№ 11150
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110120618 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ АД, ЕИК ЕИК, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, срещу „ФИРМА“ ЕООД , ЕИК ЕИК, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, с която се иска съда да признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата общо 2514.91 лв. , от които 1709.50 лв. с ДДС -
главница, представляваща дължимо възнаграждение по договор за сервизно
обслужване на строителна машина - багер, марка JCB (задължение по фактура №
********** от 12.01.2016 г. за 542,63 лв. и по фактура № ********* от 13.01.2016 г. за
1166.87 лв.), ведно със законната лихва от 15.03.2021 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 805.41 лв. лихва за забава за периода от 12.01.2016 г. до 15.03.2021 г. ,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр. д. № 14771/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
Ищецът твърди, че през месец януари 2016 г. е извършил сервизно обслужване на
машина модел 3CX, сериен №2113184, като обслужването включвало доставка на части,
труд за смяната на амортизираните части, както и транспортирането на частите.
За извършените услуги били издадени Фактура № ********** от 12.01.2016 с падеж
19.01.2016 г. на стойност 542.63 лв. /петстотин четиридесет и два лева и шестдесет и три
стотинки/ и Фактура № ********** от 13.01.2016 с падеж 20.01.2016 г. на стойност 1166.87
лв. /хиляда сто шестдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/. За извършената работа
били подписани два Протокола за сервизна дейност, както следва:№ 0020 от дата 13.01.2016
г. и № 0033 от дата 12.01.2016 г. Сочи се, че видно от протоколите ищцовото дружество е
извършило дейностите, които са били приети без каквито и да било забележки.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се,
че към посочените в документите дати ответникът не е бил собственик на процесното
превозно средство/ багер товарач/, като на 11.01.2016 г. го е продал на „Пема Груп“ ЕООД.
Оспорва се лицето подписало протоколите да е представител на ответното дружество, като
се сочи, че то не е имало представителна власт. Твърди се, че както устно, така и в
електронна кореспонденция ответникът изрично е оспорил двете фактури, като е уведомил
ищцовото дружество за продажбата на процесния багер-товарач.
Прави се възражение за изтичане на вземанията по давност, като се сочи, че към датата
1
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК е изтекла погасителната давност за вземанията
по фактурите.
Претендират се разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.03.2021 г. „ФИРМА“ АД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „ФИРМА“ ЕООД за сумата от 1709.50 лв. с
ДДС - главница, представляваща дължимо възнаграждение по договор за сервизно
обслужване на строителна машина - багер, марка JCB (задължение по фактура №
********** от 12.01.2016 г. за 542,63 лв. и по фактура № ********* от 13.01.2016 г. за
1166.87 лв.), ведно със законната лихва от 15.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 805.41 лв. лихва за забава за периода от 12.01.2016 г. до 15.03.2021 г.
С разпореждане от 15.07.2021 г. по ч. гр. д. № 14771/2021г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 50.30 лв. за заплатена държавна такса и 350
лв. адвокатско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
Представен по делото е протокол за сервизна дейност от 11.01.2015г., видно от който
от „ФИРМА“ ЕООД е подадена заявка за ремонт на дата 08.01.2015г. Датата на ремонта
/техническото обслужване/, включващо смяна на двигателно масло, маслен филтър, горивни
и въздушни филтри, смяна филтър на скорости и хидравлика; проверка масло на преден и
заден мост, смяна филтър климатик и филтър кабина; проверка антифриз и акумулатор,
стягане хидравлично съединение, е 11.01.2015г. В протокола е упомената данъчна фактура -
9316 от 13.01.2016г.Описаните в протокола части са отразени в издадената фактура №
********** от дата 13.01.2016г. Фактурата е с данъчна основа в размер на 972.39 лв.,
начислен ДДС 194.48 лв. и обща стойност 1166.87 лв. Във фактурата е записан срок за
плащане 20.01.2016г. и начина на плащане: по сметка.
Представен по делото е протокол за сервизна дейност от 12.01.2016 г., видно от който
от „ФИРМА“ ЕООД е подадена заявка за ремонт на дата 12.01.2016 г. Датата на извършване
на сервизната услуга е 12.01.2016г. В протокола е упомената данъчна фактура -9312 от
12.01.2016г. Издадена е фактура № ********** от дата 12.01.2016г. с данъчна основа 452.19
лв., начислен ДДС 90.44 лв. и обща стойност 542.63 лв. Във фактурата е записан срок за
плащане 19.01.2016г. и начина на плащане : по сметка.
На дата 06.10.2016г. от „ФИРМА” ЕООД е изпратен имейл с получател :
********@***.**, с който информират, че издадените от „ФИРМА” АД фактури №
********** от дата 12.01,2016г. и № ********** от дата 13.01.2016г. трябва да бъдат
анулирани, тъй като машината е продадена преди да бъде извършено обслужването.
На дата 23.03.2017г. от „ФИРМА” ЕООД е изпратен имейл с получател : АК в който
отново се твърди, че издадените от „ФИРМА” АД фактури № ********** от дата
12.01.2016г. и № ********** от дата 13.01.2016г. трябва да бъдат анулирани и да се издадат
на фирма „Пема Груп“ ЕООД, тъй като собствеността на багера е прехвърлена преди да
бъде приета за ремонт. Твърди се, че фактурите не са осчетоводени и не са включени в
дневниците за покупки на дружеството.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
прието по делото и съдът кредитира същото като компетентно изготвено. Вещото лице е
извършила проверка в счетоводствата на двете дружества, като е установено, че в
2
счетоводството на „ФИРМА“ АД издадените фактури са осчетоводени като фигурират по
сметка 411- Клиенти, като счетоводството на ищеца е водено редовно по отношение на
процесните фактури. Вещото лице е констатирало, че Фактури № ********** от дата
12.01.2016г. и № ********** от дата 13.01.2016г. не са включени в дневниците за покупки
на ответника, те не са отразени по сметка 4521 - Начислен данък за покупките, по сметка
Доставчици не е отразено задължение относно процесиите фактури и по фактурите няма
извършвани пълни или частични плащания. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва
върху главниците от двете фактури, от датата на забава/ съответно 20.01.2016 г. и 21.06.2016
г./ до 15.03.2021г - е общо в размер на 892.93 лв.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съд-
София достига до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, и постъпилото в срока по чл.
414 от ГПК възражение, като исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415,
ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск
да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу възнаграждение. Законодателят не е
предвидил форма за действителност на договора за изработка, следователно такъв би могъл
да бъде сключен и в устна форма. Съгласно законовата регламентация на договора за
изработка, съществен елемент от неговото съдържание е именно конкретизиране на
параметрите на поръчката и определянето на ясно задание от възложителя на изпълнителя.
За да може изпълнителят да престира валидно резултата, за който се е задължил, той следва
да е изпълнил точно, без отклонения, или поне без съществени отклонения, от заданието.
Следва да бъде посочено, че с отговора на исковата молба не се оспорва, че реално от страна
на ответника има възлагане спрямо ищеца да извърши сервизно обслужване на строителната
машина - багер, марка JCB съобразно изработеното.
Оспорва се изпълнението по поръчката да е прието, като основният аргумент на
ответника е, че към датата на фактуриране на възнаграждението по договора за изработка,
ремонтираната/сервизираната вещ вече е била отчуждена от ответното дружество и същото
не дължи заплащане на възнаграждение, а то следва да бъде платено от приобретателя на
вещта.
Въведените от ответника възражения са негодни да освободят същия от задължението
му за заплащане на възнаграждение. Договорът за изработка е облигационен и за
действителността му е ирелевантно в хипотезата на възлагане на извършване на дейности по
ремонт чия е вещта-предмет на изработката и дали възложителят е собственик на същата
вещ. Отчуждаването на вещта след възлагането на работата не води до освобождаване на
възложителя от отговорността му да заплати възнаграждение за услугата. Ето защо съдът
намира, че страните са били валидно обвързани от договор за изработка, като
неосчетоводяването на фактурите от ответното дружество поради същите доводи /
разпореждане със сервизираната вещ/ не е правоизключващ или правопогасяващ
юридически факт, годен да отрече наличието на задължение по облигационната връзка.
Независимо от това, своевременно с отговора на исковата молба ответното дружество
е направило възражение за изтекла погасителна давност. В случая приложима е общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г.
по тълк. д. № 5 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК е разяснено, че падежът на
задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни
понятия, независимо че е възможно, в определени хипотези, моментът на настъпването им
да съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде
изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта.
Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение - било като отправи
3
извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на
своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря.
Изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде
изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на страните или закона - съгласно
чл. 69 ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му
веднага. При срочните задължения, когато денят на изпълнението им е определен,
длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
изтичане на срока - чл. 84, ал. 1 ЗЗД (моментът на изискуемост на вземането и на забава на
длъжника, съвпада). В процесният случай изискуемостта настъпва на уговорения от
страните падеж, посочен и в издадените от ищеца фактури – съответно 19.01.2016 г. и
20.01.2016 г.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 15.03.2021 г., към този момент би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 15.03.2016 г., т.е. процесните
вземания са погасени по давност.
Ето защо исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски за адвокатско
възнаграждение. Своевременно е направено възражение за прекомерност на претендираното
от ответниците адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от
ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на
делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. В процесния
случай извършените от процесуалния представител на ответника действия се изразяват в
подаване на отговор на исковата молба и извършване на процесуално представителство в
едно съдебно заседание с изслушване на експертиза по почин на ищеца по оценяем иск,
като претендираното адвокатско възнаграждение не е съобразно с минималните размери на
адвокатските възнаграждения съгласно чл.7, ал.2, т 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/406.05 лева/ и следва да бъде
редуцирано до тази сума.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ФИРМА“ АД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, срещу „ФИРМА“ ЕООД , ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата общо 2514.91 лв. , от които 1709.50 лв. с ДДС - главница, представляваща
дължимо възнаграждение по договор за сервизно обслужване на строителна машина -
багер, марка JCB (задължение по фактура № ********** от 12.01.2016 г. за 542,63 лв. и по
фактура № ********* от 13.01.2016 г. за 1166.87 лв .), ведно със законната лихва от
15.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 805.41 лв. лихва за забава за
периода от 12.01.2016 г. до 15.03.2021 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 14771/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ЕИК, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, съдебно-деловодни разноски в размер на 406.05 лева.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5