Решение по дело №197/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 266
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20237170700197
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 8 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 266

 

гр. Плевен, 22.05.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и осми април две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Н. ГОСПОДИНОВ

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

   НЕДЯЛКО И.         

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно дело № 197/2023г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр.  § 19 ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ – бр. 39/2011г., изм. ДВ- бр.58/2017г., в сила от 18.07.2017г.).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Веси – П.Ц.“***, чрез адв. Н.Н. от АК - Плевен срещу Решение № 2 от 06.01.2023 г. на Районен съд – Луковит, постановено по гр.д. № 380/2021 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ „Веси-П.Ц.“***, представлявано от П.Ц.Ш.  за прогласяване на нищожност на Заповед № 631/02.10.2019г. на Зам. Кмета на Община Тетевен. Прекратил е като недопустимо производството по жалбата срещу заповедта в частта, с която се иска отмяната й като незаконосъобразна, поради просрочие на жалбата. Осъдил е жалбоподателя да заплати на Община Тетевен и на заинтересованата страна – В.С.И. разноските по делото.

 Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209 т.3 от АПК. Моли за отмяната му и произнасяне по същество за отмяна на заповедта като незаконосъобразна или прогласяването й като нищожна по всички поддържани доводи за липса на компетентност, съществено нарушение на административно-производствените правила, несъответствие с материалния закон, липса на правно основание и противоречие с целта на закона. Счита, че съдът не е изпълнил дадените указания от касационната инстанция, с изключение на две от тях – конституирал е и останалите заинтересовани страни и е приобщил административната преписка към доказателствата по делото. Оспорва извода на съда за недопустимост на жалбата, както и мотивите, с които са отхвърлени доводите за нищожност на акта. Съдът при новото разглеждане на делото не е изложил съображенията си по всички наведени доводи за незаконосъобразност и нищожност на заповедта, въпреки дадените указания, а в голяма част дословно е възпроизвел мотивите на отмененото от касационната инстанция съдебно решение. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът по касация – Община Тетевен, чрез юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на  касационната жалба по всички доводи на касатора. Възразява за прекомерност на платения от касатора адвокатски хонорар. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - В.С.И., чрез адв. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че жалбата срещу заповедта е просрочена, дори и да се вземе предвид момента на узнаването от жалбоподателя, както твърди, с получаване на исковата молба по образувано срещу него исково дело. Оспорва като неоснователни и останалите доводи.

Останалите заинтересованите страни – „Органик Фарм България“ ЕООД, „Биограс България“ ЕООД и С.И.С. не изразяват становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, но не на посочените в нея основания. Счита, че е налице ненадлежно призован ответник, тъй като е следвало да бъде призован Кмета на Община Тетевен, а не Община Тетевен.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Луковит е валидно, но недопустимо и следва да бъде обезсилено по следните съображения:

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № 631/№2.10.2019г. на Кмета на Община Тетевен, с която на осн. чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ се изземва от ЕТ „Веси – П.Ц.“*** ползваната без правно основание земеделска земя в размер на 14,151 дка за стопанската 2018/2019г., представляваща подробно описани поземлени имоти, находящи се в землището на с. Малка Желязна и предоставянето им на ползвателя на правно основание – В.С.И..

Заповедта е издадена от Б.В., действащ за Кмета на Община Тетевен на основание Заповед № 593/19.09.2019г., както е указано в оспорения акт. С цитираната заповед на осн. чл. 44 ал.2 ЗМСМА и във връзка с чл. 39 ал.2 ЗМСМА и ползването на платен годишен отпуск на осн. чл. 161 ал.1 от Изборния кодекс от 24.09.2019г. до 03.11.2019г. вкл. от Кмета на Община Тетевен – д-р. М.Б. е определила Зам. Кмета – Б.В. да я замества и изпълнява правомощията на кмет на общината съгласно чл. 44 от ЗМСМА и всички други функции и правомощия и задължения, съгласно действащото законодателство в Република България за периода на отсъствието от 24.09.2019г. до 25.10.2019г.

Съгласно чл. 39 ал.2 ЗМСМА кметът на общината определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината.

