Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 30.07.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
осми юни година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 439 по
описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен пряк иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предявен е по реда на чл.219,
ал.3 ГПК обратен иск с пр. основание чл.499, ал.7 КЗ вр. чл.127, ал.2 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Б.С.Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.П. З. -САК, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Б.И.“ АД с ЕИК ********, да и заплати
сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от множество травми в резултат ПТП настъпило на 02.10.2017 г., сумата от 114.00
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с
проведеното лечение, както и сумата от 17 152.78 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 10.05.2018г. до 11.01.2019г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 11.01.2019г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се още сторените по делото
разноски.
Твърди се, че на 02.10.2017 г. в гр. София, на ул.
"Продан Таракчиев", в района на кръстовището с ул. "Христофор
Колумб", настъпило ПТП, с участието на лек автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо“, с per. №******управляван от С.М.и лек автомобил „Ландровър“
с per. №*******управляван от И. Ив. В., следствие на което на ищцата Б. Г. като
пътник в л.а. „Ситроен“ са причинени редица увреждания. Сочи се, че за
събитието е съставен Констативен протокол за ПТП №К-716/02.10.2017 г.,
образувано било ДП №11380/2017 г. по описа на РТП - ОР - СДВР, пр. пр.
№40592/2017 г. по описа на СРП. Установено било, че събитието е настъпило при независимо съпричиняване от
страна на двамата водачи на МПС. С постановление на прокурор от СРП на 12.04.2018г.
наказателното производство по ДП №11380/2017 г. СДВР, пр. пр. №40592/2017 г. по
описа на СРП, водено срещу С.М., е прекратено. Образувано било ново ДП №11080/2018
г. по описа на СДВР, пр. пр. №9628/2018 г., за престъпление по чл. 343, ал. 3,
пр. 2, б. "а", във връзка с ал. 1, б. "б", във връзка с чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, извършено от И.В., за причинените на Б.Г. и на С.М.телесни
увреждания. Твърди, че е одобрено
споразумение, обективирано в протокол от 03.09.2018 г., по нохд №6402/2018 г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав.
Ищцата твърди, че след претърпяното ПТП е настанена в
УМБАЛ "Света Анна" - София в състояние на кома, с опасност за живота.
Констатирани са: остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лявата
челно-слепоочна област; контузия на главния мозък; подкожен оток в дясно
челно-теменно. Извършената компютърна томография на глава е дала информация за
патологичните находки: дифузен мозъчен оток; субдурален хематом в ляво
темпоропариетално; епидурален хематом високо фронтопариетално в ляво до 13 мм.;
силно стеснени до липсващи субарахноидни пространства; дислоциран наляво ляв
страничен вентрикул. Предприето е спешно лечение с извършване на оперативна
интервенция краниотомия (разрязване на черепа), след което пациентката е
настанена клиника по анестезиология и интензивно лечение. Назначено й е и
медикаментозно лечение. Сочи се, че получените
от Б.Г. при настъпилото ПТП травматични увреждания са: кома; тежка ЧМТ,
проявена с: остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лявата
челно-слепоочна област; контузия на главния мозък; дифузен мозъчен оток;
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка високо челно-теменно в ляво - до 13
мм.; силно стеснени до липсващи субарахноидни. Твърди се, че все още ищцата Г. е на медикаментозно лечение с препарат
"Депакин". Причинената травма неизбежно е довела до отклонение от
нормалната жизнена дейност на пострадалото лице, както и ограничава
възможностите му да взаимодейства нормално с окръжаващата го среда, което, от
своя страна, създава физически, психически, социални и интелектуални
затруднения. Виновните за настъпване на ПТП водачи са представили застраховки
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, покриващи отговорността
им за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди при
управление на леките автомобили, съответно: за лек автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо“ с per. №******* застрахователна полица №BG/02/117001902634, сключена в З.
"Б.И." АД, валидна от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г., прекратена на
22.10.2017 г. и за лек автомобил „Ландровър“ с per. №*******- две сключени
застрахователни полици: №01240493787470004, сключена във VGH Landschaftliche
Brandk, Hannover, и №209141570016621, сключена във HDI Global SE, Hannover, валидни
към датата на произшествието. Твърди, че е заведена писмена претенция за обезщетение за неимуществени вреди за
получените при ПТП увреждания с вх. №ОК-646860/05.09.2018 г., по която е
образувана преписка по щета №*******. Сочи, че застрахователят предложил да
изплати застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лева, като приел,
съпричиняване в размер на 50%, при общ размер от 20 000лв. Тази размер ищцата
намира за неадекватен на получените от нея тежки увреждания с дълготрайни
последици. Твърди се още, че ищцата е
направила разход в размер на 114 лева за лечение, които също следва да бъдат
рерирани.
Ответното З. „Б.И.“ АД, в срока по
чл.367 ГПК, чрез адв.Ал.И.-пъллномощник
е депозирал отговор на ИМ, в който оспорва исковете по основание и размер. Счита,
че сумата от 20 000 лева, представлява справедливо и адекватно обезщетение за
причинените травми. Оспорва да е причинен деликт от С.М.,
управлявала лек автомобил „Ситроен“ с рег. № СВ *******и чиято ГО като водач отговорност
е застрахована в дружеството. Наведено е възражение за съпричиняване, като се
поддържа, че ищцата – Б. Г., като пътник на задната седалка в л.а. „Ситроен“ е
била без поставен обезопасителен колан. Твърди, че е налице съизвършителство от
страна на И.В. – шофьор на лек автомобил „Ленд Роувър“ с рег. № *******който се
е движил с превишена за пътния участък скорост. Сочи, че само И.В. е признат за
виновен с влязло в сила споразумение. Моли на основание чл.219, ал.1 ГПК, като
трето лице помагач да бъде привлечен. И.И.В.. Моли да
бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
С определение № 7403 постановено в з.с.з.
на 25.03.2019г. на основание чл.219, ал.1 ГПК, като трето лице помагач на
страната на ответника З. „Б.И.” АД е конституиран И.И.В..
В срока и по реда на чл. 219, ал.3 от ГПК, ответникът З. „Б.И.” АД е предявил обратен иск с правно основание чл.499, ал.7 КЗ вр. чл.127, ал.2 от ЗЗД, да бъде осъдено третото лице И.И.В. да заплати сумата за главница и лихви и разноски, за които застрахователното дружество бъде осъдено да заплати по първоначалния иск, като искът е предявен за сумата от 30 000 лева, частично от глобална сума от 178 177.85 лева.
С определение № 7403 постановено в з.с.з.
25.03.2019г., обратният иск на З. „Б.И.“ АД против И.И.В.
е приел за съвместно разглеждане.
В срока и по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната по обратния иск страна – И.В., чрез
пълномощника адв. О.М.-САК, в който е изложено
становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва настъпването на
процесното ПТП, както и че същото е настъпило при независимо съпричиняване от страна на двамата
водачи на МПС.
Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, като обсъди доводите и възраженията на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетия Констативен протокол за ПТП № К-716
от 03.10.2017г., се установява, че на 02.10.2017г., около 23:00 часа в гр.
София, л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с
рег. № ******управляван от С.М.М., се движил по ул.
„Продан Таракчев“ от Терминал 2 към бул. „Брюксел“ и в района на кръстовището с
ул. „Хр. Колумб“ участвал в ПТП с движещият
се срещу нея на право л.а.„Ланд Ровер“ с рег. № *******управляван от И.И.В., при
което пострадали пътниците от л.а „Ситроен“ – Б.Г. – мозъчен хематом с опасност
за живота и Е.М.. /л.10 от делото/
От приетото в препис споразумение одобрено по реда чл.381 от НПК, обективирано в протокол от о.с.з. на 03.09.2018г. от проведено по НОХД № 6402/2018г.
по описа на СРС, НО, 134 с-в, се установява, че И.И.В.,
е признат за виновен в това, че на 02.10.2017г., около 23:00 ч. в гр. София, при управление на лек автомобил „Ленд Ровер“,
модел „Рейндж Ровер“ с рег. № *******по ул. „Продан Таракчиев“ с посока на
движение от бул. „Брюксел“ към „Терминал 2“ на летище София и в района на
кръстовището с бул. „Христофор Колумб“, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, съгласно който: „Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.“, както и разпоредбата на
чл. 47, ал.3 от ППЗДвП – „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне
на въведена забрана имат следните изображения и наименования: В 26 - Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената“, като се движил със скорост 74 км.ч при наличие на пътен знак В 26 и разрешена
скорост 30 км.ч. и реализирал ПТП с движещия се по ул. „Продан Таракчиев“ с
посока от „Терминал 2 на летище София“ към бул. „Брюксел“, лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с водач С.М.М., в
резултат на което последвал удар между двете моторни превозни средства, като по
непредпазливост и при условията на
независимо съпричиняване със С.М.М., причинил на С.М.М. средна телесна повреда, и на Б. С. Г. /пътник в лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“/ тежка телесна повреда,
изразяваща се в „Кома; Тежка черепно-мозъчна травма, проявена с остър
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лявата челно-слепоочна област;
Контузия на главния мозък; Дифузен мозъчен оток; Кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка, високочеллно-теменно в ляво – до 13 мм.; Силно стеснение до
липсващи субарахноидни пространства; Дислоциран наляво ляв страничен вертикул“ -
престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, алт.1,
б.„а", вр. ал.1, б.“б“, вр. чл. 342,
ал.1, пр.3 от НК, поради което на основание чл.343, ал.3, пр.2, алт.1, б. „а",
вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, е
определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от 3
г. /л.24-л.28
от делото/
Съдът приема тези факти за доказани,
като съобрази обвързващата сила на представеното по делото споразумение, което
съгласно чл.383, ал.1 от НК, има последиците на влязла в сила присъда и
установява по задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и
механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените
травми, по смисъла на чл.300 ГПК. С оглед на това, по делото е установено, че водачът на л.а. марка
„Ленд Ровер“ - И.В. е
извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе
разпоредби на ЗДвП, в условията на независимо
съпричиняване със С.М.М. е
причинило на Б. С. Г., като пътник в лек автомобил марка „Ситроен“, тежка
телесна повреда описана като конкретни увреди по -горе.
