Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………… 2019г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІV състав, в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при секретаря Нина Атанасова
като разгледа докладваното от
съдия Милачков адм.дело № 2918/2019г. по описа на Административен съд Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.95 –
чл.97 от ДОПК.
Производството по делото е образувано по
жалба подадена от Х.И. *** срещу Решение за отказ № 30088325812/25.09.2019 г.,
за издаване на удостоверение за приложимо законодателство, потвърден с Решение №295/14.10.2019
г. на директора на ТД на НАП Варна.
Жалбоподателят счита обжалвания отказ за неправилен,
постановен в противоречие с материалния закон, по съображения подробно изложени
в жалбата. Твърди се, че са спазени всички изисквания на чл.12 ал.2 от
Регламент 833/2004г., тъй като става въпрос за самостоятелно наето лице, а не
за такова наето по трудово правоотношение. Поради изложените съображения моли
съда да отмени обжалвания отказ. В съдебно заседание и по съществото на спора,
не изпраща представител. Депозирана е молба от жалбоподателя, с която са
приложени доказателства към жалбата. Ответната страна, чрез писмени бележки депозирани от
процесуален представител оспорва
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства намира
за установено от фактическа страна следното:
Подадено е Искане за
издаване на удостоверение А1 за приложимо
законодателство за лицето Х.И.И. - български гражданин, в качеството му на съдружник в „КЪНСТРАКШЪН-888“ООД с
ЕИК *********. Представен е и договор между „КЪНСТРАКШЪН-888“ООД и „NV ALGEMEEN AANNEMINGSBEDRIJF DE CONINCK – ENTREPRISES DE CONSTRUCTION DE
CONINCK“ Белгия от 23.08.2019 г. за извършване на „Други
довършителни строителни работи. Демонтаж и монтаж на ПВЦ и алуминиева дограма“,
със срок на изпълнение 02.09.2019 г. до 31.08.2020 г. и място на изпълнение
Белгия.
Представена и Заповед за
командиловка в чужбина №3/02.09.2019 г. за командироване на И., в качеството му
на съдружник в Белгия за изпълнение на договора.
За да постанови обжалвания отказ, административният орган е приел, че за И. не са налице условията при
които на основание чл.12, ал.2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г., лицето може да
остане подчинено на българското осигурително законодателство. За да достигне до
този извод, органа е обсъдил налични по преписката доказателства, затова, че И.
е имал издадено удостоверение А1, като заето лице с работодател
„КЪНСРТАКШЪН-777“ЕООД за периода от 07.06.2019 г. до 01.11.2019 г., което е с
прекратено действие от 01.09.2019 г., поради прекратено трудово превоотношение
с посочения работодател. Настоящото удостоверение се искаот И., вече в
качеството му на съдружник в „КЪНСТРАКШЪН-888“ООД, регистрирано на 20.03.2019
г. за периода от 02.09.2019 г. до 31.08.2020 г. Съобразявайки трудовата заетост
на И. към „КЪНСТРАКШЪН-777“ ЕООД за периода от 07.06.2019 г. до 01.09.2019 г.,
административния орган е приел, че И. не отговаря на изискването да е извършвал
значителна дейност в период от по-малко от два месеца на територията на
България преди датата 02.09.2019 г.
С решение № 295/14.10.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Варна е оставена без уважение жалбата на Х.И.И., подадена по реда на чл. 92, ал. 1 от ДОПК срещу решението за отказ за
издаване на удостоверение относно приложимо законодателство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 95, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ДОПК в настоящото производство
на контрол за законосъобразност подлежи Решение за отказ за издаване на удостоверение относно
приложимо законодателство № 30088325812/25.09.2019 г. на орган по приходите
при ТД на НАП - Варна. Оспореното решение е издадено от орган, който разполага с материална
компетентност. Не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, които да обосновават отмяна на акта.
Безспорно, в случая е налице правоотношение с
международен елемент, поради което приложение следва да намери Регламент №
883/2004г. за координация на системите за социална сигурност.
Съгласно чл. 12, пар. 2 от
Регламент № 883/2004 лице, което обичайно осъществява дейност като
самостоятелно заето лице в държава-членка и което отива да осъществява подобна
дейност в друга държава-членка продължава да бъде подчинено на
законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото
времетраене на тази дейност не превишава двадесет и четири месеца.
В процесния случай е безспорно установено, че И. е
самостоятелно заето лице, в качеството му на съдружник в „КЪНСТРАКШЪН-888“ООД и
предвиденото времетраене за което
отива да осъществява подобна дейност в Белгия не превишава двадесет и четири
месеца.
Съгласно чл. 14, пар. 3 от Регламент № 987/2009 на ЕП и на Съвета от 16
септември 2009 г., за
установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004, за целите на прилагането на член 12, параграф 2 от основния регламент, изразът
"което обичайно
осъществява дейност като самостоятелно заето лице“ се отнася до лице,
което обичайно извършва значителни по обхват дейности на територията на държавата-членка, в която е установено. По специално,
това лице трябва да е упражнявало дейността си определено време преди датата,
на която би искало да се възползва от разпоредбите на същия член, като за всеки
период, в който упражнява временна дейност в друга държава-членка, трябва да
продължи да отговаря на изискванията за упражняване на дейността си в
държавата-членка, в която е установено, за да може да я извършва след
завръщането си.
При представените по делото
доказателства, съдът намира, че не са налице и двете предпоставки.
От една страна е видно, че за
периода преди 02.09.2019 г. И. е бил наето лице по трудов договор към „КЪНСТРАКШЪН-777“ЕООД
и няма как да е изпълнявал дейността като самонаето лице към
„КЪНСТРАКШЪН-888“ООД най-малко два месеца преди датата, от която би искал да се
възползва от разпоредбата на чл.12, §2 от Регламент №883/2004 г. Изискването за
поне два месеца се извлича от Решение №А2/12.06.2009 г. на Европейския
парламент и на Съвета относно прилагането на чл.14, ал.3 от Регламент (ЕО)
№987/2009 г.
Не е изпълнено и другото условие за
прилагането на чл.12, §2 от основния Регламент, въведено с чл.14, §3 от
Регламента за приложение, а именно за всеки период, в който упражнява временна
дейност в друга държава-членка, лицето трябва да продължи да отговаря на
изискванията за упражняване на дейността си в държавата-членка, в която е
установено, за да може да я извършва след завръщането си.
След справка с Търговския регистър е
видно, че считано от 21.11.2019 г. И. вече не е съдружник в
„КЪНСТРАКШЪН-888“ООД, следователно не отговаря вече на условието да е
самостоятелно заето лице. Би следвало да се приеме и, че заповедта за
комантироване е изгубила своята правна сила, което е допълнително основание да
се приеме, че отказа за издаване на удостоверение е законосъобразен. Макар и нововъзникнало
това обстоятелство следва да бъде ценено от съда, на основание чл.142, ал.2 от АПК.
При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.И. *** срещу
Решение за отказ № 30088325812/25.09.2019 г., за издаване на удостоверение за
приложимо законодателство, потвърден с Решение №295/14.10.2019 г. на директора
на ТД на НАП Варна.
ОСЪЖДА Х.И. *** да заплати на Териториална дирекция на НАП - Варна сумата от
100лв./ сто/.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване
Административен
съдия: