Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 22.11.2019г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                     7-ми  състав

На петнадесети октомври                                                                   година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                                 СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева    

 

Секретар: Емилия Кривачкова

Прокурор: Чавдар Ангелов

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11812  по описа за 2018  год., за да се произнесе, взе предвид следното:  

    

          Предявени  са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. І-во ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.        

         

         По изложените в исковата молба обстоятелства Ш.А.Ч. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Св.Г. -САК  е предявил срещу П.на Р.Б., обективно съединени искове с пр. основание чл.2, ал.1, т.3, предл. І-во от ЗОДОВ, с които се претендира осъждане на ответника да заплати сума в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сума 7 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени от  незаконно обвинение, по което ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 16.10.2015г., наложена мярка за неотклонение „Подписка“, и по което е оправдан с присъда № 110 от 14 април 2016г. по НОХД № 962/2016г. по описа на СГС, НО, 24-ти състав, влязла в сила на 03.05.2016г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на присъдената сума. Претендира разноски.

          

       Твърди се, че с постановление на СРП от 20.10.2014 г. въз основа на преписка № Д 2541/2014 година по описа на ДАНС, пр.пр. № 34970/2014г. било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че през месец май 2014 година, в качеството си на длъжностно лице при „Електроенергиен системен оператор” ЕАД съзнателно сключил неизгодна сделка и от това са настъпили значителни вреди за фирмата.

             Сочи се, че с постановление от 16.10.2015 г. на разследващ полицай при ГДНП, отдел “Разследване на общата престъпност”, по ДП № 11938 ЗМ 252/2014 г. по описа на ГДНП, пр.преписка 34970/2014 г. по описа на СРП, ищецът Ч. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК. В Постановлението било изложено твърдението, че в качеството му на длъжностно лице - „Изпълнителен директор” на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, съзнателно сключил неизгодна сделка чрез борсов договор № 386/11.06.2014 год.   като извършването на сделката е възложил на борсовия си представител “М.” ЕООД за закупуване на метали, като по този начин са причинени значителни материални щети за “ECO” ЕАД в размер на 4 966,17 лева от разликата в борсовата цена на металите и 467,06 лева платено възнаграждение. Постановлението е докладвано по реда на чл.219, ал.1 НПК на наблюдаващия прокурор при СРП. Твърди се, че с постановлението за привличане на ищеца била наложена мярка за неотклонение „Подписка”.

 

          Ищецът поддържа, че поради необходимостта от правна помощ на 27.10.2015г., сключил с адвокат С.Л.Г. - САК, договор № 0532811 за Правна защита и съдействие по образуваното ДП № 11938 ЗМ 252/2014 г. по описа на ГДНП. В договора било уговорено и платено възнаграждение в размер на 3 200 лв.

          Твърди се, че  от ответника ПРБ бил изготвен обвинителен акт по ДП ЗМ № 252/2014 г. по описа на МВР - ГД”НП”, пр.пр. № 34970/2014 г. по описа на СРП. За осъществяване на процесуално представителство и защита от адвокат С.Г. по образуваното съдебно дело № 19935/2015 г. на СРС, наказателно отделение, 10-ти състав, сключил Договор 0532815 от 13.01.2016 година на стойност 4 200 лв. СРС прекратил производството по делото и изпратил същото по СГП.

          По внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 962/2016 г. по описа на СГС, НО, 24 състав. Ищецът поддържа, че с присъда № 110 от 14 април 2016г. по НОХД № 962/2016г. по описа на СГС, НО, 24-ти състав, влязла в сила на 03.05.2016г. бил оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения.

            Наведен е довод, че скоро след започване на разследването през есента на 2014 година, ищецът бил освободен от длъжността, която изпълнявал в „Електроенергиен системен оператор” ЕАД. Започнал работа в “ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД, а по-късно и в “Професионален футболен клуб Берое - Стара Загора” ЕАД, но и от двете места се наложило да напусне след като станало известно за повдигнатото му обвинение. Твърди се, че ищецът останал без работа за продължителен период от време до приключване на наказателното преследване, като се наложило да разчита на помощ от приятели и роднини. Това се отразило негативно на негова психика и отношението му към околните, много негови познати и приятели прекратили общуването си с него, което допълнително го обезверило и депресирало. Постоянният стрес, на който бил подложен довел и до здравословни проблеми, свързани с нарушения на съня, високо кръвно, сърдечни проблеми.