С постановление на СРП от 12.04.2018г.
наказателното производство по ДП №11380/2017 г. СДВР, пр. пр. №40592/2017 г. по
описа на СРП, водено срещу С.М.М. за престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“, пр.1 вр.чл.342, ал.1 пр.1 НК, е прекратено на осн. чл.343,
ал., т.1 и ал.3 вр. чл.24, ал.1, т.9 НПК, поради направено изрично искане от
пострадалата Б. С. Г. за прекратяване./л.109-л.112 от делото/ Прието е в резултат на извършеното разследване, че
причина за настъпилото на 02.10.2017г.
са субективните действия на С.М.като водач на автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо“ с рег. № ******който извършвайки маневра „завиване на ляво“ не е
пропуснал движещия се в обратна посока л.а. „Ленд
Ровер“ с рег. № *******в нарушение на
правилата на чл.37, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което последвал удар между
двете превозни средства, като по непредпазливост и при независимо съпричиняване с И.И.В. е причинила на Б.Г. тежка телесна повреда.
По делото не е спорно, че към датата на злополуката за
лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, рег. № СВ *******с водач С.М.е бил
сключен договор за ЗЗ „Гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по
който е З. „Б.И.“ АД, в качеството му на застраховател.
От Епикриза № 935 по ИЗ № 20864/ 2017г. на УМБАЛ „СВЕТА
АННА“ АД, се установява, че Б.С.Г. на 21г. е постъпила в клиниката по
неврохургия по спешност на 03.10.2017г. , докара от екип на ЦСМП в тежко общо
състояние, в кома и данни субдурален хематом. След извършени консултации,
образни и клинични изследвания е поставена диагноза: хематома субдурале
травматика акута регио фронто – темпоралис син. Контузио церебри. По спешност е
извършена операция – краниотомия фронтотемпоралис син. Евакуаци хематоматис
субдуралис акута. На 16.10.2017г. е изписана от лечебното заведение в ясно
съзнание, без синдром на менингорадикулерно дразнене. Назначено е
медикаментозно лечение, изключване на кофеиносъдържащите напитки и храни. /л. 37-39 от
делото/
Представено е заявление -претенция с вх. № ОК-646860
от 05.09.2018г., с която ищцата Г. е предявила пред ответното З. „Б.И.“ АД,
като застраховател на ГО на водача на л.а. „Ситроен Пикасо“, рег. № СВ *******искане
за плащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
вследствие ПТП настъпило на 02.10.2017г. /л. 30-32 от
делото/
С писмо изх. № 8515/27.11.2018г. ответното дружество
уведомило ищцата Б.Г., че е определено
10 000 лв. обезщетение, при прието съпричиняване от 50% от общия размер,
като за изплащане на сумата, следвало да представи актуална банкова сметка ***,
в полза на което пострадалото лице желае да бъде изплатена сумата. /л. 36 от
делото/
Приети по делото са като писмени доказателства – 2 бр.
фактури от 05.09.2018г. ведно с фискални касови бонове, установяващи, че ищцата Б.Г. е заплатила общо
сумата от 114 лева за лечение и възстановяване - (ЕЕГ изследване с разчитане,
преглед/консултация от лекар от отделение по нервни болести, компютърна
томография на главен мозък)./л.47, л.53 от делто/
Приет е и болничен лист за временна нетрудоспоосбност
от 06.11.2018г., издаден от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, от който се установява,
че ищцата е била във временна неработоспособност за периода от 29.10.2018г. до
23.11.2018г. или общо 26 календарни дни./л.45
от делото/
За установяване на претърпените от ищцата увреди и
причинно- следствената им връзка с ПТП на основание чл. 195 ГПК е изслушана СМЕ,
с вещо лице д-р П.С.П. –спец. неврохирург, неоспорена от страните, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно. Съгласно заключението
на СМЕ, при ищцата Б.Г. са установени следните травматични увреждания причинени
в резултат на процесното ПТП: Черепно-мозъчна травма състояща се от следните
компоненти: Тежка контузия на мозъка с промяна в яснотата на съзнание до
безсъзнателно състояние/кома/; Остър травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка в лява слепоочно-теменна област на черепа; Остър травматичен
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява челно-теменна област на черепа с
ширина до 13мм.; Дифузен мозъчен едем; Компресионно-дислокационен синдром с
изместване на дясно на левия страничен вентрикул; Минимален травматичен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки/субарахноидален/ в челната област на мозъка; Подкожен
травматичен кръвоизлив в дясна челно-теменна област на главата. Установено е и лицево-челюстна травма изразяваща се в
разкъсно-контузна рана на горна устна около 0,5 см. неизискваща хирургично
зашиване. Експертът описва, че без своевременна реанимационна и високо
специализирана неврохирургична помощ /евакуация на травматичния кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка/ травмата би
довела неминуемо до летален/смъртен/ изход. В.л. д-р П. сочи, че след
инцидента ищцата с екип на ЦСМП е била транспортирана до спешно отделение на
УМБАЛ „Света Анна” АД, гр.София. При постъпването е била неконтактна, в
безсъзнателно състояние /кома/, оценена по Глазгоу кома скала/ГКС/ на 8т. От
високотехнологичното невроизобразително изследване компютърна томография на
главен мозък без контраст са установени травматичните интракраниални
кръвоизливи. Предприето е оперативно лечение по спешност. Извършена е разширена
левостранна челно-слепоочна кранитомия /отваряне на черепа /. След отваряне на
твърдата мозъчна обвивка е евакуиран острия травматичен кръвоизлив. Мозъкът е
бил оточен и контузен като след отстраняването на кръвоизлива се възстановили
нормалните мозъчни пулсации. Експертът сочи, че след операцията ищцата е
настанена в КАИЛ на болницата. На 05.10.17г./втори следоперативен ден/ е
екстубирана/отстранена тръбата за изкуствено обдишване/ и от 08.10.17г. лечението
е продължило в клиниката по неврохирургия. Сочисе, че в ранния следоперативен период е
установена лекостепенна десностранна хемипареза /двигателна слабост в десни
крайници/, коятопо –късно отзвучала. Медикаментозното лечение е
включвало:вливания на водно-солеви разтвори, антибиотик, дексаметазон, обезболяващи
препарати, антикоагулант. Счаи се, че ищцата е изписана на 16.10.2017г. /тринадесети ден / с
подобрение, в ясно съзнание, Глазгоу комаскала-15т./максимален брой/, без синдром на менингорадикулерно
дразнене и без наличие на неврологична симптоматика. На пациента при изписване са
дадени следните препоръки за ХДР: отказ от кофеин съдържащи и алкохолни напитки
за период от един-два месеца. Забрана на активна умствена дейност и четене, предпазване
от силни външни дразнители: шум, силна музика, ярка и трепкаща светлина /забранява
се гледането на телевизия/ за същия период. Назначени са обезболяващи
медикаменти за главоболие, при гадене лекарства против повръщане. Назначено
медикаментозно лечение за дома: Депакин 2x500 мг. В заключението на СМЕ е
обоснован извод, че възстановителният
период при тежка мозъчна контузия с травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка /субдурален кръвоизлив/ е в рамките на година до година и половина. Сочи се, че според практиката най-висок риск за развитие на посттравматична
епилепсия е налице при травматичните интракраниални хематоми в случая -
острия травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. По тази причина при
пациентите се извършва профилактика с
антиконвулсивен препарат и се проследява биоелектричната мозъчна активност
с електроенцефалография /ЕЕГ изследване/. Д-р П. сочи, че при Б.Г. е проведено
лечение с Депакин хроно в доза 2x500 мг. за период от около една година. Двукратно
е осъществено електроенцефалографско изследване с данни за нормална
биоелектрична мозъчна активност. По данни от последния преглед тя е в ясно
съзнание, с нормален неврологичен статус. Вещото лице обосновава, че своевременната
реанимация и спешното отстраняване на травматичния кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка са предотвратили развитието на дислокационни измествания на
мозъка с последващо притискане на стволови мозъчни структури и възможен смъртен
/летален/ изход. Експертизата не установява, към момента при ищцата да са
налице трайни последици от претърпяната ЧМТ. При личния преглед в.л. д-р П.
установил, че ищцата е в добро общо състояние, в ясно съзнание, всестранно
ориентирана, с нормален неврологичен статус. Съобщила за епизоди от пулсиращо
главоболие обхващащо лявата половина на главата.
Според заключението на СМЕ, че в периода в който ищцата е била в безсъзнателно състояние /кома/ тя не е усещала болки тъй като болевите пътища към мозъчната кора са прекъснати. Основно оплакване при пациенти след черепно-мозъчна травма е главоболието. След проясняване на съзнанието до ясно ищцата е чувствала най-интензивни болки в периода на болнично лечение, по време на превръзките на оперативната рана и при сваляне на конците. След изписване по нейни данни в първите няколко месеца не е имала такива епизоди. След спиране на противоепилептичния медикамент ищцата съобщила, че се появило периодично пулсиращо главоболие обхващащо лявата половина на главата. За тези оплаквания не е търсила медицинска помощ и по нейни данни не е взимала медикаменти-болката отшумявала за около 10-15 минути. Към настоящия момент приема по предписание на невролог „Алора“ и „Милгама“.
Вещото лице д-р П. обосновава извод, че извършените от
ищцата разходи в общ размер на 114 лева, са свързани с претърпяната
черепно-мозъчна травма.
В обясненията си в о.с.з., вещото лице неврохирург допълва,
че голямата част от белега на ищката е
под коса. В предната част на белега има около 2 см., който е извън окосмената
част на главата и е видим.
От приетата по делото КСМАЕ с вещи лица инж. С.Д. и д-р В.Т., оспорено от
ответника, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие
пострадалата Б.Г. е получила закрита черепномозъчна травма изразяваща се в
остър субдурален /под твърдата мозъчна обвивка/ хематом вляво слепоочнотеменно
и епидурален/ над твърдата мозъчна обвивка/хематов вляво високо челнотеменно. Констатираната
черепномозъчна травма се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет със
значителна енергия на въздействието. Експертите приемат, че при конкретния
механизъм на произшествието пострадалата би получила установените травматични
увреждания независимо дали е била с поставен или не обезопасителен колан, тъй
като главата е свободно подвижна спрямо тялото и движението й не може да бъде
ограничено от обезопасителния колан. Според заключението на КМАТЕ лек автомобил „Ситроен“ е фабрично оборудван с
триточкови инерционни колани за всички места. Експертите сочат, че в конкретния
случай ударът между двата автомобила е настъпил между предната част на лек
автомобил „Ленд Роувър“ и дясната страна в областта на предна дясно врата и
калник на лек автомобил „Ситроен“. При този инициален удар тялото и главата на
пътничката на задната седалка в л.а. „Ситроен“ ще се насочи надясно. Сочи се,
че травмата на главата на пострадалата Г. е в ляво. Вещите лица обосновават, че
пострадалата преди удара се е намирала на задната седалка на автомобила на
мястото зад водача.
В проведеното о.с.з. вещото лице инж. Д. посочва, че инициалният
удар за този лек автомобил „Ситроен“ е дошъл отпред в дясно и последвала
ротация при движението му до мястото, където е намерен. Д-р Т. заявява, че при
директен удар се наблюдава епидурален хематом – кръвоизлив над твърдата
мозъчната обвивка и субдуралния хематон – под нея, като именно такива са
регистрирани при ищцата и са локализирани вляво – слепоочно теменно. Вещите
лица по КСМЕ обосновават, че ударът причинил вътречерепните кръвоизливи –
хематомите над и под твърдата мозъчна обвивка е с контакт вляво – слепоочно
теменно. Според заключението на КСМЕ, ако ищцата е била без поставен колан със
сигурност щеше има травми при удар в облегалката на предната седалка – глава,
гърди, корем, като в случая такива не са отразени.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза
с в.л. инж. С.Д., се установява, че ПТП
е настъпило в населено място при разрешена скорост за движение от 30 км./ч.
Вещото лице е изчислило, че при скорост от 55 - 54 км.ч. и по-ниска, водачът на
лек автомобил „Ленд Роувър“ - И.И.В. е могъл да предотврати произшествието чрез спиране. Вещото
лице пояснява, че разрешената скорост в дадения участък, където е настъпило
произшествието е от 30 км./ч.
В обясненията си в о.с.з. на 23.03.2021г. вещото лице
инж. Д. допълва, че ако водачката на
л.а. „Ситроен“ е дала предимство на движещия се направо лек автомобил „Рейндж
Ровър“ процесното ПТП е нямало да
настъпи.
Заключението на САТЕ, съдът въприема като обективно и
кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
По искане на ответната страна пред настоящия съдебен
състав е изслушана допълнителна комплексна медико- автотехническа експертиза с
вещи лица доц. д-р М.Г. и инж. М.М.. От същото се
установява, че установените травми в областта на главата при пострадалата ищца отговарят
да са получени от деформирания таван на л. а. „Ситроен“. Вещите лица
обосноват извод, че при установения
механизъм на процесното ПТП е без
значение дали Б.Г. е била със или без поставен обезопасителен колан, защото
травмата е в областта на главата. Получени са от удар/ удари в деформирания
таван. От анализа на констатираните травми експертите обосновават извод, че пострадалата ищца е била с правилно поставен
предпазен колан, който се подкрепя и от факта, че няма описани други травми по
тялото или крайниците на ищцата. Сочат, че инициалният удар е настъпил в дясна част на л. а. „Ситроен“ в областта
на преден калник и предна дясна врата, като при възникналите инерционни сили,
тялото на пострадалата се е придвижило надясно, като е контактувало с части от
интериора. При последващото равнинно движение на автомобила, състоящо се от
ротация и транслация, тялото на пострадалата е отблъснато наляво, контактувайки
с части от интериора в областта на задна лява врата. Последвал е втори удар
между колона от фасадата на сграда и дясната част на л. а. „Ситроен“, при което
тялото на пострадалата отново се е преместило рязко надясно. Описват, че при
страничен удар, правилно поставеният предпазен колан, позволява движение на
тялото и главата в странични посоки, като ограничава движението на седалището
спрямо седалката и не допуска „издигане“ на тялото. Заявяват, че при
установеният механизъм, пострадалата би получила установените травматични
увреждания независимо дали е била с поставен обезопасителен колан.
За претърпени от ищцата неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.Л.Л.-
майка на ищцата. Свиде. Л. сочи, че за ПТП разбрала от колежка на дъщеря й.
Ведна отишла в Окръжна болница. Докторът й съобщил, че дъщеря й си е ударила
главата и е в безсъзнание. Необходимо било бързо да подпише документи, за да бъде
извършена операция. Поддържали дъщеря и в медикаментозна кома. На втория ден лекарите им казали, че започва да диша
самостоятелно, а в петък вече била контактна. Когато свидетелката отишла да види дъщеря си, тя
била със затворени очи и не реагирала. Свид. Л. сочи, че две седмици дъщеря и
била в болница. След това лечението ù продължило вкъщи под въздействие
на много лекарства. Предимно спяля, ставала да хапне и отново лягала да спи.
Оплаквала се, че главата ù тежи. Заради операцията се наложило да
ù обръснат косата. Момичето се притеснявало, че е без коса и не искала
да вижда никой, отказвала да излиза. За нея случилото било шок. Около месец било нужно на
приятелят й да я убеди да излезне навън. Купили кърпа за главата, след това и
перука. Б. започнала да излиза. Лекуващите и предписали да пие „Депакин“ поне
година, но от препарата Б. качила килограми. Настоявала да ходи и да тренира с
танцовия ансамбъл, но неврологът не разрешил. Всяко по-голямо движение можело да предизвика гърч. Близо
една година след това не я допуснали до танцовата сцена. Свидетелката сочи че в
средата на главата дъщеря и има отрязък без коса, с размер на монета от 5 ст. Това
я безпокояло, опитвала се да го прикрива. Ходила на психолог. Свид.Л. сочи още, че все още дъщеря и често се оплаква от
главоболие. След инцидента имала проблем с щитовидната жлеза и с месечния
цикъл.
Показанията на свидетелката И. Л., съдът преценява по
реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, тъй като възприятията на свидетеля са
непосредствени и кореспондират с приетите по делото доказателства.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП – 02.10.2017 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника З. „Б.И.“ АД, възникнало по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена за лек автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо“, управляван от С.М.. В приетия по делото КП за ПТП от 03.10.2017 г. също е отразено, че за л.а. „Ситроен Ксара
Пикасо“ е налице застраховка „ГО“ в З. „Б.И.“ АД.
Така установената фактическа
обстановка, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да
предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – писмена претенция на л. 30-32 от 02.10.2017 г. и липса
на възражения от страна на ответника, които да изключват допустимостта на
процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно
се установи по делото настъпването на пътно-транспортно произшествие на 02.10.2017г.
Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице
противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на
правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени вреди и причинно – следствена връзка между деянието
и вредите. Установи се, че със споразумение одобрено по № 6402/2018г. по описа наСРС, И.И.В. е признат за
виновен в това, че на 02.10.2017г., около 23:00 часа в гр. София, при
управление на л.а.„Ленд Ровер“, модел „Рейндж Ровер“ с рег. № *******по ул.
„Продан Таракчиев“ с посока на движение от бул. „Брюксел“ към „Терминал 2“ в
района на кръстовището с бул. „Христофор Колумб“, нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, както и
разпоредбата на чл. 47, ал.3 от ППЗДвП, като се движил със скорост 74 км.ч. при
наличие на пътен знак В 26 и разрешена скорост 30 км.ч. и реализирал ПТП с
движещия се по ул. „Продан Таракчиев“ с посока от „Терминал 2 на летище София“
към бул. „Брюксел“, лек автомобил
„Ситроен Ксара Пикасо“ с водач С.М.М., в
резултат на което последвал удар между двете моторни превозни средства, като по
непредпазливост и при условията на
независимо съпричиняване със С.М.М., причинил на Б.
С. Г. тежка телесна повреда. Установи се от неоспореното заключение на САТЕ, че
ако водачката на л.а. „Ситроен“ - С.М.е дала предимство на движещия се направо лек автомобил „Рейндж Ровър“
процесното ПТП е нямало да настъпи. Съвкепния
анализ на събраните писмени доказателства и АТЕ, сочи, че
причина за настъпилото ПТП са и
субективните действия на С.М.като водач на автомобил
„Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ******извършвайки маневра „завиване на
ляво“ не е пропуснала движещия се в обратна посока л.а. „Ленд Ровер“ с рег. № *******в
нарушение на правилата на чл.37, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което последвал
удар между двете превозни средства, като по непредпазливост и при независимо
съпричиняване с И.И.В.
е причинила на Б.Г. тежка телесна повреда.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
По
отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество: не е спорно между страните, че З. „Б.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ******с оглед на което
исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Не е спорно
между страните обстоятелството, и че процесното ПТП е настъпило при независимо съпричиняване от страна на двамата
водачи.
В
постановените по реда на чл. 290 ГПК, решение № 123/19.06.2012 г. по гр. д. №
171/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО, решение № 121/18.09.2014 г по т. д. №
2859/2013 г. по описа на ВКС, І ТО, и решение № 105/06.07.2017 г. по гр. д. №
2604/2016 г. по описа на ВКС, ІV ГО, е прието, че когато вредоносното събитие е
причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за възмездяване на
вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не
е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като
съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят
солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на
цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. С решение № 121/18.09.2014
г по т. д. № 2859/2013 г. по описа на ВКС, І ТО, е прието, че "При
съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти,
застрахователят по застраховка "Гражданската отговорност", сключена с
един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до
размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент".
По
размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - при съобразяване със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите – тежката черепно-мозъчна травма свързана с
опасност за живота, извършената по спешност операция, младата възраст на ищцата
към момента на настъпване на увреждането - 21г., изживения шок от инцидента,
последвалата изолация наложена от предписания ХДР, откъсването от обичайните
занимания и активности /участие в танцов състав/ за дълъг период, периода на възстановяване от ЧМТ – от година
до година и половина, високия риск за развитие на посттравматична епилепсия,
наложилото се лечение с антиконвулсивен препарат Депкин в продължение на
година, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, вкл. и
обръсването на косата, остатъчните последици – белег и петно без окосмяване на главата
с размер от 5 ст. След претъпяната мозъчна операция, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното й състояние, благоприятната медицинска
прогноза, както и обществено икономическите условия към 2017г., съдът намира,
че сумата от 100 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства
както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на
непозволеното увреждане.
При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и
практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на
неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
По възражението за съпричиняване
по
см. на чл.51, ал.2 ЗЗД:
За да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги,
когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения
отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД,
доколкото пострадалата сама се е поставил в опасност, тъй като е пътувала без
поставен обезопасителен колан. В
приетото неоспорено заключение на допълнителна КСМАТЕ, вещите лица инж. М. и д-р
Г., са достигнали до извода, че пострадалата е била с правилно поставен
предпазен колан. Обосновано е още, че при установения механизъм на ПТП,
пострадалата би получила същите травматични увреждания, независимо дали е била
с поставен обезопасителен колан или не.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно наведеното
в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата Б.Г., като
не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на
определеното обезщетение.
По иска
за обезщетение за имуществените вреди:
По предявеният иск за сумата от 114 лв., претендирана
като обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи
разходи за лечението, свързани с процесния инцидент, съдът намира
следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди
произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП,
поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана до
предявения размер от 114 лв. В приетото заключение на СМЕ, изготвено от вещо
лице д-р П. сочи, че извършените от ищцата разходи, за които са представени
фактури, са в причинна връзка с получените от нея травми и са били необходими
за лечебния процес.
По
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид основателността на главната претенция,
основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2
от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В конкретния случай претенцията е
предявена пред ответното дружество на 05.09.2018г., като 3-месечният срок е
изтекъл на 04.12.2018 г. и от 05.12.2018г. застрахователят е изпаднал в забава
и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искът за
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважен, считано
от 05.12.2018 г. до 11.01.2019г. –
датата на исковата молба.
Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на
законната лихва по отношение на неимуществените вреди за периода от 05.12.2018
г. до 11.01.2019г възлиза на 1055.56 лева.
Върху
главницата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 11.01.2019 г. до окончателното изплащане.
По
предявения от З. ”Б.И.”АД против И.В. обратен иск с пр. основание чл.499, ал.7 КЗ вр. чл.127, ал.2 от ЗЗД:
Предвид основателността на главната искова
претенция, съдът намира да е налице процесуалното условие за разглеждане на предявения
при условията на евентуалност обратен иск за сума в размер на 30 000 лв., частично от
глобален размер от 178 177,85 лв., против третото лице - помагач И.И.В. с пр. основание чл.499, ал.7 КЗ вр. чл.127, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от плащането на увредените лица до окончателно
изплащане на вземането.
Предвид обвързващата сила на споразумение по НОХД № 6402/2018г. на СРС по см. чл.383 от НПК, и съгласно разпоредбата
на чл. 300 от ГПК, следва да се приеме, че процесното произшествие е настъпило
по вина на двамата водачи- И.И.В. и С.М.М. при независимо съизвършителство.
Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно. Установяването на солидарната отговорност
има значение в отношенията между делинквентите съгласно чл. 127 от ЗЗД,
респективно техните застрахователи, тъй като всеки от причинителите отговаря
съобразно своя принос. При заявена претенция от трети лица, претендиращи вреди
от деликта съизвършителството е ирелевантно, тъй като застрахователят на всеки
от съизвършителите отговаря в пълен обем за претърпените имуществени и
неимуществени вреди.
В отношенията между застрахователите на делинквентите нормата
на чл. 499, ал.7 от КЗ поставя застрахователите на множество деликвенти в
позицията на солидарни длъжници по претенцията за обезвреда на пострадалия от
ПТП.
По отношение на действителния обем на отговорността на
всеки от делинквентите.
При установеното от фактическа страна, че
произшествието е настъпило при условията на независимо съизвършителство от
страна на всеки един от водачите, тъй като С.М.е нарушила чл. 37 ЗДвП, а И.В. в е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, както и разпоредбата на чл. 47, ал.3 от ППЗДвП, от което следва, че всеки един от тях е
допринесъл в еднаква степен за настъпването на вредоносния резултат.
Предвид изложеното, съдът определя размер на
съпричиняване от 50 % за всеки от делинквентите, респективно третото лице
съпричинител на вредата отговаря за половината от сумата предмет на обезщетение
за неимуществени вреди изплатени на трети увредени лица, или И.В. отговаря за сума в размер на 50 000 лв.
–обезщетение за неимуществен вреди за Б. Г..
С оглед диспозитивното начало и невъзможността за произнасяне плюс
петитум предявеният обратен иск е доказан и следва да се уважи в претендирания частичен
размер от 30 000 лв., предявен като част от 178 177.85 лева.
За основателността на предявения в
условията на евентуалност иск не е необходим елемент от фактическия състав в
рамките на настоящото производство да се установи, че ищецът по обратния иск- застраховател
е изпълнил задължението си към пострадалия, тъй като в случая се създава
условно изпълнително основание - то възниква при условие, че ищецът по обратния
иск изпълни задължението си към пострадалия. /В този смисъл решение №
228/22.02.2012 г. по т. д. № 877/2010 г., ВКС, ТК, ІІ ТО на ВКС; решение №
49/2010 г. по т. д. № 814/2009 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК и др. /.
При така установените факти, предявеният обатен иск е
доказан и следва да се уважи в размер от 30 000 лв., предявен като част от 178 177.85
лева.
По
разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и
двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно
на отхвърлената. Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно
чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т.4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответникът З. "Б.И." АД следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата - адвокат П.З. възнаграждение в размер на 2 602.55 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 745.76 лв., като общо сторените
разноски възлизат на 1200 лв. – депозити за експертизи. По искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна съдът намира за
неоснователно, доколкото съгласно задължителните указания дадени в т.1 на
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС, по тълк. дело № 6/2012г. на
ОСГТК- Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай по
делото на лист 234 е представено пълномощно, но същото не замества договор за
правна защита. С оглед на това, искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на ответната страна, съдът намира за неоснователно.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество З. „Б.И.“ АД следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на СГС
сумата 4 046.78 лв., държавна такса, съразмерно на уважените части от
исковете, както и сумата от 151.41 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
По
разноските по обратния иск:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът Габриел Димитров Вачев следва да бъде осъден да заплати на
ищеца З. "Б.И." АД разноски в размер на 10200 лв., представляващи
платена държавна такса за разглеждане на обратния иск.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І – 7 състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.С.Г., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с
чл.45 ЗЗД, сумата от 100 000 /сто
хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 02.10.2017 г. по вина
на водача на лек автомобил марка „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ******чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.01.2019г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ сумата
от 1055.56 лв. – представляваща
обезщетение за забава върху посочената по-горе главница за периода 05.12.2018г.
– 11.01.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди
за разликата от 100 000лв. до пълния
предявен размер от 250 000 лв., като неоснователен, както и и иска с пр.
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ за сумата над 1055.56 лв. до предявения размер
от 17 152.78 лв. и за периода 10.05.2018г. – 04.12.2018г.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Б.С.Г., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от
114.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечение, ведно със законна лихва, считано от 11.01.2019г. до изплащането.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат П.З. - САК, на
основание чл.38, ал.1, т.4 от ЗА, сумата от
2 602.55 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.С.Г., ЕГН
**********, на основние чл.78, ал.3 ГПК да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК ********,
разноски по делото в размер на 745.76 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК ********, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса по уважения размер на главния иск в
размер на 4 046.78 лв., както и
сумата от 151.41 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА И.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Б.И." АД ЕИК ********,
сумата от 30 000 /тридесет хиляди/лв.
частично от глобалната сума от 178 177.85
лв., по предявения обратен иск с пр. основание чл.127, ал.2 ЗЗД вр. чл.499, ал.7 КЗ, ведно със законната лихва,
считано от деня на изплащане на вземането на пострадалата, ПРИ УСЛОВИЕ, че
ответно З. "Б.И." АД заплати
на Б.С.Г., присъденото на основание чл. 432, ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на ПТП, реализирано на 02.10.2017г.
ОСЪЖДА И.И.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на З. „Б.И."
АД ЕИК ******** сумата от 1 200 лв. –
разноски обратния иск.
Решението е постановено при участие на И.И.В.,
ЕГН ********** като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: