РЕШЕНИЕ
Номер 130604.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100501586 по описа за 2020 година
Образувано е по подадена въззивна жалба на Р. М. М. , ЕГН: **********, с адрес: с.
Лопушна, община Дългопол, област Варна, ул. „Петнадесета“ № 15, чрез процесуалния му
представител адв. Г. Т., срещу Решение № 65/06.03.2020 г., постановено по гр. дело №
330/2015 г. по описа на Районен съд – Провадия, 3-ти състав, в частта, с която е изнесен на
публична продан допуснатият до съдебна делба недвижим имот: дворно място, цялото с
площ от 850 кв., съставляващо урегулиран поземлен имот XX – 292, квартал 28 по плана на
с. Лопушна, община Дългопол, област Варна, при граници от три страни: улица, поземлен
имот XVIII – 294, и поземлен имот XIX – 293, ведно с изградените в това дворно място
двуетажна жилищна сграда със застроена площ 66 кв.м., като първият етаж се състои от две
стаи, антре и кухненски бокс, а вторият етаж се състои от три стаи, коридор с кухня, баня,
ведно с изградения в дворното място навес с оградни стени със застроена площ от 30 кв. м., с
пазарна стойност 39 700 лева. Решението се обжалва и в частта, в която е отхвърлена
претенцията на Р. М. М. , ЕГН: **********, против Н. М. М. , ЕГН: **********, Е. М. Ю. ,
ЕГН: **********, и Б. М. А. , ЕГН: **********, с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН,
увеличението на наследството, пресметнато в пари, да му бъде дадено в имот, а именно
делбения жилищен имот, както и в частта, в която е отхвърлен искът на Р. М. М. , ЕГН:
**********, против Н. М. М. , ЕГН: **********, Е. М. Ю. , ЕГН: ********** и Б. М. А. ,
ЕГН: **********, по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3551,08 лева,
представляваща стойността на извършени подобрения в делбения имот.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че след
приключване на съдебното дирене и след хода на устните състезания, проведени на
06.02.2020 г., съделителката Н. М. М. е починала на дата 16.02.2020 г. Въз основа на това
жалбоподателят е подал молба за спиране на производството, която първоинстанционният
съд е оставил без уважение. Счита, че постановеното решение следва да бъде променено с
оглед нововъзникналите обстоятелства. Сочи, че след смъртта на Н. М. жалбоподателят е
единственият претендент за възлагане на делбения имот. Оспорва необходимостта от
1
представяне на декларация за семейно и материално положение, тъй като от събраните
данни по делото се установява, че жалбоподателят не притежава друг имот, освен
процесния. Навежда към необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно
предявените претенции по сметки.
Настоява за отмяната на горепосоченото решение и постановяването на друго, с
което да бъдат уважени предявените претенции, и като законна последица от това, да бъде
отменена и частта, в която жалбоподателят е осъден на заплати сумата от 1102,04 лв.,
представляваща държавна такса по предявените искове. Претендира разноски в двете
инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Е. М. Ю. подава писмен отговор чрез адв. Р. И.,
с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че към момента на депозиране на
искането за спиране смъртта на Н. М. не се явява нововъзникнало обстоятелство, което да
обосновава промяна на постановеното решение. Излага доводи в подкрепа на
необходимостта от представяне на декларация за семейно и материално състояние. Оспорва
довода на жалбоподателя, че след смъртта на Н. М. същият е единствен претендент за
възлагане на имота, излага, че към настоящия момент това право е преклудирано. Настоява
за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и
законосъобразно, моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Б. М. А. депозира писмен отговор чрез адв. Р.
И., с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че към момента на депозиране на
искането за спиране делото е било изяснено от правна и фактическа страна и смъртта на Н.
М. не се явява нововъзникнало обстоятелство, което да обосновава промяна на
постановеното решение. Излага доводи в подкрепа на необходимостта от представяне на
декларация за семейно и материално състояние. Оспорва довода на жалбоподателя, че след
смъртта на Н. М. същият е единствен претендент за възлагане на имота, излага, че към
настоящия момент това право е преклудирано. Настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.
2 ЗА.
С молба вх. № 19550/27.08.2020 г., с дата на пощенско клеймо 26.08.2020 г., от Р. М.,
се изразява становище, че смъртта на съделителката Н. М. М. , настъпила след приключване
на устните състезания, представлява нововъзникнало обстоятелство. Счита, че със смъртта
на Н. М. се открива ново наследство, като Р. М., Б. А. и Е.Ю. стават нейни наследници при
равни квоти и същото води до конкуренция в правото на възлагане. Въз основа на
изложеното, отново предявява претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК. Сочи още, че твърдението,
че делбеният имот е единственият му жилищен имот не е било оспорено от страните, в
допълнение сочи, че законодателят не поставя изискване за представяне на декларация за
семейно и имотно състояние.
С молба вх. № 21036/28.09.2020 г. от Б. А. и Е.Ю., чрез адв. Р. И.а - ВАК, се изтъква,
че смъртта на Н. М. не следва да се приема като нововъзникнал факт по смисъла на чл. 266,
ал. 2 от ГПК. Излагат се подробни доводи в тази насока.
В съдебно заседание въззивникът Р. М. М. , редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г. Т. Поддържа въззивната жалба и допълнителната молба.
В съдебно заседание въззиваемите Б. М. А. и Е. М. Ю. , редовно призовани, не се
явяват, представляват се от адвокат Р. И.. Поддържа отговора на въззивната жалба.
2
Решението на районния съд по втората фаза на делбата е влязло в сила като
необжалвано в частта му, с която е отхвърлена като неоснователна исковата претенция на Р.
М. М. против Н. М. М. за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща 1/3 от общо
заплатения от него разход за ел. енергия за периода от юли 2012 г. до 11.10.2018 г. в размер
на 6000 лева, ведно със законната лихва от 11.10.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата, на основание чл. 59 от ЗЗД.
Производството е за делба на недвижим имот във фазата на извършване.
С решение № 183 от 15.08.2016 г. по описа на Районен съд - Провадия, постановено
по гр. д. № 330/2015 г., отменено в една част и изменено с Решение № 408 от 20.03.2017 г.
по в. гр. д. 2049/2016 г. по описа на ОС - Варна, съдът е допуснал делба на недвижим имот,
находящ се в с. Лопушна, общ. Дългопол, представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ
от 850 кв.м., съставляващо урегилиран поземлен имот № ХХ-292, квартал 28 по плана на
селото, при граници от три страни: улица, поземлен имот XVIII-294, и поземлен имот XIX-
293, ведно с изградените в него двуетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 66 кв.
м., като първият етаж се състои от две стаи, антре и кухненски бокс, а вторият етаж се
състои от три стаи, коридор с кухня, баня, ведно с изградения в дворното място навес с
оградни стени със застроена площ от 30 кв. м., да се извърши при квоти между
съделителите:
20351/78360 ид.ч. за Р. М. М. ,
42 337/78360 ид.ч. за Н. М. М. ,
7836/78360 ид.ч. за Е. М. Ю. ,
7836/78360 ид.ч. за Б. М. А. ,
след като с Решение № 408 от 20.03.2017 г. по в. гр. д. 2049/2016 г. по описа на ОС –Варна, е
възстановена на основание чл. 30 ЗН запазената част на Р. М. от наследството на Ф. Х. С.,
починала на 20.07.2012 г., в размер на 2 503/15 572 ид.ч.
В срока по чл. 346 ГПК с молба вх. № 5729/10.10.2018 г., с пощенско клеймо от дата
09.10.2018 г., от Р. М., чрез адв. Г. Т., същата уточнена с молби, както следва: молба вх. №
6421/12.11.2018 г., молба вх. № 1108/19.02.2019 г., молба вх. № 1254/25.02.2019 г., молба вх.
№ 1643/14.03.2019 г., молба вх. № 1872/26.03.2019 г., е направено искане за възлагане на
целия жилищен имот, като на съделителката Н.М. да бъде учредено право на ползване на
първия етаж от жилищната сграда, на тоалетната в двора и на дворното място. Предявява
претенция за увеличение на наследството с личен труд и средства, вложени в извършени
подобрения на имота - жилище и дворно място на основание чл. 12, ал. 2 ЗН. Претендира
увеличението, пресметнато в пари, да му бъде дадено в имот, а именно делбения жилищен
имот, а уравненията в пари на останалите наследници да бъдат намалени със стойността на
увеличението съобразно техните квоти в съсобствеността. В тази връзка излага, че за
периода от 1984 до 1989 г. със съвместни усилия и средства молителят и баща му купували
материали, заплатили на майстори за прекарване на ел. инстаналциите на двата етажа и за
изграждане на покрива, направили разделение с гредоред между двата етажа, иззидали
стените, изградили външна чешма, закупили и поставили врати, прозорци, стъкла, изградили
външно стълбище, направили мазилките на двата етажа и таваните. След месец март 1990 г.
молителят сам, с негови средства и труд, прекарал вода в къщата, отделил кухня и баня с
фаянс, теракот и бойлер на втория етаж, както и направил пристройка-навес към него,
ограден със стени, като така оформил още едно помещение от около 12 кв. м., преустроил и
обособил кухня с фаянс и теракот и на първия етаж, като обособил първия етаж в
3
самостоятелен такъв. Изградил в дворното място подпорна стена от около 30 линейни метра
с речни камъни, както и пътеки, покрити с каменни плочи, две барбекюта и дървена барака с
ламаринен покрив с площ около 15 кв. м. Сочи още, че в дворното място е засадил и
отгледал асма - около 50 кв. м., две дюли, две вишни, една ябълка, десет сини сливи. През
2017 г. е засадил една кайсия и една круша, които все още не дават плодове. Сочи, че с така
извършените подобрения стойността на недвижимия имот се е увеличила с 22 000 лева.
Сочи, че с оглед на това, че е увеличил стойността на имота с 22 000 лева, задължението
на Б.А. и Е. Ю.- за всяка от тях, е в размер на по 5200 лева,а на Н. М. - в размер на 16 600
лева. Уточнява, че в периода от 1984 г. до 1989 г. той и баща му работили по къщата само в
почивните дни. Излага още, че до смъртта на баща му молителят е плащал сметките за ток и
вода, достатавял е топливо за зимата, осигурявал е средства за лечението му. След като
майка му се разболяла, с Н. М. си разделили грижите, като тя помагала на майка им в
хигиената и храненето, а той продължавал да осигурява необходимите консумативи за
домакинството. Сочи, че за тези негови действия не е бил възнаграден, докато родителите му
са били живи. Оспорва възлагателната претенция на Н. М..
С молба вх. № 335/21.01.2019 г., допълнена с молба вх. № 1280/26.03.2019 г. от адв.
Р. И., в качеството й на процесуален представител на Н. М., Б. А. и Е. Ю., е посочено, че Н.
М. е направила искане за възлагане на делбения имот с отговора на исковата молба, като
отново прави претенция за възлагане. Противопоставя се на претенцията за възлагане на
целия жилищен имот в дял на Р. М. и учредяване право на ползване на първия етаж на Н.
М.. Оспорва заявените от Р. М. претенции по сметки. Излага, че при определяне на квотите
на сънаследниците за извършване на делбата, в делбената квота на Р. М. е включена
възстановената му запазена част от наследството на майка му Ф. С., като счита, че
последващо основание за удовлетворяване за увеличение на наследството не е налице.
Оспорва твърдението на Р. М., че е увеличил стойността на имота с 22 000 лева. Счита, че от
извършената по делото експертиза се установява, че стойността на подобренията е в размер
на 3092 лева. Оспорва посочените задължения по отношение на Б. А., Е. Ю., Н. М. като
необосновано завишени. Сочи, че грижите за родителите са били поети изцяло от Н. М..
Излага още, че последната няма достъп до изграденото от Р. М. в общия им имот.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните
фактически изводи:
От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице М. П., което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се
установява, че жилищната сграда и дворното място са неподеляеми между четиримата
съделители. Пазарната стойност на дворното място и изградените в него жилищна сграда,
второстепенни постройки и подобрения е в размер на 39 700 лева, като стойността на
жилищната сграда и дворното място е в размер на 36 650 лева, а стойността на
подобренията - 3092 лева (барбекю-пещ: бетонова настилка -104,33 лева, изграждане на
пещта - 150,00 лева, общо - 254,33 лева; барбекю-печка – 80,00 лева; каменна зидария
подпорна стена - 344,13 лева; склад за инструменти - дървена конструкция: стени от дъски
изрезки - 158,40 лева, покривна конструкция - 299,00 лева, общо – 457,40 лева; ограда от
огр. блокчета - 195,27 лева; плочници,трайни насаждения -1761,00 лева). Паричните дялове
на съделите, съобразно квотите им в съсобствеността, при стойност на една идеална част
0,50664 лева, са определени както следва: Р. М. М. - 20351 ид.ч. – 10 310 лева; Е. М. Ю. – 7
836 ид.ч. – 3 970 лева; Б. М. А. - 7 836 ид.ч. – 3 970 лева, Н. М. М. – 42 337 ид.ч. – 21 450
лева.
Видно от заключението на допуснатата съдебно техническа и оценителна експертиза
4
на вещото лице инж. Ж. Б., неоспорено от страните, увеличението на стойността на имота в
резултат на подобренията, извършени от Р. М. в делбения имот до смъртта на майка му –
20.07.2012 г., и претендирани от същия в молба с вх. № 6421/12.11.2018 г., е 8 844,81 лева.
От заключението се установява, че увеличението на стойността на делбения имот в резултат
на подобренията, извършени от Р. М. в него след смъртта на майка му, е 3 551,08 лева
(подобрения в жилищна сграда - втори етаж – 850,24 лева; подобрения в двора: изграждане
на барбекю-пещ - 235,00 лева, барбекю-печка - 75,20 лева, дворни пътеки – 723,64 лева,
общо – 1033, 84 лева; трайни насаждения – 1248,57 лева).
С писмо изх. № 1100-385111/09.01.2020 г. от Община Дългопол е потвърдено
становището на вещото лице за неподеляемост на процесния имот на четири дяла.
Видно от Справка актуално състояние на действащи трудови договори за период от
01.01.1999 г. до 31.12.2012 г., издадена от ТД на НАП – Варна, с изх. № 21532-1/15.05.2019
г., трудова книжка № 47 на лицето Н.М. и трудова книжка на лицето Н.М. М. (Н. М. М. ), се
установява, че от 1990 г. до 2012 г. последната е била в трудови правоотношения в следните
периоди: 01.01.1991 г. - 10.04.1999 г.; 17.10.2001 г. – 18.10.2002 г.; 26.03.2004 г. – 01.01.2005
г.; 17.01.2005 г. – 01.07.2005 г.; 01.11.2005 г. – 01.01.2007 г.; 04.01.2007 г. – 01.04.2008 г.;
22.03.2010 г. – 01.07.2010 г.; 01.07.2010 г. – 20.08.2010 г.; 13.01.2011 г. – 12.09.2011 г.;
27.09.2011 г. - 27.10.2011 г.; 27.10.2011 г. - 27.07.2012 г.; 03.12.2012 г. – 01.04.2013 г.
От изслушаните по делото обясненията по реда на чл. 176 ГПК на Н. М., които
съдът кредитира като достоверни, непротиворечиви с останалия доказателствен материал, се
установява, че същата не е работила от 2009 г., когато баща й се е разболял, до смъртта му
през декември 2010 г., шест месеца по-късно се е разболяла и майка й и тя полагала грижи за
нея до смъртта й през 2012 г., и не е могла да работи през посочения период.
От изслушаните в съдебно заседание, проведено на 27.03.2019 г., обяснения на Р. М.,
се установява, че оградата на дворното място е направена през 2012-2013 г., започната е,
докато майка му е била жива, и изграждането й е продължено след смъртта й. Сочи, че
пътеките с каменните плочи, двете барбекюта и ремонта на тоалетната е направил, докато
майка му е била жива. Постройката с ламаринен покрив е изградена, докато майка му и
баща му са били живи. Излага, че асмата, 10 сини сливи и една ябълка са засадени приживе
на двамата му родители. Една дюля е засадена, докато майка му е била жива; една дюля и
две вишни - след смъртта й, както и една кайсия и една круша – през 2017 г.
Съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Е.А.Ч. – първи братовчед на страните. Свидетелят излага, че живее в същото село
и си спомня строежа на процесната къща, започнал през 1982-83 г. и завършен през 1987-88
г., в който той също е помагал на Р. и баща му, както и други роднини и приятели - на
доброволни начала. Основите са положени с камъни и кал, на горния етаж има положена
плоча, отгоре има тухлени стени, върху тях греди, керемиди и ламперии. Към настоящия
момент къщата не е измазана отвън, а отвътре е била измазана преди да заминат за Турция,
през 1987-1988 г. Предполага, че семейството се е преместило в къщата през 1986-1988 г.,
както и че през този период средствата за къщата са осигурени от бащата и майката на Р. По
това време Р. се върнал от казармата с утвърдена професия, посочва, че последният е служил
в строителни войски, и помагал в строежа. След като се върнали от Турция през 1990 г., Р.
сам направил доста реконструкции: отворил отделен вход на първия етаж; с помощта на
свидетеля изградил колони, за да може да се направи отделна баня със санитарен възел –
мивка, на горния етаж; направил чешма на първия етаж; врата; изградил подпорните стени,
барбекю. Сочи, че тоалетната е външна. Има засадени дръвчета и трайни насаждения – асма.
На влизане в къщата направил външно стълбище и външна врата. През 1996-97 г. свидетелят
5
услужил на Р. с пари, като последният му казал, че парите му трябват за строителни
материали – блокчета, цимент, бетон и чакъл. Казва, че за вида на къщата основен принос
има Р.. Сочи, че Р. сам измазал стените вътре, като свидетелят един-два пъти е присъствал
на измазването. Излага, че са ползвали майстори за полагането на покрива на къщата и за ел.
инсталацията. Сочи, че не е виждал бащата на Р. да „брои пари“; след връщането им от
Турция последният се пенсионирал и не е участвал в строежа на къщата. Сочи, че до 1989 г.
семейството е живяло като едно домакинство; след раждането на сина на Р. през 1990-91 г.
са се отделили – Р., жена му и синът им – на горния етаж, майка му, баща му и сестра му Н.
– на долния. Свидетелят не знае кой колко пари е давал за домакинството, но мъжките
задачи ги е вършил предимно Р.. Сочи, че е бил свидетел, че Р. плаща сметките за ток и
вода. Излага, че от разговор с Р. е разбрал, че някои неща е започнала да плаща и Н..
Предполага, че докато са били живи родителите им, двете семейства са си поделяли тези
разходи; не знае кой е плащал дървата. Подробно разказва за грижите, които Р. е полагал за
баща си, докато последният е бил болен, включително че е изхарчил около 2500 лева.
От показанията на свидетеля М. Р.ов М., син на Р. М., които съдът цени при условията
на чл.172 от ГПК, като отчита възможната заинтересованост от изхода на спора, се
установява, че свидетелят е роден в процесната къща и до февруари 2019 г. е живял с
родителите си там. Излага, че като по-малък няма спомен, но откакто е тръгнал на училище,
всичко в къщата е направено от баща му. След 2002 г. той направил банята, оградата,
кухните на двата етажа, като давал и парите за ремонтите. Баща му работел в строителството
и всичко направил с личен труд, а свидетелят му помагал с дребни неща. Баща му изградил
барбекюто, засял през годините 7-8 дръвчета. Последният поемал и финансовите разходи за
тока и водата на цялата къща, тъй като работещият в семейството бил само той. Свидетелят
не помни леля му да е била постоянно на работа – работила няколко месеца в кметството, но
свидетелят няма спомен да е работила другаде. Когато баба му и дядо му се разболели, баща
му им давал лекарствата и ги водел по болници, разходите за сметките и отоплението също
поемал той, плащал дървата. Леля му също помагала на баща му. След смъртта на баба му,
тя живеела на първия етаж, състоящ се от хол, стая и мивка. В нейния етаж кухнята,
оправянето на стените, вратата, ремонт на прозорците, които са стари, ги правил баща му.
Докато били живи, дядото и бабата на свидетеля живеели също там. Банята на втория етаж
била направена докато те били живи, през 2005-2006 година, ползвали са я от време на
време, но не са се къпали в нея; на долния етаж, където живеели те, нямало баня.
Изслушани са и показанията на свидетелката А. М. А. – първа братовчедка на
страните. Свидетелката излага, че процесната къща била построена през 1982-83 г. и по това
време вече можело да се живее в нея, имала покрив и врата, дограмата била сложена. В
строителството участвали родителите на страните по делото – вуйчо й М., Б. и комшии,
наемали и други работници. Р. не помагал, тъй като тогава бил войник. Преди заминаването
на семейството за Турция през 1989 г. бил построен и вторият етаж, имало електричество и
вода. Банята била построена след 2000 г. на втория етаж, където живеел Р. със семейството
си; останалите членове на домакинството не я ползвали, въпреки че на първия етаж няма
баня, защото не им позволявали; къпели се в корито. Свидетелката излага, че в двора има
изградено барбекю, но не знае кога е построено; дворът е покрит с камъни, а не с плочки,
като настилката е правена още докато вуйчо й бил жив, по-късно може и да е подновена;
има дървета, като част от тях са засаждани от вуйчо й. Разказва, че Н. живее в долната част
на къщата, в мазето, където свидетелката е ходила на гости – там било мухлясало и не се
живеело добре. Гардеробът бил мухлясал и дрехите на Н. били на леглото, тя готвела на
дървена печка и през зимата, и през лятото, имала хладилник и пералня. Ползвала дворното
място за сеене на пипер и домати. За родителите им, когато се разболели, се грижела Н., тя
купувала и лекарствата, хранела баща си, когато бил на легло. Отначало работела, но после
оставила работата си, за да може да гледа родителите си. Тока и водата плащал вуйчо й,
6
докато бил жив, а след смъртта му Р. плащал тока, а Н. - водата. Свидетелката не знае точно
какво и кога е работила Н., макар че се вижда постоянно с братовчедките си.
Видно от материалите по делото, след приключване на съдебното дирене и даване
ход на устните състезания по делото на 06.02.2020 г., съделителката Н. М. М. е починала.
Представен е заверен препис – извлечение от акт за смърт на Н. М. М. , от който се
установява, че последната е починала на 16.02.2020 г. С молба вх. № 1256/26.02.2020 г. от
адв. А.А., пълномощник на Р. М. М. , е представено удостоверение за наследници на Н. М.
М. . От същото се установява, че нейни законни наследници са Е. М. Ю. , Б. М. А. и Р. М. М.
– страни по делбеното производство.
С молба № 19550/27.08.2020 г., с дата на пощенско клеймо 26.08.2020 г., от Р. М. М.
пред настоящата инстанция е представена Декларация за семейно и имотно състояние. Със
същата е декларирано, че семейството на Р. М. се състои от А.М. М.а – съпруга, и М. Р. М. -
син, с които живеят в процесната къща. Декларирано е, че Р. М. не притежава друг жилищен
имот, сочи се, че притежава земеделски земи, наследени от родителите му, посочени по гр.
д. № 330/2015 г. по описа на РС - Провадия, в съсобственост със сестрите му Е. М. Ю. , Б. М.
А. и Н.М. -починала на 16.02.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Няма твърдения в тази насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269
ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във
въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Относно наведените оплаквания във въззивната жалба, че първоинстанционният съд
не е уважил искането на въззивника за спиране на производстовото след смъртта на
съделителката Н.М., настоящият състав счита, че съдебната практика, както при действието
на ГПК от 1952 г. (отм.), така и при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) е константна
-когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за
постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие (Решение
№ 96 от 27.09.1985 г. по гр. д. № 67/85 г. на ОСГК, Решение № 9 от 21.01.2011 г. по гр. д. №
1821/09 г. на ВКС, I г. о.). В конкретния случай, макар решението да е постановено след
смъртта на съделителката Н.М., последната е била жива към момента на приключване на
устните състезания, т. е. била е процесуално дееспособна страна и не е съществувало
законно основание за отмяна на определението за даване ход на делото по същество и за
спиране на производството за издирване на правоприемниците на починалата и
призоваването им в открито съдебно заседание - още повече, че видно от представено
удостоверение за наследници на Н. М. М. , нейни законни наследници са Е. М. Ю. , Б. М. А.
и Р. М. М. , страни по делбеното производство. Следва да се приеме, че произнасянето на
първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон. С определение на настоящия
въззивен състав № 2316/06.08.2020 г. съделителката Н.М. е била заличена като страна в
производството по делото и същото е продължило между законните й наследници на
основание чл. 227 ГПК. Участието на наследниците на починалата съделителка в процеса е
занапред, и квотите им в допуснатия до делба недвижим имот по право са тези, които
следват от разпоредбите на чл. 5 и чл. 9 ЗН , определени от настоящата инстанция както
следва: за Р. М. М. - 3 446 333 от общо 7 836 000 ид. ч., или 4398/10000; за Е. М. Ю. - 2 194
833 от общо 7 836 000 ид. ч., или 2801/10000, за Б. М. А. - 2 194 833 от общо 7 836 000 ид.
ч., или 2801/10000.
7
Съдът намира наведените оплаквания, че първоинстанционният съд е приложил
неправилен способ за извършване на делбата, като е изнесъл процесния имот на публична
продан, за основателни по следните съображения:
Основен принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик може да иска
своя дял в натура, доколкото това е възможно, и само ако имотите не могат да се поделят, те
се излагат на публична продан съгласно чл. 69, ал.2 ЗН - т.е всеки съсобственик има право
на реален дял от съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални
дялове е възможно, като това право съществува по отношение на всеки един имот, както и
по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид.
В конкретния случай до делба е допуснат само един недвижим имот - поземлен имот
и застроена в него жилищна сграда, като от заключението на изслушаната пред
първоинстанционния съд СТЕ се установява, че същият е неподеляем. При това положение
делбата не може да бъде извършена чрез получаване на дял от делбения имот от всеки от
съделителите.
Както бе посочено, с молба вх. № 5729/10.10.2018 г. и уточняваща молба вх. №
6421/12.11.2018 г., преди първото по делото заседание след допускане на делбата, проведено
на 21.11.2018 г., съделителят Р. М., чрез процесуалния си представител адв. Г.Т., е направил
искане за възлагане на делбения имот на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Цитираната
разпоредба предвижда специален способ за извършване на делбата, който представлява
изключение от общото правило по чл. 69, ал.2 ЗН, тъй като предоставя възможност за
поставяне в дял на неподеляем имот при наличието на определени в закона предпоставки,
като дяловете на останалите съсобственици могат да бъдат уравнени с други имоти или
пари.
За да се уважи тази претенция, законът предвижда следните кумулативно дадени
предпоставки:
На първо място е поставено изискването делбеният недвижим имот да има характер на
жилище и същият да е неподеляем. В процесния случай е безспорно, че имотът има
жилищен характер и е служил за задоволяване на жилищните нужди на наследодателите,
както и че е реално неподеляем.
На второ място, съсобствеността трябва да е възникнала от наследяване. При
наличието на „смесена съсобственост“ извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2
ГПК е недопустимо съгласно т. 8 от ТР № 1/2004 г., т.е. при съсобственост, възникнала в
резултат на повече от един юридически факт, възлагането е недопустимо и делбата следва
да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан. В
конкретния случай съсобствеността е възникнала по силата на наследствено
правоприемство след смъртта на общия наследодател М. М.С. през 2010 г., след което една
от наследниците му - съпругата му Ф.Х.С., е направила завещателно разпореждане в полза
на дъщеря си Н.М., като с Акт за нотариално завещание №2, том I, рег. № 2750, дело № 3 от
2012 г. е завещала на последната следния свой собствен недвижим имот: 6/10 (шест десети)
идеални части от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Лопушна, Варненска област, цялото от
810 кв. м., при граници: улица и поземлени имоти XVIII – 293, XIX – 293, и XX – за
озеленяване, съставляващо урегулиран поземлен имот XX – 292, в квартал 28 по плана на
селото, ведно с 6/10 (шест десети) идеални части от построените в това дворно място
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 112 кв. м., и НАВЕС с оградни стени, със
застроена площ от 30 кв. м. Завещателят Ф.Х.С. е починала преди завеждане на делбеното
производство през 2015 г., като към момента на сезиране на съда ползващото се от
8
завещателното разпореждане лице също е от кръга на законните наследници на
наследодателите М. М.С. и Ф.Х.С.. Съдът намира, че по силата на завещателното
разпореждане, е налице концентрация на правото на собственост в лицето на Н.М.. Това
обстоятелство не променя наследствения характер на имота, тъй като в собствеността не
участват трети лица, чужди на наследството (в този смисъл и Решение № 148/07.04.2010 г.
по гр. д. № 437/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 143/2016 г. по гр. д. № 1693/2016 г. на
ВКС, II г.о.) Ето защо настоящият съдебен състав приема, че е налице и втората
предпоставка по чл. 349, ал. 2 ГПК.
На трето място, законът поставя и отрицателно условие – съделителят с възлагателна
претенция да не притежава друго жилище. По това обстоятелство в производството липсва
спор между страните с оглед техните становища, включително и изразеното такова в
последното съдебно заседание от съделкителката Н.М., която излага предложението си за
отстъпване на дворното място, за да може Р. М. да си построи къща в него, тъй като три
семейства не могат да живеят в една къща.
Възражението на въззиваемите, че по делото пред първа инстанция не е представена
имотна декларация, поради което възлагателната претенция подлежи на отхвърляне, не
може да се сподели от настоящия състав. Последната се преценява наред с всички други
доказателства, т. е. тя не е единственото доказателство, чрез което може да се установи, че
съделителят, заявил претенции, не притежава друго жилище – още повече, че законодателят
не е възвел задължение за представяне на декларация за имотното състояние на съделителя.
Четвъртата предпоставка - съделителят да е живял в делбения имот при откриване на
наследството, също се явява обстоятелство, относно което лиспва спор между страните, и
което се потвърждава безпротиворечиво както от свидетелските показания, така и от
останалите събрани доказателства по делото, от които се установява, че наследникът е
живял в имота постоянно, т.е. касае се за трайно фактическо състояние, продължило във
времево отношение, изразяващо се в пребиваване в делбения имот с цел задоволяване на
жилищните нужди на съделителя.
Поради изложеното, съдът намира, че предпоставките на закона за извършване на
делбата по посочения в чл. 349, ал. 2 ГПК способ са налице и възлагателната претенция на
Р. М. следва да бъде уважена, като имотът се постави в дял на въззивника, а дяловете на
останалите съделители се уравнят с пари въз основа на оценката на имота, заедно със
законната лихва, платими в шестмесечен срок от влизане в сила на решението, съгласно чл.
349, ал. 5 ГПК. Съделителят, в чийто дял е поставен имотът, става негов собственик след
като изплати в горепосочения срок определеното парично уравнение заедно със законната
лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва
по право и имотът се изнася на публична продан на основание чл. 349, ал. 6 ГПК.
Към датата на изготвяне на заключението по СТЕ пред ВРС - 21.01.2019 г., вещото
лице е дало оценка на имота в размер на 39 700 лв. Съобразно тази оценка, както и
притежаваната от Р. М. квота в делбения имот от 3 446 333 от общо 7 836 000 ид. ч., или
4398/10000, и на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, последният следва за уравнение на дяловете
да заплати на всяка от съделителките Е. М. Ю. и Б. М. А. сума в размер на 11 120, 00 лв.,
съответстваща на квотите им от по 2 194 833 от общо 7 836 000 ид. ч., или 2801/10000, ведно
със законната лихва.
Относно исковите претенции по сметки, предявени от Р. М., същите следва да се
квалифицират като иск по чл. 12, ал. 2 ЗН за увеличение на наследството - за подобренията,
9
които се твърди, че са извършени преди смъртта на наследодателката Фатме Садула, а
именно 20.07.2012 г., както и иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД - за подобренията, извършени след
нейната смърт.
По отношение на предявената претенция от Р. М. по чл. 12, ал. 2 ЗН, настоящият
състав намира следното:
Искът по чл. 12, ал. 2 ЗН е иск по сметки и следва да се заяви във втората фаза на
делбата, по реда на чл. 346 ГПК. В настоящия случай въззивникът своевременно е завил
претенцията си. Посочената правна норма визира установената от закона правна
възможност за сънаследника, спомогнал приживе на наследодателя за увеличение на
наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска в делбата увеличението да му
се пресметне в имот или пари. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН
сочи, че претенцията черпи основанието си от фактите на подпомагането, приноса за
увеличение обема или стойността на имуществени права, съставляващи наследството на
едно лице, от друго лице, имащо качеството на наследник, реализирани преди смъртта на
наследодателя, но като парична стойност изчислени към момента на откриване на
наследството. Формите на увеличението не се дефинират от закона, това увеличение може
да намира израз във всяко дадено имуществено благо - труд и/или пари, но за да се приеме,
че съставлява увеличение, е необходимо да е налице реализиран актив на наследството. В
конкретния случай заявената претенция от въззивника е за подобрения и полагане на
грижи, с които е увеличена стойността на имота, като същият настоява увеличението на
наследството да му бъде дадено в делбения жилищен имот, а уравненията в пари на
останалите наследници да бъдат намалени със стойността на увеличението, съобразно
техните квоти в съсобствеността. Възможността да се иска пресмятането на увеличението в
имот представлява едно преобразуващо право, доколкото успешното му упражняване по
съдебен ред има за последица настъпването на вещноправна промяна, а именно придобиване
от наследника на изключителното право на собственост върху определен имот от масата,
даден му като обезщетение, и прекратяването на вещните правомощия на другите
наследници върху него. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира, че
доколкото са налице предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК и процесният имот подлежи на
възлагане, а въззивникът не е направил искане в условията на евентуалност за парично
присъждане на увеличението, заявената претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН се явява
неоснователна. В допълнение следва да се отбележи, че при присъждане на увеличението в
имот за правоимащия наследник се отделя от наследствената маса имущество, чиято
стойност по размер покрива увеличението, а останалото имущество се разпределя между
всички наследници съобразно квотите им – в настоящия случай се установи, че процесният
имот е неподеляем. Отделно, обезщетение в имот може да се присъди при наличие на
следните кумулативни предпоставки: да е поискано увеличнието да се пресметне в имот,
приносът да касае именно този имот, наследникът да не е прехвърлил наследството по реда
на чл. 212-213 ЗЗД, като е необходимо да има и други обекти от същия вид, които да се
дадат в дял на другите наследници, с оглед спазване принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН. В
настоящия случай последната предпоставка не е налице, което обосновава
неоснователността на заявената претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН. Искът по горецитирания
законов текст е особено проявление на забраната за неоснователно обогатяване, когато
наследникът е спомогнал за увеличаване на наследството и не е възнаграден по друг начин –
с дарение, завещание, ползване на имота за определено време. В настоящия случай, с оглед
на всички събрани материали по делото, включително свидетелски показания и обяснения
на страните, настоящият съдебен състав намира, че въззиваемият е бил възмезден, доколкото
същият е ползвал процесния имот с цел удовлетворяване на своите и на семейството си
жилищни нужди повече от 20 години. Въз основа на изложеното, искът с правно основание
чл. 12, ал. 2 ЗН следва да бъде отхвърлен.
10
По иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, съдът намира следното:
Подобренията са такива нововъведения, които изменят вещта, и които не са били
необходими за запазването и съхраняването й. При тях необходима предпоставка е именно
увеличаването на стойността на имота. Ако обективно не е настъпило такова увеличение, не
е налице подобрение. Заплащането на стойността на подобренията се основава на забраната
за неоснователно обогатяване, тъй като единият съсобственик прави разходи и увеличава
стойността на съсобствения имот, а другият/другите се обогатяват, като получават дял от
имот с по-висока стойност, без участие в това увеличение. Съгласно задължителните
указания, дадени с ППВС № 6/1974 г., ако съсобственик не е владелец на частите на
останалите съсобственици, а е държател на тези части, по отношение правата на
съсобственика, извършил подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС, при условие че
са извършени със съгласието на останалите съсобственици. Ако пък са извършени без
съгласието на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна,
отношенията следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие,
съгласно чл. 60 - 62 ЗЗД. При противопоставяне на останалите съсобственици приложение
следва да намерят правилата на чл. 59 ЗЗД. С оглед даденото с решение № 487 от 30.11.2011
г. на ВКС по гр. д. №1503/2010 г. разрешение – тогава, когато подобренията се извършени
от съсобственик, който владее своята идеална част и е държател на идеалните части на
останалите, какъвто е настоящият казус (предвид липса на твърдения и доказателства за
противното) и подобренията се извършени и в свой интерес - да се осигури спокойното
ползване на жилището на въззивника от него и семейството му, то отговорността на другите
съсобственици се ограничава до размера на по-малката сума между стойността на
направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения
имот. Поради това и доколкото въззивникът обитава жилището, което сочи, че
подобряването му е в негов интерес, то отношенията му с въззиваемите във връзка с
извършените подобрения в съсобствения им имот следва да се уредят по правилата на член
61, ал. 2, пр.2 от ЗЗД, доколкото липсва съгласие на ответниците за извършването им, но и
няма данни за противопоставянето им. Както беше посочено в тази хипотеза,
заинтересованият отговаря до размера на обогатяването си, като това следва да бъде по-
малката стойност от двете изследвани величини - стойността на подобренията и
увеличената стойност на имота.
В съдебно заседание, проведено на 27.03.2019 г., Р. М. пояснява, че оградата на
дворното място, около 30 метра, е правена 2012-2013, като майка му е била жива при
започването на изграждането й и е завършена след нейната смърт, докато е била жива е
направил и пътеките в двора и двете барбекюта, след смъртта й e засадил една дюля, 2
вишни, 1 кайсия и 1 круша, като за последните две посочва, че са засадени през 2017 г.
От приетата СТЕ се установява, че пазарната стойност на дворното място и
изградените в него жилищна сграда, второстепенни постройки и подобрения е в размер на
39 700 лева, като стойността на жилищната сграда и дворното място е в размер на 36 650
лева, а стойността на подобренията - 3092 лева (барбекю-пещ: бетонова настилка -104,33
лева, изграждане на пещта - 150,00 лева, общо - 254,33 лева; барбекю-печка – 80,00 лева;
каменна зидария подпорна стена - 344,13 лева; склад за инструменти - дървена конструкция:
стени от дъски изрезки - 158,40 лева, покривна конструкция - 299,00 лева, общо – 457,40
лева; ограда от огр. блокчета - 195,27 лева; плочници,трайни насаждения -1761,00 лева)
Видно от заключението на допуснатата съдебно техническа и оценителна експертиза
е, че увеличението на стойността на имота в резултат на подобренията, извършени от Р. М. в
делбения имот след смъртта на майка му, е 3 551,08 лева: подобрения в жилищна сграда -
втори етаж – всекидневна, спалня и килер - 850,24 лева; подобрения в двора: изграждане на
11
барбекю-пещ - 235,00 лева, барбекю-печка - 75,20 лева, дворни пътеки – 723,64 лева, общо –
1033, 84 лева; трайни насаждения, засадени след 2012 г. – вишна 6 г., количество 5 -1206,70
лева, слива - количесто 1 -11,44 лева, кайсия, количество 1- 22, 46 лева, и круша, количесто 1
– 7,97 лева – общо 1248,57 лева). Налице е противоречие между изложеното в съдебно
заседание от Р. М. и посочените подобрения в експертизата, доколкото от обясненията на
въззивника се установява, че пътеките с каменни плочи и двете барбекюта са направени,
докато майка му е била жива, а същите са включени в експертизата като подобрения,
извършени след 20.07.2012 г. За насажденията въззивникът посочва, че след смъртта на
майка си е засадил 1 дюля, 2 вишни, 1 кайсия и 1 круша, което отново не е идентично с
посоченото в експертизата.
От показанията на свидетеля Е.А.Ч. се установява, че Р. М. е направил подпорните
стени и барбекю, пътеки, потвърждава се, че има засадени дръвчета и трайни насаждения.
Заявява, че един-два пъти е присъствал на измазването на вътрешните стени на къщата. От
изложеното от свидетеля не се установява периодът, в който са били извършени посочените
подобрения.
Свидетелят М. М. излага, че „грижите за оградата, барбекюто“ ги е правил баща му,
както и че 7-8 дръвчета са засадени от Р. М. не наведнъж, а през годините. Отново от
показанията не се установява времеви период, през който са извършени подобренията.
В показанията си свидетелката А. М. А. сочи, че в имота има построено барбекю, но
не знае кога са го изграждали, излага, че има дървета в двора, като разказва, че някои са още
от вуйчо й, а някой са от 2-3 години. От изложеното също не може да се направи извод за
времевия период на извършване на подобренията, заявени с претенцията по чл. 61, ал. 2
ЗЗД.
За да е основателна претенцията, ищецът по иск с правно осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД следва
в условията на пълно и главно доказване да установи кога са осъществени подобренията, от
кого са осъществени, тяхното реално наличие в делбения имот, както и стойността им.
Съдът намира, че от ангажираните доказателства периодът на извършване на
претендираните подобрения остава недоказан, поради което претенцията по чл. 61, ал. 2 ЗЗД
следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение в тази част – потвърдено.
По разноските:
Съобразно чл. 355 ГПК, при промяната на квотите и дяловете им в съсобствеността на
процесния имот следствие смъртта на съделителката Н.М., чиито наследници се явяват
останалите съделители, последните следва да внесат следните суми като държавна такса по
делбеното производство:
- Р. М. – 698,40 лева,
- Е.Ю. – 444,80 лева,
- Б.А. – 444,80 лева.
По смисъла на чл. 355 ГПК съделителите заплащат разноски съобразно дяловете си
12
при приключване на делбеното производство, като се имат предвид онези разноски, които са
направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. При
липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. При наличие на спор по правата на съделителите, както и по
присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на
постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира
разпоредбата на чл. 78 ГПК.
По чл. 78 ГПК:
С оглед изхода на спора, в частта относно претенциите по сметки, предявени от Р.
Мустафов, разноски пред настоящата съдебна инстанция не следва да му бъдат присъдени.
По уважената претенция на Р. Мустафов за възлагане на процесния имот, на същия
следва да бъдат присъдени разноски в размер на събраната държавна такса за въззивното
производство – сумата от 206,20 лева, представляваща 2% от левовата равностойност на
квотата му в процесния имот от 10 310,00 лева съгласно първоинстанционното решение. По
същата претенция следва да се присъди и възнаграждение за един адвокат. Доколкото в
договора на въззивника за правна защита и съдействие не е определено каква част от
адвокатското възнаграждение в размер на 600 лева е за претенцията по възлагане и каква
част за претенциите по сметки, съдът служебно приема, че възнаграждението по всяка от
трите претенции е една трета от цялото възнаграждение, или 200 лева.
По направеното искане на въззиваемите за присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, настоящият състав счита, че същото се
явява неоснователно. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на цитираната
разпоредба е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в
който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, което в настоящия случай не е сторено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 65/06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 330/2015 г. по
описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е извършена делба чрез изнасяне на
публична продан на дворно място, цялото с площ от 850 кв., съставляващо урегулиран
поземлен имот № XX – 292, квартал 28 по плана на с. Лопушна, община Дългопол, област
Варна, при граници от три страни: улица, поземлен имот XVIII – 294, и поземлен имот XIX
– 293, ведно с изградените в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена
площ 66 кв.м., като първият етаж се състои от две стаи, антре и кухненски бокс, а вторият
13
етаж се състои от три стаи, коридор с кухня, баня, ведно с изградения в дворното място
навес с оградни стени със застроена площ от 30 кв.м., с пазарна стойност 39 700 лева, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, на Р. М. М. , ЕГН **********,
с адрес: с. Лопушна, община Дългопол, област Варна, ул. „Петнадесета“ № 15, дворно място,
цялото с площ от 850 кв., съставляващо урегулиран поземлен имот № XX – 292, квартал 28
по плана на с. Лопушна, община Дългопол, област Варна, при граници от три страни: улица,
поземлен имот XVIII – 294, и поземлен имот XIX – 293, ведно с изградените в това дворно
място двуетажна жилищна сграда със застроена площ 66 кв.м., като първият етаж се състои
от две стаи, антре и кухненски бокс, а вторият етаж се състои от три стаи, коридор с кухня,
баня, ведно с изградения в дворното място навес с оградни стени със застроена площ от 30
кв.м., с пазарна стойност 39 700 лева.
ОПРЕДЕЛЯ Р. М. М. , ЕГН **********, на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, да
заплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане следните суми за
уравнение дяловете на останалите съделители в горецитирания недвижим имот:
- на Е. М. Ю. , ЕГН: **********, с адрес: с. Лопушна, община Дългопол, област Варна,
ул. „Петнадесета“ № 27 - сума в размер на 11 120,00 лева (Единадесет хиляди сто и двадесет
лева) ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
решението до окончателното изплащане на сумата,
- на Б. М. А. , ЕГН: **********, с адрес: с. Лопушна, община Дългопол, област Варна,
ул. „Трета“ № 14 - сума в размер на 11 120,00 лева (Единадесет хиляди сто и двадесет лева)
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
решението до окончателното изплащане на сумата.
УКАЗВА на Р. М. М. , ЕГН **********, че при неплащане на сумите за уравнение на
дяловете на останалите съделители в шестмесечен срок, решението за възлагане, съгласно
чл. 349, ал. 6 от ГПК, се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
ОТМЕНЯ Решение № 65/06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 330/2015 г. по
описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която осъжда Р. М. М. , ЕГН **********, да
заплати по сметка на РС – Провадия, сумата от 412,42 лева – държавна такса върху
стойността на дела му, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. М. М. , ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд - Варна,
сумата в размер на 698,40 лева (Шестстотин деветдесет и осем лева и 40 ст.) - държавна
такса, определена като 4% от стойността на дела му в съсобствеността на процесния имот.
ОТМЕНЯ Решение № 65/06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 330/2015 г. по
14
описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която осъжда Е. М. Ю. , ЕГН: **********, да
заплати по сметка на РС – Провадия, сумата от 158,80 лева – държавна такса върху
стойността на дела й, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. М. Ю. , ЕГН: **********, да заплати по сметка на Окръжен съд - Варна,
сумата в размер на 444,80 лева (Четиристотин четиридесет и четири лева и 80 ст.) -
държавна такса, определена като 4% от стойността на дела й в съсобствеността на
процесния имот.
ОТМЕНЯ Решение № 65/06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 330/2015 г. по
описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която осъжда Б. М. А. , ЕГН: **********, да
заплати по сметка на РС – Провадия, сумата от 158,80 лева – държавна такса върху
стойността на дела й, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. М. А. , ЕГН: **********, да заплати по сметка на Окръжен съд - Варна,
сумата в размер на 444,80 лв. (Четиристотин четиридесет и четири лева и 80 ст.) - държавна
такса, определена като 4% от стойността на дела й в съсобствеността на процесния имот.
ОСЪЖДА Е. М. Ю. , ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати
на Р. М. М. , ЕГН **********, сумата в размер на 203,10 лева (Двеста и три лева и 10 ст.),
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. М. А. , ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати
на Р. М. М. , ЕГН **********, сумата в размер на 203,10 лева (Двеста и три лева и 10 ст.),
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65/06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 330/2015 г.
по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е отхвърлена претенцията на Р. М. М.
, ЕГН **********, по чл. 12, ал. 2 ЗН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65/06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 330/2015 г.
по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е отхвърлена претенцията на Р. М. М.
, ЕГН **********, по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
15
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16