№ 11815
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20231110159451 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена
„Й.Б.“ ЕАД, искова молба насочена против В. К. С., с която са предявени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
228 ЗЕС, чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 9159,39 лв., представляваща сбор от главници за неизпълнение на
задължения за предоставени мобилни услуги, лизингови вноски за устройства на
изплащане и неустойки, за която са издадени следните фактури: №
**********/25.01.2021 г., № **********/05.02.2021 г., № **********/18.02.2021 г., №
**********/20.02.2021 г., № **********/25.02.2021 г., № **********/05.03.2021 г., №
**********/18.03.2021 г., № **********/20.03.2021 г., № **********/25.03.2021 г., №
**********/05.04.2021 г., № **********/18.04.2021 г., № **********/20.04.2021 г., №
**********/25.04.2021 г., № **********/05.05.2021 г., № **********/18.05.2021 г., №
**********/20.05.2021 г., № **********/25.05.2021 г., № **********/05.06.2021 г. и №
**********/18.06.2021 г. ведно със законна лихва за период от 04.07.2023 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 21.07.2023 г. по ч.гр.д. 37261/2023 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
С уточнителна молба /л. 133 по делото/ ищцовото дружество сочи, че сумата от
9159,39 лв., е формирана от следните вземания, а именно: 463.49лв. – неизплатени
задължения за доставени, но незаплатени мобилни услуги, 1505.60лв. – неустойки,
дължими се поради предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и
7190.30лв. – неизплатени задължения по договори за лизинг на устройства на
изплащане.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си субективни права при
твърдения, че между него и ответника са сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги от 30.09.2013 г., по който е предоставен телефонен
номер **********;
Договор за мобилни услуги № 61400428 от 01.12.2015 г., по който е предоставен
1
телефонен номер ********** и телефонен апарат Apple iPhone 6s 16GB Space Grey;
Договор за мобилни услуги № ********* от 05.01.2016 г., по който е
предоставен мобилен номер **********;
Заявление за смяна на номер № ********* от 30.05.2016 г., съгласно което
телефонен номер ********** е заменен с **********;
Договор за мобилни услуги № ********* от 16.08.2017 г., по който са
предоставени телефонен номер ********** и апарат Huawei P10 Lite Black;
Договор за мобилни услуги № *********, Заявление за пренасяне на номер и
Заявление за смяна на собственост от 16.05.2018 г., съгласно които на клиента е
предоставен номер ********** и апарат Huawei P20 Lite Dual Black;
Договор за мобилни услуги № ********* и заявление за пренасяне на номер от
09.06.2018 г., съгласно които на клиента е предоставен номер ********** и апарат
Huawei P20 Lite Dual Black;
Допълнително споразумение № ********* от 26.07.2019 г. съгласно което е
влязъл в сила нов абонаментен план за номер ********** (със стандартна месечна
абонаментна такса 40.99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лв. с вкл. ДДС) и
Договор за лизинг от 26.07.2019 г., по който е предоставен мобилен телефонен апарат
HUAWEI РЗО Pro 128GB Dual Aurora Blue при обща цена на лизинговата вещ 1255,57
лв. с вкл. ДДС, платима на 23 вноски, всяка в размер на 54,59 лв.;
Договор за мобилни услуги № *********, по който е предоставен мобилен
телефонен номер ********** (със стандартна месечна абонаментна такса 39.99 лв., с
вкл. ДДС като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна
такса в размер на 35,99 лв. с вкл. ДДС) и Договор за лизинг от 09.12.2019 г., по който е
предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S10 128GB red, при обща
цена на лизинговата вещ 1241,77 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 вноски, всяка в размер
на 53,99 лв.;
Допълнително споразумение № ********* от 14.02.2020 г. съгласно което за
мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна
месечна абонаментна такса 33.99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. с вкл.
ДДС) и Договор за лизинг от 14.02.2020 г., по който на клиента е предоставено
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy Note 10 Plus 256GBV Black, при обща цена на
лизинговата вещ 1494,77 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 вноски всяка в размер на 64,99
лв.;
Допълнително споразумение № ********* от 27.02.2020 г., съгласно което за
мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна
месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 20.99 лв. с вкл.
ДДС) и Договор за лизинг от 27.02.2020 г., съгласно който на клиента е предоставен
мобилен телефонен апарат APPLE iPhone 11 Pro 64Gb Gold при обща цена на
лизинговата вещ 2175,57 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 месечни лизингови вноски
всяка в размер на 94.59 лв.;
Допълнително споразумение № ********* от 10.03.2020 г., съгласно което за
мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна
месечна абонаментна такса 17.99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 14.99 лв. с вкл.
ДДС), и Договор за лизинг от 10.03.2020 г., съгласно който на клиента е предоставен
телефонен апарат APPLE iPhone 11 64GB Black при обща цена на лизинговата вещ
1655,77 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 месечни лизингови вноски в размер на 71,99 лв.
всяка;
2
Допълнително споразумение № ********* от 01.04.2020 г. съгласно което за
мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна
месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 20.99 лв. с вкл.
ДДС), и Договор за лизинг от 01.04.2020 г., съгласно който на клиента е предоставен
APPLE iPhone 11 Pro 64Gb Silver, при обща цена на лизинговата вещ 2175,57 лв. с
ДДС, платима на 23 месечни вноски всяка в размер на 94,59 лв.;
Допълнително споразумение № ********* от 04.09.2020 г., съгласно което за
мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна
месечна абонаментна такса 33.99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 30.99 лв. с вкл.
ДДС) и Договор за лизинг от 04.09.2020 г., съгласно който на клиента е предоставен
апарат APPLE iPhone 11 Pro 64GB Space Grey, при обща цена на лизинговата вещ
1609,77 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 месечни лизингови вноски размер на 69,99 лв. с
вкл. ДДС всяка;
Договор за мобилни услуги № *********, съгласно който на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна
абонаментна такса 15.99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 13.99 лв., с вкл. ДДС) и
Договор за лизинг от 18.09.2020 г., съгласно който на клиента е предоставен таблет
LENOVO YOGA Smart Tab, при обща цена на лизинговата вещ 565,57 лв. с вкл. ДДС,
платима на 23 месечни лизингови вноски в размер на 24.59 лв. всяка.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 15 бр. фактури, издадени в периода 25.01.2021 г. – 18.05.2021 г.,
произтичащи от описаните по-горе договори за мобилни услуги и договори за лизинг
на обща стойност 2 526,78 лева. С оглед неизпълнението, излага, че договори за
мобилни услуги, по които са предоставени следните номера: **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********, са
прекратени предсрочно и на ответника са начислени неустойки /чийто размер
подробно аргументира, че не може да надвишава сумата от 3 стандартни месечни
абонаментни такси/. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на
лизингови вноски по договорите за лизинг, по които са предоставени следните
устройства: HUAWEI РЗО Pro 128GB Dual Aurora Blue; апарат SAMSUNG Galaxy S10
128GB red; SAMSUNG Galaxy Note 10 Plus 256GBV Black; APPLE iPhone 11 Pro 64Gb
Gold; APPLE iPhone 11 64GB Black; APPLE iPhone 11 Pro 64Gb Silver; APPLE iPhone 11
Pro 64GB Space Grey; таблет LENOVO YOGA Smart Tab, задълженията са станали
предсрочно изискуеми. За неустойките и предсрочно изискуемите задължения излага,
че са издадени 4 бр. фактури за периода от 20.05.2021 г. до 18.06.2021 г. на обща
стойност 6 632,61 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага, че ищецът не
е предоставил услугите в обема, за който претендира плащане. Оспорва наличието на
облигационни отношения, като сочи, че подписите в приложените към исковата молба
документи на се положени от него. Оспорва да са му предоставени мобилни
устройства. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по предявени от
„Й.Б.“ ЕАД срещу В. К. С., искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
3
По исковете чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232,
ал. 2 ЗЗД
В тежест ищцовото дружество е да докаже по делото пълно и главно факта на
сключени с ответника договори за мобилни услуги със съдържанието, посочено в
исковата молба, че е доставил на ответника през процесния период мобилни услуги,
вида на предоставените мобилни услуги по всеки един от договорите, стойността на
предоставените услуги, както и че вземанията за дължими месечни такси и ползвани
мобилни услуги са станали изискуеми.
На следващо място в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
факта, че между него и ответника са сключени договори за лизинг, че е предоставил
лизинговото имущество на ответника, както и размера на договорените лизингови
вноски, в това число и че задълженията са станали предсрочно изискуеми, за което да е
уведомил ответника.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
плащане на претендираната сума в рамките на договорените срокове.
Ищцовото дружество твърди, че страните са били в облигационни
правоотношения, породени от сключени договори за доставка на мобилни услуги и
договори за лизинг, индивидуализирани в исковата молба, преписи от които са
приложени от л. 16 до л. 89 по делото.
С оглед оспорването от страна на ответника с твърдения, че между страните не
са били налични договорни отношения, породени от индивидуализираните от
ищцовото дружество договори и допълнителни споразумения, съдът е допуснал и
назначил извършването на съдебно графическа експертиза.
От заключението на вещото лице /л. 230/, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация, се установява, че подписите за „потребител/абонат“,
„лизингополучател“ и др. в копията на приложените от л. 16 до л. 89 по делото
договори за мобилни услуги, договори за лизинг, допълнителни споразумения и др. не
са положени от ответника В. К. С..
С оглед заключението на вещото лице съдът намира, че от страна на ищеца не се
установи по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на
индивидуализираните облигационни правоотношения, свързани с доставка на мобилни
услуги и устройства на изплащане, поради което исковите претенции чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД се явяват неоснователни.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.
По отношение на неустойката, формирана от оставащите месечни вноски, след
прекратяване на отделните договори.
Основателността на иска за компенсаторна неустойка е предпоставена от
установяване валидна клауза за неустойка, част от допълнителното съдържание на
договора, упражняване на правото за разваляне на договора и размера на неустойката.
В процесния случай ищцовото дружество не доказа наличие на облигационно
правоотношение с ответника по индивидуализираните договори за мобилни услуги и
договори за лизинг, респективно неоснователна се явява и претенцията с правно
основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка, поради предсрочно прекратяване на
договорите.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи следното.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно извършва проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузите, регламентиращи възможност за
4
мобилния оператор да начисли неустойка в размер на стандартни месечни
абонаментни такси, дължими от датата на прекратяването до изтичане на определения
в договора срок са нищожни, поради противоречие с добрите нрави.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 2009г. е застъпено становището, че
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един
от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските
и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1/ естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; 2/ дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3/ вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част; 4/ съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната
преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се
вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в
гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената неустойка в
размер на всички месечни такси по договора от момента на неизпълнение до края на
срока на договора е в разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито
с възможните вреди от неизпълнение на задължението на абоната да заплаща месечни
вноски. Така уговорена, неустойката би довела до несправедлив правен резултат, а
именно доставчикът да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, тъй като
създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, нарушава
принципа за справедливост и обосновава извода, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на доставчика за сметка на потребителя.
За пълнота съдът намира за необходимо да акцентира и върху това, че
аналогична хипотеза е тази, при която наемодателят, респ. лизингодателят претендира
от наемателя, респ. лизингополучателя всички оставащи до края на срока на договора
наемни/лизингови вноски след прекратяването му и след връщане на наетата вещ под
формата на неустойка. ВКС приема, че уговорката за неустойка в полза на наемодателя
при предсрочно прекратяване на договор за наем, определена в размер на наемните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок,
е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД (вж. Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., І Т. О., ВКС,
Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., І Т. О., ВКС, Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., І Т. О., ВКС, и цитираната в същите съдебна
практика, приложима към договора за финансов лизинг).
Настоящият съдебен състав намира, че мотивите на Върховния съд да приеме, че
подобна уговорка за неустойка е нищожна, могат да бъдат приложени и към настоящия
5
случай по аналогия. И при договора за далекосъобщителна услуга мобилният оператор
се задължава да предоставя на абоната договорената услуга през срока на действие на
договора, а потребителят се задължава да заплаща уговорената месечна такса.
Предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги води до отпадане на
задължението на потребителя да заплаща оставащите месечни абонаментни такси до
края на срока на договора поради отпадане на облигационната връзка, а за мобилния
оператор отпада задължението да предоставя договорената услуга. При уговорена
неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора
мобилният оператор би получил имуществена облага от насрещната страна в размера,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя
договорените мобилни услуги. С подобна уговорка на практика се обезсмисля иначе
формално даденото право на потребителя да прекрати предсрочно договора ("по негово
искане").
По изложената аргументация неоснователна се явява и заявената от ищеца
искова претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество
следва да заплати на ответника разноски в размер на 600.00лв. – депозит за вещо лице
по назначената съдебно-графологическа експертиза.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ищцовото дружество следва да заплати на адв.
Е. И. от ПАК сумата от 1680.00лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС за
процесуално представителство в хода на заповедното и исковото производства, от
които 1440.00лв. – процесуално представителство в исковото производство и 240.00лв.
– за заповедното производство.
За пълнота по отношение на размера на адвокатското възнаграждение в
заповедното производство, съдът намира за необходимо да посочи следното.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т.
д. № 3074/2018 г., Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. №
7006/2021г.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, чрез процесуален представител, осъществил безплатна правна помощ по
смисъла на чл. 38 ЗАдв. на адвоката се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на 240.00лв. с
вкл. ДДС.
6
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК, от „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК
******** срещу В. К. С., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 228 ЗЕС, чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД , с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 9159.39 лв. - сбор от задължения по договори
за предоставени мобилни услуги, договори за лизинг и неустойки /463.49лв. –
неизплатени задължения за мобилни услуги, 1505.60лв. – неустойки, и 7190.30лв. –
неизплатени задължения по договори за лизинг/, за която са издадени следните
фактури:№**********/25.01.2021г.,№**********/05.02.2021г.,
№**********/18.02.2021г,№**********/20.02.2021г.,№**********/25.02.2021г.,
№**********/05.03.2021г.,№**********/18.03.2021г.,№**********/20.03.2021г.,
№**********/25.03.2021.,№**********/05.04.2021г.,№**********/18.04.2021г.,
№**********/20.04.2021г.,№**********/25.04.2021г,№**********/05.05.2021г.,
№**********/18.05.2021г,№**********/20.05.2021г.,№**********/25.05.2021г.,
№**********/05.06.2021 г. и № **********/18.06.2021 г., ведно със законна лихва за
период от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.07.2023 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 21.07.2023 г. по ч.гр.д. 37261/2023 г. по описа на СРС, 180-ти състав,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на В. К. С., ЕГН **********, сумата от 600.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА да
заплати на адв. Е. Г. И. от ПАК , сумата от 1680.00лв. – адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7