Р
Е Ш Е Н И Е
София,
18.07.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО , І-3 състав, в открито заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 2224 г. по описа за 2018 г, за да се произнесе, взе пред вид :
Предявен е
иск от Н.Г.Д.,
ЕГН **********,*** против А.В.К., ЕГН **********,*** и Н.В.К. – Н., ЕГН **********,***,
наследници на починалия в хода на производството В.Д.К., ЕГН ********** за
заплащане на сумата 25 685 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на съсобствения
между Н.Г.Д. и В.Д.К. недвижим имот за
времето 31.05.2015 г. - 31.12.2015 г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, ведно
със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че
ищецът и починалият в хода на производството В.Д.К. – първоначален ответник, са
съсобственици на урегулиран поземлен имот в София с административен адрес,
улица ”*******, целият с площ 384.50 кв.м., обозначен по скица като УПИ IV-3,
кв. 135 по плана на София, местност Зона Б-3, заедно със всички трайно
прикрепени към земята подобрения и насаждения. Ищецът твърди, че притежава 5/8 ид. ч. от собствеността върху имота по дарение и
наследство, а ответникът притежавал 3/8 ид. ч.
Според заявеното от ищеца, в началото
на 2014 и началото на 2015 г. В.К. и лица, свързани с него, без негово знание и
съгласие и без съответните разрешения от компетентните органи, изсекли
намиращите се в имота дървета и храсти и изградили склад и
търговски обект. След това ищецът бил лишен от възможността да ползва
съсобствения имот, тъй като К. поставил подвижна ограда с катинар на мястото.
Отделно от това в мястото се намирали и 3 бр. кучета, които го охранявали и не
позволявали достъп до него.
Поради това, ищецът отправил две
нотариални покани, с които поискал от К.
да му заплаща обезщетение за ползване /наем/ на съсобствения между двамата имот,
в размер на 5 280 лв. месечно, но заплащане не последвало.
В тази връзка моли съда да осъди
ответника да му заплати исковата сума, представляваща обезщетение за ползване
на съсобствения им имот за времето от 31.05.2015 г. - 31.12.2015 г., заедно със
законната лихва върху тази сума до окончателното й заплащане. Претендира
разноски.
Представил
е и е изискал прилагане на писмени доказателства в подкрепа на твърденията си,
поискал е ангажиране на гласни такива и експертиза.
В
хода по същество моли съда да уважи иска изцяло. Претендира разноски по списък. Прави
възражение относно претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
ответницата.
Ответниците А.В.К. и Н.В.К. – Н.
оспорват изцяло така предявения иск както по основание, така и по размер.
На първо място оспорват активната
легитимация на ищеца да води дело за обезщетение като съсобственик на 5/8 ид. ч. от процесния имот, поради факта, че никъде в
исковата молба няма доказателства, че ищецът, чрез своя правоприемник, е
придобил такава част от имота.
Твърдят, че за периода месец юни -
декември 2015 г. ищецът не ее поканил В.Д.К., че иска
да ползва неговата част от имота, нито по нотариален ред, нито чрез устна
уговорка.
Заявяват, че до началото на 2015 г.
процесният имот представлявал изоставено и запустяло дворно място, превърнало
се в сборище на роми и бездомни кучета, а ищецът отказал да участва в неговото
почистване.
Оспорват изцяло твърдението на ищеца,
че е ползвал целия имот за процесния период и го е лишил от ползването му, като
е поставил ограда с катинар. Заявяват, че ищецът никога не е посещавал имота,
който представлява празно дворно място и няма изградена ограда.
Твърдят, че наследодателят им и
първоначален ответник В.К. сключил договор за наем на имота на 01.05.2015 г. с
търговско дружество "Т." ЕООД с договорена наемна цена в размер 90
лв., които пари служили само за почистването и поддържането на имота.
Оспорват изцяло твърдението, че
процесният имот се ползва като търговски обект.
Поискали са ангажиране на гладни и
писмени доказателства.
По същество
молят съда да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират разноски в
производството по представен списък.
Съдът, като
взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
приетия като делото, представен към исковата молба, нотариален акт № № 58, т.
2, рег. 24827, нот.д. № 222/2011 г. от 30.12.2011 г.
на нотариус С.С., район на действие София, № 107 в
Регистъра на Нотариалната камара, се установява, че ищецът е признат за собственик на 5/8 ид.ч. от следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот в
София с административен адрес, улица ”*******, целият с площ 384.50 кв.м.,
обозначен по скица като УПИ IV-3, кв. 135 по плана на София, местност Зона Б-3,
заедно със всички трайно прикрепени към земята подобрения и насаждения.
Не
се спори между страните, че починалият В.К. е бил собственик на останалите 3/8 ид.ч., а двете ищци са негови дъщери.
Не се спори също, а и се доказва от
събраните в хода на делото доказателства, че с две нотариални покани: –
нотариална покана, връчена чрез нотариус Г.Г., № 637
на НК, лично на 06.02.2015 г. и - нотариална покана, връчена по реда на чл. 47 ГПК от нотариус В. Г., № 340 на НК, на 30.04.2015 г., В.К. е бил уведомен, че
следва да заплаща на Н.Д. наем за ползване на съсобствения му имот в размер 5 280
лв. месечно.
По делото са приети като писмени доказателства документи, издадени от
Столична община, район „Възраждане“, включително Констативен протокол от
06.08.2015 г., от която се установява състоянието на имота към този момент.
В хода на делото
съдът разпита двама свидетели по искане
на ищеца и един – по искане на ответната страна.
Свидетелката
С.З.В. – Д.. е съпруга на ищеца. В показанията си тя
заяви, че през 2014 г. зетят на В.К. се настанил в имота. Когато го питала какво прави там зет му в
съсобствения между него и ищеца имот, той отговарял, че това е бащиният му имот
и той няма да позволи Н. да го ползва, защоо сега
редът е негов. В началото в магазина се
продавали само стълби – от най – малките, до най – големите, също винкели за
скелета, плочки за баня. В имота имало две каравани, в едната спели охраната, а
другата – била за този, който продавал. Караваните са собственост на едната от
дъщерите на В.К. – ищцата Н.К. Н. и нейния съпруг. През 2014 г. свидетелката и нейният съпруг –
ищецът Д. им предложили да разделят плозването или да
им заплащат наем, или да правят общ бизнес, но те отказали. Връчили им и
нотариална покана и завели дела. Според свидетелката нейното семейство и до
настоящия момент няма възможност да влезе в имота През нощта имотът се затваря,
има ограда, пускат се кучета, има камери за наблюдение. От 2011 г. до 2014 г.
никой не е ползвал имота, тогава починал бащата на Н.Д.. Общината съборила
оградата, за да събори и сграда, която се намирала в имота, но реално попадала
в имота на общината. Реално имотът се превърнал в разграден двор. По – нататък
свидетелката заяви, че лично е звъняла на семейството на другия съсобственик
през няколко месеца, за да разрешат въпроса с ползването, но винаги е
получавала отказ. До 2010 г. там е живял бащата на ищеца, тогава в парцела
имало две сгради – първата била съборена от общината, а втората от Д. и
съпругата му по предписание на общината. Свидетелката заяви, че през периода
2013 г. – 2015 г. не са им налагани глоби от Общината, съпругът й събрал
бригада и разчистил боклуците в имота. На ищеца е отказан достъп до имота за
първи път на 01.05.2014 г. и досега.
Свидетелят Ж.Т.П.до 2020 г. е работел
в строителна фирма „Бокал“ и се е занимавал с издирване на имоти. В тази
връзка, след излизане на Общия градоустройствен план, заяви, че неговият
работодател е проявявал интерес към процесния имот и към имота на М. Р., в
съседство. Не е влизал вътре, но го е виждал отвън, ходил е там някъде есента
на 2014 г. – началото на 2015 г. През 2014 г. – 2015 г. е виждал имота, той бил
запълнен, в него имало метални и строителни стълби и елементи за кофраж и
направа на скелета, вечер се затварял, имало ограда и врата. Пазели го и
кучета. Имало и каравана, която се използвала, вероятно за осъществяване на
продажбите на материалите. Свидетелят познава само ищеца, който през този
период му е заявил, че, въпреки че е съсобственик на имота, не може да влезе в
него, защото не му позволяват, знае само, че другият съсобственик се казвал В..
Този свидетел не знае за извършвана в имота отчуждителна
процедура.
Свидетелят
Г.Х.В.познава страните като негови комшии, имотът му е на
същата улица – на ул. Цар Симеон и ул. Опълченска, където държи едно кафене. В
имота, според него няма гради, няма ограда, той е празен. От лявата страна е
запустяло, обрасло с храсти, има счупена ограда, отдясно има една къща, в която
живеят две жена, , отпред откъм улицата дворът не е затворен. Преди това имотът
се държал от бай Г./баща на ищеца/ и бай В. /наследодателят на ответниците/.
Някъде от 2012 г. бой Г.започнал да пълни двора с боклук, било ужасно, имало
дори плъхове. През 2014 г. общината го изчистили и заравнили двора, като
глобили двамата съсобственици. Бай Г.спял по пейките, живеел на улицата, защото
синът му не го гледал, отговарял, че е луд и е невъзможно да го гледа.
Свидетелят каза, че по едно време е виждал в имота Н.Д., но не уточни кога, а
сега имотът е свободен и той може да влезе в него. Според свидетеля в имота
влизат и излизат коли, но той не знае защо, в него няма постройка, виждал е
стълби, но знае кой и какво точно държи в него.
По искане на ищцовата
страна съдът назначи, изслуша и прие заключението на съдебно техническа оценителна експертиза – повторна такава на в. л. Д.Д., която следва да бъде кредитирана, която да определи
размера на месечния наем за ползване на съсобствения между страните имот, като
търговски обект. Вещото лице даде заключение, че от двете страни имотът,
находящ се на ул. Опълченска № 54 в София, е ограден с ограда от метални пана,
от третата страна – граничи с калканни стени на две
сгради, а откъм улицата е изцяло достъпен. В имота са разположени две каравани,
вероятно свързани с охраната на обекта, над тях има и ламаринен навес. Имотът,
според експерта, се ползва като открита изложбена площ за реклама на стоки във
връзка реализация на търговска дейност. Месечното обезщетение – наем за
ползване на имота като търговска площ възлиза на 5 871 кв. м. /или 384,50
кв. м. х 15,27 лв./кв. м./, а за целия исков период – на 41 097 лв. Ако
имотът се ползва за битови нужди това обезщетение възлиза на 3 023 лв.
/или 384,50 кв.м. х 7,86 лв./кв.м./, а за целия исков период – на 21 161
лв. В изпълнение на възложената му
допълнителна задача вещото лице, след извършен на 24.08.2020 г. оглед, е
направило извода, че изложените в имота стоки – стълби и подемни устройства, се
отдават под наем и се продават, т.е. имотът се ползва за реализация на
търговска дейност.
По делото са приложени решение №
309 236/09.01.2018 г. по гр.д. № 33714/2015 г. на СРС, 38-ми с-в и решение
от 26.11.2018 г., постановено по гр. д. № 3762 по описа за 2018 г. на СГС, ГО, II - В въззивен състав, влязло
в сила, като неподлежащо на обжалване, от които е видно, че починалият в хода
на настоящото производство В.Д.К. е осъден да заплати на ищеца сумата
3 625 лв. – обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване от
ползване на процесния имот за един месец – периода от 01.05.2015 г. до
31.05.2015 г.
Изложеното се доказва от събраните по
делото и неоспорени от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
Други, релевантни към спора
доказателства, по делото не са представени.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 31, ал. 2 3С
за заплащане
на сумата 25 685 лв., представляваща
обезщетение за ползване на съсобствения между страните недвижим имот за времето
31.05.2015 г. - 31.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
завеждане на исковата молба, и сторените разноски.
