Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седми октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДИЙСКА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 325 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.В.Д.
*** против решение № 554/20.07.2020 г., постановено по АНД № 617/2020 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление №
18-2/27.02.2020 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Централен
Дунав“ - Русе към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА. С наказателното
постановление, на основание чл.86 от ЗРА, за нарушение по чл.50, ал.2 от същия
закон, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липсата на
мотиви, които да отговарят на повдигнатите от защитата възражения, както и на цялостен анализ на
събраните по делото доказателства, нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се развиват подробни
съображения в подкрепа на тези оплаквания. Иска се отмяната на въззивното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление, евентуално – изменението му чрез намаляване на наложеното
административно наказание към предвидения от закона минимум.
Ответникът по касационната жалба – отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав“ - Русе към ГД „Рибарство и контрол“ при
ИАРА, представляван в съдебно заседание от своя началник, изразява становище за
нейната неоснователност. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли
то да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила
решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Решението на въззивната инстанция е мотивирано в
съответствие със закона – чл.339, ал.2 от НПК като в него е даден отговор на
възраженията на касатора, които правилно са преценени като бланкетни и
теоретични. Събраните доказателства са обсъдени и проверени, както изисква
чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически изводи. Споделя се заключението на въззивната инстанция, че
на извънсъдебната фаза на производството не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните права, които да ограничават правото на защита на наказания.
Актът за установено административно нарушение
(АУАН) и наказателното постановление са издадени, съгласно чл.91, ал.1 и ал.4
от ЗРА, от надлежно оправомощени за това лица - със заповед № РД
09-25/21.01.2014 г. и заповед № РД 09-1177/20.12.2019 г., и двете на министъра
на земеделието, храните и горите.
Вярно е, че макар в АУАН да са посочени законните
разпоредби, които са нарушени (чл.42, т.5 от ЗАНН), както и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението (чл.42, т.4, пр.второ от ЗАНН), в него
действително липсва словесно описание на извършеното нарушение чрез посочване
на конкретните документи, които следва да придружават превозваната от касатора риба
(чл.42, т.4, пр.първо от ЗАНН), липсата на които документи към момента на
извършване на превоза съставлява нарушение по чл.50, ал.2 от ЗРА.
Видно обаче от вписаните в АУАН обяснения от касатора
“Имам документи за рибата, но ги забравих
в счупения бус“, същият е бил наясно с характера на
административнонаказателното обвинение срещу себе си още в момента на
повдигането му чрез съставяне на акта, поради което не може да се приеме, че
правото му на защита е било ограничено. Освен това разпоредбата на чл.53, ал.2
от ЗАНН изрично предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, които
предпоставки, предвид събраните по делото доказателства, безспорно са налице. В
самото наказателно постановление посочената нередовност е отстранена като
липсващите документи са изрично посочени – копие от декларация за произход на
продукти от аквакултури и търговски или платежен документ.
Касае се до значително количество риба (698,5 кг.
от вида толстолоб и 34,5 кг. от вида бял амур), която е транспортирана от
касатора до рибопреработвателно предприятие. От представените впоследствие, с
възражението срещу АУАН, депозирано на 04.02.2020 г., доказателства (декларация
за произход на продукти от аквакултури от 30.01.2020 г., издадена от
„Аквапродукт“ ЕООД гр.Варна, рибовъден обект с.Тръстиково) се установява, че превозваната
риба е била закупена от представляваното от наказаното лице търговско дружество
- „Мираж Фиш 2018“ ООД, с ЕИК *********. Поради това обосновано
административнонаказващият орган е счел, че рибата, открита в автомобила на
касатора, е обект на последваща продажба, превозва се с търговска цел и поради
това, освен от декларация за произход, следва да бъде придружавана и от търговски
или платежен документ.
Голямото количество риба, превозването й именно до рибопреработвателно
предприятие, обстоятелството, че касаторът всъщност е професионален търговец на
риба (същият е едноличен собственик на капитала и управител на „Мираж Фиш 2018“
ООД, с предмет на дейност търговия с риба, рибни продукти и други морски храни)
и факта, че според декларацията за произход рибата всъщност е закупена не от
касатора, като физическо лице, а от представляваното от него търговско
дружество, категорично оборват развитата от последния защитна теза, че тя
всъщност била закупена от него за лични нужди, т.е. за собствена консумация, целта
на която теза е освобождаване от задължението за съставяне на съответните
документи (арг. от чл.8, ал.1 от Наредба № 4 от 13.01.2006 г.), съответно от
задължението касаторът да ги представя при превоза на рибата.
Изцяло неоснователно е и оплакването за явната
несправедливост на наложеното с наказателното постановление административно
наказание, доколкото същото е определено в минималния размер от 1000 лева
съгласно чл.86 от ЗРА. Изцяло се споделят и изложените от въззивната инстанция
съображения за липсата на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и е приложил
правилно материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва
да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 554/20.07.2020 г., постановено по АНД № 617
по описа за 2020 г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: