РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000501949 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство Г. С. П. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 24.06.2024 г., а
жалбата е подадена на 26.06.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№
6353/26.06.2024 г. Решение № 73/18.06.2024 г., постановено по т.д. № 36/2023
г. по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен състав, в частта,
с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 38 500 лв.,
представляваща разликата над уважената част от 1 500 лв. до пълния предявен
размер от 40 000 лв., както и в частта, с която искът за законна лихва от
30.11.2022 г. до окончателното изплащане, е отхвърлен изцяло.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат С.
Н. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно
приложено на л.4 от първоинстанционното дело. Ищецът е освободен на
основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса с определение №
253/29.06.2023 г. на първоинстанционния съд.
1
С оглед на горното въззивната жалба на ищеца се явява редовна и
процесуално допустима.
Въззивникът твърди, че решението в отхвърлителната част на иска е
постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е
необосновано, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с
което да уважи иска в пълния му размер, ведно със законната лихва от
30.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира сторените
разноски.
Твърди се, че първоинстанционният съд грубо е нарушил принципа на
справедливост и оттам чл.52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение се явява не
само занижено, но и крайно несправедливо. Поддържа се неправилност на
извода на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за заплащане на
законна лихва. Във връзка с така въведените възражения, се развиват
подробни съображения по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата страна-ответникът „ЗД ЕВРОИНС“ АД. Отговорът е депозиран
чрез юрисконсулт Б. Г. с надлежно учредена представителна власт с
пълномощно приложено към отговора. Оспорва жалбата като неоснователна.
Поддържа, че от събраните по делото доказателства е установена единствена
травма, която по своя медико-биологичен признак отговаря на лека телесна
повреда.
Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
С оглед предмета на въззивното обжалване Решение № 73/18.06.2024 г.,
постановено по т.д.№ 36/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, V
първоинстанционен състав, в частта, с която искът за неимуществени
вреди е уважен за сумата от 1 500 лв., е влязло в сила на 19.07.2024 г., поради
необжалването му.
В съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи.
Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемият - ответник чрез своя процесуален
представител в писмено становище оспорва въззивната жалба, поддържа
отговора си и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
2
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда
размер, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-С., 8-ми граждански състав, след преценка по реда на
въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Г. С. П. против
ЗД „ЕВРОИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и
обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно дължимостта на лихва за забава и досежно размера на дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид
влизане на решението в сила за присъдената сума от 1 500 лв. застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено
са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално
право, както следва:
На 25.06.2022 г., около 09,30 часа, л.а.м. «Фолксваген голф» с рег. №
********, управляван от свидетеля И. Л. П., в който като пътник пътувал
ищеца с поставен предпазен колан и лекотоварен автомобил «Мерцедес
Спринтер 314» с рег.№ ********, управляван от свидетеля К. Т. К., се движели
попътно по първокласен път № 8 в посока от гр. Момин проход към гр.
Костенец, като първи в посоката се движел лек автомобил Фолксваген. Пътят
бил в неизправност (с дупки), като в района на местопроизшествието имало
ограничение на скоростта от 60 км/ч. В даден момент, в района на 138 км,
водачът на лек автомобил Фолксваген предприел намаляване на скоростта,
което било възприето от водача на лекотоварния автомобил, който също
предприел намаляване на скоростта, но въпреки всичко последвал удар между
двата автомобила. В момента на удара лек автомобил Фолксваген е бил спрял.
Водачът на лекотоварния автомобил го управлявал със скорост от 61 км/ч,
която скорост не му позволила да спре преди мястото на удара. Причина за
3
настъпване на произшествието е, че водачът на лекотоварния автомобил не се
е движил на безопасна надлъжна дистанция от преднодвижещото се превозно
средство. При конкретната ситуация водачът на товарния автомобил,
движейки се със скорост от 61 км/ч е следвало да поддържа минимална
безопасна дистанция минимум 30,5 м, за да може да спре преди мястото на
удара. Реално поддържаната от него дистанция е била 13,65 м., която не му е
позволила да спре преди мястото на удара.
Към датата на ПТП за лекотоварен автомобил «Мерцедес Спринтер 314»
с рег.№ ******** е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна
полица № BG/07/121002230121, валидна от 18.08.2021 г. до 17.08.2022 г.
Непосредствено след произшествието ищецът е прегледан от екип на
Спешна помощ и откаран заедно със свидетелката П. в Окръжна болница гр.
С., където след преглед и по препоръка на лекарите е следвало да остане за
лечение, но ищецът отказал да постъпи в болницата, защото и според
свидетелските показания на П., нямало кой да прибере колата от мястото на
произшествието. Втори път не е посещавал Окръжна болница, тъй като
същата му била далеч. Семейството живеело в Сухата река. свидетелката П.
установява, че ищецът не можел да става един-два месеца. В поликлиниката
нищо не му помогнали, давали само обезболяващи. Два-три месеца след
инцидента ищецът отишъл на преглед в ИСУЛ. Сега ходенето му е трудно, в
колата влиза трудно. Преди инцидента ищецът бил много жизнен, не му
личали годините, не пиел лекарства. След това не може да ходи, има дни в
които кракът силно го боли, изтръпва от коляното надолу до пръстите. Ходи
превит, не може да се изправи, има случаи в които и чорапите не може да си
обуе.
От приетата пред първоинстанционния съд основна и допълнителна
СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от процесното пътно-
транспортно произшествие, ищецът е получил травма в областта на пояса,
изразяваща се в ограничено кръвонасядане в същата област. Липса на
рентгенови данни за счупване на прешлени и по-конкретно на лумбални
прешлени /поясни прешлени/. В приложената медицинска документация няма
назначена терапия. Травмата в областта на поясната област, която е с
мекотъканен характер е отзвучала без да останат трайни или постоянни
4
последици за здравето и живота на пострадалия. Всички оплаквания свързани
с болезненост и ограничени движения в поясната област, са свързани с
дегенеративните промени на гръбначния стълб.
Видно от разпита на вещото лице Т., проведен в открито съдебно
заседание от 04.06.2024 г. заключението на вещото лице е дадено след
контролно разчитане на оптичния диск с графиите на гръден кош и на
гръбнака, от което е установено, че ищецът е с тежки дегенеративни промени
на гръбначния стълб, които определят клиничната симптоматика, установена
при прегледа на ищеца от вещото лице на 03.11.2023 г. и описана в първото
заключение на СМЕ. Получената травма може да отключи и да бъде
катализатор на болезнеността и обостряне на клиничните симптоми, които да
продължат с месеци.
Както заключението, така и изводите дадени от вещото лице по време на
разпита му, не са оспорени от нито една от двете страни.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 1
500 лв., в който размер уважил иска. Отхвърлил изцяло исковата претенция за
заплащане на лихва за забава, прилагайки разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ,
съобразно която непредставянето на данни за банкова сметка от страна на
ищеца, има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането,
като застрахователят не дължи лихвата по чл.409 от КЗ.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищец в първоинстанционното производство
и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване,
съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е
процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
5
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 30.11.2022 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 01.03.2023 г., ответникът не е определил и не е изплатил
застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния
съд на 13.03.2023 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок,
поради което се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
По възраженията, въведени от въззивника-ищец с въззивната му жалба.
Същите са частично основателни.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
определил занижен размер на обезщетение на ищеца за претърпените от него
6
неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически
болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния
процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови
медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение),
възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване,
усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на
живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на
временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност
на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава,
професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да
работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, социално-икономическите
условия в страната, съдебната практика при подобни случаи.
7
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищецът на 76 години към датата на произшествието е получил сравнително не
тежко увреждане, а именно: травма в областта на пояса, изразяваща се в
ограничено кръвонасядане в същата област, без счупване на прешлени и по-
конкретно на лумбални прешлени /поясни прешлени/. За така получената
травма ищецът и по негово желание не е постъпвал в болница за лечение, не е
провеждал такова. Установява се обаче, че тази травма, макар и не тежка е
получена на фона на съществуващи отпреди произшествието тежки
дегенеративни промени на гръбначния стълб. Така получената травма е
отключила и е допринесла за обостряне на клиничните симптоми,
констатирани от вещото лице при прегледа на ищеца на 03.11.2023 г.: силно
забавена походка, силно качествено и количествено променена с накуцване и
приклякване с десния крак, невъзможност за клякане и ставане, силно
болезнени и ограничени движения като навеждане напред и завъртане
настрани, в седнало положение ищецът е с наведен назад гръб и изнесени
напред крака, при ставане се захваща с ръце за околните предмети и мебели.
Тази симптоматика е продължила повече от година от датата на
произшествието. Безспорно същата се дължи не на получената травма, а на
съществуващо заболяване на ищеца, предхождащо произшествието, но
безспорно получена при ПТП травма е ускорила болезнената симптоматика от
съществуващото заболяване, за което ищецът следва да бъде обезщетен.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав
намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 5 000 лв.
Така определено, същото не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2022 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица).
8
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ищеца се явява частично
основателна, поради което решението на първоинстанционния съд ще следва
да бъде отменено в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за
разликата над присъдената сума от 1 500 лв. до дължимата сума от 5 000 лв.,
като на ищеца бъде присъдена допълнително сума в размер на още 3 500 лв. и
съответно потвърдено в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за
разликата над 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.
По претенцията за лихва.
В тази част решението на съда е неправилно и противоречи на
формираната и безпротиворечива практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК.
Първоинстанционният съд е дал грешна правна квалификация на
предявения от ищеца акцесорен иск за лихви, с оглед на което е стигнал до
неверни изводи за неговата неоснователност.
Правната квалификация на иска не е по чл.409 КЗ. Искът е с правна
квалификация чл.497 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от
КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от
момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След
предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият
9
да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното
събитие, то лихва следва да се присъди от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, което в случая е 30.11.2022 г.
В този смисъл е и изцяло практиката, обективирана в постановени по
реда на чл.290 ГПК решения. Така напр. с Решение № 50001 от 03.02.2023 г.
на ВКС по т.д. № 2530/2021 г., I т. о., ТК, съставът на ВКС е приел, че
застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава
върху застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита
на отговорност на застрахователя, а на основание чл. 497, ал. 1 КЗ дължи
законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок. В този смисъл са и
Решения по т.д. № 2273/2018 г. на ІІ т. о., т.д. № 2466/2018 г. на І т. о. на ВКС,
решенията по т.д. № 1191/2021 г. на ІІ т. о., по т.д. № 122/2020 г. на І т. о., по
т.д. № 1865/2021 г. на І т. о., по т.д. № 2026/2021 г. І т.о. на ВКС и др.
Ето защо решението на първоинстанционния съд и в частта, с която е
отхвърлил исковата претенция за лихва ще следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
законна лихва върху присъдената главница, считано от 30.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото, въззивният съд ще следва да преразпредели
разноските направени от страните пред първоинстанционния съд, като
определи същите съобразно уважената и отхвърлената част от исковата
претенция.
Ищецът е направил разноски за вещи лица в общ размер на сумата от
1000 лв., от която и съобразно уважената част от иска (5000 лв. при пълен
предявен размер от 40 000 лв.) ответникът му дължи 125 лв., за което ще
следва да бъде осъден да заплати допълнително сумата от 87,50 лв. разноски,
представляваща разликата над присъдените от първоинстанционния съд
разноски в размер на 37,50 лв. до дължимия размер от 125 лв.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 10.11.2022 г. адвокат
С. Н. е осъществяла безплатно процесуално представителство на ищеца на
10
основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в
минимален размер от 3850 лв., неоспорен от ответника.