       В  законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна П.Р. България, в който се излага становище за неоснователност на исковите претенции. Заявява възражение за прекомерност на исковите претенции. Сочи се, че досъдебното производство е приключило за една година, а цялото наказателно производство е приключило за срок по-малък от година и половина. Твърди, че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление наказуемо с лишаване от свобода повече от 5 години, като спрямо ищеца е била взета най - леката мярка за неотклонение - „Подписка“, като други мерки за процесуална принуда спрямо него не са били прилагани, което не е довело до сериозно ограничаване на правата му. Посочва, че не са подкрепени с доказателства твърденията на ищеца, че е пострадало доброто му име, авторитета и доверието в него, с което се е ползвал в града, семейството си, сред колеги приятели и роднини, че се е срамувал от близки и приятели, че е ограничил социалните си контакти, както и че приятели и познати рязко са променили отношението си към него. Не е доказана и причинната връзка между здравословното състояние на ищеца и повдигнатото обвинение. Недоказани са и твърденията на ищеца, че е загубил работата си по причина на обвинението, както и че дадена работа му е била отказана по същата причина. Възразява срещу размера на разноските на ищеца за адвокатски хонорар- 7400лв., доколкото делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност и на второ място - липсват доказателства за действително платено адвокатско възнаграждение в посочения размер.

 

          В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Г.поддържа предявените искове.

          В съдебно заседание П.на Р България, чрез прокурор Ч. Ангелов от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.

          По делото като контролираща страна е  осигурено участие СГП.

        

         Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира  за установено следното от фактическа страна:    

     

          Не се спори по делото, че през 2014г. ищецът Ш.А.Ч. е работел  като изпълнителен директор на „Енергиен системен оператор“ ЕАД. /служебна бележка на л.23 от приложеното НОХД № 962/16г. на СГС, НО, 24 състав/

           Прието е постановление на СРП от 20.10.2014 г. по преписка № Д 2541/2014 година по описа на ДАНС, пр.пр. № 34970/2014г. на СРП за образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че през месец май 2014 година, в качеството си на длъжностно лице при „Електроенергиен системен оператор” ЕАД съзнателно сключил неизгодна сделка и от това са настъпили значителни вреди за фирмата./л.9 от делото/

         Видно от приетото постановление за привличане на обвиняем от 16.10.2015 г. на разследващ полицай при ГДНП, по  ДП № 252/2014г. на ГД “НП“ - МВР, пр.пр.№ 34970/14г. на СРП, ищецът Ш.А.Ч. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК. В Постановлението за привличане на обвиняем е изложено твърдението, че Ш.Ч. в качеството му на длъжностно лице по см.  чл.93, ал.1, буква „Б“ от НК - „Изпълнителен директор” на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, съзнателно сключил неизгодна сделка чрез борсов договор № 386/11.06.2014 год.   като извършването на сделката е възложил на борсовия си представител “М.” ЕООД за закупуване на метали, като по този начин са причинени значителни материални щети за „Електроенергиен системен оператор” ЕАД.  /л.10 от делото/.

С постановление от 16.10.2015 г. за привличане на обвиняем по ДП № 252/2014г. на ГД “НП“ - МВР, пр.пр.№ 34970/14г. на СРП, на ищеца Ш.А.Ч. е взета мярка  за неотклонение „Подписка“. /л.10 от делото/.

 

        С обвинителен акт изготвен по ДП № 252/2014г. на ГД “НП“ - МВР, пр.пр.№ 34970/14г. на СРП, е повдигнато обвинение на Ш.А.Ч. за предтъпление по чл.220 НК, по който е образувано нохд №19935 / 2015г. по описа на СРС, НО, 10 състав. /л.20 от делото/.

Видно от приетия протокол от о.с.з. по нохд №19935 / 2015г. по описа на СРС, НО, 10 състав,  на 5 февруари 2016г. с протоколно определение е прекратено съдебното производство и изпратено по подсъдност на СГП. /л.21-22 от делото/.

От приложеното НОХД № 962/16г. на СГС, НО, 24 с-в, е видно, че на 29.02.2016г. с вх.№28269/29.02.2016г., Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт  с повдигнато обвинение срещу Ш.А.Ч., за това, че на 11.06.2014г. в гр.София, на сесия на „Софийска стокова борса“ АД, качеството му на длъжностно лице по см.  чл.93, ал.1, буква „Б“ от НК - „изпълнителен директор” на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, съгласно договор за възлагане на управление от 20.12.2013г., съзнателно сключил неизгодна сделка чрез борсов договор № 386/11.06.2014 год.   като извършването на сделката е възложил на борсовия си представител “М.” ЕООД, за закупуване на метали на стойност 116 766,13лв. без ДДС, при възможност да бъдат закупени на стойност 111 800лв. без ДДС, което дружество към 11.06.2014г. имало действащ сключен договор №52-ЦУ/07.12.2012г. за борсово посредничество, като с това били причинени значителни вреди на „ЕСО“ ЕАД в размер на 4 966,17лв. формирани от разликата в борсовите цени на метали и 467 лв. – платено възнаграждение по договор за борсово представителство - престъпление по чл.220, ал.1 НК.

 

С присъда №110  от 14 април 2016г.  постановена от СГС, НО 24 с-в, по НОХД № 962/16г. на СГС,    Ш.А.Ч. е признат за невинен за това, че на 11.06.2014г. в гр.София, на сесия на „Софийска стокова борса“ АД, качеството му на длъжностно лице по см.  чл.93, ал.1, буква „Б“ от НК - „изпълнителен директор” на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, съгласно договор за възлагане на управление от 20.12.2013г., съзнателно сключил неизгодна сделка чрез борсов договор № 386/11.06.2014 год.   като извършването на сделката е възложил на борсовия си представител “М.” ЕООД, за закупуване на метали на стойност 116 766,13лв. без ДДС, при възможност да бъдат закупени на стойност 111 800лв. без ДДС, което дружество към 11.06.2014г. имало действащ сключен договор №52-ЦУ/07.12.2012г. за борсово посредничество, като с това били причиненизнителни вреди на „ЕСО“ ЕАД в размер на 4 966,17лв. формирани от разликата в борсовите цени на метали и 467 лв. – платено възнаграждение по договор за борсово представителство или всичко 5433,23лв., като е ОПРАВДАН по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.220, ал.1 НК./ Присъда на л.60 от приложеното НОХД № 962/16г. на СГС, НО 24 с-в/.

           От страна СГП срещу оправдателната присъда по НОХД № 962/16г. на СГС, НО, 24 състав е депозиран протест с вх.№56623 /22.04.2016г.  до САС. /л.45 от делото/. С уведомление вх.№242272 от 23.02.2017г. СГП е оттеглила протест с вх.№56623 /22.04.2016г.

         Оправдателната присъда е влязла в сила на 03.05.2016г., видно от отбелязването върху приетия препис. /л.29-л.30 от делото/.

          Приета е служебна бележка издадена от Дирекция „Бюро по труда“, в която е отразено, че Ш.А.Ч. е бил регистриран като безработен в периода от 01.06.2016г. до 31.05.2017г. /л.50 от делото/.

          Видно от удостоверение изх.№У1406 от 14.06.2018г. ищецът е бил на работа в периода 01.06.2017г. до 15.01.2018г. в адвокатско дружество „М.и партньори“, като административен директор./л.51 от делото/

         Приет е договор за правна защита и съдействие №0532811/ 27.10.2015г. сключен между ищеца Ч. и адв.Св. Г. с предмет защита по ДП ЗМ № 252/2014 г. по описа на МВР - ГД”НП”,  в който е  уговорено възнаграждение в размер на 3 200 лв., с отбелязване, че е платено в брой. /л.11 от делото/.

        Приет е договор за правна защита и съдействие № 0532815 от 13.01.2016 година, между  ищеца Ч. и и адв.С.Г.-САК с предмет защита по НОХД №19935/2015г. на СРС, в който е  уговорено адвокатско възнаграждение  от 4 200 лв. също с отбелязване, че е платено в брой. /л.12 от делото/.

      

        За установяване на неимуществените вреди в релевантния период, по делото e изслушан един  свидетел, ангажиран от ищеца.  

         В показанията си дадени в о.с.з. на 15.10.2019г. свидетелят Х.М./56 г., без родство / посочи, че познавам ищеца Ч. от 2013 година, когато бил назначен за изпълнителен директор на „Булгаргаз“. Свид. М.сочи, че в началото взаимоотношенията им били служебни.  Свидетелят консултирал ищеца като адвокат в неговата дейност. След това в продължение на годините станали добри приятели и семейни приятели.  После ищецът бил назначен за изпълнителен директор на „Електроенергийни системи“, а след това получил назначение в ТЕЦ „Марица-Изток 2“.  Свидетелят М.сочи, че след като ищеца бил  освободен от последните две места,  той го назначил в своето адвокатско дружество „М.и партньори“, като административен директор. Свид. М.знае за образувано досъдебно производство срещу ищеца и след това за протекло съдебно производство. По време на разследването ищецът заемал административна позиция в ТЕЦ „Марица-Изток 2“. След което бил освободен през 2014-2015 година.  Свидетелят познава  Ш.Ч. като коректен човек и много добър професионалист в областта на финансите. Дълги години бил шеф на НАП Видин. Образуваното досъдебно и съдебно производство му се отразило зле, приел го много тежко. Започнал да има доста високо кръвно и да бъде зле с нервите. На семейството му също се отразило зле. Имало промяна в отношенията му с другите хора. Той станал много затворен и изключително мълчалив. Много хора, които му бяха „много добри приятели“ спрели да го търсят. 

         Показанията на свидетеля М., са последователни, логични, като почиват на преки лични впечатления, поради което съдът ги кредитира.

          

           Тези фактически констатации, мотивират следните правни изводи:

         Отговорността на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на техни задължения. В конкретния случай, се претендира отговорност за вреди, причинени в резултат на обвинение в извършване на престъпление по НК по см. на чл.2, ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ, по което обвинение ищецът е оправдан.

            І. По допустимостта на исковете: 

         Законодателят е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно легитимирана да отговаря по претенцията е П.на Р.Б.. С оглед наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация предявения иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, се явява допустим.    

         ІІ. По основателността на претенциите:

               Относно иска  с пр.основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ:

        Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на следствието, П.и съда вследствие незаконно обвинение за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.

        В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление на 16.10.2015г.,  като производството срещу него продължило до 14.04.2016г., когато с присъда № 110 от същата дата, постановена по НОХД № 962 по описа за 2016г. на СГС, НО, 24 състав ищецът бил признат за невиновен и оправдан по обвинение по чл.220, ал.1 НК. Поради това настоящият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.

          Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по повдигнатото обвинение чл. 220, ал.1 НК, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

        Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал.1,  т.3 от ЗОДОВ. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на работата му, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. От обсъдените свидетелски показания се установява, че повдигането на обвинение е причинило на ищеца притеснения и неудобства, които са били обусловени от продължителността на воденото наказателно производство,  от неблагоприятните последици по отношение на  репутация на ищеца и отношенията в семейния му кръг. Същинското наказателното производство е продължило около 6 месеца, като на ищеца е била наложена мярка за неотклонение "подписка".  Преценявайки тези обстоятелства, както и тежестта на повдигнатото обвинение и установените от свидетелските показания негативни преживявания на ищеца вследствие воденото наказателно производство, както и отражението върху здравословното състояние на ищеца, настоящият състав намира,  че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди винаги се вземат предвид конкретни обстоятелства, които да сa в причинна връзка с негативни изживявания на ищеца (така Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също Постановление № 4 от 23.12.1968 г., пленум на ВС).

             Действията по незаконното обвинение са довели до търпени от ищеца страдания, изразяващи се в ограничаване на личната му свобода, довели са до изпитвани негативни емоции и субективно чувство на срам и вина, създаване на трудности при завръщането му към обичайния начин на живот след постановяване на оправдателната присъда. Съдът приема за доказан факта, че е било дискредитирано доброто име на ищеца, уронени са били честта и достойнството му както в професионалните среди, така и в обществото. Било е влошено емоционалното състояние на ищеца, довело до негативни последици: затвореност, притеснение, липса на желание за общуване. Този факт се доказва и от свидетелските показания.      

            Съобразявайки тежестта на обвинението, вида и характера на процесуалната принуда, която е упражнявана действително в рамките на относително кратък срок (около  половин година – от привличането на 15.10.2015г. до 03.05.2016г. – влизане в сила на оправдателна присъда), през което време ищецът, като длъжностно лице в административна служба, е изпитвал тези душевни страдания, без да се е стигнало до разстройство на телесното и психичното му здраве, съдът намира, че адекватен размер на обезщетението за претърпените от ищеца доказани неимуществени вреди  от незаконно обвинение, е сумата от 5 000 лв., който отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост.     

        За разликата над този размер до пълния  предявен размер от 40 000 лв.   искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

        

          Относно иска за имуществени вреди:

           Искът за обезщетение на претърпени имуществени вреди също следва да бъде уважен в пълнен размер, предвид представените в настоящото производство доказателства, посочени по-горе, а именно - договор за правна защита и съдействие №0532811/ 27.10.22015г.  в който е  уговорено възнаграждение в размер на 3 200 лв., с отбелязване, че е платено в брой, както и договор за правна защита и съдействие № 0532815 от 13.01.2016 година, между  ищеца Ч. и и адв.С.Г.-САК с предмет защита по НОХД №19935/2015г. на СРС, в който е  уговорено възнаграждение 4 200 лв. отбелязване, че е платено в брой.

          В случая общо платеното адвокатско възнаграждение в наказателния процес е 7400лв., като ответника в настоящия спор е направил възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в досъдебното производство и в наказателния съдебен процес. По материалноправен въпрос относно възможността за възражение за прекомерност в производството по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ  е постановено Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2017, съгласно което при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ , съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Съгласно дадените задължителни указания изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата.

         По същество решаващият състав приема, че в конкретния случай размерът на изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение не е прекомерен.

       Ответникът поддържа,  че се дължи само минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за защита на подсъдим по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода за една инстанции съгласно Наредба № 1/09.07.2004г., който  е  800 лева.

 

В Наредба № 1/09.07.2004г. е определен минимално допустимият размер на адвокатското възнаграждение по съответния вид дела с незначителна фактическа и правна сложност. Адвокатът не може да договори по-малко възнаграждение за съответния вид дело под страх от дисциплинарна отговорност за нелоялна конкуренция. Обвиняемият не полага дължимата грижа, когато уговаря прекомерно високо адвокатско възнаграждение. От него не може да се изисква да уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно на фактическата и правна сложност на делото – в началото на производството, когато се упълномощава адвокат, обвиняемият не може да прецени точно фактическата и правна сложност на делото, нито точно какви съдопроизводствени действия ще се наложи да извърши адвоката. Естествено е дори по дело с незначителна фактическа и правна сложност да бъде уговорено възнаграждение, което надхвърля неколкократно минимално допустимия размер, а когато фактическата и/или правна сложност на делото е около средната или значително по-висока – многократно минимално допустимия размер. / В този см. Решение № 116 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4121/2017 г., IV г. о., ГК/ В казуса се касае за обвинение за неизгодна борсова сделка на стокова борса - дейност регулирана от специална нормативна уредба, като материалите по ДП са значителни по обем, което обосновава фактическа сложност на казуса.

            Заплатеното от ищеца възнаграждение по приложения договор за осъществяване на правна защита пред три инстанции в размер  7 400 лева с ДДС не е прекомерно високо. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за такова дело с незначителна фактическа и правна сложност е 1600 лева /за защита в досъдебното производство и в съдебния процес/, но фактическата и правна сложност да делото, по което е бил обвинен ищецът е около и над средната за този вид дела. С оглед на така изложеното, искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за  предявения размер от 7400 лв.

            По претенцията за лихва:

             Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда – в случая 03.05.2016г., от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е прието и в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.

         В случая обаче се претендира лихва от завеждане на иска, поради което предвид диспозитивното начало в исковия процес,  върху определеното обезщетение следва да се присъди законна лихва от 07.09.2018г. до изплащането.

            По разноските:

            С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. В хода на устни състезания ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатски хонорар в размер на 5160лв. за исковия процес.

          Възражението на ответника за прекомерност на разноските претендирани от ищеца за адвокатско възнаграждение от 5 160лв.  по см. на чл.78, ал.5 ГПК, предвид невисоката фактическа и правна сложност на спора, проведеното 1 /едно/ открито заседание, решаващия състав намира за основателно, поради което същото следва да се редуцира до предвидения в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. в размер от 1095 лв. с ДДС, както и 10.00лв.  платена държавна такса.

      

              По изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав

 

РЕШИ:

 

              ОСЪЖДА П.на Р.Б., да заплати на Ш.А.Ч. с ЕГН **********,***, АС „А., Н., Г.“, на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.I от ЗОДОВ, сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от  незаконно обвинение, по което ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 16.10.2015г., наложена е мярка за неотклонение „Подписка“, като е оправдан с присъда № 110 от 14.04.2016г. по НОХД № 962/2016г. по описа на СГС, НО, 24-ти състав, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 07.09.2018г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 40 000лв., като неоснователен.

      

           ОСЪЖДА П.на Р.Б., да заплати на Ш.А.Ч. с ЕГН **********, на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ, сумата от 7 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, за заплатено адвокатско възнаграждение за защита от незаконно обвинение, по което ищецът е оправдан с присъда № 110 от 14.04.2016г. по НОХД № 962/2016г. по описа на СГС, НО, 24-ти състав, влязла в сила на 03.05.2016г., ведно със законната лихва от завеждане на иска - 07.09.2018г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

          ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на Ш.А.Ч. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1105 лв. разноски пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете.

          Присъдената на ищеца сума може да се плати по банкова сметка ***.62 от делото.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                СЪДИЯ: