивно легитимираната страна не успя да докаже по категоричен начин от отв.Ш.,
че е реализирано владение върху спорния недвижим имот именно от последния, че
твърдяното владение е осъществено явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато, т.е.
да е доведено до знанието на досегашния собственик, отблъсквайки по този начин неговото
владение и установявайки свое собствено необезпокоявано такова. Не се установи по делото
ответника да е манифестирал намерението си за своене на недвижимия имот пред
собствениците на наследствената земя, каквото е и изискването на придобивния способ.
В конкретния казус, за придобИ.ето на спорния имот по давност от страна на
ответника, не е било достатъчно собствениците - ищците да не са ползвали или посещавали
имота през последните десет години преди предявяване на иска, инициирал настоящото
производство, или до снабдяването на ответната страна с констативен нотариален акт за
собственост, а е необходимо ответника да е установил за този период владение върху
процесния имот, както и да е демонстрирал пред ищците намерението си да свои имота,
отблъсквайки тяхното владение.
Предвид изложените съображения, формулирани на база съвкупен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, се налага финалният правен извод, че ищците
са титуляри на правото на собственост върху спорния недвижим имот, на основание
9
релевираното наследствено правоприемство и посочените квоти на собственост, а
правоизключващите възражения, наведени от ответника за изтекла в негова полза
придобивна давност, не бяха успешно доказани.
От изложеното следва, че предявеният иск е основателен и като такъв подлежи на
уважаване.
Относно иска по чл. 537 ГПК:
Предвид уважаването на предявения отрицателен установителен иск, основателна се
явява и акцесорната претенция за отмяна на нотариалния акт, издаден на основание
обстоятелствена проверка, като на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, следва да се отмени
издаденият в полза на ответника Р. Л. Ш., Нотариален акт за признаване право на
собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 123,
том I, peг. № 2839, дело № 107/2022 г. на Нотариус Костадинка Топалова с рег. № 510 в
регистъра на НК, с район на действие района на РС - П., вписан във вх. рег. №
566/21.03.2022 г., акт № 166, том II, дело № 296/2022 г. на Служба по вписване – гр. П., с
който Ш. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор 56126.149.11 /петдесет
и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, сто четиридесет и девет, точка, единадесет/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., одобрени със Заповед №
РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография
и кадастър, в частта относно притежаваните от ищците 23/32 (двадесет и три тридесет и
втори) идеални части от процесния имот, ведно с произтичащите от това последици, тъй
като с него се засягат правата на трети лица - правото на собственост на ищците.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищцовата страна сумата от 1 565 (хиляда петстотин шестдесет и пет) лева,
представляваща сторени разноски по настоящето производство, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК и ангажираните доказателства за действително сторени разноски, от
която: сумата от 50 (петдесет) лева - внесена държавна такса за образуване на делото, сумата
от 5 (пет) лева - държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, сумата от 10 (десет)
лева - държавна такса за вписване на исковата молба в Служба по вписванията - гр. П. и
сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева - адвокатско възнаграждение, представляващо
сбор от договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 (хиляда) лева и
допълнително такова на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 (петстотин) лева.
Съдът намира възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, за неоснователно. Размерът на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, същият е и в предвидения от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер,
съгласно чл. 7, ал. 5 и ал. 9 от Наредбата, като липсват наведени факти или ангажирани
доказателства, които да налагат определянето на адвокатското възнаграждение под
предвидения от цитираната наредба минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, П.кият районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
С. В. К., ЕГН: **********, И. В. К., ЕГН: **********, М. В.а М., ЕГН: **********, К. Р. К.,
ЕГН: **********, А. К. Д., ЕГН: **********, Х. О. Д., ЕГН: **********, К. О. М., ЕГН:
**********, Е. В. Д., ЕГН: **********, Е. В. Д., ЕГН: **********, Р. А. А., ЕГН:
10
********** и И. А. А., ЕГН: **********, че Р. Л. Ш., ЕГН: **********, не е собственик на
23/32 (двадесет и три тридесет и втори) идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 56126.149.11 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, сто
четиридесет и девет, точка, единадесет) по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. П., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, последно изменение на КККР
засягащо поземления имот е от 12.04.2023 г., с адрес на поземления имот: гр. П., ул.
Неизвестна, местност „Айдарски даб – Иловица“, площ от 3 255 (три хиляди двеста петдесет
и пет) квадратни метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – друг вид трайно насаждение, категория на земята – 5 (пета), предишен
идентификатор – няма, номер по предходен план – 149011 (сто четиридесет и девет хиляди и
единадесет), съседи: 56126.149.47; 56126.149.12; 56126.149.19; 56126.941.53; 56126.149.43;
56126.149.42, 56126.149.41, 56126.149.46.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК, Нотариален акт за признаване
право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена
проверка № 123, том I, peг. № 2839, дело № 107/2022 г. на Нотариус Костадинка Топалова с
рег. № 510 в регистъра на НК, с район на действие района на РС - П., вписан във вх. рег. №
566/21.03.2022 г., акт № 166, том II, дело № 296/2022 г. на Служба по вписване – гр. П., в
частта относно притежаваните от ищците 23/32 (двадесет и три тридесет и втори) идеални
части от поземлен имот с идентификатор 56126.149.11 (петдесет и шест хиляди сто двадесет
и шест, точка, сто четиридесет и девет, точка, единадесет) по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г.
на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
ОСЪЖДА Р. Л. Ш., ЕГН: ********** от гр. П., ул. “К.“ № 16, да заплати на С. В. К.,
ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. “З.“ № 021, ет. 3, ап. 4, И. В. К., ЕГН: ********** от гр. С.,
ж.к. “Л.“ № 11А, М. В.А М., ЕГН: ********** от с. Ж., общ. С., К. Р. К., ЕГН: ********** от
гр. Б., ж.к. “А.“ № 37 Б, ет. 4, ап. 16, А. К. Д., ЕГН: ********** от гр. П., ул. “К.“ № 4, Х. О.
Д., ЕГН: ********** от гр. П., ул. “К.“ № 4, К. О. М., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „М.“ №
18, Е. В. Д., ЕГН: ********** от гр. П., ул. “К.“ № 4, Е. В. Д., ЕГН: ********** от гр. С., ул.
“К. I“ № 4, Р. А. А., ЕГН: ***** от с. Я., общ. Д., ул. “И.“ № 48 и И. А. А., ЕГН: **********
от гр. С., ж.к. “К.“ № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 23, сумата от 1 565 (хиляда петстотин шестдесет и
пет) лева – сторени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – гр. Б., с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11