Решение по дело №250/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 70
Дата: 28 октомври 2020 г.
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20204330200250
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 7028.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ТетевенIII - Състав Наказателни
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Нанко С. Маринов
Секретар:Й.М.Д.
като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно
наказателно дело № 20204330200250 по описа за 2020 година
Обжалвано е наказателно постановление №479823-F513733/25.11.2019 година на Началника
на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново в Централно управление на НАП.
В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че НП е несправедливо и незаконосъобразно. Твърди, че
контролните органи незаконосъобразно са приели, че е налична разлика в размер на 35 лева,
тъй като с тази сума обекта е бил започнал работа. Твърди, че тази разлика не водела до
неотчитане на приходи и че е налице маловажен случай.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление, а в
противен случай да се приеме, че необосновано наказващия орган е наложил санкция над
предвидения в закона минимум.
За Началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново в Централно
управление на НАП се явява юрисконсулт Иванова и моли да бъде потвърдено обжалваното
НП.
От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели-М. М. М. , Г. С. Д. , К.В.К., съдът
приема за установено следното:
На дата 02.10.2019 година свидетелите по делото-Методиев и Димитров-служители
на НАП извършили проверка в търговски обект на жалбодателя- OIS Тетевен, находящ се в
гр.Тетевен, Ловешка област, улица „Иван Вазов“ №80, стопанисван от „Бовама“ ЕООД. При
проверката бил изискан дневен финансов отчет, от който било установено, че разчетената
1
касова наличност от фискалното устройство била 79,95 лева, а от попълнения опис на
касовата наличност от свид.Калоян Кирилов обслужващ клиентите в момента на проверката
било установено, че фактическата наличност е 605,03 лева. Или контролните органи
установили положителна разлика от 525,08 лева. Жалбодателят предоставил писмени
обяснения за установената разлика и справка за касовите операции през Easy pay - парични
преводи и платежни услуги, от която било установено, че за 02.10.2019 година е имало
събрана обща сума от 484,54 лева, както и сведение-71065558/02.10.2019 година от Ню
Геймс АД, от което се установява, че жалбодателят е имал постъпили суми в размер на 37,00
лева и изплатени суми в размер на 31,00 лева на 02.10.2019 година. При изследване на
всички документи било установено, че разчетената касова наличност от фискалното
устройство е 79,95 плюс справка за касовите операции през Easypay - парични преводи и
платежни услуги-484,54 лева, плюс сведение-71065558/02.10.2019 година от Ню Геймс АД
постъпили суми 6,00 лева или общо 570,49 лева и от попълнения опис на касовата
наличност от свид.Кирилов се установява, че фактическата наличност е 605,03 лева, като е
установена положителна разлика от 34,54 лева.
По делото се установява, че в обекта има монтиран, въведен в експлоатация, свързан
дистанционно с НАП и работещ към момента на проверката касов апарат, модел: DAISY
MICRO S-01 KL c ИН на ФУ:DУ266148 и ИН на ФП-36503402.
По делото се установява, че промяната в касовата наличност била в размер на 34,54
лева и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното
устройство, като по този начин жалбодателят не е изпълнил задължението си, извън
случаите на продажби да отбележи всяка промяна в касовата наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство чрез
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Контролните органи
съставили протокол за извършената проверка. На дата 06.10.2019 година на жалбодателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-
18/2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, който бил връчен на пълномощник на жалбодателя, съгласно
приложеното по делото пълномощно. Въз основа на акта било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006
година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства и на основание чл.185 ал.2 изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС на
жалбодателя е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева.
Съдът констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата
отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока
по чл.34 ал.3 от ЗАНН. При издаване на акта за нарушение и обжалваното наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В
наказателното постановление, както и в предхождащия го акт правилно е описано
2
нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид
НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и съдържа посочените задължителни
реквизити.
Разпоредбата на чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите
издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане /извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава
се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Правната норма от тази наредба, посочена
като нарушена и очертаваща състава на посоченото по-горе нарушение е чл.33 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите,
като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми.
Констатираната с акта фактическа обстановка не се оспорва, като кореспондира по
безспорен начин със събраните по делото доказателства, в т.ч. протокола за извършена
проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и
показанията на свидетелите Методиев и Димитров, които съдът изцяло кредитира като
последователни, обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на
чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение
по чл.185 ал.2 изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС. Сумата от 34,54 лева
представлявала разлика в повече от направените записи в разчетната касова наличност на
фискалното устройство. Тази сума е била част от касовата наличност за деня и е следвало да
бъде отразена във фискалното устройство като „служебно въведени“. Нарушението е
безспорно установено и е наказуемо по чл.185 ал.2 изречение второ във връзка с ал.1 от
ЗДДС, тъй като не води до неотразяване на приходи.
Съдът не намира, че така установеното определя маловажност на нарушението.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т. д. № 1/2007 г. по
описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е
за първи път, който факт изрично е вписан в обжалваното наказателно постановление не
води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е
наказван за други подобни нарушения е в полза на жалбодателя и сочи на неговата
3
добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а
не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до
неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат
обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и
отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.
Наказващият орган при определяне размера на санкцията обаче не се е съобразил с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и не е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено
за първи път, въпреки, че го е отразил в НП и че жалбоподателят, доколкото не са
представени доказателства в тази насока до момента не е наказван за допуснати нарушения
на данъчното законодателство, поради което неправилно е определил имуществена санкция
в размер на 800 лева. Предвид факта, че липсват доказателства дружеството да е допускало
нарушения на ЗДДС, доказателства за наличие на публични задължения и доказателства за
увреждане на фиска и щета на бюджета, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в частта, в която е наложена имуществена санкция в
размер на 800 лева на жалбоподателя, като санкцията бъде намалена до предвидения в
закона минимум, а именно от 500 лева. Именно такъв размер на санкцията се явява
адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на
предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва на ЦУ на НАП
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото протече
само в едно съдебно заседание, като делото не е с фактическа или правна сложност, поради
което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №479823-F513733/25.11.2019 година на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново в Централно управление на
НАП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
№F513733/06.10.2019 година, с което на „Бовама“-ЕООД, ЕИК ********* гр.Тетевен,
Ловешка област, представлявано от М. Г. Й. на основание чл.185 ал.2 изречение второ във
връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 800 /осемстотин/ лева,
като НАМАЛЯВА имуществената санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
4
ОСЪЖДА „Бовама“-ЕООД, ЕИК ********* гр.Тетевен, Ловешка област,
представлявано от М. Г. Й. да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5