Следователно оспорената заповед е издадена от зам. кмета на общината при условията на заместване при отсъствие на кмета поради отпуск, а не на делегиране на правомощия, поради което като ответник по делото следва да се конституира Кмета на Община Тетевен, от чието име е действал заместника. Съгласно чл. 154 АПК съдът конституира страните служебно, а според чл. 153 ал.1 АПК като ответник по делото следва да се конституира органът, издал административния акт. В случая при новото разглеждане на делото от Районен съд – Луковит неправилно като ответник в производството е призована и участвала Община Тетевен, видно от съдържанието на изпратените призовки, списъка за призоваване и протокола от съдебните заседания, която е ненадлежна страна.

Това допуснато съществено процесуално нарушение е основание за обезсилване на съдебното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Луковит, при което да се призове надлежния ответник – Кмета на Община Тетевен.

Допуснато е и друго съществено процесуално нарушение, което води до същия правен резултат. При повторното разглеждане на делото Районен съд – Луковит е копирал почти изцяло мотивите на отмененото от касационната инстанция първоинстанционно решение на Районен съд – Тетевен като е изложил собствените си съображения единствено относно разпитаните пред него свидетели и събраните допълнителни писмени доказателства относно фактическото ползване на площите за стопанската 2018г./2019г. Съдът не се е произнесъл по всички наведени доводи от жалбоподателя за допустимост на жалбата, незаконосъобразност, респективно за нищожност на заповедта, каквито са били дадените от касационната инстанция указания. При касационната проверка настоящият състав установи, че по делото са приобщени всички необходими доказателства за разрешаване на правния спор. Съдът е бил длъжен да ги обсъди и да изложи фактическите и правните си съображения като прецени и обсъди всички доводи на страните: първо за допустимост на жалбата, с оглед представената обратна разписка като доказателство за връчването на заповедта и с оглед действащите към съответната дата правила за връчване на административните актове; да прецени дали твърдяния момент на узнаване за издаване на заповедта се счита за редовно връчване по реда на АПК. В зависимост от извода за редовно или нередовно връчване е следвало да разгледа изложените доводи в жалбата за незаконосъобразност на заповедта, ако счете, че жалбата е подадена в срок, като дължи и служебна проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. А ако приеме, че жалбата е просрочена, то е следвало да се произнесе по всички наведени доводи за нищожност на акта и да извърши служебна проверка за нищожност на акта на всички основания, тъй като това оспорване не е ограничено със срок съгласно чл. 149 ал.5 АПК и е допустимо. Липсата на изложени собствени мотиви от състава на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото е равнозначно на липса на мотиви и е съществено процесуално нарушение на изискванията на чл. 172а ал.2 АПК, засягащо формираната воля на съда при постановяване на решението, което влече неговата нищожност.

На следващо място според настоящия касационен състав страни в производството по оспорването на процесната заповед са жалбоподателят, чиито права са засегнати от заповедта, административният орган, издал акта и заинтересованата страна – В.С.И., за когото заповедта е благоприятна, тъй като се сочи, че той е ползвател на земеделските земи с правно основание за стопанската 2018/2019г., на когото е разпоредено да бъдат предадени. Останалите лица, сезирали кмета на общината с обща жалба, не са заинтересовани страни по делото, тъй като тази жалба е поставила началото на няколко административни производства, завършили с отделни заповеди, подлежащи на самостоятелно оспорване и заинтересованите страни са посочените в съответната заповед собственици или ползватели с правно основание, в чиято полза е издадена. Поради това по отношение на останалите страни постановеното съдебно решение е недопустимо.

По тези съображения съдебното решение не подлежи на отмяна в хипотезата на чл. 227 АПК и решаване на спора по същество от касационната инстанция, а следва да се обезсили на осн. чл.221 ал.3 АПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд, който да се произнесе на осн. чл.226 ал.3 АПК и по разноските за водене на делото във всички инстанции до момента.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.3 и чл. 222 ал.2 т.1 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2 от 06.01.2023 г. на Районен съд – Луковит, постановено по гр.д. № 380/2021 г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Луковит, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.