№ 1146
гр. Бургас, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. К.А
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120202894 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на Х. Г. Х., ЕГН: **********,
постоянен адрес: *******, срещу Наказателно постановление №21-0769-
004160/02.11.2021г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, с което за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. Жалбоподателят се представлява в производството от адв.К.,
който поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк.Желязкова, която моли за потвърждаване на НП .
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 27.03.2021г. около 09,40 часа в гр.Бургас, ж.к.“Зорница“ до бл.19 в посока
ул.“Димитър Димов“, Х. Г. Х., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил „БМВ“, ******,
собственост на „ГРИСИТО“ ЕООД, ЕИК: *********. При извършена проверка било
установено, че така посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация на 24.03.2021г.
по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
За констатираното на място бил съставил АУАН № 788333, с който тези факти са
квалифицирани като нарушение по чл.140, ал.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на
нарушителя, който го подписал.
1
Въз основа на АУАН, на 02.11.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административно-наказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си Х. е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което
и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група
към ОДМВР Бургас, видно от приложените по делото заповеди. АУАН също е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил, който не е негова собственост, като регистрацията на последния е
била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Х. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл.7, ал.1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата
на чл.18 б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление
2
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното
средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи
противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация
поради липса на гражданска отговорност, считано от 24.03.2021г., но за това действие не е
уведомен собственика на автомобила. Липсват каквито и да е данни за уведомяване и от
страна на ОДМВР. Тъкмо напротив, видно от сведението /л.11 от делото/ и
Постановление на БРП за отказ да се образува досъдебно производство /л.9 от делото/
жалбоподателят не е знаел за служебното прекратяване регистрацията на процесното
МПС. От справката от Гаранционен фонд също не се установява собственикът на
автомобила да е бил уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията му.
Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по
ал.11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на
поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на жалбоподателя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва
и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП с разпоредбата
на чл.143, ал.15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл.143, ал.10 от закона не е
скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са
могли да предполагат (т.е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че
регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от
там извършеното от него не съставлява административно нарушение. Още повече, че в
конкретния случай жалбоподателят е управлявал автомобил, собственост не на самия него, а
на трето на производството юридическо лице.
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 1497 от
15.10.2021г. по к.адм.н.д. № 1765/2021г. на XVI състав на Административен съд- Бургас,
Решение № 1461 от 30.10.2020г. по к. адм.н.д. № 1838/2020г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас, Решение №1192 от 24.09.2020 г. по к.адм.н.д. №
1773/2020г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение №38 от
12.01.2021г. по к.адм.н.д. №2293/2020г. на XIX състав на Административен съд – Бургас
и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
За пълнота следва да се отбележи, че е налице и друго основание за отмяна на
процесното НП, а имено че за първи път с него е вменено на жалбоподателя да е извършил
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Процесният АУАН е съставен за допуснато такова с правна квалификация
чл.140, ал.2 ЗДвП, а именно за „управление на спряно от движение МПС“. Констатираното
3
противоречие е съществено с оглед характера на АУАН, който е своеобразен обвинителен
акт и очертава рамките на произнасяне на АНО с наказателното постановление. Няма как
последният да измени „обвинението“, тъй като това означава, че се накърнява възможността
на нарушителя за защита. Посоченият порок води до цялостна отмяна на издаденото НП.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателят действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л.35 от делото), в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
200лв., което с оглед изхода на делото следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0769-004160/02.11.2021г., издадено от
началник група към ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя - Х. Г. Х., ЕГН: **********, постоянен
адрес: ******, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на Х. Г. Х., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ******, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4