РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Бяла, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20254510100087 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу М. Н. А..
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че между него и
ответника М. Н. А. е сключен Договор за потребителски кредит №
****/21.03.2019 г. за отпускане в заем на сумата 900 лв., преведена на
посочена от ответника банкова сметка на 22.03.2019 г. Твърди, че по желание
на ответника последният закупил пакет от допълнителни услуги към договора,
като страните подписали споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, неразделна част от договора. Сочи, че договорът и
споразумението са подписани при Общи условия, неразделна част от тях.
Твърди уговорено договорно възнаграждение по кредит, като сочи, че
съгласно договорните условия ГЛП е 38,30%, а ГПР е 45,05%. Твърди и
уговорено възнаграждение за пакета от допълнителни услуги. Сочи, че
страните уговорили връщане на кредита в срок от 24 месеца на месечни
погасителни вноски и падежна дата на вноските всяко 15-число на месеца.
Сочи също, че страните уговорили разсрочване на възнаграждението по
пакета от допълнителни услуги и добавяне на същото към месечните
погасителни вноски по кредита. Твърди, че ответникът се е възползвал от
услуги по пакета от допълнителни услуги, а именно – приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане на вноска и
намаляване на вноска - с Анекс № 1/19.07.2019 г. страните уговорили отлагане
на погасителна вноска № 5, която следвало да бъде заплатена в края на
1
погасителния план и така броя на вноските бил променен от 24 на 25; с Анекс
№ 2/29.05.2020 г. страните договорили да бъдат намалени погасителни вноски
№ 12, 13, 14 и същите да бъдат заплатени в края на погасителния план, като
погасителните вноски били променени от 25 броя на 28 броя; с Анекс № 3 от
04.06.2020 г. страните договорили намаляване на погасителна вноска № 15,
която следвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Сочи също, че
неразделна част от всеки анекс бил нов коригиран погасителен план. Признава
извършени от ответника плащания чрез осемнадесет вноски в общ размер на
2006,57 лв., като подробно сочи датите на плащанията и размера на платените
суми. Твърди настъпил краен падеж по договора на 15.07.2021 г., както и
наличието на непогасени задължения на ответника. Сочи още, че след
изтичане на погасителния план е започнало начисляване на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, договорното
възнаграждение и възнаграждението за допълнителния пакет от услуги.
Излага и твърдения за подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника, което било отхвърлено по
ч.гр.дело № 1021/2024 г. по описа на РС – Бяла.
При тези твърдения ищецът претендира да бъде осъден ответникът да
му заплати следните суми: 302,26 лв. – главница, 74,93 лв. - договорно
възнаграждение за периода 15.01.2021 г. – 15.07.2021 г., 298,29 лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 286,50 лв. –
мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 31.01.2025 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендира и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, ответникът - не се
явява и не се представлява. С писмени молба ищецът поддържа исковата
молба и моли за уважаване на предявените искове, подновява искането за
присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.3
от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК вр.чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК вр.чл.240 от ЗЗД вр.чл.чл.10а от ЗПК и
чл.33, ал.1 от ЗПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело №
1021/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла, „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е подало по пощата на 27.11.2024 г. заявление срещу М. Н. А., с което е
поискано издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземания
по Договор за потребителски кредит № ****/21.03.2019 г. за следните суми:
2
302,26 лв. - главница; 74,93 лв. - договорно възнаграждение за периода
15.01.2021 г. - 15.07.2021 г.; 298,29 лв. възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги; 400 лв. - неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни
за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на 14.10.2020 г.; 252,33
лв. - законна лихва, дължима от 15.07.2021 г. до 27.11.2024 г., ведно със
законната лихва от входиране на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. С Разпореждане № 1427/29.11.2024 г. по ч.гр.дело № 1021/2024 г.
по описа на РС – Бяла, заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като е указал на заявителя възможността да предяви
осъдителен иск относно вземанията в едномесечен срок от влизане в сила на
съдебния акт. Отказът на заповедния съд е обжалван в срок по отношение на
вземанията за главница, договорно възнаграждение и мораторна лихва, като с
необжалваемо Определение № 33 от 09.01.2025 г. по в.ч.гр.дело № 1016/2024
г. по описа на Окръжен съд – Русе произнасянето на заповедният съд е
потвърдено. По отношение на възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги разпореждането на заповедния съд е влязло в сила на
12.12.2024 г. С подадена по електронен път /чрез ССЕВ/ на 31.01.2025 г. искова
молба, заявителят е инициирал настоящото исково производство.
Исковете за главница и договорно възнаграждение са предявени в срока
по чл.415, ал.4 от ГПК, изхождат от лице с правен интерес и са обусловени от
наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК – отказ на съда за
издаване на заповед за изпълнение на заявени по реда на чл.410 от ГПК
вземания, като исковете са насочени срещу ответник (длъжник в заповедното
производство), който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.
Макар към датата на подаване на исковата молба едномесечният срок по
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК по отношение на възнаграждението за закупен пакет
от допълнителни услуги да е изтекъл, а претенцията за мораторната лихва да
се различава по размер и период от заявеното в заповедното производство
вземане, и тези искове съдът намира за допустими. С оглед твърденията на
ищеца за наличието на непогасени вземания от ответника по сключен
помежду им договор за кредит, исковете изхождат от надлежна страна, имаща
правен интерес от водене на настоящото производство и по отношение на тези
вземания, срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по
претенцията. Единствената процесуална последица за ищеца касателно тези
искове е невъзможността да се ползва от платената в рамките на заповедното
производство държавна такса по отношение на вземанията за
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги и за мораторната
лихва, както и от действието на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
относно давността, който въпрос обаче не е предмет на настоящото
производство, предвид липсата на наведено от длъжника възражение в тази
насока.
Поради липсата на подаден отговор на исковата молба, няма
обстоятелства, по които страните не спорят. Липсва обаче презумпция, че
3
неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава
ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК /Решение №
27/16.04.2014 г. по т.д. № 1893/2013 г. на II ТО на ВКС/, с оглед на което на
първо място ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникнало правоотношение по сключен между него и ответника
Договор за потребителски кредит № 30035851686 от 21.03.2019 г. и
споразумение за пакет от допълнителни услуги, с твърдяните параметри и
съдържание.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № *****от
21.03.2019 г., ведно с погасителен план, споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги и общи условия, част от съдържанието на
договора, със страни: ищецът като кредитор и ответникът като клиент, при
следните параметри: сума по кредита – 900 лв., срок на кредита - 24 месеца,
ГПР 45,05%, ГЛП 38,30%, лихвен процент на ден - 0,11%, пакет от
допълнителни услуги /приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане и за намаляване на определен
брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства/ с
възнаграждение за пакета услуги 1113,84 лв., като е уговорено
възнаграждението по допълнителнителните услуги да се разсрочи за срока на
договора на кредит на равни месечни вноски, добавено към месечните вноски
за погасяване на кредита. Съобразно погасителния план към договора датата
на плащане на първата вноска е 15.04.2019 г., а на последната вноска:
15.03.2021 г. Представени са и три броя анекси към договора – Анекс № 1 от
19.07.2019 г. за отлагане плащането на вноска № 5 и нов погасителен план, със
запазване ГЛР в размер на 38,30% и промяна на ГПР на 40,73% и дата на
последната вноска: 15.04.2021 г.; Анекс № 2 от 29.05.2020 г. за промяна чрез
намаляване размера на вноски № 12, 13 и 14 и нов погасителен план, при
запазване ГЛР в размер на 38,30% и промяна на ГПР на 37,05% и дата на
последната вноска: 15.07.2021 г.; Анекс № 3 от 04.06.2020 г. за промяна чрез
намаляване размера на вноска № 15 и нов погасителен план, при запазване
ГЛР в размер на 38,30% и промяна на ГПР на 36,56%, при дата на последната
вноска: 15.07.2021 г.
Договорът, ведно с приложенията и анексите, са с положени подписи за
клиент и кредитор, подписите за клиент не са оспорени от ответника, поради
което съдът приема, че в случая е налице възникнало облигационно
правоотношение между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и М. Н. А. по
повод на договор за Договор за потребителски кредит № *****/21.03.2019 г.,
който по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – ЗПК, а по аргумент от чл.24 от ЗПК – и
уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 –
чл.148 от Закона за защита на потребителите).
4
За действителността на договора съдът следи и служебно и когато
нищожността произтича от съдържанието на договора, съдът е длъжен да я
констатира в случаите когато констатацията за нищожност на правна сделка е
от значение за решаването на спора, като в този случай, за да бъде спазен
принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани
преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и
може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни
отделни клаузи, както и да е предоставена възможност на страните да изразят
становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства /в този
смисъл постановките на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по
тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/, което в случая е сторено от съда с
определението за насрочване на делото по чл.140 от ГПК, препис от което е
надлежно връчено на страните.
Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в
нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на
съдържанието на сделката с правилото на закона. Съгласно чл.22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20,
чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл.23 от ЗПК).
При съпоставка съдържанието на процесния договор и изискванията на
ЗПК, съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен
на основание чл.22 вр.чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК.
По правилото на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 от закона начин. От друга страна разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от
ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая според клаузите на
процесния договор за кредит, регламентиращи уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги, за които потребителят дължи съответно и
възнаграждение, пакетът от допълнителни услуги съдържа няколко
компонента. Първият компонент - приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, по същество представлява изпълнение на нормативно
установеното преддоговорно задължение на кредитора, предоставящ по
занятие потребителски кредити, да оцени платежоспособността на
5
кредитополучателя (арг. от чл.16 и сл. от ЗПК). Доколкото това е именно
задължение, съответно дружеството, предоставящо потребителския кредит, е
длъжник по него и такса (цена или възнаграждение) за изпълнението му не се
следва. Освен това в общите условия на кредитодателя липсват данни какви по
принцип са сроковете за разглеждане на искане за отпускане на потребителски
кредит и изплащане на отпусната сума, за да може да се изведе допълнително
заплатеното предимство за експресно разглеждане на искането. Напротив
пояснено е, че допълнителното плащане е предназначено да осигури именно
приоритетно одобрение на кандидата, което води до извод, че платецът на
таксата, бива предпочетен само заради повишената изгода, която
кредитодателят има при този тип договаряне. Посочената опция се покрива с
действие, което освен, че е дължимо от кредитора – да осъществи преценка за
наличие на условията за отпускане на кредит, срочността му е присъща
характеристика на договорите за потребителски кредити, сключвани с
небанкови институции (каквато е кредиторът по настоящия договор),
наричани именно поради това „бързи кредити“, при което по никакъв начин не
е оправдано заплащането на цена за това действие.
По отношение на съдържащи се в пакета компоненти „отлагане на
вноски“, „намаляване на погасителни вноски“ и „промяна на дата на падеж“,
следва да бъде отбелязано, че същите по същество представляват евентуални
бъдещи изменения на договора за кредит, които в общия случай настъпват по
съглашение между страните. Няма основание да се приеме, че съдържанието
на услугата е предварително съгласие на кредитора за това изменение, тъй
като видно от т.15.2. – т.15.4 от Общите условия, неразделна част от договора
за кредит, за упражняване на дадените при закупуване на пакета права са
поставени значителни ограничения и следва да са налице множество условия.
Така например, за отлагане на една погасителна вноска клиентът трябва да е
платил първата вноска по кредита, а ако кредитът е за срок от 12 месеца, може
да бъде поискано отлагане на две погасителни вноски, но след платена трета
вноска по кредита и т.н. и т.н. В същото това време клиентът трябва да посочи
и да докаже някоя от изброените в общите условия причини – дългосрочна
неработоспособност, започнала най-рано в деня на подписване на договора и
продължила повече от три седмици, доказана с лекарско заключение; загуба
или повреда на имущество в резултат на бедствие, за което се изисква
представяне на документ, удостоверяващ наличието на застрахователни щети;
прекратен трудов договор или намаляване на работното време и на работната
заплата, доказано със съответните документи, издадени от работодател, респ.
регистрация в бюрото по труда; и т.н. и т.н. И независимо от наличието на
някоя от предвидените хипотези, доказана със съответните писмени
документи, за да бъде извършено отлагане на вноски се изисква подписване на
допълнително споразумение между страните по договора за кредит /т.15.2.3.
от ОУ/, което именно е сторено в случая с подписването на последващите
анекти към договора. Следва да се има предвид обаче, че възможността
клиентът да поиска от кредитора отлагане или намаляване на определен брой
6
вноски или смяна на датата на падеж, т.е. изменение на отделни клаузи в
договора за кредит, свързани с промени в погасителния план, от една страна
представлява гарантирано от закона право на кредитополучателя, а от друга –
закупуването на пакета от допълнителни услуги по никакъв начин не
гарантира на кредитополучателя определен резултат, тъй като изменение на
облигационното правоотношение чрез промяна на параметрите на сключения
договор зависи не само от волята на длъжника, а и от съвпадащото
волеизявление на насрещната страна (кредитора), поради което правото на
кредитополучателя няма потестативен характер и не може да съставлява
услуга.
Следва да се има предвид, че плащането на възнаграждение за
„услугите“, извън „услугата приоритетно разглеждане и изплащане на кредит“
означавало заплащането на възнаграждението без основание, доколкото всяка
една от страните по договора разполага с посочените по-горе права и може да
поиска изменение на договора.
По отношение на последната опция - възможност за получаване на
допълнителни парични средства при улеснена процедура, следва да бъде
посочено, че тя на практика води до заплащане от страна на длъжника на
възнаграждение за бъдещо сключване на нов договор за кредит, което нито
представлява услуга, нито е свързано с договора за потребителски кредит.
Анализът на съдържанието на „услугите“ по допълнителния пакет
налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на
приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита) и
управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на
определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита
и на практика възнаграждението за същите представлява прикрито
допълнително възнаграждение за кредитора, което е договорено в нарушение
на нормите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Тук е мястото да се посочи също, че размерът на възнаграждението на
допълнителните услуги /1113,84 лв./ се явява непропорционален спрямо
размера на заемната сума /900 лв./. Такъв размер на възнаграждение на
допълнителни услуги е необоснован, защото определя паричната стойност на
несъществените задължения по договора /главното задължение на
потребителя е да върне заетата сума/ в размер, надхвърлящ размера както на
предоставената по кредита сума, така и на възнаграждението за ползването й.
Според разпоредбата на чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
като следва да бъдат посочени основните данни, които са послужили за
изчисляване на ГПР. Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под „общ
разход по кредита“ следва да се имат предвид всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
7
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Целта на посочената
уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита.
Клаузите, които регламентират уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги, за които потребителят дължи съответно и
възнаграждение, включени в сходен договор между потребител и ищцовото
дружество, са били поставени за разглеждане пред съда на Европейския съюз,
като е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г., по
дело С-714/22, имащо задължителен характер по силата на чл. 633 от ГПК за
всички съдилища и учреждения в Република България. В т.1 от цитираното
решение по категоричен начин е възприето, че чл.3, буква „ж“ от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл.3,
буква „и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително
за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т.4 от
цитираното решение е прието, че чл.3, пар.1 от Директива 93/13 трябва да се
тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която
позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на
месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи,
макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената
възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези
разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.
Настоящият случай попада в приложното поле, както на т.1, така и на т.4
от цитираното решение.
Вярно е, че процесният договор и последващите анекси съдържат
посочване на размера на годишния процент на разходите. Посоченият процент
обаче не отговаря на действителния такъв. От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се
установява, че в посочения в договора размер на ГПР е включена само
възнаградителната лихва по договора, като при включване на
възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги при
8
изчисляване на ГПР, размерът на последния става 216,0648%. Съгласно т.55 и
т.56 от решението от 21.03.2024 г. по дело C-714/2022 неправилното
посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на липсващо ГПР с
последиците, които националното право свързва с това обстоятелство. В този
смисъл е и даденото разрешение по гр.дело № 1626/2022 г. на II ТО на ВКС.
След като оскъпяването на кредита чрез добавянето на възнаграждение
за допълнителни услуги не е надлежно обявено на потребителя в съответствие
с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, на основание чл.22 от ЗПК
процесният договор за потребителски кредит е недействителен. При тази
хипотеза чл.23 от ЗПК предвижда, че потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, която в случая е 900 лв., но не дължи лихва и
други разходи по него.
Съобразно договорните условия по процесния договор, уговорено е в
случая кредитът да бъде изплатен чрез банков кредит на конкретно посочена в
договора в графата данни за клиент банкова сметка. Съобразно заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, изготвено при
съобразяване на материалите по делото и проверка в счетоводството на ищеца,
на 22.03.2019 г. по банков път е извършено плащането, с оглед на което съдът
приема за установено, че ищецът е предоставил на ответника заемната сума по
договора.
Налице е признание от страна на ищеца, че е получил плащания по
договора за кредит, в каквато насока е и заключението на вещото лице,
съгласно което извършените плащания, представени от експерта в табличен
вид, са в общ размер на 2006,57 лв. Независимо от начина, по който ищецът е
осчетоводил постъпилите плащания за погасяване на задължения по кредита
/съобразно заключението на вещото лице са погасени суми за главница,
договорна лихва, възнаграждение за допълнителни услуги, лихва за забава,
разходи по тарифа на ищеца/, така извършените плащания следва да бъдат
приспаднати от чистата стойност на кредита. Плащанията обаче надхвърлят
дадената в заем сума.
С оглед на изложеното предявените искове се явяват неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото съобразно правилата на чл.78 от ГПК право на
разноски има ответникът, но по делото няма доказателства същият да е сторил
разноски, нито претендира такива, поради което не му се присъждат.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
****, за осъждане на М. Н. А., ЕГН **********, да заплати на дружеството по
Договор за потребителски кредит № ****от 21.03.2019 г. сумата 302,26 лв. –
9
главница, сумата 74,93 лв. - договорно възнаграждение за периода 15.01.2021
г. – 15.07.2021 г., сумата 298,29 лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и сумата 286,50 лв. – мораторна лихва за периода
16.07.2021 г. – 31.01.2025 г., както и законна лихва от 27.11.2024 г. до
изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _/п/______________________
10