Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-въззивни състави, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември
през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива
Нешева
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 9578 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 03.06.2019
г. на ответника З. „Б.В.И.Г.” против решението от 13.05.2019 г. по гр. дело № 51284/2015
г. на Софийския районен съд, 75 състав в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на ищеца ЗК „Л.И.” АД на основание чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетение
за забава върху главницата за периода от 30.04.2011 г. до 28.08.2012 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно
в обжалваната част, тъй като съдът не е взел предвид направеното още с отговора
на исковата молба възражение, че за периода от 30.04.2011 г. до 28.08.2012 г. вземането
е погасено по давност, доколкото иковата молба е депозирана на 28.08.2015 г. Предвид
изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в тази част и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 30.04.2011 г. до 28.06.2012 г.
Претендира разноски за въззивното производство.
Въззиваемата страна – ищец ЗК „Л.И.” АД, е
депозирала отговор на жалбата, в който поддържа, че правилно СРС е приел, че
направеното от ответника възражение за погасителна давност е неоснователно.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото обаче е неправилно по следните съображения:
С решението си, първоинстанционният съд е осъдил ответника -въззивник да
заплати на ищеца на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 5 489,89
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек
автомобил в резултат на ПТП, настъпило на 06.11.2010 г., ведно със законната
лихва от 28.08.2015 г. до окончателното изплащане, а на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 2 436,86 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 30.04.2011 г. до 28.08.2015 г., както и сумата от 617,07
лв.-разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Видно от отговора на исковата молба, ответникът е заявил своевременно
възражение, че исковете са погасени по давност, като по отношение на главния
иск е поддържал, че изтекъл петгодишния давностен срок по смисъла на чл.197 КЗ,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а по отношение на
акцесорния иск, че последният е частично погасен по давност, ако съдът приеме,
че главният иск е основателен.
Първоинстанционният съд е приел, че възражението за давност по отношение на
иска с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е неоснователно, тъй като
петгодишния давностен срок за вземането започва да тече от момента на изплащане
на застрахователното обезщетение – 10.02.2011 и доколкото исковата молба е
депозирана на 28.08.2015 г. този срок не е изтекъл. По отношение на вземането
за обезщетение за забава, СРС изобщо не е разгледал своевременно заявеното от
ответника възражение за частично погасяване на същото и е присъдил такова за
периода от 30.04.2011 г. до 28.08.2015 г. Решението е неправилно в частта, с
която е присъдено обезщетение за забава за периода от 30.04.2011 г. до
27.08.2012 г., тъй като за този период вземането за лихви за забава е погасено
по давност съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Изчислен от съда по реда
на чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за този период възлиза на 754,58 лв.
Исковата молба, с която на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД е прекъснат
давностния срок за вземането за лихва за забава е подадена на 28.08.2015 г. и следователно
вземането за период от три години преди подаване на исковата молба, не е
погасено по давност, като неговият размер възлиза на 1 682,28 лв. Ето
защо, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, с която е ответникът е
осъден да заплати лихва за забава за периода от 30.04.2011 г. до 27.08.2012 г.,
и вместо него следва да се постанови друго, с което искът да се отхвърли за разликата
над 1 682,28 лв. до присъдения размер от 2 436,86 лв. и за периода от
30.04.2011 г. до 27.08.2012 г. Решението на СРС следва да се отмени и в частта,
с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото за сумата
над 513,07 лв.
С оглед основателността на въззивната жалба,
на въззивника следва да се присъдят сторените от него разноски за настоящото
производство, които са в размер на 125,00 лв.-за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за първата инстанция съобразно
отхвърлената част на иска, които са в размер на 42,84 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 13.05.2019 г. по гр. дело № 51284/2015
г. на Софийския районен съд, 75 състав в
частта, с която З. „Б.В.И.Г.” е осъден да заплати на ЗК „Л.И.” АД на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата над 1 682,128 лв. до присъдения размер от 2 436,86
лв. /или за сумата от 754,58 лв./ - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 5489,89 лв. и за периода от 30.04.2011 г. до 27.08.2012
г., както и в частта, с която е
осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати сумата над 513,07 лв.-разноски
за производството пред СРС, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *********
против З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********, иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата над 1 682,128 лв. до присъдения размер от 2 436,86 лв. /или за
сумата от 754,58 лв./ –обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 5489,89 лв. за периода от 30.04.2011 г. до 27.08.2012 г.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***********
да заплати на З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
от 167,84 лв.-разноски за производството пред СРС и СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.