Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,03.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.Росина
Дончева
при участието на секретаря Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д. № 329/19г.и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Л.С.Б.“ ЕООД, ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***
.., против решение №
14/15.01.2019г. по гр.д. № 366/2018г. на РС-Костинброд, евентуално-в частта
му,с която въззивникът е осъден да заплати на М. Т. Г. обезщетение на осн.чл.200 КТ вр.чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди при трудова
злополука, за разликата над 1000 лв.Релевират се
оплаквания за необоснованост и за нарушение на материалния закон,тъй като съдът
неправилно преценил доказателствата за реалната степен на увреждане и
свързаните с него болки и страдания, а така също игнорирал възражението по
чл.201,ал.2 КТ-че работникът проявил груба небрежност,поради която настъпила
злополуката.Присъденото обезщетение в размер на 6000 лв. било прекомерно
предвид действителните неимуществени вреди.Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на ответника З.“Б.В.И.г.“***,
ЕИК ………, е депозирало въззивна жалба с аналогични
искания и аргументи.Претендира разноски за въззивното
производство.
Въззиваемата страна оспорва жалбите и претендира
разноски по чл.38, ал.2 ЗА.Възразява за прекомерност на адвокатските
възнаграждения,претендирани от въззивниците.
След преценка на данните по
делото поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът намира въззивните жалби процесуално
допустими ,но неоснователни.
Не се спори между страните,че е
настъпила трудова злополука по време на изпълнение на задълженията на ищеца като
работник по трудово правоотношентие,по
което ответникът е работодател.Видно от
разпореждане № ….-..-../…………..г. на НОИ ТП-С. О., на осн.чл.60, ал.1 от КСО декларираната
злополука вх.№ ….-..-.. от …………г. от осигурителя „Л.С.Б.“-ЕООД,станала с М. Т. Г.
на 29.09.2017г., се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.Увреждането(открита рана на други части на подбедрицата,болков синдром на ляв крак – S81.8)е настъпило по време и във връзка с
извършваната работа-обезопасяване на товар- и е довело до временна
нетрудоспособност на пострадалия.От протокол за трудова злополука, издаден на
18.10.2017г. е видно,че злополуката е станала в гр.П.-А.,пред свидетели-служители на фирма Г.-П., при транспортиране на
стоки.Извикана била спешна помощ и полиция.В протокола изрично е констатирано ,че
няма специфични действия,извършени от пострадалия в момента на злополуката и
свързан с такова действие материален фактор.Следователно се изключва наличие на
груба небрежност,която предполага извършване на специфични манипулации или
съобразяване с по-сложна обстановка.В т.8-„Начин на увреждането и материален
фактор,причинил увреждането“ е вписано: „, на товарен адрес в гр.П.,А.,лицето е стъпило на метална
тръба/част от рампата/,в резултат на което е наранило левия си прасец.В т.9
„Допуснати нарушения на нормативни актове е вписано „не“.В т.7“Отклонение от
нормалните действия и условия, и материалният фактор,свързан с тези
отклонения-няма отбелязване.Следователно,не е налице съпричиняване
на вредите поради груба небрежност.Съдът правилно е игнорирал представените от ответниците доказателства-инструкции за товаро-разтоварни
работи,безопасна работа с товарни автомобили и ремаркета и безопасна работа в
автотранспорта, тъй като не се сочи кои конкретни правила е нарушил ищеца, а и
в инструкциите няма правила,касаещи инцидент от процесния
вид.Абсурдно е твърдението в отговора по чл.131 ГПК на застрахователя,че“ при
настъпване на злополуката ищецът не е следвало да бъде на мястото на инцидента“.Напротив,според
длъжностната характеристика той отговаря за обезопасяването на товара.Видно от
приложения полицейски доклад от 27.10.2017г.,дело Е1/16008/2017г. от
полицейския регистър на Областна полицейска дирекция Залцбург,адресиран до
Прокуратурата на З., на 29.09.2017г. около 10.25 ч.
българският гражданин М.Г. е извършвал на територията на фирма „Г. Т. А.“ ООД,в индустриалната зона на П.,складови дейности със своя товарен автомобил.В района на
подстъп на товарния автомобил до товарната рампа се намирала метална профилна
тръба с височина около 40 см и пластина в основата,,която има пробиви за
завинтване с основата под нея, но не е
била завинтена „ поради липса на винтове“.Танев стъпил върху тръбата,която се
преобърнала от натиска и пластината му причинила разрезна рана на
дясната подбедрица,която трябвало да бъде обслужена
от лекар.Г. бил откаран от бърза помощ в болницата за злополуки-З..От доклада следва,че пострадалият не
е могъл да предположи липсата на винтове и не е налице „груба небрежност“.
Видно от приложения трудов
договор,сключен на 01.06.2017г., ищецът изпълнява длъжността „шофьор товарен
автомобил/международни превози/ „със срок 6 месеца,считано от 04.09.2017г.От
представената заповед № 307/08.09.2017г. е видно,че ответникът е командировал
ищеца от в района на Европейския съюз със задача“превоз
на товари“.На 08.09.2017г. му е извършен“предпътен
медицински преглед“ и е намерен за „годен“-следователно увреждането няма връзка с някаква предиспозиция
в здравословното му състояние.Видно от длъжностната характеристика, шофьорът на
товарен автомобил е длъжен да извърши преглед на закрепването на товара.Именно
при обезопасяване на товара с гуми на рампата е станал инцидентът.От
представената епикриза на пациент № .. ………/.., е видно,че
пацинетът М.Г. е постъпил на 29.09.2017г. в 11.02 ч. .
Направен е дренаж на раната и ваксина против тетанус.Раната е обработена при локална
анестезия,почистена,ексцизирана,превързана,дренирана и зашита като е предписано отстраняване на
шевове след 12 дни.Препоръчва се“ разтоварване и щадене“.От амб.лист
№ …………/………….г.
се установява,че раната е по вътрешната повърхност на подбедрицата около 8 см.От представените 2 бр.болнични
листове е видно,че ищецът е бил нетрудоспособен до 10.12.2017г. с
диагноза“открита рана на други части на подбедрицата“
като му е предписан домашен режим. Съдебно-медицинската експертиза
установява,че увреждането се дължи на твърд ръбест предмет и може да е станало
по механизма,описан в исковата молба.Болковият
синдром е продължил около 20 дни,което е затруднявало движението.Раната е със
значителни размери,локализирана във видима част на крайника и белегът не може
да бъде отстранен медикаментозно,ще трае“доживот“.Следователно
твърденията в исковата молба за морални страдания не само поради болки,но и
поради неестетичен белег, създаващ душевен дискомфорт,са
основателни.Съдът не споделя извода на експерта,че „загрозяване „ на крайника
не би довело до влошаване на качеството на живот.На първо място,този извод не
се базира на медицинска експертиза от експерт по съдебна медицина.Страданията
са субективни както всички душевни страдания и зависят от личността на
пострадалия и други обстоятелства.Предвид това ,че ищецът е млад човек и
особено предвид обществените нагласи през 21 век, силно акцентиращи върху
външния вид като фактор за качеството на живот, неестетичният вид се преценява
като „дехуманизиращ“ фактор.Впрочем,и в традиционните
общества,култури и религии белегът е
обикновено бил преценяван като
„обезценяващ личността“,от където произхожда и думата „стигматизация“,употребявана
във връзка с прояви на социална дискриминация.
Районният съд е събрал необходимите и
относими доказателства и е изградил вътрешното си
убеждение,че ответникът като работодател носи отговорност за неимуществени
вреди,настъпили при трудова злополука.Като е присъдил обезщетение в размер на
6000 лв.и е отхвърлил за разликата до предявения размер 30 000 лв.,съдът е
спазил изискването за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.Ето защо решението
следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на делото на адвокат Н.Д.-пълномощник
на въззиваемата страна,следва да бъде присъдено
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 360 лв. с ДДС.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 от
15.01.2019г. на РС-Костинброд по гр.д. № 366/2018г.
ОСЪЖДА „Л.С.Б.“ ЕООД, ЕИК …….. със седалище а адрес на управление ***..,да заплати на адв.Н.Н.Д. със съдебен адрес ***,ч.п., офис .,възнаграждение за представителство
пред въззивната инстанция в размер на 360/триста и
шестдесет/ лева с ДДС.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач З. „Б.В.И.Г.“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.