Според нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато правото на собственост върху вещ
се притежава съвместно от няколко лица, а вещта се ползва лично само от един от
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени от деня на писменото поискване. Посочената разпоредба предвижда
предоставяне на паричен еквивалент на правото да се ползва една вещ на онзи от
съсобствениците, който е лишен от възможността да я ползва, съгласно нейното
предназначение и според онзи обем права, които същият притежава в
съсобствеността – съответствие с общия принцип за недопускане на
неоснователното обогатяване.
Следователно, за уважаването на иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, необходимо
е доказване наличието на следните кумулативно дадени предпоставки:
съсобственост върху вещ, лично ползване на тази вещ само от един от
съсобствениците, писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от
която е лишен неползващият съсобственик.
Обезщетение не се дължи, когато след поканата ползващият собственик е
предложил на другия съсобственик да ползва вещта съобразно правата си, но той
не се е възползвал, без да са създадени пречки за ползването.
Според практиката на
ВКС, въплътена в ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по
смисъла на чл. 31 ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. За да е
налице лично ползване от страна на съсобственик е ирелевантно обстоятелството по
какъв начин той си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез
действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на
което безвъзмездното той я е предоставил.
В настоящия случай
безспорно се установи, че имотът към процесния период е бил съсобствен между
ищеца и починалия в хода на настоящото производство В.К., чиито наследници са
двете ответници, при идеални части, съответно: 5/8 ид.ч.
за Н.Д. и 3/8 ид.ч. за В.К.. Доказа се от всички
събрани доказателства, че с действията си В.К. е лишил другия съсобственик –
ищеца да си служи с имота, въпреки че многократните опити на ищцовата страна за това. Установи се, че и към настоящия момент процесният имот
се ползва от двете ответници, а към процесния период - 31.05.2015 г. -
31.12.2015 г., както бе доказано в хода на производството от разпита на свидетелите
и заключението на вещото лице, имотът се е ползвал от съсобственика В.К. за
реализация на търговска дейност.
Доказа се, че с две
нотариални покани, съответно връчени на
06.02.2015 г. и на 30.04.2015 г., ползващият имота В.К. е бил уведомен,
че следва да заплаща на лишения от ползване съсобственик Н.Д. наем за това
ползване в размер посочената по – горе сума месечно.
В хода на
производството размерът на месечния наем, респ. за целия исков период бе
доказан с приетата и неоспорена съдебно техническа оценителна експертиза и той
възлиза на 5 871 кв. м. /или 384,50 кв. м. х 15,27 лв./кв. м./, а за целия
исков период – на 41 097 лв.
С оглед изложеното
съдът приема, че фактическият състав на чл. 31, ал. 2 ЗС е налице и предявеният
иск е доказан по своето основание, а, пред вид факта, че ищецът претендира сума
по – малка от тази, посочена в заключението на вещото лице – 25 685 лв.,
искът следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на делото – 16.02.2018 г. до окончателното изплащане.
Пред вид изхода на спора на ищеца се
следват разноски, съобразно представения списък, в размер, както следва: 1 015
лв. – д.т., 500 лв. адвокатско възнаграждение и 950 лв. депозити за съдебно –
оценителна експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
А.В.К., ЕГН **********,*** и Н.В.К. – Н., ЕГН **********,***, наследници на
починалия в хода на производството В.Д.К., ЕГН **********, да заплатят на Н.Г.Д.,
ЕГН **********,*** сумата 25 685 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на съсобствения
между Н.Г.Д. и В.Д.К. недвижим имот за
времето 31.05.2015 г. - 31.12.2015 г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, ведно
със законната лихва, считано от 16.02.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.В.К. и Н.В.К.
– Н. да заплатят на Н.Г.Д. разноски по делото, както следва: 1 015
лв. – д.т., 500 лв. адвокатско възнаграждение и 950 лв. депозити за съдебно –
оценителна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: