Решение по дело №2558/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1263
Дата: 1 октомври 2024 г.
Съдия: Зорница Димитрова Димитрова Банкова
Дело: 20244430102558
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1263
гр. ***, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430102558 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Х. П. М., срещу „****“ АД с
предявени искове: за прогласяване на нищожност договор за паричен заем №
4209843/22.07.2021г. и за осъждане на ответника да върне сумата от 46,41 лв.
недължимо платена лихва без правно основание по договора за паричен заем.
В исковата молба се твърди, че, по силата на договора е отпусната сумата от
600 лв., видът на вноската е седмична и не е посочен месечен лихвен
процент.Съгласно клаузата на чл. 4 от договора за заем, ищецът твърди, че е
сключил втори договор за предоставяне на гаранция № 4209843 с „*/***“
ЕООД, с който е обезпечен договора за паричен заем. Възнаграждението за
поръчителя възлизало в размер на 431,60 лв.Ищецът формулира довод, че
договора за заем е недействителен, тъй като в него е посочен общо ГПР по
договора като абсолютна стойност, без да има ясно разписана методика за
формиране на годишния процент на разходите, а това представлявало
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочва , че не са спазени
изискванията на бл.10, ал.1, чл.11, ал.1,т.7-12, т.20, ал.1 т.7-9 от
ЗПК.Направено е възражение за недействителност на чл.4 от
Договора.Доколкото е предвидено задължение за възнаграждение на
1
поръчителя, не ставало ясно, дали то е включено в ГПР, изобщо липсвало
информация за това кои разходи формират ГПР по договора, налице
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК с уговорката за заплащане
на разходи по договора за поръчителство. Ищецът сочи, че сключването на
договор за поръчителство е задължителен елемент на договора за заем, поради
което счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство трябва да
е част общия разход по кредита, тъй като е пряко свързано с договора за
кредит, известено е на кредитора и се заплаща от потребителя. Изложено е
становище, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато е обявен за нищожен договора, се
дължи само чистата сума.Претендират се разноски.
В отговора на исковата молба ответникът „ ****“ оспорва предявените
искове като недопустими и неоснователни. Предявеният иск за
недействителност се поглъщал от защитата, която се търси с осъдителния иск,
тъй като в него се съдържало искане за установяване на спорното материално
право. Предявяването на двата иска според ответника е индиция за
злоупотреба с права от страна на ищеца, който единствено правил съзнателен
опит да се обогати за сметка на ответника и излишното му натоварване с
разноски. Посочено,у че с влязло в сила решение по гр.д.№7065/23г. на ПлРС
е признат за недействителен договора за поръчителство и е възстановено
сумата по него.Изложено е становище за недопустимост на предявените
искове и с оглед на това обстоятелство.Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.
Безспорно по делото е, че на 22.07.2021год. между Х. П. М. от гр. ***, в
качеството му на заемател, и „****“ АД гр. ***, в качеството му на заемодател,
бил сключен договор за паричен заем №4209843, по силата на който „****“
АД е предоставило на ищеца сумата в размер на 600лв., които ищецът се
задължил да върне в на 40 седмични вноски, заедно с възнаградителна лихва
при лихвен процент в размер на 35% и годишен процент на разходите в размер
на 40,69 %. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1.Две физически лица-
поръчители, които следва да отговорят на определени изисквания; 2. Банкова
2
гаранция с бенефициер заемодателя и 3. Одобрено от заемодателя дружество-
гарант, което предоставя гаранционни сделки. Не се спори между страните, че
на 22.07. 2021год. между Х. П. М. и "*/***" ЕООД е бил сключен договор за
предоставяне на гаранция № 4209843, по силата на който гарантът се
задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични
задължения/ в полза на „****“ АД гр. *** с цел гарантиране изпълнението на
всички задължения на потребителя по сключения договор за паричен заем,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер и
при условия, отразени в договора.
Видно от приложеното дело №7065/23г. на ПлРС, е че съдът се
произнасял по поставените въпроси, за нищожност на двата договора ,като по
основния договор само в мотивите, а настоящия ответник е участвал като
трето лице помагач.Съдът се е позовал на заключението на назначената в хода
на съдебното дирене съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по
договора с „*/***" ЕООД ищецът е заплатил сумата за гарант.Вещото лице е
посочило, че ако към сумата, дължима по договора за паричен заем, бъде
включена и сумата за възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция, ГПР ще бъде над 100 %, т. е. ще надвишава значително нормативно
определения процент в ЗПК.Решението не обжабвано и е влязло в сила, като
не обжалвано от страните.
При така установените безспорни обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Сключеният между Х. П. М. и „****“ АД гр. *** договор е
потребителски, поради което намира своята регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Поради това преценката относно действителността на
3
процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция
следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени
договорите. По силата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
паричен заем е посочен процент на ГПР 47,79 %, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като този размер не надвишава
максималния по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно: възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен
от потребителя с "*/***“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита
по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на
гаранта е разход, свързан с предмета на договора за паричен заем, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора. От данните по делото се
установява, че "****" АД е едноличен собственик на капитала на "*/***"
ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. Същевременно
съгласно чл. 3 ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция "****" АД е
4
овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Тук е мястото да се отбележи, че в конкретния случай договорът за
предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори- този за заем и
този за предоставяне на гаранция- формално представляват самостоятелни
договори, същите следва да се разглеждат като едно цяло. С оглед изложеното
съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване
вземанията на "****" АД по процесния договор за паричен заем отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по ЗАЕМА.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установи,
че реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който в ГПР се включат и
разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция,
надвишава значително нормативно установения. При това положение съдът
счита, че макар формално процесният договор за паричен заем да покрива
изискуемите реквизити по чл. 11 ал. 1 от ЗПК вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10- годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето- чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителния ГПР в договора за паричен заем заемодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
5
обосновава извод за недействителност на договора за заем на основание чл. 22
от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11 т. 10 и 11 от ЗПК. В
тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на заема,
но не дължи лихва и или други разходи по заема, съгласно разпоредбата на чл.
23 от ЗПК. Както се посочи и по- горе, договорът, сключен между потребителя
и "****" АД, и договорът, сключен между потребителя и "*/***" ЕООД, се
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения
между страните, поради което последиците от факта на недействителността на
договора за паричен заем неминуемо рефлектират и по отношение на
договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията. При това положение предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Както се посочи по- горе, процесните договори за паричен заем и за
предоставяне на гаранция са нищожни, а нищожното правно основание се
приравнява на липса на основание. потребителят следва да върне само чистата
стойност на заема. Оттам платени без основание се явяват внесените от ищеца
суми за лихва в размер на 46,41лв. С оглед на това исковата претенция по чл.
55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД се явява основателна и доказана до предявения размер и
следва да бъде уважена.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 100лв.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер общо на 480 лв. с ДДС.В случая съдът е обсъдил обстоятелството, че в
случая не е налице фактическа и правна сложност, тъй като страната се е
позовала на влязло в сила решение -на обвързващата сила на мотивите, както
и размера на претенциите.
По така изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Х. П.
М. от гр. ***, ЕГН ********** и „****“АД, *****, със седалище и адрес на
управление гр.*** *****, че сключеният между тях договор за предоставяне
на заем № 4209843 от 22.07. 2021год. е нищожен.
ОСЪЖДА „****“АД, *****, със седалище и адрес на управление
гр.*** *****, да заплати на Х. П. М. от гр. ***, ЕГН **********, сумата от
46,41лв., представляваща недължимо платени суми по договор за
предоставяне на заем № 4209843 от 22.07. 2021год.
ОСЪЖДА „****“АД, *****, със седалище и адрес на управление
гр.*** *****, да заплати на Х. П. М. от гр. ***, ЕГН **********, сумата от
100лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА ****“АД, *****, със седалище и адрес на управление гр.***
*****, да заплати на */**** „Д. М.“ гр. ***, вписано в регистър БУЛСТАТ под
№ ****, представлявано от Д. М. М., адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.
2 от ЗА в размер на 480, 00 лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7