Р Е Ш Е Н И
Е
№
1468 23. 11. 2010 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд петнадесети граждански състав
На двадесет и девети септември две хиляди и десета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлана Рачева-Янева
при секретар: Н.Д.
като изслуша докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева гражданско дело №
4825/ 2010 г. по описа на Бургаски районен съд и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството е по исковата молба на Г.Т.Т., ЕГН **********
*** с адрес за призоваване гр. Б., адв. М.М. против ‘Д.-М” ООД, ЕИК ...,
представлявано от С.П.С., управител на дружество със седалище гр. Б. и адрес на
управление ул..... Твърди се, че сраните са били в трудово правоотношение от
09.06.2009г., по което ищецът е изпълнявал длъжността ‘старши специалист” в
обект на дружество в Н.с. като с анекс към основният договор от 09.06.2009г.
страните са изменили размера на основното трудово възнаграждение от 350 лева е увеличено
на 2920 лева плюс допълнително такова от 3% върху основното или допълнително
сума от 87.60 лева. Така изчислено възнаграждението на ищеца по твърдения в
исковата молба възлиза на сума в размер от 3007.60 лева месечно. Ищецът излага,
че трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие между страните със заповед
№ 116/ 01.02.2010г. считано от датата по заповедта. Излага още, че не му е
изплатено трудовото възнаграждение за месец януари 2010г. в размер от 3007.60
лева, с оглед на което претендира решение, с което да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати сумата от 3007.60 лева – неплатено трудово
възнаграждение за месец януари 2010г., ведно със законовата лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Предявеният иск е с правно основание по чл. 242 от КТ – за
заплащане на трудово дължимо възнаграждение.
В срока за отговор е депозиран такъв като ответното
дружество оспорва частично заявената претенция. Не се спори, че уговореното в
основния трудов договор размер на месечната заплата е променен, но се навежда,
че по силата на сключено допълнително споразумение от 01.07.2009г. страните са
приели, че дължимата заплата ще бъде в размер на 1942 лева основно
възнаграждение и 58.26 лева като допълнително такова или общо месечно в размер
от 2000.26 лева за периода от 01.07.2009г. до датата на прекратяване на договора.
Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
След
преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите
и становищата на страните и като съобрази закона съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори
по делото, а се установява и от приложените по делото доказателства – трудов
договор № 184/ 09.06.2009г. и две допълнителни споразумения – първото от
09.06.2009г. и второто от 01.07.2009г., че страните са били в трудово
правоотношение за неопределен срок от месец юни на 2009г., по което ищецът е
изпълнявал длъжността ‘старши специалист /технически ръководител/ при първоначално
възнаграждение от 350 лева и допълнителни такива от три процент. По допълнителното
споразумение от същата дата се установява, че основното месечно възнаграждение
страните са приели да бъде от 2920 лева и още 87.60 лева месечно. Това
споразумение е подписано и от двете страни по делото.
Отделно от
това от приложеният към отговора анекс (допълнително споразумение) от датата
01.07.2009г. и в сила от тази дата, подписано от ищеца и ответника е видно, че
основният договор между страните е изменен в частта за месечната заплата, която
според договора вече в размер от 1942 лева на месец основно и още 58.26 лева
като допълнително такова.
Ответникът не
спори, че не е изплатил на работника претендираното възнаграждение за месец
януари 2010г., но възразява по посочения в исковата молба негов размер.
Съдът при
горните факти и като съобрази правната уредба намира искът за заплащане на
възнаграждение за частично основателен. Не е спорно по делото, че страните в
процеса са били работодател и работник по трудов договор от 09.06.2009г., с
последно изменение от 01.07.2009г. Според чл. 119 от КТ трудовото
правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за
определено или неопределено време. В конкретния казус писмената форма за
промяна на част от предмета на договора – намален за в бъдеще размер на
месечната заплата е спазена като анексът носи подписа и на двете страни по правоотношението,
което е индиция за изразено съгласие от ищеца за промяна на възнаграждението
му. При тези доказателства съдът приема, че предявеният иск като частично
основателен следва да бъде уважен.
Основателността на главния иск води до
основателност и на претенцията за лихва от датата на поканата за заплащане т.е
от подаване на исковата молба в съда 17.06.2010г.
Частичната основателност
на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК
за присъждане на направените деловодни разноски в размер от 55 лева (платено
адвокатско възнаграждение) съобразно приложения договор за правна защита.
Ответникът
също има право на съдебни разноски, които по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК но
такива не се претендират в отговора или в съдебно заседание.
Уважаването
на исковете налага осъждане на ответното дружество да заплати на БРС държавни
такси върху предявената претенция – в общ размер от 80 лева – на основание чл.
78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Д.-М” ООД, ЕИК ..., представлявано от С.П.С., управител на дружество със седалище гр. Б. и адрес на управление ул. ... да заплати на Г.Т.Т., ЕГН ********** *** с адрес за призоваване гр. Б. на основание чл. 242 от КТ сумата от 200.26 (две хиляди и двадесет и шест стотинки ) – възнаграждение за месец януари 2010г. по трудов договор № 184/ 09.06.2009г. и допълнително споразумение към него от 01.07.2009г., ведно с лихвата за забава от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ искът за възнаграждение за горницата до предявения размер от 3007.60 лева.
ОСЪЖДА “Д.-М” ООД, ЕИК ...,
представлявано от С.П.С., управител на дружество със седалище гр. Б. и адрес на
управление ул. ... да заплати на Г.Т.Т., ЕГН ********** *** с адрес за
призоваване гр. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно деловодни разноски в
размер от 55 (петдесет и пет лева).
ОСЪЖДА “Д.-М” ООД, ЕИК ..., представлявано
от С.П.С., управител на дружество със седалище гр. Б. и адрес на управление ул.
... да заплати на основание чл. 78, ал. 6, ГПК по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер от 80 (осемдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
НД