Съответно с оглед така уважената част от иска (5 000 лв.) и
осъщественото от адвокат Н. безплатно процесуално представителство на
ищеца пред първата инстанция, ответникът дължи на основание чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокат Н. адвокатско възнаграждение в размер на 481,25 лв., т.е.
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. допълнително
още сумата от 31,25 лв., представляваща разликата над присъдената от СОС
сума от 450 лв. до дължимата от 481,25 лв.
Ответникът дължи и на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на СОС държавна такса в размер на още 140 лв.,
представляваща разликата над присъдената от 60 лв. до дължимата от 200 лв.
Ответникът е направил разноски общо в размер на 480 лв., от която: 400
лв. юрисконсултско възнаграждение, 80 лв.-депозит свидетели. От тази сума и
съответно на отхвърлената част от иска (35 000 лв.) ищецът дължи на
ответника разноски в размер на 420 лв., т.е. първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество разноски над сумата от 420 лв. до присъдената сума от
462 лв.
По разноските направени пред въззивната инстанция.
Общия обжалваем интерес по настоящото дело е в размер на сумата от
38 500 лв. Въззивната жалба е уважена за сумата от 3 500 лв. и отхвърлена за
35 000 лв.
За осъщественото от адвокат Н. безплатно процесуално
представителство на въззивника пред настоящата инстанция, въззиваемият ще
следва да бъде осъден да й заплати адвокатско възнаграждение в размер на
340 лв., което е съответно на уважената част от въззивната жалба.
Съответно въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 364 лв.,
съответно на отхвърлената част от въззивната му жалба.
Въззиваемият ще следва да заплати и по сметка на САС държавна такса
за въззивно обжалване в размер на 70 лв.
11
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 73/18.06.2024 г., постановено по т.д. № 36/2023 г.
по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен състав, в частта, с
която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 3500 лв.,
представляваща разликата над уважената част от 1 500 лв. до дължимия
размер от 5 000 лв., както и в частта, с която искът за законна лихва от
30.11.2022 г. до окончателното изплащане, е отхвърлен изцяло, както и в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски
над сумата от 420 лв. до присъдената сума от 462 лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 да
заплати на Г. С. П., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
със съдебен адрес: гр.София, бул. „Македония“ № 12, ет.3, адвокат С. К. Н. на
основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.497
от КЗ във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД допълнително още сумата от 3 500 лв.
(три хиляди и петстотин лв.), представляваща разликата над присъдената сума
от 1 500 лв. до дължимата сума от 5 000 лв. застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от телесно
увреждане, причинени при пътно транспортно произшествие на 25.06.2022 г.
на ПП-8, км 138 от водача на лекотоварен автомобил «Мерцедес Спринтер
314» с рег.№ ******** с валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна
полица № BG/07/121002230121, валидна от 18.08.2021 г. до 17.08.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да заплати върху присъдената
главница от 1 500 лв., законна лихва считано от 30.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати
допълнително сумата от 87,50 лв. (осемдесет и седем и 0,50 лв.) разноски,
представляваща разликата над присъдените от първоинстанционния съд
разноски в размер на 37,50 лв. до дължимия размер от 125 лв.
12
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73/18.06.2024 г., постановено по т.д. №
36/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен състав, в
частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 5
000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат С. К. Н.
гр.С., бул. „Македония“ № 12, ет.3 допълнително още сумата от 31,25 лв.
(тридесет и един и 0,25 лв.) за осъщественото от нея процесуално
представителство пред първата инстанция, както и адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 340 лв. (триста и четиридесет лв.) за
осъщественото от нея процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Г. С. П., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.*, със съдебен адрес: гр.С., бул. „Македония“ № 12, ет.3, адвокат С. К. Н. да
заплати на ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 364 лв. (триста шестдесет и четири лв.) разноски
направени от въззиваемия пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса в размер на още 140
лв. (сто и четиридесет лв.), представляваща разликата над присъдената от 60
лв. до дължимата от 200 лв., а по сметка на Апелативен съд София да заплати
държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата от 70 лв.
(седемдесет лв.)
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14